Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

                                              13.07.2017 г.

 

Номер          123                        2 0 1 7 година                             гр. Кюстендил

 

                         В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на двадесет и седми юни                                                        2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:     

 

                                                            Административен съдия: И. ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Ирена Симеонова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 63 по описа на 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     И.В.С. *** е подал жалба срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ630 - 1/14.09.2016 г., издаден от орган по приходите при  Община Дупница. Същият е потвърден с писмо изх. № 94-И-129-1/21.02.2017 г., издадено от Началник отдел „МДТ и АД“ гр. Дупница. Съгласно чл. 98 ал. 2 от АПК на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. АУЗ № АУ630-1/14.09.2016 г. се обжалва по основание и размер, в частта му по т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 30, т. 31, т. 32, т. 34, т. 35 и т. 36, общо в размер на 548.14 лв., касаещи дължими дънъци върху моторни превозни средства, подробно описани с всички данни, като са изложени доводи за незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила, като по същество се отрича дължимостта на данъка в обжалваната част. Твърди се, че цитираните МПС в горепосочените точки не са негова собственост след датите на продажбата им и не дължи данъци за тях. Прави се искане за отмяна на административния акт в оспорената част, с произтичащите от това законни последици.

     Ответната страна, чрез процесуалният си представител адв. Ч, изразява по същество становище за потвърждаване на административния акт в оспорената част и неоснователност на жалбата. Представя и писмена защита.  

     По делото са представени и приети като доказателства по същото, писмени такива с вх. № 886/10.03.2017 г.; вх. № 1326/11.04.2017 г.; вх. № 1647/02.05.2017 г.; покана за доброволно изпълнение на длъжника С., връчена на 07.02.2017 г.; Заповед № 1242/21.06.2012 г.; Заповед № 1243/21.06.2012 г. и Заповед № 343/15.03.2013 г. на Кмета на Община Дупница, както и вх. № 2598/29.06.2017 г., съгласно текста.

     Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима,  а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:

     От фактическа страна не се спори, че И.С. е подавал декларации по чл. 54 ал. 1 и чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху притежавани леки автомобили, подробно описани в АУЗ /12 бр./ и недвижим имот с парт. № 6809132950001/28.06.2010 г., находящ се в землището на с. Джерман, общ. Дупница.       

     Данъка върху превозните средства е определен съгласно ЗМДТ и Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Дупница.

     С Акт за установяване на задължение по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ630-1/14.09.2016 г. на гл. специалист в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница, на И.В.С.  е установено да заплати задължения общо в размер на 1 192.48 лева /главница и лихви/. Актът /поканата за доброволно изпълнение на същия/ е връчен на адресата на 07.02.2017 г. /съдът приема с оглед на представените доказателства – писмени и устни, че това е датата, на която е станал известен АУЗ на С./, като е последвала жалба срещу същия с вх. № 94-И-129/17.02.2017 г. Началникът на отдел „МДТ и АД“ в Община Дупница с писмо № 94-И-129-1/21.02.2017 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил акта. Последният като решаващ орган, съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 ал. 4 от ДОПК, се е произнесъл при условията на чл. 155 ал.  1 и 2 от ДОПК.      

     В този смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК.

     В чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители.; според ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.

     В гл. ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретният случай, се касае до определяне на задължение на данък върху недвижими имоти по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК.

     В случая е издадена Заповед № 1243/21.06.2012 г. на Кмета на Община Дупница, с която С Й Т – ст. специалист в дирекция “Местни данъци и такси” е определен и има качеството на орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задължения  за  местни данъци и ТБО, съгласно регламентацията на чл. 107 ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ.

     Когато с акт са установени задължения за местни данъци и такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, /правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община/.

     Предвид изложените съображения, в производството по обжалване на акта за местни данъци и такси, издаден по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителя на звеното за местни приходи при общината и с неговото  произнасяне приключва производството по обжалване на акта за установяване на публично общинско вземане, а по съдебен ред е по реда и при условията на чл. 156 от ДОПК. В този смисъл, жалбата се явява допустима.   

     По съществото на спора, съдът счита, че оспорения административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и целите на закона, т.е. констатира се съответствие между фактическите обстоятелства и приложената правна норма в рамките на доказателствата по делото.

     Деклараторът на превозните средства  – И.В.С. е задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ във вр. с чл. 1 ал. 1 т. 5 от ЗМДТ.

     Определянето и администрирането на местните данъци е предоставено на общинския съвет, който съгласно чл. 1 ал. 2 от ЗМДТ приема наредба за определянето и администрирането на местните данъци.

     Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Дупница е приета с Решение № 30/28.02.2008 г. /доп. и изм./

     С. е бил поканен да заплати начислените данъци в посочените в тях размери, като Община Дупница е осигурила онлайн достъп на данъчно –задължените лица до база данни с дължимите от тях суми на сайта на общината.   

     Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не дължи начислените му суми, тъй като описаните в АУЗ МПС не са негова собственост след датите на продажбата им и не дължи дънъци за тях.

     Съгласно разпоредбата на чл. 52 т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани по пътната мрежа в Р. България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Според чл. 58 ал. 4 от Закона за местните данъци и такси е посочено, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, като за излезлите от употреба МПС, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

     В конкретният случай, с оспорения АУЗ са установени неплатени задължения за данък върху превозни средства по подадени декларации, подробно описани по партиден номер, за МПС /леки автомобили/, също подробно описани със съответния рег. №, двигател и рама. Към 14.09.2016 г. партидите по декларациите не са били закрити и не са били подадени заявления от данъчно – задълженото лице, за данъчни и други облекчения. На основание чл. 14 ал. 3 от ЗМДТ при промяна на някое от обстоятелствата, което има значение за определяне на дънъка, ДЗЛ уведомява общината по реда и срока по ал. 1, т.е. в двумесечен срок. Такива заявления към датата на издаване на акта в Община Дупница не са били подавани.

     На основание чл. 54 ал. 3 т. 4 от ЗМДТ, когато са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък, лицето допълнително представя необходимите документи.

     С писмо  вх. № 94-И-129/17.02.2017 г. са представени удостоверения от МВР „Пътна полиция“ Кюстендил, за промяна на собствеността на описаните МПС. След представяне на тези документи, регистрацията на горепосочените МПС е прекратена към 31.12.2015 г., период изключващ задълженията включени в издадения АУЗ № 630-1/14.09.2016 г. След издаването му и влизането му в сила АУЗ е бил предаден на държавен съдебен изпълнител при ДРС за изпълнение и е било образувано изпълнително дело № 20171510402008, по което и жалбоподателят С. е получил поканата за доброволно изпълнение.

     От анализа на цитираните норми се налага извод, че необходимата предпоставка за отпадане на задължението за заплащане на данък е представянето на документ, издаден       от съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията или промяна на собствеността й. Такива документи са били представени едва с писмото от 17.02.2017 г. от страна на МВР „Пътна полиция“ Кюстендил. Ето защо и предвид липсата на доказателства преди тази дата за смяна собствеността на посочените в същото МПС, респ. прекратяването на регистрацията им, издаденият АУЗ за определения данък върху превозните средства се явява законосъобразен, в съответствие с разпоредбите на чл. 54 и сл. от ЗМДТ и чл. 38 и сл. от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Дупница.  

     Административният орган се е позовал на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4 ал. 1 – 5, чл. 1 ал. 2, чл. 9 от ЗМДТ. С неплащането на задълженията за дънък върху превозните средства в нормативно регламентираните срокове, задълженото физическо лице е изпаднало в забава и дължи лихви, като административният орган по чл. 9б, вр. с чл. 4 ал. 3 и чл. 4 от ЗМДТ е изчислил, съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.          

     Изложените по – горе съображения и писмени доказателства, категорично потвърждават дължимите суми за дънък върху описаните превозни средства.

     Съгласно чл. 170 от АПК, административният орган, за който оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установи фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая, доказателствата по делото подкрепят издаването на Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ630 - 1/14.09.2016 г. на гл. специалист в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница.         

     Предвид изложеното, съдът ще постанови своето решение.

      

     Воден от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд

 

                                    Р  Е  Ш  И:

 

     ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.С. *** срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ630 - 1/14.09.2016 г., в частта му по т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 16, т. 17, т. 18, т. 19, т. 20, т. 21, т. 22, т. 23, т. 24, т. 30, т. 31, т. 32, т. 34, т. 35 и т. 36, общо в размер на 548.14 лв., издаден от гл. специалист в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница.

    В останалата си част, като необжалван, административният акт е влязъл в сила.            

    Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

    Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: