Р Е Ш Е Н И Е

              154                                                       10.10.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и девети септември                                                  две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                         2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

при участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствие на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 75 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Йордан Георгиев като прокурор при Окръжна Прокуратура – Кюстендил протестира разпоредбите на чл.2, ал.1, т.4, чл.4, ал.1, т.4 и т.5, чл.25, ал.10 и чл.50 от Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на община Дупница, приета с решение №101 по Протокол №4/19.04.2013г. на ОбС – Дупница. С протест-допълнение прокурорът протестира и разпоредбата на чл.22а, ал.2 от Наредбата, приета с решение №180 по Протокол №10/28.10.2016г. Релевира се основанието за оспорване по чл.146, т.4 във вр. с чл.196 от АПК. Нарушението на материалния закон е във връзка с твърдения за противоречие с норми от по-висок ранг – чл.60, ал.1-3 от ЗПБ /Закон за подземните богатства/, чл.8, чл.9б, чл.81, чл.92, чл.123-127 от ЗМДТ, чл.3, ал.2, т.4 и т.5, чл.55 и чл.56 от ЗПУО /Закон за предучилищното и училищното образование/ и чл.8 от ЗНА. Моли се за отмяна на оспорените разпоредби.

            В с.з. прокурорът от Окръжна прокуратура - Кюстендил поддържа протестите и претендира деловодни разноски.

            Ответният ОбС – Дупница не изразява становище по протестите.

            По реда на чл.188 във вр. с чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК съдът е съобщил оспорването в ДВ, бр.52/30.06.2017г. /вж. л.293/.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с протестите и приложените по делото писмени доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Оспорените тестове от Наредбата се намират на л.57, л.25-гръб, л.66-гръб и л.189-гръб от делото. Тяхното съдържание е следното:

Чл.2, ал.1 - „На територията на общината се събират следните местни такси:

т.4 за добив на кариерни материали“

Чл.4, ал.1 – „Размерът на местните такси и цени на услуги се определя при спазване на следните принципи:

т.4.ефективно разпределение на общински ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги;

т.5.насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в Наредбата услуги.“

Чл.25, ал.10 – „Лице, което не е заплатило дължимите такси за два последователни месеца се лишава от услугата, като мястото на детето в детската градина се освобождава.“

Чл.50 – „Който не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на таксата в по-малък размер или до освобождаване от такса се наказва с глоба в размер от 50 до 200лв., а юридическите лица с имуществена санкция в размер от 100 до 500лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.“

Чл.22а, ал.2 – „В случаите, когато в имота, деклариран по реда на чл.22, ал.2, след проверка на органите на общинската администрация се установи ползване на имота или откриване на нови партиди, нарушителите дължат глоба в трикратен размер на годишната такса за сметосъбиране и сметоизвозване, но не по-малко от 500лв. Глобата се налага по реда на ЗАНН.“

Оспорените текстове на чл.2, ал.1, т.4, чл.4, ал.1, т.4 и т.5, чл.25, ал.10 и чл.50 от Наредбата са приети с решение №101 на ОбС – Дупница от 19.04.2013г., с което е приета цялата Наредба с гласовете на присъствалите 22 общински съветника при поименно гласуване /вж. л.45/. Наредбата е приета на основание чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1, т.7 и чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА въз основа на ДЗ на кмета на общината вх.№265/11.04.2013г. с мотиви към нея. Решението е публикувано на интернет страницата на общината на 11.08.2015г. /вж. л.71/. Проектът на Наредбата е публикуван на интернет страницата на общината на 26.03.2013г. /вж. л.91/.

Оспореният текст на чл.22а, ал.2 е включен в Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на Община Дупница, приета с решение №180 по Протокол №10/28.10.2016г. на ОбС – Дупница въз основа на ДЗ на кмета на общината вх.№567/17.10.2016г. с мотиви за приемането й. Изменението е прието с гласовете на 24-ма съветника, 4-ма са били „въздържали се“ /вж. л.247-гръб/. Проектът за изменение на Наредбата е публикуван на интернет страницата на общината на 15.09.2016г. /вж. л.263/, а окончателният тест – на 08.11.2016г. /вж. л.264/.

Съгласно Правилникът за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, ОбС се състои от 33 общински съветника, кметът има право да внася в ОбС проекти за наредби /чл.68, ал.1/, които се разпределят по постоянните комисия съобразно тяхната компетентност с водеща комисия /чл.69/, като за всяко заседание на съвета се води протокол с мотиви към него /чл.61/.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка протестите на прокурора са допустими. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК определя прокурора измежду лицата с право на оспорване на подзаконовите нормативни актове. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие, съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Посочените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт. Съгласно чл.187, ал.1 от АПК правото на оспорване е безсрочно. Съдът притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по см. на чл.191, ал.2 във вр. с чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледани по същество, протестите са основателни. Съображенията за това са следните:

На основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК съдът дължи служебната проверка за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК.

С оглед регламентацията по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1, т.7 от ЗМСМА и делегацията от чл.9 от ЗМДТ Наредбата е издадена от компетентен орган. ОбС има правомощие да решава въпросите от местно значение, включително да определя размера на местните такси и тяхното администриране чрез приемане на Наредба с наименование, включващо кръга от уредените в акта обществени отношения. Страните не спорят относно компетентността на колективния орган.

Спазена е формата на оспорените текстове от Наредбата. Мястото и номерацията им съответства на предвидения строеж на нормативните актове по чл.26, ал.1 и ал.2, чл.27 и чл.36 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА.

Липсват нарушения на административнопроизводствените правила по приемане на тестовете от Наредбата. Вносителят на проекта за Наредба и за нейното изменение е измежду оправомощените лица по чл.68, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Спазено е императивното правило на чл.26, ал.2 от ЗНА /ред. ДВ, бр.46/2007г./ за публикуване на проекта за Наредбата и нейното изменение на интернет страница на общината най-малко 14 дни преди обсъждането им от ОбС за предложения и становища по проектите от заинтересованите лица. Спазена е процедурата по чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА за кворум, мнозинство и поименно гласуване. При взимане на решението за приемане на Наредбата на 19.04.2013г. са присъствали 22 общински съветника от общо 33, т.е. при наличен кворум. Решението е взето с гласовете на всички присъстващи членове, която бройката на гласовете покрива изискването за мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Гласуването е поименно. При взимане на решението за приемане на измененията в Наредбата от 28.10.2016г. са присъствали 28 общински съветника от общо 33, т.е. при наличен кворум, а решението е взето с гласовете на 24 съветника, покриващо изискването за мнозинство, при поименно гласуване. Спазена е и нормата на чл.77 от АПК за приемане на промените след обсъждане на проекта със становищата на постоянните комисии и изказванията на общинските съветници.

            Изпълнена е и процедурата по чл.78, ал.3 от АПК и чл.37, ал.3 от ЗНА за разгласяване на теста на Наредбата и нейното изменение. Разгласяването е осъществено чрез публикуване на текстовете на интернет страница на общината.

            Спазено е изискването на чл.28, ал.1 и ал.2 от ЗНА /ред. ДВ, бр.46/2007г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК/ за изготвяне на мотиви към проектите. Мотивите са публикувани заедно с проектите и са внесени за обсъждане и приемане от ОбС. Мотивите са включени в ДЗ на кмета от 11.04.2013г. и 17.10.2016г. и съдържат причини за приемане на нормативните актове, поставените цели, финансовата обосновка, очакваните резултати и анализ за съответствие с правото на ЕС.

            Основателни обаче са възраженията на прокурора за материална незаконосъобразност на оспорените тестове.

            По чл.2, ал.1, т.4 от Наредбата:

            С оспорения текст от Наредбата се предвижда събиране на територията на общината на местна такса за добив на кариерни материали.           

Нормата на чл.6, ал.1 от ЗМДТ определя вида на местните такси, между които не фигурира оспорената такава от Наредбата. В чл.6, ал.1, б.“к“ са посочени други местни такси, определени със закон. Законовата делегация по чл.9 от ЗМДТ определя правомощието на ОбС да приеме Наредба за определянето и администрирането на местните такси и услуги. Нормите на чл.6, ал.1, б.“к“ във вр. с чл.9 от ЗМДТ дават правомощие на ОбС да приеме правила за определяне размера на местните такси и тяхното администриране, включително условията за освобождаване от заплащане, но ОбС няма правомощие да определя друг вид местна такса, извън посочените такива в ЗМДТ и специалните закони, предвид принципа за законоустановеност на местните такси, прогласен в чл.60, ал.1 от Конституцията на Република България.

            Кариерите за инертни материали от местно значение и добива от тях, считано от 17.09.1991г. са били общинска собственост по силата на §7, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗМСМА /обн. ДВ, бр.77/17.09.1991г./ до отмяната на чл.3, ал.2 от ЗПБ, обн. ДВ, бр.70/2008г. През този период правата за подземни богатства /включващи и кариерните материали/ са се упражнявали чрез концесия за добив, предоставяна от ОбС след съгласуване с МОСВ /вж. чл.5, т.4 във вр. с чл.6, ал.4 - ред., обн. ДВ, бр.23/1999г./. С §91 от ПЗР към ЗИД на ЗПБ /обн. ДВ, бр.70/08.08.2008г./ функциите на ОбС по сключените договори за концесия са прехвърлени на МС, а функциите на кмета – на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следователно, след 12.08.2008г. извън компетентността на ОбС и общините е въпросът по добива на кариерни материали от местно значение за целите на отменения чл.3, ал.2 от ЗПБ.

            Към настоящия момент кариерните материали, наименувани „строителни материали“ в нормата на чл.2, ал.1, т.5 от ЗПБ са изключителна държавна собственост /вж. чл.3, ал.1 от ЗПБ/, а предоставянето на права за търсене и проучване или за добив на подземни богатства се осъществява чрез разрешение за търсене и проучване или за проучване или чрез концесия за добив срещу заплащане по см. на чл.58 от закона. Съгласно чл.61 от ЗПБ концесионерът дължи заплащане на концесионно плащане, чиито размер се определя в зависимост от вида, групата и ценността на подземните богатства, както и от специфичните условия за осъществяване на добива и първичната преработка. Принципите и методиката за определяне на концесионното плащане, както и границите на минималния и максималния му размер при различните видове и групи подземни богатства по чл.2, ал.1 от закона се определят с акт на МС, а размерът, условията и редът за концесионното плащане се определят в концесионния договор /вж. чл.61, ал.2 и ал.3 от закона/. Част от плащането в размер на 50 на сто се превежда на бюджетите на общините по местонахождение на площите по чл.37, ал.1, т.1 и 2 от закона при условията и реда на чл.81 от ЗК. Съгласно чл.81, ал.2 от ЗК тази част от паричните постъпления по концесионното плащане по бюджетите на общините се отчита в бюджета като приходи от концесия. Легалните дефиниции на термините „добив“, „кариера“ и „търсене и прочуване и проучване“ се съдържат в §1, т.4, т.7 и т.32 от ДР на ЗПБ.

            Изводът от сравнителния анализ на действалия до 2008г. и понастоящем нормативен правопорядък е за липса на нормативно основание за въвеждане в общинската Наредба на местна такса за добив на кариерни материали. Добивът на тези материали като вид подземни богатства е подчинен на концесионния режим, като към датата на приемане на Наредбата 19.04.2013г., така и понастоящем, като за добивът се дължи концесионно плащане, а не местна такса. Излизайки извън рамките на законовата делегация по чл.9 от ЗМДТ и нарушавайки чл.6, ал.1, б.к“ от ЗМДТ органът е въвел несъществуваща местна такса без правно основание в позитивното право. Липсата на материална компетентност на органа за подобно нормативно решение води до нищожност на оспорената разпоредба на чл.2, ал.1, т.4 от Наредбата. На основание чл.193, ал.1, пр.1 от АПК съдът ще обяви нищожността.

            По чл.4, ал.1, т.4 и т.5 от Наредбата:

            С оспорените текстове от Наредбата освен принципите по чл.8, ал.1 от ЗМДТ органът е въвел още два. Първият е свързан с ефективно разпределение на общинските ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги, а вторият - с насърчаване на частния сектор при предоставяне на регламентираните в Наредбата услуги. Принципите, от които следва да се ръководи ОбС при определяне размера на таксите са уредени изчерпателно в закона, а делегацията по чл.9 от ЗМДТ не дава възможност за тяхното разширяване, изменяне или добавяне на други. В случая, оспорените тестове на Наредбата противоречат на правилото на чл.8 от ЗНА, т.к. уредената в Наредбата материя не е съобразена с нормативния акт от по-висока степен, какъвто се явява ЗМДТ и навлиза в материя, за която законът има изчерпателна правна уредба. Идентична е и забраната на чл.76, ал.3 от АПК. Законът е нормативен акт, който урежда по първичен начин и в съответствие с Конституцията на Република България поддаващите се на трайна уредба кръг от обществени отношения, а Наредбата е нормативен акт за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на акта от по-висока степен. В това й битие Наредбата не може да дописва закона в области, извън делегацията, която има, т.к. дописването противоречи на нормативния акт от по-висока степен. Това противоречие води до незаконосъобразност на разпоредбите на чл.4, ал.1, т.4 и т.5 от Наредбата. С оглед правомощието по чл.193, ал.1, пр.2 от АПК съдът ще отмени оспорените текстове от Наредбата.

            По чл.25, ал.10 от Наредбата:

            С регламентацията по чл.7, ал.1, б.“в“ и б.“г“ и чл.81 от ЗМДТ се въвежда на законово ниво местна такса за ползване на детски ясли и детски градини, дължима от родителите или настойниците на децата, която се събира от длъжностните лица в съответните заведения и се внася в общинския бюджет до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Уреждайки посочената местна такса в Раздел III от общинската Наредба, в нормата на чл.25, ал.10 от нея ОбС е приел правилото, че лицето, което не е заплатило дължимите такси за два последователни месеца се лишава от услугата, като мястото на детето в детската градина се освобождава.

            Към датата на приемане на Наредбата /19.04.2013г./ правният режим на издръжка в детските градини и заплащаните такси се урежда в специалния Закон за народната просвета /обн. ДВ, бр.86/18.10.1991г., отм. ДВ, бр.79/13.10.2015г./, а понастоящем е предмет на регламентация в Закона за предучилищното и училищното образование /обн. ДВ, бр.79/13.10.2015г., в сила от 01.08.2016г., изм. и доп./. По силата на §30 от ПЗР на ЗПУО приложение намира и ППЗНП. По см. на чл.24, ал.1 от ЗПУО детската градина е институция в системата на предучилищото и училищното образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищно образование. В чл.30 от ППЗНП е записано, че за отглеждане, възпитание и обучение на децата в детските градини по чл.27, ал.1, т.1 /целодневни, полудневни, седмични/ родителите или настойниците заплащат такси по ЗМДТ, а по см. на чл.298 от ЗПУО издръжката на децата в предучилищното образование в държавните и общинските детски градини и училища се осигурява със средства от държавния бюджет и със средства от общинския бюджет, а родителите заплащат такси за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет, като размерът на тези такси и редът за тяхното заплащане се определя със ЗМДТ – за общинските детски градини и училища. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПУО задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците и се упражнява, като не се заплащат такси за обучението, осигурявано със средства от държавния бюджет, и се ползва безплатно материалната база за обучение и за развитие на интересите и способностите на децата и учениците /вж. чл.9, ал.4/. Задължителното предучилищно образование е с начало годината на навършване на 5-годишна възраст  на детето /чл.8, ал.1 от ЗПУО/. С оглед на изложеното, режимът на заплащане на таксите в детските градини обхваща дейностите извън образователните такива. Това ще рече, че таксата се дължи за дейностите по отглеждане, възпитание и социализиране на децата. Нито специалните закони, нито ЗМДТ обаче предвиждат възможност неизпълнението на задължението за заплащане на таксите от родителите и настойниците да води до освобождаване на мястото на детето в детската градина. С оспорената разпоредба в общинската Наредба се цели заобикаляне на правилата за събиране на таксата по чл.4, ал.1 във вр. с чл.9б от ЗМДТ – по реда на ДОПК при липса на доброволно плащане. Следователно, чл.25, ал.10 от общинската Наредба противоречи на реда за събиране на местните такси по ЗМДТ в нарушение на чл.8 от ЗНА. Отделно от това, разпоредбата въвежда ограничение за ползване на детските градини от деца, каквото не съществува в ЗНП /отм./, ППЗНП и ЗПУО и нарушава конституционно гарантираното право на образование по чл.53, ал.1 от Конституцията на Република България и основното начало за закрила на децата от държавата и обществото /чл.14 от Конституцията/. Оспорената разпоредба от Наредбата представлява нетърпим от правовия ред опит да се постигне събираемост на публичните общински вземания чрез неразрешени от закона способи, като се възпрепятства достъпа на децата до ползване на социални услуги, предоставяни от общината. На основание чл.193, ал.1, пр.2 от АПК съдът ще отмени оспорения текст от Наредбата като противоречащ на чл.8 от ЗНА.

            По чл.50 от Наредбата:

            Текстът на чл.50 от Наредбата е санкционна правна норма, чиито фактически състав включва липса на посочване или невярно посочване на данни или обстоятелства, водещи до определяне на таксата в по-малък размер или до освобождаване от такса. Текстът е идентичен със санкционната норма на чл.123, ал.3 от ЗМДТ.

            Спорният въпрос е дали и доколко ОбС може да определя самостоятелно санкционни състави за неизпълнение на задължения по деклариране и заплащане на местните такси. Общата норма на чл.2, ал.3 от ЗАНН дава компетентност на ОбС при издаване на наредби да определя съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА. Нормата на чл.22, ал.4 от ЗМСМА дава право на ОбС при нарушаване на наредбите да предвиди глоби в размер до 5000лв. и имуществени санкции в размер до 50 000лв. и допълнително наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност при повторно нарушение. Посочената законова регламентация е израз на дадените в чл.17, ал.1 от ЗМСМА разширени правомощия на ОбС да се произнася по всички въпроси от местно значение, които законът му предоставя в компетентност, включващи тези за данъците и таксите. Този широк обхват от регулация на местните обществени отношения е предмет и на чл.3 и чл.4 от Европейската харна за местното самоуправление /ЕХМС/, ратифицирана от Република България на 17.03.1995г., обн. ДВ, бр.28/28.03.1995г. Съгласно решение №6/29.09.2009г. на КС по к.д.№7/2009г. „обхватът на правомощията на общините трябва да бъде максимално широк, а начините за тяхното упражняване, изградени на основата на широка автономия, съчетана с наличието на средства за осъществяването им“. В случая обаче, широката автономия на ОбС по въпросите за местните такси, е ограничена от закона, т.к. в Глава четвърта „Административнонаказателни разпоредби“ от ЗМДТ са уредени изчерпателно всички случаи на нарушения, свързани с прилагането на закона, като освен специалния състав по чл.123 от ЗМДТ е въведен и общ такъв по чл.127 от ЗМДТ за всички останали случаи на нарушения на закона. Изводът от изложеното е, че наказателните състави в наредбата противоречат на законова рамка в ЗМДТ, т.к. касаят нарушения, наказуеми по ЗМДТ. Противоречието на чл.50 от Наредбата с чл.8 от ЗНА налага отмяна на разпоредбата от Наредбата.

            По чл.22а, ал.2 от Наредбата:

            Нормата предвижда налагане на глоба, когато при деклариран по реда на чл.22, ал.2 от Наредбата имот /за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване поради неизползване на имота/ се установи неговото ползване или откриване на нови партиди. Нормата е незаконосъобразна по изложените по-горе доводи по отношение чл.50 от Наредбата с допълнението, че текстът на чл.22а, ал.2 не държи сметка за нарушенията, извършени от еднолични търговци и юридически лица, чиято отговорност води до налагане на имуществена санкция по см. на чл.83, ал.1 от ЗАНН. Освен това, начинът на определяне на дължимата глоба противоречи на заложените горни граници на наказанията по чл.22, ал.4 от ЗМСМА, т.к. няма гаранция за тяхното превишаване. Извън горното, мястото на санкционния състав в строежа на Наредбата е в Глава четвърта, а не в Глава втора, Раздел I, в която се уреждат материалноправните въпроси за таксата. Противоречието на чл.22а, ал.2 от Наредбата с чл.8 от ЗНА води до нейната отмяна.

            Изложеното налага, на основание чл.193, ал.1, пр.2 от АПК, съдът да обяви за нищожна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.4 от Наредбата и да отмени като незаконосъобразни останалите оспорени тестове от Наредбата и нейното изменение.

            На основание чл.143, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК ОбС – Дупница дължи заплащане на сторените от Окръжна прокуратура – Кюстендил деловодни разноски в размер на 20лв. такса за обнародване на оспорването в ДВ.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЯВЯВА за нищожна разпоредбата на чл.2, ал.1, т.4 от Наредбата за определянето на местните такси и цени на услуги и администрирането им на територията на община Дупница, приета с решение №101 по Протокол №4/19.04.2013г. на ОбС – Дупница.

            ОТМЕНЯ разпоредбите на чл.4, ал.1, т.4 и т.5, чл.25, ал.10 и чл.50 от посочената Наредба и разпоредбата на чл.22а, ал.2 от Наредбата, приета като нейно изменение с решение №180 по Протокол №10/28.10.2016г. на ОбС – Дупница.

            ОСЪЖДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - ДУПНИЦА да заплати на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски в размер на 20лв. /двадесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

            В случай на неподаване на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени от ВАС, на основание чл.194 от АПК решението да се обнародва по начина на обнародване на Наредбата.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                    2.