Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 116

гр.Кюстендил, 05.07.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№82/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                „Б.Д.“ ООД със седалище и адрес на управление *** оспорва постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между  „Б.Д.“ ООД *** и З.К. Д. от с.Микрево, общ.Струмяни, обл.Благоевград изх.№ПР1709212/13.03.2017г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на административния акт, като издаден от некомпетентен орган и в противоречие с материалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез пълномощника изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

Заинтересованите страни Д.Д., К.Д. и А.Д. не се явяват и не изразяват становище по жалбата.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 До издаването на оспорения акт се е стигнало след като на 08.03.2017г. в Д“ИТ“ – Благоевград е получен сигнал за пострадало лице, паднало от монтирано стационарно рамково строително скеле на строителен обект „Саниране на многофамилна жилищна сграда в гр.Благоевград, ж.к.“Ален мак“ бл.30, вх.А по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“. При проверката на място контролните установил, че З.К. Д. от с.Микрево, на същата дата, е полагал труд на строителен обект на „Б.Д.“ ООД ***, в качеството му на строителен работник, като в следствие падане е получил тежки черепно-мозъчни травми и е починал.

На 13.03.2017г. е извършена документална проверка, при която от търговското дружество е представен граждански договор за изработка чрез личен труд от 01.03.2017г., сключен между дружеството и Здравко Д., по силата на който изпълнителя е приел да изработи топлоизолационна система по западната фасада на вх.А на бл.30 в участъка от входа до калкана на бл.31, източната фасада на вх.А от калкан юг до средните тераси на ет.5, 6 и 7. Договорено е възнаграждение на кв.м., платимо след извършване и приемане на работата. Работното време и работните дни се определят от изпълнителя, възложителят не определя продължителност на работно време, почивки, работни и почивни дни. Срокът за изпълнение е определен на 15 дни. След служебна проверка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП е установено, че не е налице регистриран трудов договор между горепосочените страни. Установено е, че на Здравко Д. е провеждан ежедневен инструктаж от техническия ръководител на строителния обект – св.В.П. /вж.книга за ежедневен инструктаж и показанията на св.В.П./.

С постановление изх.№ПР1709212/13.03.2017г., на основание чл.405а, ал.2 от КТ във връзка с предоставянето на работна сила в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, е обявено съществуването на трудово правоотношение между „Б.Д.“ ООД *** и З.К. Д. от с.Микрево, общ.Струмяни, обл.Благоевград, считано от 01.03.2017г. Прието е, че лицето е заемало длъжността „строителен работник“ на обект „Саниране на многофамилна жилищна сграда в гр.Благоевград, ж.к.“Ален мак“ бл.30, вх.А по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“.

Събрани са гласни доказателства. От показанията на св.В.П. – технически ръководител на процесния строителен обект и св.Ст.Д. – ръководител отдел в строителството и длъжностно лице по ЗБУТ в дружеството-жалбоподател се установява, че със З В и св.А. и св.А. са сключени по тяхно настояване граждански договори за изработка, с конкретно определена задача, на строителен обект на „Б.Д.“ООД ***. Преговорите са се водили от св.Д.. Заплащането се е извършвало на база изработено, на кв.м. Нямало е конкретна уговорка за работно време. Св.П. отговарял за строителната работа и им провеждал ежедневен инструктаж. Материалите необходими за работа се осигурявали от фирмата, както и част от работното оборудване.

Св.А. и св.А. сочат, че заедно със З Д. са сключили граждански договори с фирмата по тяхно искане. Имали са уговорка за заплащане на кв.м., получавали са пари всяка седмица, нямали са определено работно време, провеждан им е инструктаж, отчитали се за свършеното на св.П., понякога са ходили на работа и в събота – не са се съобразявали с работното време на другите работници. Част от инструментите, с които са работили били техни, други на фирмата. Строителните материали им ги е предоставяла фирмата.

Представени и приети като доказателства по делото са обяснения на А.А. и А.А., дадени на 03.05.2017г. във връзка с работата и заплащането по гражданските договори.

Заинтересованите страни са наследници на Здравко Д., видно от справка, направена по реда на Наредба №14/18.11.2009г.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

                  Оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх.№ПР1709212/13.03.2017г. на главния инспектор при Д“ИТ“ гр.Благоевград е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган. Според чл.399, ал.1 от КТ контролът за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от ИА "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, а според чл.4, ал.1, т.1 и чл.15, ал.1, т.1 от устройствения правилник на тази агенция, тя осъществява контрол за спазване на трудовото законодателство чрез Дирекциите "Инспекция по труда". При и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ. Съгласно чл.20, ал.4, т.2 от УП при установяване нарушение на законодателството инспекторът издава постановление по чл.405а от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. И доколкото полагането на труд е установено да се извършва в гр.Благоевград /правонарушението е осъществено в Благоевград/, оспореният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, поради което не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК и възражението за незаконосъобразност в този аспект се явява неоснователно.

 

 Актът притежава необходимото по закон съдържание и е съобразен с целта на закона. Същият е мотивиран, доколкото отразените в него фактически констатации се намират в корелация с правните такива. Волята на органа е формирана ясно, като правилно е скрепена с нормите на чл.405а, ал.2 във вр.с чл.1, ал.2 от КТ. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта.

 Издаденото постановление е съответно и на материалния закон. Съгласно чл.405а, ал.1 от КТ, инспекцията по труда има право да обяви съществуване на трудово правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от същия кодекс. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, постановлението може да се издаде и при смърт на лицето работник, настъпила до установяване на нарушението на чл.1, ал.2. С оглед събраните писмени и гласни доказателства съдът приема, че осъществяваната от Здравко Д. дейност като строителен работник на 08.03.2017г. е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила, както е приел и административния орган. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Доказано по безспорен начин е от гласните доказателства, че починалия работник системно е предоставял на „Б.Д.“ ООД *** работната си сила на определено работно място, което се явява част от общия строителен обект „Саниране на многофамилна жилищна сграда в гр.Благоевград, ж.к.“Ален мак“ бл.30, вх.А по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ на същата фирма /срав. показанията на св.П., св.Д., св.А. и св.А., които не си противоречат и са последоватални/. Строителните материали, с които е извършвано строителството са осигурявани от фирмата, както и основното работно оборудване. Имало е непрекъснат контрол върху изпълнението на възложената работа от техническия ръководител на обекта, макар и да е съществувала частична самостоятелност при изпълнението; провеждани са изискуемите от закона дейности по обезпечаване на здравословни и безопасни условия на труд /вж. книга за ежедневен инструктаж/. Уговорената работа, макар и в определени рамки, се явява част от общата строителна дейност по осъществяване на строежа, възложен на „Б.Д.“ ООД *** и същата следва да се извърши чрез личен труд на работника. За същия е предвидено и заплащането на възнаграждение, което според показанията на св.А. и св.А., е предоставяно ежеседмично или на десетина дни. В този смисъл съдът приема, че очертаните взаимоотношения между дружеството и З Д. доказват наличието на трудови такива по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Тук съдът взима предвид и разпоредбите на чл.67, ал.1, т.2 от КТ в смисъл, че трудовия договор може да бъде срочен, както и чл.68, ал.1, т.2 от КТ – че срочния договор може да бъде до завършване на определена работа; нормата на чл.139, ал.2 и 3 от КТ в смисъл, че работното време може да бъде с променливи граници; разпоредбата на чл.247, ал.1 от КТ, че размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. Анализът на доказателствения материал по делото на база нормативната уредба обуславя извода за сключен срочен трудов договор до завършване на определената работа – изработване на топлоизолационна система по западната фасада на вх.А на бл.30 в участъка от входа до калкана на бл.31, източната фасада на вх.А от калкан юг до средните тераси на ет.5, 6 и 7, с уговорено работно място, работно време и възнаграждение според изработеното. Представеният граждански договор за изработка от 01.03.2017г. не се цени от съда като такъв, доколкото цели да прикрие трудов, при установени основни характеристики на трудовото правоотношение.

Безспорно по делото е и обстоятелството, че на 08.03.2017г. Здравко Д. е изпълнявал трудовите си задължения, както и че смъртта на лицето е настъпила същия ден, по време на работния процес, т.е. до установяване на нарушението на чл.1, ал.2 от КТ. С оглед изложеното оспорваното постановление е издадено при правилното приложение на чл.405а, ал.2 от КТ.

Неоснователно е релевираното възражение за незаконосъобразност на ИАА, свързано с твърдения отказ на З Д. да сключи трудов договор. Желанието на работника за сключване на трудов договор не представлява предпоставка за определяне на отношението като трудово. Релевантно е естеството на изпълняваните функции, които в случая са трудови, тъй като е осъществявано престиране на работна сила. Не са налице сочените основанията по чл.146, т.3 от АПК.

По гореизложените съображения съдът счита, че оспорения ИАА е законосъобразен, издаден при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК, поради което жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от правния спор разноски не се присъждат.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.Д.“ ООД със седалище и адрес на управление *** срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между  „Б.Д.“ ООД *** и З.К. Д. от с.Микрево, общ.Струмяни изх.№ПР1709212/13.03.2017г.

   Решението е постановено при участието на заинтересованите страни Д.Е.Д., К.З.Д. *** и А.З.Д. ***.

   Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: