Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 101

                                           гр.Кюстендил, 12.06.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря  С.К., като разгледа докладваното от съдията  адм. дело №67 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

            Д.И.В. ***, е подал жалба срещу Заповед №17-0348-000099  от  26.02.2017г., издадена от  началника на Районно управление – Дупница към ОД на МВР-Кюстендил, с която на осн.чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността  му, но за не повече от 18 месеца. Релевирани са възражения  за несъответствие с  материалния закон като отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, с твърдения за това, че нарушението на забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП не е извършено виновно.  Поддържа се, че за същото деяние водачът е наказан с издаденото наказателно постановление, т.е  че е санкциониран два пъти за едно и също нарушение. Оспорва се стойността на алкохолната концентрация, вписана в заповедта за ПАМ, която не съответства на стойностите от извършеното медицинско изследване. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

            Ответникът - началникът на Районно управление – Дупница към ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по жалбата.

            Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:    

            Оспореният административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт №Г831425/26.02.2017год.  за установяване на административно нарушение, респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, за това, че на 26.02.2017г., около 14,40 часа, на път втори клас №62068, км 0+900, посока гр.Дупница,  жалбоподателят управлява МПС - лек автомобил „С.К. 2.0. ХДИ” с  рег. № КН****ВМ, след употреба на алкохол  - при проверката с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с №0154 е установена концентрация на алкохол от 0,51 промила, като на водача е издаден талон за медицинско изследване №0009604 и протокол, обр.26.  Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП  – нарушение на забраната за водачите да управляват ППС под въздействие на алкохол. АУАН е връчен на оспорващия лично, а от съдържанието на жалбата е видно, че  въз основа на акта е издадено наказателно постановление. 

Към административната преписка са приложени цитирания АУАН №Г831425/26.02.2017год., Протокол за химическа експертиза за определяне  концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №113 от 27.02.2017г., в който е посочено, че в пробите кръв на Д.И.В. се доказва етилов алкохол в количество 0,65 промила, както и Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, издаден от лекар в ФСМП – гр.Дупница на 26.02.2017г. в 15,05 часа. 

            Въз основа на обстоятелствата отразени в съдържанието на АУАН №Г831425/26.02.2017год., началникът на РУ - Дупница при ОД на МВР-Кюстендил издава оспорената заповед №17-0348-000099/26.02.2017год., с която приема, че жалбоподателят  управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно с  концентрация на алкохол в кръвта от 0,51 на хиляда, установена с техническо средство, като по този начин виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1,  предл.1 от ЗДвП, поради което му е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца” на осн. чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП  вр. с чл.22 ЗАНН.

            Заповедта е връчена лично на санкционираното лице на 02.03.2017год. и  жалбата е депозирана на  същата дата.  

В съдебното производство, освен посочените писмени доказателства, е представена Заповед №277з-91/23.01.2015год. на директора на ОД на МВР - Кюстендил, с която са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, 2, 4 и 5 от ЗДвП длъжностни лица от структурните звена на  ОД на МВР-Кюстендил, вкл.  началиците на РУ Полиция. 

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорения административен акт.  Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предметът на оспорване  е ясен, независимо, че  жалбоподателят  погрешно нарича  заповедта за прилагане на ПАМ, наказателно постановление.  От съдържанието на жалбата и конкретно от посочената по вид и правно основание принудителна административна мярка, съдът  установява предмета на жалбата и проверява законосъобразността на заповед №17-0348-000099/26.02.2017год.  на началника на РУ – Дупница.       

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения административен акт с оглед критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, отхвърля оспорването. Съображенията са следните:   

Оспорената заповед е валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби  и с целта на специалния закон. По отношение на компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност на началника на Районно управление – Дупница при  ОД на МВР-Кюстендил, видно  от Заповед №277з-91/23.01.2015год. на директора на ОД на МВР - Кюстендил. От процесуална страна,  в оспорения акт се съдържа изложение  на  фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен  акт на осн. чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП и съобразно обстоятелствата отразени в съставения АУАН, като ги е възпроизвел в изложените мотиви.  Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1,  предл.1 от ЗДвП, извършено от водача на автомобила, което представлява фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Липсват процесуални пречки за инкорпориране като елемент от съдържанието на административния акт на друг акт, констативен по природа, който в случая е съставен в хода на образувано административнонаказателно производство.  

Съдът, като разгледа по същество спора, установи че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, т.е.  осъществен е фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка, визиран в разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Съобразно предвижданията на относимата хипотеза на цитираната правна норма, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се налага на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Срокът на мярката е  до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18месеца. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, е шофиране след употреба на алкохол.  Безспорно е в случая, че последното е констатирано със съставения АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Видно от жалбата, оспорващият признава, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, но твърди, че е шофирал в часови интервал, когато няма интензивно движение и само за да се придвижи до гаража. С горните доводи обосновава липсата на вина за извършеното нарушение. Защитната теза е неоснователна. Приложимата материалноправна норма на специалния закон не предвижда изключения от забраната за управление на МПС след употреба на алкохол, вкл. от характера на сочените от жалбоподателя. Налице е виновно нарушение на  релевираните разпоредби на ЗДвП, което съставлява фактическо основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП спрямо водача.

Доколкото нормативно е закрепена презумптивната доказателствена сила на редовно АУАН, на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В случая такива доказателства не са представени, като жалбоподателят се е ограничил единствено до оспорване на  източника на данни за стойността на алкохолната концентрация. Същият твърди, че  оспорената заповед е издадена преди изготвяне на химическата експертиза, т.е. на медицинското изследване и данните в нея не са достоверни. Доводите са неоснователни. Действително, протоколът за химическата експертиза е съставен на 27.02.2017г. или в деня след издаване на заповедта за ПАМ. Действително, законодателят в нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП дава приоритетно значение на стойностите на алкохолната концентрация, установени при медицинско изследване. В случая обаче, последните потвърждават релевантния юридически факт, а именно шофирането с концентрация  на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Предвид горното,  възпроизведените в заповедта данни за  концентрацията на алкохол в кръвта на водача, макар и установени с техническо средство,  доказват съставомерния признак по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.  Извършването на процесното нарушение от страна на оспорващия е установено по безспорен и категоричен начин, поради което е налице фактическото основание за издаване на заповедта и законосъобразно спрямо него е приложена  процесната  принудителна административна мярка. 

На последно място, оспорващият  поддържа, че е санкциониран два пъти за едно и също деяние, доколкото с издадено наказателно постановление са му наложени административни наказания за същото нарушение. Възраженията са неоснователни. Законодателят е предвидил отделни, самостоятелни по характер производства по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол. Ангажирането на административнонаказателната отговорност на водача за извършено нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е неотносимо към заповедта по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административно наказание, а е вид административна принуда без санкционни последици. По своето естество, заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, който се издава с цел преустановяване, а не  за наказване  на извършено правонарушение, поради което доводите  на оспорващия за двойно  наказване за деянието, са неоснователни.  

Следват  изводи за законосъобразност на издадената заповед и за неоснователност на оспорването, което подлежи на отхвърляне.

            Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административният съд

                                                            

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна жалбата на Д.И.В. ***, ЕГН **********,  срещу Заповед №17-0348-000099  от  26.02.2017г., издадена от  началника на Районно управление – Дупница към ОД на МВР - Кюстендил.  

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: