Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                               09.06.2017 г.

 

 

Номер         99                          2 0 1 7 година                              гр. Кюстендил

 

                           В       И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на шестнадесети май                                                                2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                               Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: И.С.

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 48 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 197 ал. 1 т. 3,  чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 и чл. 204 т. 4 от ЗМВР.

     Мл. инспектор Г.Р.В.  /ст. полицай/ на ГКПП Гюешево при ГПУ Гюешево към РДГП - Кюстендил, ЕГН **********,  чрез адв. Т., обжалва Заповед с рег. № 4077з -130/09.02.2017 г. на Директора на РДГП - Кюстендил, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

     Твърди се, че оспорената заповед е издадена при извършени съществени нарушения на административно – производствените правила, незаконосъобразна, издадена при противоречие с материалноправни разпоредби. Излагат се подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендират се разноски по делото.

     Ответникът по жалбата – редовно призован, се представлява по делото от юр. М.. Оспорва жалбата изцяло, като счита, че същата е неоснователна, а издадената заповед законосъобразна. Моли същата да се потвърди, като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки.

     По делото са разпитани и свидетелите Д.И. Д, А.М. Ч, Т.С. Г - А и Р З Б..

     Кюстендилският административен съд, след преценка на доводите и съображенията на страните, както и на събраните писмени доказателства и свидетелски показания, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

     Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

     Г.Р.В. е мл. инспектор /старши полицай/ на ГКПП Гюешево при ГПУ Гюешево към РДГП - Кюстендил. Наложено му е дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за нарушение на служебната дисциплина, установено от извършена проверка, приключила със справка № 4077р-4485р-770/20.01.2017 г. по описа на РПУ Гюешево. Нарушението се изразява в това, че на 11.01.2017 г. около 00.25 ч. , при изпълнение на служебните си  задължения на ГКПП Гюешево, на трасе „Влизане“, е извършил гранична проверка на явилите се за влизане в страната македонски граждани K D и  K D, пътуващи с лек автомобил „Ф“ с македонски рег. № КР 3589 АВ, като установил, че лекият автомобил е обект, протичащ по категория R, задачи 4 и 6, със съответния идентификационен номер, уведомил командира на отделение – Д. И., която му разпоредила да отбие лекия автомобил и пътуващите в него двама македонски граждани, вляво от трасето за движение, с цел извършване на допълнителна проверка. Непосредствено преди вдигане на бариерата от мл. инспектор В. за насочване на автомобила за допълнителна проверка, в 00.36 часа автомобилът е потеглил на около 20 – 30 см. напред, след което е предприел маневра на заден ход, минавайки успоредно на спрения зад него автомобил, обърнал е посоката на движение и се е върнал обратно в Р. Македония.

     С деянието си мл. инспектор В. не е изпълнил служебните си задължения, като е допуснал МПС, протичащо по категория и лицата пътуващи в него, да избегнат граничната проверка в нарушение на разпоредбата на чл. 45 ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията  за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно – пропусквателни пунктове.

     Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е на основание  чл. 197 ал. 1 т. 3, чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 204 т. 4 от ЗМВР. Същата не е била обжалвана по административен ред. С жалба от 24.02.2017 г. заповедта е обжалвана пред АдмС - Кюстендил, като с вх. № 909/13.03.2017 г. Директорът на РДГП - Кюстендил изпраща цялата административна преписка по повод издадената заповед по компетентност до АдмС - Кюстендил, подробно описана, съгласно текста.

     С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

     Обжалваната заповед е законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде обявена за такава, съответно жалбата да се отхъврли, като съображенията за това са следните:

     В разпоредбата на чл. 197 ал. 1 от ЗМВР са изброени дисциплинарните наказания, които могат да се налагат на служителите в МВР, като в т. 3 е предвидено и наказанието “порицание”, каквото е и наложеното на жалбоподателя В. с процесната заповед, в минималния му размер от 6 месеца. В чл. 204 от същия закон са определени и органите, компетентни да налагат дисциплинарните наказания, като в т. 3 и т. 4 изрично е посочено, че всички наказания по чл. 197 ал. 1 т. 1 - 3 от ЗМВР се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37, съответно служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Заповедта е издадена от компетентен орган, какъвто се явява Директорът на РДГП - Кюстендил, видно от йерархичните нива на длъжностите на държавните служители в МВР.  

     Дисциплинарно – наказващият орган /ДНО/ е приел, че на 11.01.2017 г. В., като мл. инспектор /ст. полицай/ на ГКПП Гюешево при РДГП – Кюстендил, е нарушил чл. 45 ал. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. /Инструкцията/ за реда и организацията за осъществяване на граничните контролно – пропусквателни пунктове, като при изпълнение на служебните си задължения е допуснал МПС, произтичащо по категория и лицата пътуващи в него да избегнат граничната проверка, като не е предприел мерки лицата да не напуснат района, където се извършва контролът, което се явява  нарушение на служебната дисциплина  по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 11 от ЗМВР, за което на основание чл. 197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР – за неизпълнение на служебни задължения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. ДНО е приел, че В. виновно е нарушил цитираните разпоредби и му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

    Обжалваната заповед е издадена в срока по чл. 195 ал. 1 пр. 1 от ЗМВР.

    Предмет на съдебното производство е законосъобразността на тази заповед.

    Жалбоподателят В. е служител на МВР. Същият е държавен служител - мл. инспектор – ст. полицай на ГКПП Гюешево при ГПУ Гюешево към РДГП Кюстендил. Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, тъй като е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210 ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204 на ЗМВР дисциплинарното наказание “порицание” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В конкретният случай това е Директорът на  РДГП  Кюстендил -  чл. 204 т. 3 във вр. с чл. 37 ал. 4 от ЗМВР.

    Дисциплинарното нарушение е установено въз основа на извършена проверка разпоредена със Заповед № 4077з-68/11.01.2017 г. на Директора на РДГП - Кюстендил. В хода на проверката са изискани докладни  записки от служителите, събрани са необходимите материали и доказателства и въз основа на тях е изготвена справка УРИ 4485р-770/20.01.2017 г., изготвена от комисия назначена с горецитираната заповед, която е връчена на жалбоподателя на 24.01.2017 г., видно от положения върху същата подпис, като В. изрично е отбелязъл, че няма възражения по нея. Видно от събраните материали, на 11.01.2017 г. около 00.25 ч. на ГКПП Гюешево е пристигнал на трасе вход – автобуси, обект произтичащ по категория R, задачи 4 и 6, със съответния идентификационен номер. По случая е било изпратено съобщение № 4485р-402/11.10.2017 г. Уведомен е възложителя на задачата по мобилен телефон от мл. експерт Д.И. – командир на отделение на ГКПП Гюешево. След получените указания служителката е разпоредила на мл. инспектор В. /разпределен за работа на АРМ от модул Ротация/ да отбие лекият автомобил и пътуващите в него двама македонски граждани, вляво от трасето за движение за извършване на допълнителна проверка. Непосредствено преди вдигане на бариерата от В. в 00.36 ч. автомобилът е потеглил на около 20 -30 см. напред, след което е предприел маневра на заден ход, минавайки успоредно на спрения зад него автомобил, като е обърнал посоката на движение и е потеглил в посока Р. Македония. Мл. инспектор В. се опитал да спре колата, но безуспешно, като документите на лицата и превозното средство останали при служителите на ГКПП – Гюешево.

    В чл. 194 ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, като т. 2 е за неизпълнение на служебните задължения, а в чл.197 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е посочено, че за  неизпълнение на служебни задължения, се налага дисциплинарно наказание “порицание”. В чл. 200 ал. 1 е посочено кога се налага дисциплинарно наказание “порицание”, като в т. 11 като такова е посочено: “неизпълнение на служебни задължения”.

    Нарушение  на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически осъщественото деяние обективно несъответства на правнодължимото поведение на служителя. Това деяние следва да бъде установено чрез събраните по преписката и делото доказателства, че е извършено от жалбоподателя, чрез установяване на съществените субективни и обективни признаци на дисциплинарното нарушение, за да бъде наложено дисциплинарното наказание с оспорената заповед. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно – наказващия орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. Съдът изрично в Определение № 129/15.03.2017 г. е указал на ответникът да докаже осъществяването на фактическите основания за издаването на оспорения административен акт – чл. 170 ал. 1 от АПК. Недоказването на тези обстоятелства обосновава несъответствие на оспорения акт с материалноправните разпоредби на чл. 197 ал. 1 т. 3 и чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 от ЗМВР. В случая, настоящият съдебен състав счита извършеното нарушение за доказано.

    Съгласно чл. 208 от ЗМВР дисциплинарното производство може да започне и без издаването на нарочна заповед, както е в случая, но трябва да се обективира първото действие за установяване на нарушението, с което е започнало дисциплинарното производство. В случая това първо действие по установяване на нарушението е съобщение с № 4485р-407/11.01.2017 г. изготвено от мл. експерт – началник смяна Д. И..           

    Съгласно нормата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото; времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа, на които е установено; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 200 ал. 1 т. 11 пр. 1 и представлява неизпълнение на служебни задължения. На съдът е известно, че мотивите на административния акт могат да се намират и в доказателства, съдържащи се в административната преписка, като в случая оспорената заповед е следвало да има съдържанието посочено в чл. 210 от ЗМВР, още повече, че законодателят е употребил израза “задължително се посочват”. Нормата е императивна. В случая, въпреки че в заповедта не са посочени и отразени всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, съдът приема извършеното нарушение за доказано.

    Дисциплинарното нарушение е констатирано в хода на проверка разпоредана със заповед на Директора на РДГП Кюстендил, въз основа на предварителни данни със съобщение за бягство на територията на Р. Македония на двама македонски граждани, пътуващи в МПС марка „Фолксваген“ с македонска регистрация КЗ 3589АВ. Прегледани са видеозаписи от камера на ГКПП Гюешево, изпратено е запитване чрез Съвместния контактен център Гюешево за македонските граждани, в резултат на което са установени същите по безспорен начин. От показанията на св. Г – А и св. Р Б. се потвърждава, че В. е извършил нарушението на служебната дисциплина, като не е изпълнил служебните си задължения разписани в чл. 45 ал. 1 т. 1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. С действията си служителят е нарушил разписаното в т. 3 и т. 4 на Раздел І на Указания № 21901/23.10.2012 г., относно спиране и извършване на проверки на МПС и лица в зоната на ГКПП Гюешево, като е допуснал отклонението му от извършване на гранична проверка и бягство от него. За предотвратяването му В. е трябвало да напусне гишето и да изведе МПС на място, където да не пречи на останалия пътникопоток, както и да предприеме всички възможни мерки за недопускане на бягството му от граничния контрол. Видно от приложен по делото протокол служителят се е запознал и е участвал в проведени мероприятия, съгласно План № 21687/18.10.2012 г. относно спиране и извършване на гранична проверка на МПС и лица в зоната на ГКПП Гюешево. Като служител на гранична полиция В. е бил длъжен да предприеме всички съобразени със закона действия за предотвратяване на нарушения на граничния режим, включително и физическа сила и помощни средства, съгласно чл. 85 ал. 4 от ЗМВР. Какви е следвало да бъдат тези законосъобразни действия е в рамките на компетентността и съобразителността на държавния служител. Факт е обаче настъпилият вредоносен резултата от извършеното нарушение – откклоняване от гранична проверка на обект протичащ по категория R, с двама македонски граждани, като единият от тях е лице  представляващо интерес /ЛПИ/.  

    

 

 

 

    Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че като служител на ГКПП Гюешево, е положил всички усилия, за да предотврати извършеното нарушение. Това твърдение не кореспондира с установеният факт, че същият е запознат с нормативната база и съответните указания за спиране и извършване на проверки на МПС и лица в зоната на ГКПП Гюешево. От приложените по делото доказателства /Указания относно спиране и извършване на проверки на МПС и лица в зоната на ГКПП Гюешево и План относно провеждане на допълнителни занятия по специализирана подготовка със л.с. от ГКПП Гюешево без откъсване от работа – лист 48 – 51 /, в т. І уч. въпрос е предвидено обучение на тема „Използване на оръжие, физическа сила и помощни средства от полицейските органи“, което се потвърждава и от Протокол за проведени занятия, съгласно План рег. № 21687/18.10.2012 г., като под № 2 фигурира подписа на Г.В..

    Съгласно чл. 206 ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта си ДНО е отразил, че е приел писмените възражения на жалбоподателя с рег. № УРИ 4477р-1060/03.02.2017 г. по описа на РДГП Кюстендил. Обясненията на служителя са приети на 08.02.2017 г. от ДНО, видно от поставената резолюция.  Както бе посочено и по – горе, жалбоподателят не е възразил против изложеното в справка УРИ 4485р-770/20.01.2017 г., връчена му срещу подпис на 24.01.2017 г. В този смисъл не може да се приеме възражението му, че не му е дадена възможност да направи искания и възражения, както и да участвува в дисциплинарното производство, приключило с атакуваната заповед.

    Съгласно чл. 206 ал. 2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. При налагане на наказанието ДНО орган е извършил обективна и цялостна оценка на тежестта на извършеното нарушение, настъпилите от него вредни последици, съответно цялостното поведение на служителя по време на службата му и е наложил наказание с възможния минимален законов срок , отговарящо на извършеното от В..

    ДНО е длъжен да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. Изхождайки от всички доказателства по делото и цялостният им анализ, настоящият състав счита, че се доказва безспорно както обективния елемент на дисциплинарните нарушения “неизпълнение на служебни задължения“, така и субективният елемент на деянието, а именно знанието, че извършените действия представляват неизпълнение на служебни задължения.

    Настоящият състав на съда, счита че предвид изложените съображения, процесната заповед се явява издадена в съответствие с процесуалните и материално - правните разпоредби, поради което се явява законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е неоснователна.

    С оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски на ответника в размер на 400 /четиристотин/ лева, дължимо минимално юрисконсултско възнаграждение.

 

    Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Р.В. ***, ЕГН **********, със служебен адрес за призоваване: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, ет. 1, чрез адв. А.Т., срещу Заповед № 4077з-130/09.02.2017 г. на Директора на РД „Гранична полиция“ - Кюстендил, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 /шест/ месеца на младши инспектор Г.Р.В. - старши полицай на ГКПП Гюешево от ГПУ Гюешево при РДГП - Кюстендил.

    ОСЪЖДА Г.Р.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на РДГП – Кюстендил сумата от 400 /четиристотин/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.

    Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

    Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

                                                                            Административен съдия: