Р Е Ш Е Н И Е

 12.05.2017 г.

 

     Номер  71                      2017 година                 град Кюстендил

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     Кюстендилски административен съд               

     на осемнадесети април                                      2017 година

     в открито заседание в следния състав:

 

                                Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                  

     Секретар: Л.С.

     Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

     Административно дело номер 65 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Д.В.М. ***,обжалва Решение № 2153-09-3/10.02.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на г-н М. против разпореждане № **********/28.10.2016 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил. Иска се отмяна на обжалвания административен акт. Твърди се несъответствие на акта с материалния закон, като същият е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се от жалбоподателя, че следва да получава наследствена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, тъй като отговаря на условията по чл. 82 ал. 1 и чл. 97 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл. 34 ал. 1 т. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, чрез повереника си ю.к. А.,оспорва жалбата. Моли решението на Директора на ТП   на НОИ гр.Кюстендил да бъде потвърдено,като се отхвърли жалбата.

Административното производство е започнало по заявление на Д.В.М. с вх. № 2107-09-107/21.10.2016 г.,с което е пожелал да му бъде възобновена наследствената му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като представя удостоверение от Агенция по заетостта гр. Щутгарт, Германия. С разпореждане № **********/28.10.2016 г. и на основание чл. 82 ал. 1 и чл. 97 от КСО и чл. 34 ал. 1 т. 3 от НПОС, длъжностното лице по пенсионното осигуряване му е отказало възобновяването на наследствена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване. Това разпореждане е било обжалвано по административен ред с подадена жалба с вх. № 2107-09-107-3 от 10.01.2017 г. пред Директора на РУСО гр. Кюстендил и е потвърдено от него с оспореното Решение № 2153-09-3/10.02.2017 год.

В административната преписка са приложени заверено копие на окомплектовано преписка по жалбата на Д.В.М. – 11 листа, съгласно текста.   

Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

Оспореният административен акт не е засегнат от посочения в жалбата порок по чл. 146 т. 4 от АПК, което е основание за отхвърляне на жалбата.

Правният спор между страните се свежда до това – дали правилно е отказано възобновяването на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на г-н М..

Съдът намира, че възобновяването на наследствената пенсия за инвалидност на г-н М. е отказана правилно и в съответствие със закона.

 

 

 

Отказът в случая е извършен на основание чл. 82 ал. 1 и чл. 97 от КСО, във вр. с чл. 34 ал. 1 т. 3 от НПОС.

Разпоредбата на чл. 82 ал. 1 от КСО гласи, че децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18 – годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по късно от навършване на 26 – годишна възраст, както и над тези, ако учат и са се инвалидизирали до 18, съответно 26 годишна възраст. Лицата, които се считат за учащи, се определят с Наредбата по чл. 106 от КСО. Съгласно пък чл. 34 от НПОС, деца, които учат след навършване на 18 – годишна възраст, каквато възраст е навършил жалбоподателя са, както следва:

-        Ученици, които продължават образованието си след навършване на 18 год. възраст в училищата, създадени по реда на отм. Закон за народната просвета, действал до 01.08.2016 г., а от същата дата по Закона за училищно и предучилищно образование, независимо от степента и формата на обучение, като те установяват това обстоятелство в началото на всяка учебна година с документ от съответното учебно заведение;

-        Лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон, като те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация;

-        Лица, които учат в чужбина, като те установяват това обстоятелство и срока на обучението с документи, издадени от учебните заведения в началото на всеки семестър или учебна година; документите, в зависимост от страната на произход, трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостронните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърдени с Постановление № 184/1957 г. на МС /изм., посл. бр. 103 на ДВ от 1990 г./.   

За учащи се считат и лицата, които са прекъснали обучението си, поради заболяване съгласно правилата на съответното учебно заведение, кактои поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете до навършване на 3 – годишна възраст, но общо за не повече от 2 години. Също така и лица, завършващи последния курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по – късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. Лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи. Лицата, които са прекъснали обучението си, поради незаверен семестър, получават пенсията си до датата на прекъсването, посочена в заповедта на ректора, а ако няма такава дата – до датата, на която е издадена заповедта.

   Пораждането и съществуването на правото на наследствена пенсия по отношение на жалбоподателят се регулира от нормата на чл. 82 ал. 1 от КСО и се определя от две кумулативни условия. Първото е свързано с налично продължавано обучение на лицето, а второто – с липсата на навършена 26 – годишна възраст.

   От представеното удостоверение от страна на жалбоподателя е видно, че същият е регистриран в Агенция по заетостта – Щутгарт, Германия от 21.07.2016 г. и е предвидено участие в курс по схема за предварителна подготовка за професионално обучение по заключителни разпоредби 51 и 53 от Социален кодекс ІІІ в Социално предприятие „Нова работа“ ООД с нестопанска цел /НООД/ от 26.09.2016 г. до 21.07.2017 г. Безспорно за съда се явява, че съгласно представените доказателства по делото, жалбоподателят М. не отговаря на първото условие заложено в чл. 34 ал. 1 т. 3 от НПОС, във вр. с чл. 82 ал. 1 от КСО – липса на продължавано обучение на лицето и в този смисъл няма статут на „учащ“ в чужбина и не следва да му бъде възстановена наследствената пенсия за инвалидност, поради общо заболяване. Агенцията по заетостта в гр. Щутгарт, Германия няма как да бъде приета като учебно заведение,каквото е изискването по Наредбата, като ирелевантно в случая се явява възражението на жалбоподателя, че се явява със статут на учащ се, въпреки че не е записан в учебно заведение.

Оставяйки без уважение жалбата на Д.В.М. против разпореждане № **********/28.10.2016 г., длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило акт съобразен с доказателствата по делото. Правилно е приложил материалния закон и Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-3/10.02.2017 г., отхвърляйки оспорването на г-н М. срещу разпореждането.

При проверката по чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.

Процесното решение и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по чл. 117 ал. 1 т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В производството по издаване на акта не е  допуснато съществено нарушение на административно - производствени правила.

Обжалваното решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен акт, при условията на обвързана компетентност.

 

Гореизложеното, мотивира съда да остави в сила решението на Директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил и потвърдения с него административен акт.

 

     Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК Кюстендилският административен съд

 

                     Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.М. ***, ЕГН ********** срещу Решение № 2153-09-3/10.02.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил  и потвърденото с него разпореждане № **********/28.10.2016 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил.

 

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: