Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 129

                                           гр.Кюстендил, 18.07.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря  Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №76 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.62, ал.3 вр. с ал.1, т.4 от ЗИНЗС във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

            С.Й.Г. с ЕГН **********, понастоящем в затвора – гр.Бобов дол, оспорва Заповед №Л-692 от 16.02.2017год. на  главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, с която е наредено преместване       / превеждане/ на оспорващия в затвора – гр.Бобов дол на основание чл.62, ал.1,т.4 от ЗИНЗС. Изложени са доводи за незаконосъобразност поради неспазване на установената форма,  допуснато процесуално нарушение, както и несъответствие с материалния закон. Отрича са наличието на релевираните в заповедта основания по чл.62, ал.1, 4 от ЗИНЗС. Прави се искане за отмяна на оспорения административен акт.

            Ответникът - главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, чрез процесуалния си представител ст. юк Дойчинова,  изразява становище за неоснователност на  жалбата.

            Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:    

            С оспорения административен акт  на основание чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС  е наредено оспорващият С.Й.Г. да бъде преместен /преведен/ в затвора – гр.Бобов дол от затвора в гр.София, където от 08.11.2016г.  изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, наложено му с присъда на Специализирания наказателен съд по НОХД №2778/2016г. 

За да постанови преместване в затвора гр.Бобов дол, административният орган е приел наличие на други важни съображения, свързани с безопасността и сигурността в затвора – гр.София, и на  психологическа несъвместимост  с други лишени от свобода, като  материалноправно основание по чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС. Последното е обосновано с данни в писмо на Главна дирекция „Национална полиция“,  че жалбоподателят участва във внасяне и разпространение на наркотични вещества на територията на затвора – гр.София и с данни в предложение на началника на затвора – гр.София за констатирани при извършена проверка на територията на групата на оспорващия, случаи с травматични увреждания на лишени от свобода от същата група. 

Административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало по предложение вх. №2730816.02.2017г.  на гл. инспектор Чорбански, изпълняващ по заместване, съгласно заповед № Л-295/25.01.2017г.,  правомощията  на  началник на затвора –гр. София, с адресат главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“. В същото се съдържат данни за правното положение, съдебното минало и личностните качества на С.Й.Г., както и данни от писмо на ГД „НП“ и от докладна записка на ИСДВР Ц. Б..

            По делото е представено и прието като доказателство писмо рег. №3286р-7295/16.02.2017г. на директора на ГД „Национална полиция“ с адресат главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, в което се съдържат данни за получена информация в дирекцията, отдел „Криминална полиция“ , сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“ за това, че Г. е изградил в затвора – гр.София  мрежа  за внос и разпространение на забранени вещи и предмети, в т.ч. и на наркотични вещества с помощта на служителя от надзорно-охранителния състав на затвора  Б.С.; че на 12.02.2017г. Г. е организирал внасяне на наркотично вещество /марихуана/ в затвора чрез служителя  Соколов, като последния е задържан при проведената полицейска операция и срещу него е образувано досъдебно производство; че след проваления опит за внасяне на наркотици, обстановката в VІІ група, където е настанен Г. е ескалирала и е възникнал масов бой.

            По делото е представена и приета като доказателство докладна записка от 16.02.2017г. до  началника на затвора – гр.София от Ц.Б. – ИСДВР за 7-ма и 3-та групи, в която има данни от извършени проверки на 7-ма група, при които са констатирани случаи с травматични увреждания на лишени от свобода от групата и за психологическа несъвместимост между л.св. Г. и група лишени от свобода. С докладната се предлага преместване на Г. при усл. на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС с оглед сигурността в затвора – гр.София.

            В съдебното производство е разпитан като свидетел депозиралия докладната записка инспектор Б., който заявява, че жалбоподателя Г. демонстрира поведение на лидер на групата в затвора и по този начин респектира останалите лишени от свобода лица, вкл. да се въздържат от обвинения  за извършени  от него неправомерни деяния; че през м. декември 2016г. е имало два случая на сбивания, които се свързват с Г.  - лично като извършител и по негово нареждане от други лишени от свобода лица, а през м. февруари 2017г. - същият е присъствал при бой, възникнал  в кухнята на затвора между двама лишени от свобода лица.

            По делото е представено затворническото досие на жалбоподателя, както и заповед № Л-64082 от 15.02.2017г. на гл. директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която възлага на началник отдел „Правни, международни, квалификационни и медицински дейности“ в ГД да изпълнява функциите на главен директор на 16 и 17 февруари 2017г.              

            Заповедта е връчена на жалбоподателя, който отказва да я получи, като подава жалба на 02.03.2017г.

            Административният съд, преценявайки доказателствата по делото и оспорената заповед съобразно критериите визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, както и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Жалбата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от адресата на административния акт, който пряко засяга неговите права и интереси.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед, проверена на всички основания по чл.146 от АПК, се счита за  валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби  и с целта на специалния закон. По отношение на компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална  компетентност на издателя на заповедта, а именно  на началника отдел „Правни, международни, квалификационни и медицински дейности“ в ГД „Изпълнение на наказанията“, който изпълнява функциите на главен директор на ГД при условията на заместване, видно  от  представената заповед № Л-64082 от 15.02.2017г. на гл. директор.  От формална страна, следва да се констатира, че са изложени фактическите и правни основания за прилагане на мярката по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС. Противно на поддържаното от оспорващия, материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен  акт на посоченото в него правно основание и съобразно обстоятелствата  в  писмо от ГД „НП“ и в предложението на началника на затвора, респ. в докладната записка на ИСДВР, като ги е възпроизвел в изложените мотиви. Възраженията за липса на мотиви, съдът счита за неоснователни. Конкретно и ясно са описани обстоятелствата, вкл. техния източник,   които представляват фактическо основание по см. на чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС за постановяване на преместването на осъденото лице. Липсват процесуални пречки за инкорпориране като елемент от съдържанието на административния акт на друг акт, който е представен в хода на образувано административно производство.  От процесуална страна е изпълнено и изискването за иницииращ производството документ, а именно предложение на началника на затвора, входирано в ГД с №2730/16.02.2017г.    

Съдът, като разгледа по същество спора, установи че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, т.е.  осъществен е фактическия състав по чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС. Съобразно предвижданията на цитираната правна норма,  преместване на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода.  В казуса административният орган приема, че са  налице психологическа несъвместимост и други важни съображения, свързани с безопасността и сигурността в затвора, т.е. хипотезата  по чл.62, ал.1, т.4, предл.1 и предл.3 от закона.  Анализът на събраните писмени и гласни доказателства по делото сочи на доказаност на релевираното в заповедта фактическо основание за премества на лишения от свобода жалбоподател. Административният акт е мотивиран на първо място, с данните в писмото на директора на ГД „Национална полиция“. Същото  е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и съставлява доказателство за удостоверените с него  факти и обстоятелства, а именно за събраната  оперативна  информация в дирекцията, чийто директор е издателят на документа, отдел „Криминална полиция“ , сектор „Оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода“  за това, че жалбоподателят Г. е изградил в затвора – гр.София  мрежа  за внос и разпространение на забранени вещи и предмети, в т.ч. и на наркотични вещества.  Цитираното писмо като официален документ с удостоверителен характер се ползва с материална доказателствена сила, обвързваща съда, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, който го е издал, са се осъществили. Жалбоподателят не е оборил  доказателствена сила на документа, като оспорването на съдържанието на същия се е ограничило само до твърдения. Следва извод за доказаност на изложените фактически обстоятелства.

Административният акт е мотивиран на второ място, с данните в докладна записка  от 16.02.2017г.  до  началника на затвора – гр.София от Ц.Б. – ИСДВР за 7-ма и 3-та групи,  които са възпроизведени в предложението, с което е инициирано административното производство. Депозиралото докладната записка длъжностно лице излага  данни от извършени проверки на 7-ма група, при които са констатирани случаи с травматични увреждания на лишени от свобода от групата и за психологическа несъвместимост между л.св. Г. и група лишени от свобода.  Същите се потвърждават при разпита на инспектор Б. като свидетел по делото. Показанията му са ясни, конкретни и безпротиворечиви, като са резултат от преки възприятия за взаимоотношенията  в 7-ма група на затвора – гр.София и за поведението и проявите на жалбоподателя. Свидетелят  описва два случая на сбивания  през м. декември 2016г., които се свързват с Г.,  както и случай на бой  през м. февруари 2017г., на който е присъствал жалбоподателя. Депозирани са показания за лидерско поведение на Г., с което респектира останалите лишени от свобода лица, вкл. да се въздържат от обвинения  за извършени  от него неправомерни деяния. Анализът на горните доказателствени средства сочи за доказаност  на фактическите основания, изложени от административния орган. 

Правният извод е за наличие на психологическа несъвместимост и други важни съображения, свързани с безопасността и сигурността в затвора, т.е. на материалноправното основание по чл.62, ал.1, т.4 от ЗИНЗС, за преместване на жалбоподателя в затвора - гр.Бобов дол.

Издадената заповед се явява законосъобразен административен акт, а оспорването като неоснователно - подлежи на отхвърляне.

            Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.62, ал.3  от ЗИНЗС, съдът

                                                             

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна жалбата на С.Й.Г. с ЕГН **********, понастоящем в затвора – гр.Бобов дол, против  Заповед №Л-692 от 16.02.2017год. на  главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София.           

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: