Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 107

                                          гр.Кюстендил, 29.06.2017год.

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на тридесет и първи май  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                   

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

с участието на секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията     адм. дело №84 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.5  вр. с чл.216, ал.6 вр. с  ал.1  от ЗУТ  вр. с чл.145 и сл. от  АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на главния архитект на Община Кюстендил С.А.Ч.,  против  Заповед №ДК-10-ЮЗР-17/03.02.2017год.  на началника на РДНСК Югозападен район,  с която е отменен Отказ за издаване на акт за узаконяване на строеж „гараж“ , находящ се в УПИ ХХІV-3725, кв.61 по плана на гр.Кюстендил, обективиран в писмо изх.№94-М-421/10.11.2016г. на главния архитект на Община Кюстендил. Правят се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон.  Оспорват се  констатациите на началника на РДНСК във връзка фактическите и правни основания  в отменения отказ за узаконяване, с твърдения, че заявителите нямат качеството на възложители на строежа по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ; че същите не са представили инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, изработен в обхвата съгласно  Наредбата по чл.139, ал.5 от ЗУТ, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж  за незавършените части от строежа, посочени в част „Архитектура“ на инвестиционния проект, както и доказателства за съответствие между кадастралната карта и регулационния план по отношение на УПИ ХХІV-3725, кв.61 на гр.Кюстендил.   Релевираните в жалбата доводи се поддържат от процесуалния представител на жалбоподателя юк Ц. устно в съдебно заседание и в представеното писмено становище.  Прави  се искане за отмяна на заповедта. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. 

Ответникът – началникът на РДНСК Югозападен район, чрез пълномощника си юк К., изразява писмено  становище за неоснователност на оспорването. Развива съображения  за законосъобразност на оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание, както и в съответствие с материалноправните разпоредби на § 127, ал.2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ.  Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. 

Заинтересованите лица - М.Д.Я. и В.Д. ***, чрез пълномощника си адв. Златкова, изразяват становище за неоснователност на жалбата с искане за отхвърлянето и. Твърденията са  за наличие на предпоставките за узаконяване на процесния строеж, предвидени в специалната хипотеза на  § 127, ал.2 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ.  Поискано е присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните,  приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство по §127, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ /ДВ, бр.82/2012г./, чийто краен акт е отменен с оспорената заповед на началника на РНДСК, е започнало по  заявление рег. индекс 94-11-118/22.03.2013г.  на М.Д.Я. и В.Д.С., адресирано  до главния архитект на Община Кюстендил, съдържащо искане  за издаване  на Акт за узаконяване за строеж „гараж“ в УПИ ХХІV-3725, кв.61 по плана на гр.Кюстендил, ПИ 41112.500.320 по КККР на гр.Кюстендил. Към заявлението са приложени: Протокол №34/24.09.1954г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя в полза на Й.М.Я. и Л.М.Я. върху парцел VІ в кв.285 по плана на гр.Кюстендил за построяване на жилище; Типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 11.01.1955г.; Протокол от 22.09.1954г.  за оценка на  правото на строеж  и  Нотариален акт №107,  т.І, д. №94/2009г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между А.М.К. като продавач  и заявителките М.Д.Я. и В.Д.С. като купувачи,  с предмет еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 41112.500.320.1 на КККР на гр.Кюстендил, която е на един етаж и сутерен с гаражна клетка в сутерена със застроена площ на сградата 80,00 кв.м., ведно с принадлежащото на тази сграда право на строеж върху поземления имот с идентификатор 41112.500.320 по КККР, както и жилищна сграда  с идентификатор 41112.500.320.2 на КККР на гр.Кюстендил  с площ от 13,00 кв.м. , представляваща пристройка към  еднофамилната жилищна сграда в имота. Заявителката В.С. е представила  декларация с нотариална заверка на подписа от 11.03.2013г., в която сочи, че  строежа „гараж“ е построен от предишните собственици на имота през 1990год.

Във връзка с постъпилото заявление и на основание §127, ал.4 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ е съставен Констативен акт №11/02.04.2013г. относно вида на незаконното строителство, а именно, че строежът представлява масивен гараж с размери 2,70м/6,10м  и височина 2,10м, долепен до жилищната сграда в имота  и на разстояние от 1,05м от съществуващата плътна ограда с УПИ ХХІІІ-3726. С писмо изх.№ 94-М-118/05.07.2013г., главният архитект на Общината е уведомил заявителките, че в 6-месечен срок  е необходимо да представят виза за проектиране, инвестиционен проект в обхвата по чл.139, ал.2 от ЗУТ и Наредба №4/21.05.2001г., а при необходимост – и съгласувания с експлоатационните дружества.

Във връзка с горното, заявителките са представили  Виза за проектиране № 121/23.07.2013г., изд. на осн.§127, ал.2 и ал.4 от ПЗР на ЗИДЗУТ, вр. с чл.144, ал.1,т.2 от ЗУТ вр. с  чл.140, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ  от главния архитект на Общината, с която е допуснато изготвяне на инвестиционен проект за изследване на възможността за узаконяване на гараж в УПИ ХХІV-3725, кв.61 на гр.Кюстендил; Инвестиционен проект за строеж „гараж – заснемане с цел узаконяване“, както и Комбинирана скица за  идентичност  на поземлен имот 41112.500.320, издадена от СГКК – Кюстендил.  

С решение № I-4/05.02.2014г. ОбЕСУТ към Община Кюстендил е приел представения проект-заснемане и е предложил на главния архитект неговото съгласуване и одобрение. Указано е актът за узаконяване да се издаде след привеждане на строежа в съответствие с одобрения проект. Горното решение на ОбЕСУТ е изпратено на заявителките, както и  решение №І-5/05.02.2014г. на ОбЕСУТ, с което  проекта за „гараж“ – узаконяване не е приет, тъй като започналата процедура по узаконяване не е приключила. В съответствие с решение № I-4/05.02.2014г. ОбЕСУТ и на осн. чл.145, ал.1 от ЗУТ от главния архитект е съгласуван и одобрен проект №20/10.02.2014г. за гараж – заснемане за издаване на акт за узаконяване.

Поради непредприемане на действия по констатиране и привеждане на строежа в съответствие с предвижданията на одобрения проект „гараж – заснемане с цел узаконяване“  и непроизнасяне на главния архитект, заявителките  са  депозирали заявление вх.№94-М-421/13.12.2015г.,  с  което молят процедурата по реда на §127, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗУТ  да приключи с индивидуален административен акт. По заявлението се  произнася кметът на Община Кюстендил с писмо изх.№94-М-421/10.12.2015г., което по жалба на М.Я. и В.С.  е обявено за нищожно  с определение  на КАС по адм. д. №88/2016г., а  преписката е върната на главния архитект за произнасяне по същество.

Главният архитект на Община Кюстендил  е издал писмо изх.№94-М-421/08.04.2016г., което е оспорено от заявителките пред КАС. Съдът приема, че по своята същност писмото обективира  отказ за разглеждане по същество на заявление за узаконяване по реда и при условията на §127, ал.2 от ПЗР ЗИД ЗУТ на строеж „гараж“ изграден в УПИ ХХІV-3725, кв.61 по плана на гр.Кюстендил. С определение  от 19.10.2016г.  по адм.д№ 155/2016г. писмото е отменено и преписката е върната на органа със задължителни указания за произнасяне по съществото на искането за узаконяване на строежа.

 Следва  писмо изх.№ 94-М-421/28.10.2016г. на главния архитект, с което са  уведомени заявителките, че по преписката не е представена необходимата документация и същите са задължени в  3-дневен срок да представят:  документи, че са възложители на строежа; инвестиционен проект-заснемане за узаконяване, изработен в 1  - годишния срок към датата на писмото и в обхвата, предвиден в наредбата по чл.139, ал.5 от ЗУТ;  одобрен и съгласуван инвестиционен проект за незавършените части на строежа, а при липса на проектите – инвестиционен проект във фаза „техническа“ или „работна“, оценен за съответствие, както  и доказателства за съответствие между КК и регулационния план на града.

            Със заявление рег.индекс 94-М-421/03.11.2016г. заявителките са изразили становище, че заявлението с представените документи удовлетворяват изискванията на закона и са поискали предоставяне на разумен срок за преработване на проекта-заснемане за узаконяване, съгласно указанията на органа. С писмо изх.№ 94-М-421/04.11.2016г. ,  гл. архитект  е уведомил заявителките, че указанията за отстраняване на непълнотите в заявлението са такива по чл.30, ал.2 от АПК и липсва уредена законова възможност за удължаване на срока. С допълнение към заявлението рег.индекс 94-М-421/07.11.2016г.,  заявителките са представили изготвен и одобрен инвестиционен проект на основание чл.144, ал.1 от ЗУТ, сочейки, че другите указания са изпълнени, респ.  че са в компетенциите на органа.

При изложените обстоятелства, главният архитект на Община Кюстендил издава  писмо изх.№ 94-М-421/10.11.2016г., в което сочи, че  в срока, определен в писмото от 28.10.2016г.,  не са постъпили исканите книжа и документи, а в представения  със заявлението от 07.11.2016г.          ,  инвестиционен проект липсва оценка за съответствие по чл.142, ал.6 от ЗУТ, поради което няма основание проекта да се одобри и да се издаде разрешение за строеж за незавършените части на строежа. Посочено е, че не е приложен и инвестиционен проект-заснемане с цел узаконяване. По изложените съображения, на основание чл.52, ал.2 във вр. с чл.30, ал.2 от АПК поради неотстраняване на недостатъците в искането, производството по узаконяване е прекратено.  

Издаденото писмо е оспорено от заявителките пред КАС, който с определение от 01.12.2016г. по адм. дело №355/16г. е  прекратил производството и изпратил делото като преписка на началника на РДНСК Югозападен район по компетентност. Прието е, че  писмо изх.№ 94-М-421/10.11.2016г. на главния архитект на Община Кюстендил по правен характер представлява индивидуален административен акт във вид на изричен отказ за издаване на акт за узаконяване на строежа по §127, ал.5, пр.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.82/26.10.2012г./.  С оглед правомощията на органа по §127, ал.5 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ становището в оспореното писмо  е квалифицирано като отказ за узаконяване на строежа поради непредставяне на необходимите документи в определения срок, поради което и на осн.  §127, ал.11 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ вр. с  чл.216, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗУТ  преписката е изпратена на  началника на РДНСК по подведомственост.

Последният е получил определението на съда на 20.12.2016г. и с писмо изх. №КН-124-00-021/10.01.2017г. е изискал от кмета на община Кюстендил цялата административна преписка във връзка с оспорения отказ за узаконяване. С писмо изх.№ 94-00-3954/18.01.2017г. кметът е изпратил на РДНСК преписката, която е получена на 20.01.2017г. 

Предвид изложеното, началникът на РДНСК Югозападен район издава оспорената Заповед №ДК-10-ЮЗР-17/03.02.2017год., с която е отменен Отказ за издаване на акт за узаконяване на строеж „гараж“ , находящ се в УПИ ХХІV-3725, кв.61 по плана на гр.Кюстендил, обективиран в писмо изх.№94-М-421/10.11.2016г. на главния архитект на Община Кюстендил.  Констатациите са за незаконосъобразност на отказа за узаконяване, като контролния орган приема, че заявителките са доказали качеството си на собственици на строежа с приложения нотариален акт; че са представили инвестиционен проект – заснемане за узаконяване, съгласуван и одобрен от гл. архитект под №20/10.02.2014г., а проект относно незавършените части от строежа не е необходим поради липса на предвиждания за осъществяване на такива; че съответствието между КК и регулационния план е установено  съгласно  чл.140, ал.2 от ЗУТ с приложената комбинирана скица от 10.06.2013г., изд. от СГКК-Кюстендил.

Издадената заповед е съобщена на главния архитект на Община Кюстендил на 28.02.2017год., с известие за доставяне, а жалбата е изпратена по пощата на 14.03.2017г., т.е. в срока по  чл.216, ал.6 вр. с чл.215, ал.4 от ЗУТ.

Към административната преписка са приложени Разрешение за строеж №72 от 26.02.1990г., издадено от гл.специалист при община Кюстендил, с което са разрешава на Д.Г.М. да изгради, съобразно одобрен проект №31/21.02.1990г., гараж в парцел ХХІV-3725 , кв.61 на гр.Кюстендил, калканно долепен до оградата с парцел ХХІІІ-3726 и до жилищната сграда, както и  Протокол №6/27.02.1990г. за определяне на строителна линия и ниво. Видно от констативен протокол  от 26.09.2011г., изд. от Община Кюстендил, в техническата служба на общината не се съхранява визирания инвестиционен проект.

С писмо изх.№ 94-00-29/08.06.2011г. на главния архитект на община Кюстендил е отказано издаване на удостоверение за търпимост на процесния строеж, който отказ е влязъл в сила.

Преценката на установената фактическа обстановка, води до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от органа, издал  отменения с оспорената заповед отказ за узаконяване /арг. чл.215, ал.5 вр. с чл.216, ал.6 вр. с ал.1 от ЗУТ вр. с §127, ал. 11 от ПЗР на ЗИДЗУТ/ и в срока по чл. чл.216, ал.6 вр. с чл.215, ал.4 от ЗУТ . 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и съдът я отхвърля по следните съображения:

 Атакуваната заповед на началника на РДНСК Югозападен район е валиден административен акт, постановен от административен орган с материална и териториална компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е законосъобразна. По отношение компетентността на издателя на оспорения административен акт няма възражения от жалбоподателя. Предмет на преценка за законосъобразност, респ. на оспорване пред административния орган е отказ за узаконяване на строеж, издаден от главния архитект на община Кюстендил в производство по реда на §127, ал.2  от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Съобразно разпоредбата на §127, ал.11  от ПЗР на ЗИД на ЗУТ,  актовете за узаконяване , както и отказите за узаконяване  подлежат на обжалване при усл.на чл.216 от ЗУТ, т.е. пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол, като жалбите се подават от заинтересованите лица чрез органа, издал акта, по реда на АПК /арг. чл.216, ал.2 и ал.3 ЗУТ/. Следователно е налице произнасяне от компетентен орган с мотивирана заповед, каквото е изискването на чл.216, ал.6 от ЗУТ. От формална страна оспорения административен акт съдържа фактически и правни основания, като  правилно последните са ограничени до проверка само на фактическите и правни основания, мотивирали  отказа за узаконяване на главния архитект на Община Кюстендил, а видно от писмото на последния с изх.№94-М-421/10.11.2016г., в което е обективиран отказа за узаконяване,  последният е на формално основание без да се преценява по същество допустимостта на процесния строеж съобразно изискванията на §127, ал.2 вр. с §184 от ПЗР на ЗИДЗУТ.  Правните изводи  в посочения смисъл, съдържащи се  в атакуваната заповед са законосъобразни.

Оспореният акт на началника на РНДСК Югозападен район  е постановен при спазване на административнопроизводствените правила  и в срока по чл.216, ал.7 от ЗУТ.

            Оспорената заповед е и материалноправно законосъобразна. Преценката на съда относно основанието по чл.146, т.4 от АПК следва изложените от контролния орган, съответно от постановилия отказа административен орган, фактически и прави доводи, като се ограничава в рамките на същите, т.е. съдът не извършва проверка на материалноправните основания за допустимост на строежа по §127, ал.2 вр. с §184 от  ПЗР на ЗИДЗУТ съобразно приложимите строителни правила и норми, които не са проверявани в административното и контролното производство. Обратното е недопустимо с оглед гарантирането на правата на  заинтересованите лица в производството по узаконяване на строежа. Предвид  горното уточнение, съображенията на съда следват съображенията в оспорения акт, а именно:

            Законосъобразно и обосновано от доказателствата към административната преписка, началникът на РДНСК Югозападен район е приел, че  заявителите в административното производство – М.Я. и В.С. са собственици на процесния строеж. В това си качество същите се явяват надлежна страна в производството по узаконяване съгласно разпоредбата на §127, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Визираната норма е специална спрямо нормата на чл.161, ал.1 от ЗУТ, поради което неоснователно главният архитект е поискал доказване  на качеството на възложители от страна на собствениците на строежа. Правото си на собственост заинтересованите лица М.Я. и В.С. доказват с нотариален акт №107,  т.І, д. №94/2009г. за покупко-продажба на недвижим имот с предмет еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 41112.500.320.1 на КККР на гр.Кюстендил, която е на един етаж и сутерен с гаражна клетка в сутерена със застроена площ на сградата 80,00 кв.м., ведно с принадлежащото на тази сграда право на строеж върху поземления имот с идентификатор 41112.500.320 по КККР. От друга страна по делото е безспорно, че суперфицията е учредена по надлежния ред на Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство, видно от Протокол №34/24.09.1954г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя; Типов договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 11.01.1955г. и Протокол от 22.09.1954г.  за оценка на  правото на строеж.  Налице са валидни писмени доказателства, които установяват, че заявителките са собственици на процесния строеж и отказът за узаконяване на същия мотивиран с липса на документи, от които да е видно, че са възложители по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ е  незаконосъобразен, както правилно е приел контролният орган в оспорената заповед.

По отношение на представения инвестиционен проект - заснемане за узаконяване,  главният архитект релевира доводи за несъответствие на обхвата му с изискванията в наредбата по чл.139, ал.5 от ЗУТ, както и срещу срока на валидност на проекта – една година към датата на произнасяне. От преписката е видно, че   с решение № I-4/05.02.2014г. ОбЕСУТ към Община Кюстендил е приел представения  от заявителките проект-заснемане и е предложил на главния архитект неговото съгласуване и одобрение. В съответствие с това решение  и на осн. чл.145, ал.1 от ЗУТ от главния архитект е съгласуван и одобрен проект №20/10.02.2014г. за гараж – заснемане за издаване на акт за узаконяване, въз основа на виза за проектиране № 121/23.07.2013г., изд. на осн.§127, ал.2 и ал.4 от ПЗР на ЗИДЗУТ, вр. с чл.144, ал.1,т.2 от ЗУТ вр. с  чл.140, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, с която е допуснато изготвянето на инвестиционен проект за изследване на възможността за узаконяване на гараж в УПИ ХХІV-3725, кв.61 на гр.Кюстендил. Некоректно и в противоречие с принципите за законност и бързина по чл.4 и чл.11 от АПК, оспорващият излага доводи за неспазен срок за представяне на проекта, визирайки нормата на чл.148, ал.4 вр. с §127, ал.10 от ЗУТ. Освен, че настоящото административно производство се развива по специални правила, но и по делото се установява, че инвестиционния проект е депозиран своевременно  от заявителките, а пропускането на срока за издаване на акт за узаконяване, заместващ разрешението за строеж,  се дължи на поведението на главния архитект,  с което пък не следва да се мотивира бездействие и неблагоприятен резултат за собствениците на незаконния строеж.  Оспорващият не е конкретизирал в какво се изразява приетото от него несъответствие във връзка с обхвата на проекта, поради което  отказът за узаконяване в тази му част е немотивиран. Извън изложеното, към  проекта е  приложена  част за архитектура, както и съгласувателни становища от експлоатационните дружества, каквито са били указанията в писмо изх.№ 94-М-118/05.07.2013г. на главния архитект. Проверката на представения  проект – заснемане за узаконяване, формира изводи за съответствие с изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Следователно отказът на последния  за узаконяване на строежа по горните съображения е незаконосъобразен, както  обосновано е приел в оспорената заповед началника на РНДК Югозападен район.

Идентични са констатациите на съда и във връзка със съображенията на контролния орган  по отношение на отказа за узаконяване поради   непредставяне от заявителите на  съгласуван и одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж  за незавършените части на строежа. Оспорващият главен архитект не е съобразил спецификата на процедурата по §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Съгласно ал.12 на разпоредбата, за незавършените части на строежа се съгласува инвестиционен проект и се издава разрешение за строеж по общия ред, т.е. хронологично процедурата по разрешаване  на строителството на незавършените части  е последваща  тази по узаконяването и в този смисъл липсата  на одобрени строителни книжа за незавършените части не е отрицателна предпоставка за издаване на акт за узаконяване. Доводите на жалбоподателя в постановения отказ, обратни на изложените, са в противоречие с  визираните материалноправни  норми на ЗУТ. 

На последно място, за да отмени отказа на главния архитект началникът на РДНСК е приел, че неоснователно е поискано  представяне на доказателства за съответствие между кадастралната карта и действащия регулационен план за УПИ ХХІV-3725, кв.61 на гр.Кюстендил и  непредставянето на такива доказателства е мотивирало  отказ за узаконяване. Горните изводи са обосновани от доказателствата по делото и са  съответни на разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗУТ. Последната предвижда, че когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план,  визата се издава върху комбинирана скица от КК и ПУП. Доколкото липсват специални правила в производството по §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, то цитираната норма е изцяло приложима. Видно от доказателствата към административната преписка, заявителите са приложили към депозираното заявление Комбинирана скица за  идентичност  на поземлен имот 41112.500.320, издадена на 10.06.2013г. от СГКК – Кюстендил.  Налице са категорични доказателства   относно горното обстоятелство, поради което мотивираният с него отказ е незаконосъобразен и правилно е отменен с оспорената заповед.  

Що се отнася до изложените от главния архитект доводи, касаещи процедурата по чл.52, ал.2 вр. с чл.30, ал.2 от АПК, следва да се посочи, че основателно с атакуваната заповед, контролният орган е визирал произнасянето на съда по адм. дело №355/2016г.  С оглед характера на настоящото административно производство и това за отстраняване нередовности на искане за издаване на административен акт, следва да се приеме, че нормата на чл.30, ал.2 от АПК е неприложима, като неприложими са и последиците по чл.56, ал.2 от АПК за прекратяване на производството поради неотстранени нередовности, както незаконосъобразно е приел жалбоподателя в отменения отказ.

Предвид изложеното, крайният решаващ извод на съда е за материална законосъобразност на оспорената заповед, при което следва отхвърляне на жалбата.  

С оглед изхода по делото,  съдът присъжда  деловодни разноски за процесуално представителство в полза на РДНСК Югозападен район и в полза на заинтересованите лица, платими от Община Кюстендил, както следва:  юрисконсултско възнаграждение на ответника  в размер на по 100,00лв., определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК  вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от  Наредбата за заплащането на правната помощ и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв. на заинтересованите лица.

  Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

           

            ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна жалбата на главния архитект на Община Кюстендил С.А.Ч.,  против  Заповед №ДК-10-ЮЗР-17/03.02.2017год.  на началника на РДНСК Югозападен район,  с която е отменен Отказ за издаване на акт за узаконяване на строеж „гараж“ , находящ се в УПИ ХХІV-3725, кв.61 по плана на гр.Кюстендил, обективиран в писмо изх.№94-М-421/10.11.2016г. на главния архитект на Община Кюстендил.

            ОСЪЖДА  Община Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, пл.“В.“ №*  да заплати на РДНСК Югозападен район – гр.София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.

            ОСЪЖДА  Община Кюстендил с адрес гр.Кюстендил, пл.“В.“ №*  да заплати на М.Д.Я. и В.Д. ***, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв.

           Решението   подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

                                                                 АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: