Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 78

гр.Кюстендил, 16.05.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар С.К., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№47/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                Д.И.И., ЕГН ********** *** оспорва заповед №4077з-131/09.02.2017г. на директора на РДГП - Кюстендил, с която на основание чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11 и чл.204, т.4 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Развиват се съображения за  незаконосъобразност на акта, като издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с приложимите материално правни норми и несъответствие с целта на закона. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в отговор и писмена защита. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Безспорно по делото е, че Д.И. заема длъжността „младши експерт – командир на отделение на ГПКК - Гюешево“ от ГПУ – Гюешево при РДГП - Кюстендил. Като доказателство в тази връзка са представени кадрова справка, заповед №3282з-2084/19.08.2015г. на ГД“ГП“ за утвърждаване на специфична длъжностна характеристика, специфична длъжностна характеристика, протокол от 28.08.2015г.

Със заповед №4077з-131/09.02.2017г. на директора на РДГП - Кюстендил на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушаване на разпоредбите на раздел ІІ, т.9 и раздел ІІІ от заповед №3282з-2166/31.08.2015г. Прието е, че като командир на отделение Д.И., за времето от 20.00ч. на 10.01.2017г. до 08.00ч. на 11.01.2017г., не е изпратила уведомително съобщение в ОДЦ на ГДГП за обект, протичащ по категория R, задачи 4 и 6 със съответния идентификационен номер – лек автомобил Фолксваген с македонски рег.№КР3589АВ, пристигнал на 11.01.2017г. около 00.25ч. на ГКПП Гюешево за влизане в страната с пътуващи двама македонски граждани и в 00.36ч. избегнал гранична проверка, връщайки се обратно в РМакедония. При така установените факти ДНО е формирал извод за извършено дисциплинарното нарушение, което не е квалифицирано по чл.194, ал.2 от ЗМВР, но е скрепено с наказанието по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР.

                 От писмените доказателства по делото се установява, че до издаването на оспорената заповед се е стигнало след като със заповед №4077з-68/10.01.2017г. на директора на РДГП - Кюстендил е възложено извършването на проверка по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение от мл.инспектор Г.Р.В. – старши полицай на ГКПП Гюешево от ГПУ – Гюешево при РДГП - Кюстендил. Жалбоподателката не е запозната със заповедта, доколкото не е адресат на същата. Във връзка с проверката Д.И. е депозирала докладни записки рег.№4485р-429/11.01.2017г. и рег.№4485р-582/16.01.2017г., в които излага данни за отклонил се македонски автомобил от гранична проверка.

                 Проведено е дисциплинарно разследване от назначена нарочна комисия, резултатите от която са обективирани в справка УРИ-4485р-770/20.01.2017г. Същата е сведена до знанието на жалбоподателката с оглед собственоръчното отбелязване на лицето на 26.01.2017г. От събраните в хода на разследването доказателства – докладни справки, съобщение №4485р-402/11.01.2017г., съобщение №4485р-407/11.01.2017г., протокол рег.№4485р-598/16.01.2017г., искане за предоставяне на данни и информация до съвместен контактен център – Гюешево, отговор на искането, фонова ротация, комисията е установила и възприела за достоверна следната фактическа обстановка. Във връзка с установения обект на АИС на МВР мл.инспектор Д.И., като ръководител на дежурната смяна за времето от 20.00ч. на 10.01.2017г. до 08.00ч. на 11.01.2017г. своевременно е изпълнила указанията за уведомяване на възложителя на задачата и е изпратила съобщение с №4485р-402/11.01.2017г. Но относно допускането на обекта на задачата за избегне допълнителна гранична проверка и да се върне  в РМакедония е уведомила възложителя и началника на ГКПП, но не е изпратила своевременно уведомително съобщение за избягалия автомобил и лицата, пътуващи в него в ОДЦ на ГДГП, въпреки че го е отразила в оперативния дневник. По разпореждане на НГКПП на 11.01.2017г. в 11.12ч. в РДГП – Кюстендил е получено съобщение с №4485р-407/11.01.2017г. от името на Д.И., но изпратено от началник смяна за времето от 08.00ч. до 20.00ч. на 11.01.2017г. /св.З./. С оглед установеното нарушаване разпоредбите на заповед №3282з-2166/31.08.2015г. на директора на ГДГП – раздел ІІ, т.9 и раздел ІІІ, е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР на Г.Р.В. и на Д.И.И..

На 26.01.2017г. жалбоподателката е запозната със справката и е посочила, че няма възражения.

С покана УРИ – 4077р-837/30.01.2017г. ДНО е поканил служителя да даде писмени обяснения на основание чл.206, ал.1 от ЗМВР. Такива са приети с рег.№4077р-906/31.01.2017г. на 08.02.2017г.

                Събрани са гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Т. Г – А., Р.А., Г.В., А.Г. – Ч., Д З.. В. и Ч. установяват фактическата обстановка във връзка с пристигналия на ГКПП Гюешево македонски автомобил и избягването от проверка така, както е описано и в оспорената заповед. Св.В. сочи, че жалбоподателката в качеството й на началник смяна е уведомила възложителя на задачата по телефона, а ведно със св.Ч. сочат, че случая до приключване на смяната им не е бил приключил, защото Д.И. поддържала контакт с македонските си колеги за връщане на автомобила и пътниците. Същото обстоятелство установяват и св.З., която и свидетелства, че е изпратила съобщение №4485р-407/11.01.2017г. в нейната смяна, но от името на Д.И., тъй като неприключилите случаи се приемат от следващата смяна. Сочи, че техническото оформяне и изпращане на съобщението се е забавило, защото е следвало да се види, съгласува и одобри от началник ГКПП и началник ГПУ. За тези факти свидетелства и св.Р.А., която е изписала съдържанието на документа под диктовката на св.З.. Св.Т.А. дава обяснения по извършването на проверката и изготвянето на справка УРИ 4485р-770/20.01.2017г.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка по реда на чл.168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

                  Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл.204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма. Спазени са сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът обаче счита, че заповедта не съдържа всички задължителни реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, а именно не е посочено в пълен обем правното основание. ДНО е визирал разпоредбите на чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР, които са относими към наложеното дисциплинарно наказание, но не е посочил правно основание, относимо към установеното дисциплинарно нарушение. Макар да е описал конкретните фактически основания за налагане на наказанието, органа не е скрепил фактите с конкретно дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е лична и непосочването на конкретно дисциплинарно нарушение от фактическа и правна страна в оспорения акт води до нарушаване правото на защита на наказания субект. Нарушение е от категорията на съществените, поради което на самостоятелно основание обуславя незаконосъобразността на заповедта.

В хода на дисциплинарното производство съдът счита, че са допуснати и други съществени нарушения на административно производствените правила, които водят до отмяна на акта, а именно нарушение на чл.205, ал.3 във вр.с ал.1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е образувано при условията на чл.208 от ЗМВР, но с издаване на заповед №4077з-68/10.01.2017г., съгласно чл.16 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. /ДВ бр.34/12.05.2015г./, от която е видно, че се разпорежда проверка срещу мл.инспектор Г.Р.В., но не и срещу Д.И.. В този смисъл съдът приема, че ДНО е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че налага дисциплинарно наказание на държавен служител, срещу когото не е наредил извършването на проверка за евентуално извършено дисциплинарно нарушение. ДНО не е спазил както законовото изискване по чл.205, ал.3 от ЗМВР да уведоми държавния служител срещу когото се води дисциплинарно производство и след това се налага дисциплинарно наказание, така и чл.16 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарните нарушения и налагане на дисциплинарните наказания, събирането и обработката на информация за състоянието и дисциплинарната практика в МВР. Инструкцията е подзаконов нормативен акт, издадена на основание делегацията от чл.215а от ЗМВР, което определя императивния характер на уредените в нея правила. Липсата на издадена нарочна заповед за проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР срещу жалбоподателката е съществено процесуално нарушение, тъй като препятства изпълнение на задължението от ДНО за запознаване на държавния служил със заповедта посредством полагане на негов подпис с отбелязване на дата и час за това. По делото е установено, че служителя е узнал за дисциплинарното производство едва след изготвяне на справката, представляваща завършващия етап от разследване на нарушението. По този начин е нарушено правото на Д.И. по чл.205, ал.3 от ЗМВР да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомагана от посочен от нея служител на МВР, което право е свързано с правото на защита на лицето срещу нарушението.

По отношение на визираното нарушение, изразяващо се в нарушение на служебната дисциплина чрез неспазване разпоредбите на заповед №3282з-2166/31.08.2015г. на директора на ГДГП, съдът счита, че заповедта не е и мотивирана в достатъчна степен, за да се изведе в пълен обем волята на ДНО, а оттук и да се извърши преценка за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на държавния служител, т.е. относно материалната законосъобразност на акта. Твърди се от една страна, че жалбоподателката не е  изпълнила разпоредбите на раздел ІІ, т.9 от заповед №3282з-2166/31.08.2015г. на директора на ГДГП относно регламентиране обмена на информация между звената за оперативно дежурство в структурите на ГДГП, а именно че не е изпратила пълно съобщение за избягалия автомобил и македонските граждани пътуващи в него, а от друга страна – че с неизпращането на съобщението е нарушила разпоредбите на раздел ІІІ от същата заповед относно сроковете за изпращане на данни. Противоречието в изложената фактическа обстановка – неизпращането на съобщение се приравнява и на нарушение на раздел ІІ, т.9 и на нарушение на раздел ІІІ от №3282з-2166/31.08.2015г. на директора на ГДГП, поставя в невъзможност съда да извърши контрол за законосъобразност. Събраните писмени и гласни доказателствени средства установяват докладване на случая на възложителя на задачата и на дежурен РГС – св.В. и св.Ч. сочат, че Д.И. е докладвала по телефона на възложителя на задачата и на оперативния дежурен за избягалия автомобил. Същото обстоятелство е отразено и в справката за проверката УРИ 4485р-770/20.01.2017г. и от св.Т.А.. Същевременно от ДНО се твърди, че не е спазен срока за изпращане на съобщение за този факт, съгласно раздел ІІІ от заповед №3282з-2166/31.08.2015г. на директора на ГДГП. В сочената част заповедта вменява в задължение на длъжностните лица по раздел І след приключване на всички случаи по раздел І и ІІ, но не по-късно от края на смяната на служителите, отработили същите, да изпращат пълно съобщение в ОДЦ на ГДГП, съдържащо посочените в заповедта данни. Анализът на доказателствения материал по делото сочи, че съобщение е изпратено след приключване смяната на Д.И., но че случая не е бил приключил към изтичане на дежурството на жалбоподателката. В този аспект са показанията на св.В., св.Ч., св.З. и св.Р.А.. Неяснотата в описанието на дисциплинарното нарушение и съвкупната преценка на доказателствата по делото обуславят извода на съда едновременно за допуснато процесуално нарушение и материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, доколкото първото влече след себе си и второто.

По аргумент от изложеното съдът счита, че ДНО неправилно и незаконосъобразно е ангажирал дисциплинарната отговорност на държавния служител по реда на ЗМВР. Налице са основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, поради което заповед №4077з-131/09.02.2017г. на директора на РДГП – Кюстендил ще бъде отменена.

С оглед изхода от делото на жалбоподателката се дължат разноски от ответника, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в размер на 410 лв. /10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение/.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТМЕНЯ заповед №4077з-131/09.02.2017г. на директора на РДГП - Кюстендил, с която на Д.И.И., ЕГН ********** *** на основание чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, пр.2 и чл.204, т.4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА РДГП – Кюстендил, ул.“Лозенски път“ №1 да заплати на Д.И.И., с посочени данни, съдебни разноски в размер на 410 лв. /четиристотин и десет/.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: