П Р О Т О К О Л

 

Гр. КЮСТЕНДИЛ,  04.04.2017 г.

 

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:

        

                            СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

            

с участието на секретар: А.М.

и в присъствието на прокурора:             

постави за разглеждане: Адм.д. №  83/2017 г.

докладвано от: съдия ДЕМИРЕВСКИ

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ЯВЯВА СЕ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.С. лично и с  адв. П. с пълномощно, приложено по делото.

ОТВЕТНИКЪТ - НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА ГР. БОБОВ ДОЛ,  не се явява, явява се зам. началника В. К. с пълномощно, представено в предходно с.з.

Явяват се свидетелите В.Ф.Т., Р.С.Г. И Е.В.Й..

СТРАНИТЕ:  Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА самоличността на явилите се свидетели:

В.Ф.Т. – 36 г., осъждан, неженен, българин, български гражданин, без родство с жалбоподателя.

Р.С.Г. – 40 г., разведен, осъждан, неженен, българин, български гражданин, без родство с жалбоподателя.

Е.В.Й. – 30 г., разведен, осъждан, неженен, българин, български гражданин, без родство с жалбоподателя.

СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК при даване на неверни свидетелки показания. Същите обещаха да кажат истината, след което свидетелите Р.Г. и Е.Й. напуснаха съдебната зала.

В залата остана свидетелят В.Т..

СВИДЕТЕЛЯТ Т.: За всички лишени от свобода има шкафче, което се ползва от 2-ма - 3-ма човека. Шкафчето не се заключва. В спалното помещение имаме шкафчета, които можем да ги заключваме с катинар. При извършеното претърсване на 19.12.2016 г. около 17,30 ч. когато влязоха служителите от надзорно-охранителния състав, провериха първо другите помещения, навсякъде отвориха помещенията и накрая отидоха в помещението, където се преобличаме. Провериха дрехите по закачалките, след това провериха шкафчетата и в една от чантите имаше телефон. Чантата беше на Д.. Служителите от надзорния състав претърсват кухня, съблекалня, склад поне 1-2 пъти месечно.  Аз съм осъден за разпространение на наркотици. Познавам Д.. Аз съм наказван на 23 или 24 юни миналата година за употреба на наркотици. Наказанието беше 7 дни карцер. След като излязох, аз излязох някъде юли месец беше, не съм получавал информация, че за да ме тестват с теста, ме е “натопил” Д.. Ние сме в колегиални отношения. Впоследствие не сме се карали. Не съм отправял закани към Д. пред другите лишени от свобода. Не съм отправял никакви приказки по негов адрес. Не съм правил изказвания, че ще му погодя номер, за да не му сменят режима и да не го пуснат отпуска.

ЗАМ. НАЧАЛНИК К.: Нямам повече въпроси.

АДВ. П.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Моля свидетелят да остане в залата.

В залата влезе свидетелят Р.С.Г..

СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Работя като отговорник на склад. Надзорният състав извършва претърсвания интензивно, не мога да кажа колко често, някой път през ден, или два поредни дни, по 2-3 пъти месечно се извършват претърсвания и на работните помещения - складове и кухня. Моят багаж беше проверен на 19.12.2016 г. Той се съхранява в хранителния склад, в сак. Първо моят багаж беше проверен. В спалните помещения имаме собствени шкафчета. Тези шкафчета могат да се заключват, но никой не ги заключва. Има възможност с катинари да се заключват, ако желаем. Аз съм осъден за убийство на 14 години  лишаване от свобода. Сега съм с лек режим. Познавам Д. П. С., той ми е колега. И В. също го познавам. Зная, че В. и Д. имат някакви недоразумения, но не мога да кажа точно какви са. От 2015 г. съм в Самораново. Доколкото съм запознат, периодично лишените от свобода се подлагат на наркотест. В. е подлаган на наркотест. Не зная кога точно беше това. Беше наказан с карцер. След изтърпяване на наказанието в карцера, другото момче, което е с мен,  ми се оплака, че В. го е заплашил, че той е следващият. Другото момче е Е.Й.. В. му е казал, че сега е негов ред след Д.. На долния етаж, където е кухнята, има съблекалня. Там има само едно шкафче и всички, които работят там, имат достъп до това шкафче.  Това са 5 човека. На 19.12.2016 г. Д. беше на работа. Преди това беше в болнични 10 дена. В това съблекално помещение тези 5 човека, които работят в кухнята, имат своден достъп до него. Аз присъствах на претърсването. В това съблекално помещение в чантата на Д. беше намерен мобилен телефон без СИМ карта. Обясненията на Д. бяха, че не е негов и че някой му го е оставил. Пред мен Д. не е казвал, че В. е приказвал, че ще го “натопи”,  за да не му се смени режима и  да не получава награди. Чувал съм само от само Й.. Шкафчето в съблекалнята не се заключва.

СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.

Свидетелят остана в залата.

В залата влезе свидетелят Е.Й..

СВИДЕТЕЛЯТ Й.: На 19.12.2016 г. бе извършено претърсване на затворническата кухня и съблекалнята. Моят багаж беше проверен също. Багажът ми беше на закачалката. Има един шкаф само, там оставяме сапуни, препарати, такива неща. Чантата на лишения от свобода С. се намираше долу до шкафчето. Багажът на останалите беше закачен на закачалката. Освен работещите в затворническата кухня, достъп до това помещение има и шефката, а нещо ако се развали, идват и техници. В спалното помещение всеки от нас има собствен шкаф. Ако желаем, може да се заключват тези шкафчета. Служителите от надзорния състав извършват претърсване на помещенията по различно време, правят си тараш периодично, поне 1-2 пъти в месеца. Аз не съм наказван. Награждаван съм         , и то многократно. С Д. сме колеги и сме в отношения като колеги. С В., когато намериха телефона в чантата на Д., писахме обяснения, както си му е реда, мина се около две седмици и имах заплахи от него, че следващият ще съм аз. Бях на умивалното, там има една голяма масичка където се оставят тави, тенджери, които трябва да се мият, имаше три буркана от паприкаш и един от домати – неизмити, но те бяха оставени не там, а от другата страна. На другия ден аз почивах, дойде шефката на кухнята и попита защо тия буркани не са измити. В. каза, че аз съм на умивалното. Методи С. беше на работа и Д. беше, и шефката ми се скара. Аз й казах, че въобще не съм  ги виждал тези буркани, защото не са били в стаичката, където трябва да се оставят съдовете за миене, а са от другата страна, където правят храната. Викна ме С. да ме разпита,  казах му, а той каза: “Разбрах!”. Викам “Аз не съм виновен”. Той повика хората из цялата кухня и Методи му е казал, че действително тези буркани не са били там, където трябва.  На другия ден бях на работа и викам на В.: “Защо тези буркани не ми оставихте да ги измия, чакам отпуска, чакам предсрочно освобождаване,  ще ме накажат!”. Той вика “Ти много почна да дигаш глава, следващия  ще си ти, където ще бъде наред”. Аз го погледнах и отидох на кажа на Р.. Влязох при него, той си оправяше документи. Казах на Р., че В. се закача с мен. Той вика “Нема да ме прескачате, нема да казвате на началника” и каза да не се правят интриги и да не се нарежда един на друг. Ако не можем между нас да се оправим, ще се качим при началника, той ще ни оправи. На 19.12.2016 г. след извършения тараш на спалните помещения, слязоха в съблекалнята. Аз спях и в 5 без 20 отидохме и казаха, че ще се прави тараш. Аз присъствах на претърсването. От надзорно-охранителния състав служителите започнаха най-напред от спалното помещение. В спалното помещение нищо не намериха. Почнаха първо от Р., от хранителните стоки, където са тоалетната, кухнята, а преди кухнята е стаичката, където се събличаме и обличаме. Там в една чанта намериха забранена вещ. Чантата беше на Д.. Той се учуди, че е намерена такава вещ. Той не беше на работа, около 10 дни беше болен от пневмония. Началникът ни викна всички и ни пита кой иска за Коледа, кой иска за Нова година да го пуснат. За Коледа ги пускат около 24 часа, там някъде. В чантата освен забранената вещ, имаше шампоан, имаше тениски, те не си спомням дали са били чисти или за пране. Баня има където ние работим, за работещите в кухнята. Отгоре си има и за другите лишени от свобода. Д. беше съгласен да се направи разпечатка, за да се установи с кои номера и с кои хора е говорено. Д. каза, че този телефон за пръв път го вижда, даже каза “Началник, за моя сметка ще напишете молбата да се разпечатат номерата и ако имам общо аз, може да ме накажете както искате”. Давахме писмени обяснения. Не зная други неща да са правени, да е вадена разпечатка, да са правени изследвания на този апарат за отпечатъци.   Бяхме извикани аз, Р., 5-6 момчета ни извикаха за отпуските, ставаше въпрос кой е одобрен и кой не, г-н С., и г-н Г. беше също, каза на г-н П., че не е одобрен. Тогава колегата С. сподели, че може да го е наредил началника. Първоначално изрази съмнение, че телефонът е подхвърлен от служители. В. каза на С. “Аз ще те оправя, няма да видиш ни отпуска ти ни предсрочно” и каза такива изрази, че не мога да ги кажа пред съда. Вика, “Че ми хване оная работа”, после мене ме заплашва и това беше. Оттогава аз не се баням долу и си оставям моите неща горе. Не съм чувал за първо упражнение на ватмана,

СТРАНИТЕ: Нямаме други  въпроси към свидетеля.

Свидетелят остана в съдебната зала.

ЗАМ. НАЧАЛНИКЪТ К.:  Нямам други искания.

АДВ. П.: Уважаеми господин съдия,  моля да допуснете очна ставка между свидетелите Т. и Й. досежно обстоятелството, че В. каза, че изобщо не е отправял някакви закани или пререкания да е имал с Й., че ще го нареди за следващия път, доколкото това го заявява свидетелят Й..

ЗАМ. НАЧАЛНИКЪТ К.: Считам, че не е необходимо да се допуска очната ставка.

СЪДЪТ СЧИТА, че с оглед свидетелските показания не е необходимо извършването на очна ставка, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането за очна ставка между свидетелите Т. и Й..

СТРАНИТЕ: Нямаме искания, няма да сочим доказателства.

СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

АДВ. П.: Уважаеми господин административен съдия, изправяме се пред тезата дали Заповед № 96 от 2017 г., издадена на осн. чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС, е обоснована и законосъобразна. От събраните по делото доказателства безспорно се установява,  че на 19.12.2017 г. в затворническото общежитие в с. Самораново е извършена една от предварително плануваните проверки на претърсване и обиск на помещенията на лишените от свобода, с оглед установяването дали някой от тях не притежава забранена вещ. При този обиск и претърсване в съблекалното помещение на 1 етаж, където се намира столовата, в една чанта до едно шкафче, в което се съхраняват перилни препарати, е намерен  GSM апарат, който е забранена вещ, без СИМ карта. В чантата е имало и чисти дрехи, което не се оспорва от никого и кореспондира с обясненията на моя подзащитен, че си е носил чантата със себе си при къпане и подмяна на дрехите си. Същевременно се установи, и в тази насока колежката К. беше настоятелна, че в спалните помещения всеки лишен от свобода има шкафче и при негово желание може да се заключва и да се оставят лични вещи. Никъде не се казва, че в съблекалното помещение на втория етаж при столовата е забранено да се носят някакви вещи. В това помещение, което не се заключва и има свободен достъп, имат такъв и 5-мата работещи в кухнята лишени от свобода,  а същевременно и служителите на затвора. Това помещение, както казах, не се заключва и всеки би могъл във всеки един момент да влезе в същото и да сложи в някоя чанта или в някои дрехи забранена вещ. Установи се, както в предходно с.з., така и в днешно с.з.  от разпита на свидетелите А.Д., К.Д., Р.С. и Е.Й., че през лятото на 2016 г. при поредния наркотест били посочени четирима лишени от свобода, които трябва да го направят, между които е бил и свидетелят В.Ф.Т.. Тестът показал положителна проба за употреба на наркотици от страна на В.Т.,  за което е бил наказан със 7 дни карцер. След изтърпяване на наказанието  минало известно време и този свидетел е направил изявления, които са стигнали до знанието на другите разпитани свидетели в предходно и в днешно с. з., че моят подзащитен го е натопил за употреба на наркотици и той ще му го върне тъпкано, като му направи нещо,  което да бъде причина да се промени режимът на моя подзащитен, да не бъде пускан в отпуск и да не бъде награждаван. Това обстоятелство по един безспорен и категоричен начин се доказа в настоящия процес. След 19.12.2016 г. по повод на това и по повод инцидента, който е станал между Й. и В., се установява, че В. е казал на Й., че той е следващия, който ще го отнесе, като е направил и един неприличен жест “Първо упражнение на ватмана”. Всичко това дава основание да се счете, че извършената проверка е непълна и не дава категоричен доказателствен материал, независимо че чантата е била на моя подзащитен, че той е притежавал тази забранена вещ. Не е доказано по един безспорен и категоричен начин чрез разпечатка на този апарат, провеждани ли са разговори и с кого, с което би могло да се установи кой го е ползвал и кога го е ползвал. Същевременно, макар че претърсването и обискът е бил извършен законосъобразно, проверяващите не са си направили труда да назначат евентуално дактилоскопска експертиза, която да установи оставяни ли са дактилоскопски отпечатъци и дали те са идентични с отпечатъците на моя подзащитен. Всички тези пропуски не са дали възможност на ръководството на затвора да обоснове своята заповед за дисциплинарно наказание по чл. 107 ЗИНЗС по отношение на моя подзащитен, поради което това наказание е постановено при непълнота на доказателствата и недоказаност на вината на моя подзащитен. С оглед на всички тези мои съображения, моля да отмените Заповед № 96 от  02.02.2017 г., с която е наложено наказание на моя подзащитен по чл. 107, ал.1 от ЗИНЗС, а именно 5 дни изолация в карцера. В този дух ще моля да постановите Вашия  съдебен акт.

ЗАМ. НАЧАЛНИКЪТ К.: Уважаеми господин административен  съдия, моля да бъде потвърдена Заповед № ЗО-96 от 02.02.2017 г. като законосъобразна и отхвърлите жалбата на лишения  от свобода Д.П.С. като неоснователна. Считам, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени всички изисквания, предвидени в ЗИНЗС. След като са събрани обясненията за извършеното претърсване, на 02.02.2017 г. пред Комисията по разпределение при изслушване на лишените от свобода, с оглед спазване разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС, същият първоначално заявява пред цялата комисия от 14 членове – служители на затвора, вкл. и началник сектор затворническо общежитие Самораново, че евентуално телефонът му е подхвърлен от отдельонния командир Г., за което е предупредил началника в общежитието. Освен това, първоначално при задаваните въпроси  при изслушването му съобщава,  че служителите от надзорния състав са отишли направо при неговата чанта. Считам, че този факт беше отхвърлен от събраните свидетелски показания. Претърсванията се извършват периодично, най-малко веднъж в месеца, както на спалните помещения, така и на работните помещения, както и други общи такива на територията на затворническото общежитие. Лишеният от свобода В.Т. е наказан през м. юни 2016 г. Към делото сме приложили заповедта, с която Д.С. е награден със заповед от 10.09.2016 г., т. е. въпреки, че бяха изказани съмнения, че ще го нареди, Д.П.С. е ползвал награда “Домашен отпуск 3 месеца”, след като е бил наказан В.Т.. Освен това е приложен като доказателство и един протокол за предупреждение по отношение спазване дисциплината на работното място за Д.С.. Другото, което следва да бъде уточнено, е, че лишените от свобода разполагат със собствени шкафчета в спалните помещения, където имат възможност да си ги заключват. Ако е бил предупреждаван от други лишени от свобода, че В.Т. има намерение да го “нареди”, е могъл да заключва багажа си в шкафчето, което е на него, в спалното помещение. В същия ден в тази чанта той е държал и шампоан, който е ползвал постоянно, бил е на работа на 19.12.2016 г., когато е направено претърсването и в неговата чанта е намерен мобилен телефон. Администрацията на затвора се е съобразила с дисциплинарната практика и факта, че в неговата чанта, безспорно е доказано, че е негова, е намерена забранена вещ, която е извън списъка на утвърдените от Министерство на правосъдието вещи, които лишените от свобода могат да внасят, ползват и държат при себе си. Мобилният телефон е забранена вещ и нарушението е изключително сериозно, но предвид, че лишеният от свобода С. до този момент не е наказван, при налагане на дисциплинарното наказание са взети предвид и тези предпоставки, а именно фактът, че до момента не е наказван. Взето е предвид и здравословното му състояние. Затова, въпреки че нарушението е изключително тежко - държане на мобилен телефон в затворническото общежитие,  му е наложено наказание, което е отложено за изпълнение  по реда на чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС. Ето защо считам, че по отношение на него са спазени всички разпоредби, визирани в ЗИНЗС и моля да бъде потвърдена заповедта като законосъобразна и отхвърлите жалбата като неоснователна.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Напълно невинен съм и искам да се отмени заповедта.

СЪДЪТ обяви на страните, че ще се оттегли на съвещание, след което ще се произнесе с решение.

 

След съвещание СЪДЪТ обяви решението си:

 

Производството  е по реда на  чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС в редакцията му, обнародвана  в ДВ бр. 13 в сила от 07.02.2017 г.

Въз основа на всички доказателства по делото СЪДЪТ извърши проверка за законосъобразно осъществяване на производството по налагане на дисциплинарното наказание. Съдът намира за установено, че е изпълнено изискването на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно, преди налагане на наказанието нарушителят задължително следва да бъде изслушан. Такова изслушване е извършено, с оглед представените по делото доказателства, а именно  лично обяснение от лишения от свобода Д.П.С., намиращо се в кориците на делото.  Съответното наказание е наложено в рамките на сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС, което е констатирано за извършено на 19.12.2016 г. Наказанието е наложено с връчване на заповедта за налагането му, като е връчена на същия на  15.03.2017 г. Наложеното наказание е на основание чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС за извършено такова по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, а именно “Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия”, като същото е отложено за изпълнение за срок от три месеца в Затворническо общежитие от открит тип в с. Самораново.

СЪДЪТ констатира, че съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС при налагане на дисциплинарното наказание следва да се вземе предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишеният от свобода към него, поведението му преди това и неговото здравословно състояние. При цялостна проверка на законосъобразността на  индивидуалния административен акт, а именно Заповед № ЗО-96 от 02.02.2017 г., на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК, СЪДЪТ намира същия като краен резултат за незаконосъобразен. Заповедта е издадена от компетентно лице по смисъла на чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС, предвид наложеното наказание “Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия”, съгласно представена заповед.

Относно спазването на установената форма, СЪДЪТ намира, че заповедта не отговаря напълно на реквизитите  на чл. 59, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 146, т. 2 от АПК, като изложените в заповедта правни и фактически основания се явяват непълни. Съгласно нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС дисциплинарните наказания   по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се налагат само при извършено дисциплинарно  нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5, каквато е и конкретната заповед, а именно за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 2, т. 5, вр. с ал. 1 от ЗИНЗС. Изложените в заповедта фактически основания са непълни и недоказващи извършеното нарушение от страна на лишения от свобода  С.. Съгласно чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, като в заповедта следва да се посочи кои конкретно задължения и кои конкретно ограничения, предвидени в ЗИНЗС, наказаният не е спазил.

СЪДЪТ  счита, че доказателствената тежест на ответника, която е такава на осн. чл. 170, ал. 1 от АПК за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната заповед, се явяват непълно доказани. С оглед показанията на всички разпитани свидетели по делото, СЪДЪТ счита за непълно доказано, че вмененото му нарушение е извършено от лишения от свобода  С., като фактическата обстановка според съда се явява непълно изяснена. В този смисъл СЪДЪТ намира, че заповедта не е съобразена с материалноправните разпоредби, а именно това е отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС. Както бе посочено, издателят на заповедта е квалифицирал нарушението като такова по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. В нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС изрично и изчерпателно са посочени предпоставките за налагане на конкретното дисциплинарно наказание “Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия”. Нито в заповедта, нито в административната преписка се сочат конкретни заповеди, с които са налагани на същия нарушител други дисциплинарни наказания. Напротив, налице е заповед, с която същият е награждаван.  Непълнотата на мотивите в оспорената заповед в този смисъл се явява съществена, защото само при наличие на конкретни данни за системност, а е известно от правната теория, че системност означава три пъти или повече извършено едно и също нарушение, те следва да са посочени в обжалвания административен акт, а именно мотивът, че е нарушен чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, съответно е наложено наказание  “Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия”. От ответника нито в приложената преписка, нито в с.з. бяха представени такива доказателства, обосноваващи извода за системност по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС. Отделно от същото, дори и да бяха представени такива, в самата заповед същите не са посочени. Следвало е да бъдат посочени конкретно такива заповеди, с които са налагани други дисциплинарни наказания на същия нарушител, след което същите да бъдат приложени към административната преписка като доказателства за издадената заповед. Ето защо, като не е посочил конкретни заповеди за налагани други дисциплинарни наказания на същия нарушител, административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС. Съдът счита, с оглед събраните доказателства по делото – писмени и гласни такива, че липсват предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание “Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия” за нарушение, квалифицирано по чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС, без каквито и да било конкретно посочени предходни административни актове, обосноваващи системност.

Отделно от горното, СЪДЪТ намира, че административният орган следва да съобрази разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС при индивидуализацията на конкретно дисциплинарно наказание, като се представят и доказателства за съответното здравословно състояние на наказания жалбоподател.

С оглед всички изложени съображения и на основание чл. 111 от ЗИНЗС, вр. чл.  172, ал. 2 АПК, Административен съд – Кюстендил

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.С. Заповед  № ЗО-96 от 02.02.2017 г. на началника на затвора гр. Бобов дол, с която на основание чл. 101, т. 7, вр. чл. 104 ЗИНЗС, съответната докладна записка, същият е наказан с “Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия”. като изтърпяването е отложено за срок от 3 месеца.

Решението е окончателно.

 

         Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието приключи в 14:06  ч.

 

                                                                                                                                  СЪДИЯ:

 

 

 

                           СЕКРЕТАР: