Р Е Ш Е Н И Е

                                     144                               27.09.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на осемнадесети септември                                                       две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 60 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.171, т.1, б.“б“, пр.1 във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Ж.К.Н., ЕГН ********** *** обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №17-1139-000087/25.02.2017г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанието за незаконосъобразност по чл.146, т.2 от АПК. Нарушението на формата се свързва с липса на пълна правна квалификация на наложената ПАМ, поради неизписване на приложимия материален закон, довело до нарушаване правото на защита в административния процес. Моли се за отмяна на заповедта.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, допълвайки възраженията с недоказано управление на МПС от жалбоподателя.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Оспорената заповед на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, съобразно заглавната й част, е издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от закона. С нея на жалбоподателят е наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 25.02.2017г. около 00.30 часа в гр.Кюстендил на ул.“Ц.Г.“ от ул.“О.“ към ул.“Ц.П.“ Н. е управлявал собствения си лек автомобил „М. “ с рег.№КН****АВ след употреба на алкохол. Записано е, че употребата е установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр.№ARDM 0265, на който в 00.38 часа индикаторната скала отчела 0.56 промила алкохол в издишания от водача въздух. След издаден талон за медицинско изследване и изготвена химическата експертиза №109/27.02.2017г. е доказан етилов алкохол в количество от 0.64 промила. Обвинението касае управление от водача на МПС под въздействие на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително. Посочените фактически обстоятелства по нарушението са установени от АУАН №Г828940/25.02.2017г., съставен от мл.автоконтрольор О.Х.Г..

            От документите към административната преписка по издаване на оспорената заповед се установява, че:

            1/Материалната компетентност на издателя произтича от заповед №277з-91/23.01.2015г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Заповедта съдържа оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по ЗДвП, измежду които по т.1.2 е началникът на сектор “Пътна полиция“.

            2/АУАН №828940/25.02.2017г. е съставен от мл.автоконтрольор О.Х.Г. в присъствие на свидетеля А.А.А. срещу Н. за нарушение, чиито фактически обстоятелства за идентични с посочените такива в оспорената заповед, с изключение данните от проведената химическа експертиза. В АУАН е записано, че водачът е придружен в ЦСМП, където е дал кръв за анализ. АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис без възражения в неговото съдържание.

            3/Протоколът за химическа експертиза №109/27.02.2017г. за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта е изготвен от химик в специализираната химическа лаборатория към ОДМВР – Кюстендил. Съгласно отразеното в протокола, кръвната проба на Н. е донесена на ръка на 27.02.2017г., опаковката на пробите е отговаряла на изискванията на Наредба №30/2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, а материалът е изследван за етилов алкохол чрез газхроматографски метод. Заключението на химикът е за етилов алкохол в пробите в количество от 0.64 промила.

            4/от справката за нарушител е видно, че не е издадено НП по съставения АУАН, но за деянието има издадена и друга заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

            От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св.А. и св.Г. се установява верността на изнесената в оспорената заповед фактическа обстановка относно отразеното в АУАН. Св.А. сочи, че на 25.02.2017г. с колегата му О.К.били автопатрул за времето от 19.00 часа на 24.02.2017г. до 07.00 часа на 25.02.2017г., като около 00.00 часа патрулирайки по ул.“О.“ забелязали от ул.“Б.“ да излиза лек автомобил „М.“. Последвали автомобила и го спрели на ул.“Ц.Г.“. При спирането установили, че автомобилът се управлява от жалбоподателя, който лъхал на алкохол, поради което извикали за съдействие автопатрул от сектор „Пътна полиция“. На място дошъл св.Г. и негов колега, които изпробвали водача с уред, който отчел малко над 0.5 промила, след което съставили АУАН, свалили регистрационните табели и закарали Н. до ЦСМП за даване на кръв за изследване. Водачът признал, че е употребил малко количество алхокол. Св.Г. допълва, че на място не са пипали автомобила дали двигателят е топъл, а се базирали на казаното от техните колеги.

            Показанията на св.С. сочат обстановка, различна от изнесената от св.А.. Според С., зимата на 2017г. същият работил в къщата на жалбоподателя, като вечерта на 24 срещу 25 седнали да се почерпят с ракия и да гледат футбол. Н. слязъл до колата да си вземе документите. Свидетелят си тръгнал към 01.30 часа, до което време Н. не се върнал. След като се видели на следващия ден Н. обяснил, че случайно на улицата минала патрулка и полицаите започнали да го проверяват, викнали КАТ, взели му документите, свалили номерата и го откарали в спешното да му вземат кръв.

            Показанията на св.С., преценени в съвкупност с показанията на останалите свидетели и писмените доказателствени средства съдът намира за недостоверни. Показанията установяват фактическа обстановка, различна от изложената такава от св.А., който е очевидец на нарушението в качеството му на длъжностно лице и като такъв няма данни за заинтересованост и преднамереност за даване на неверни показания. За разлика от него, св.С. е познат на жалбоподателя, поради което показанията му отразяват стремежа на Н. да изгради защитна позиция срещу деянието по оспорената заповед.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

            С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Временното отнемане на СУМПС препятства упражняване на правото на Н. като водач на МПС. Наложената ПАМ е преустановителна по своя характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП във връзка с приложената заповед №277з-91/23.01.2015г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. С тази заповед директорът в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е упражнил предвидената в закона възможност за делегиране на компетентността на съответните длъжностни лица, измежду които е и издателят на оспорения административен акт. Страните не спорят относно компетентността.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа-издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Липсата в разпоредителната част на заповедта на наименованието на закона, съдържащ правната квалификация по чл.171, т.1, б.“б“, не представлява съществено нарушение на формата, т.к. в наименованието на акта това правно основание е отнесено към ЗДвП, който действително го съдържа, а фактическите обстоятелства по нарушението съответстват на фактическия състав на правната норма. Не е налице нарушение на правото на защита на Н. срещу акта, т.к. същият е имал яснота относно волята на органа и разпореденото като нейно проявление ограничение на правото му за правоуправление посредством отнемане на СУМПС.

Заповедта е издадена и при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

Фактическият състав за издаване на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“, пр.1 от ЗДвП включва 2 кумулативни елемента: 1/управление на МПС на посочените дата, място и час и 2/установена концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.5 на хиляда посредством медицинско изследване или с техническо средство, с изискването, че при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи. Това ще рече, че органът следва да ангажира отговорността на дееца за концентрация, съответстваща на посочената такава в изследването.

В случая по делото, от достоверните показания на св.А. се установи, че на датата, мястото и часа в оспорената заповед Н. е управлявал посочения лек автомобил в качеството на „водач“ по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Недостоверна е защитната теза на жалбоподателя за липса на подобно управление по изложените по-горе правни съображения. В рамките на настоящето съдебно производство не е оборена презумтивната доказателствена сила на АУАН №828940/25.02.2017г. съгласно нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

От съдържанието на АУАН е видно, че наличието на алкохол в кръвта на водача е установено и по двата допустими способи – чрез техническо средство и медицинско изследване. Използването на техническото средство е осъществено на датата на нарушението и обективирано в съставения на същата дата АУАН. Оспорената заповед е издадената на тази дата. В същото време, в съдържанието на заповедта е включено и медицинското изследване, чиито стойности са различни от стойностите, установени с техническото средство и съгласно изричното указание в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП са определящи за наличието на алкохол в кръвта. Това ще рече, че тези нови стойности са релевантни за доказване на втората предпоставка за прилагане на ПАМ. Медицинското изследване обаче е извършено и обективирано в съответния Протокол след издаване на заповедта – на 27.02.2015г. Протоколът за химическа експертиза е достоверен официален писмен документ, ползващ се с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила, включително и относно датата на неговото издаване. Същият отразява спазен ред за установяване употребата на алкохол в кръвта на водача по едноименната Наредба №30/27.06.2001г. /отм., ДВ бр.61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г./. Съгласно нормата на чл.142, ал.1 от АПК преценката за законосъобразност на оспорената заповед се извърша към момента на нейното издаване. Към този момент заповедта поражда предвидените в нея правни последици за адресата. Следователно, към 25.02.2017г. заповедта за прилагане на ПАМ обективира данни за отговорност на дееца, които не са осъществили в обективната действителност в частта относно определящата стойност на алкохола в кръвта на водача на МПС. Следователно, не е доказан вторият елемент от отговорността във вида му, определящ за приложението на диспозицията на чл.171, ал.1, б.“б“ от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е антидатирана и в този вид не е носител на предвидената в закона доказателствена стойност за наличието на посочените в правната норма предпоставки за законосъобразност. Възможността по чл.142, ал.2 от АПК е неприложима.

На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП съдът ще отмени оспорената заповед.

Съдът не присъжда разноски за жалбоподателя. Разноските са сторени и доказани, но не са поискани.

                Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1139-000087/25.02.2017г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: