Р  Е  Ш  Е Н  И Е

                                                20.09.2017 г.

 

Номер        142                             2 0 1 7 година                             гр. Кюстендил

 

                           В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на дванадесети септември                                                         2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:

 

 

                                                            Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Ирена Симеонова

Прокурора: Йордан Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

административно дело № 89 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         

        Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

        Ищецът Д.Б.И. *** в искова молба и допълнение към нея, въз основа на което е образувано настоящето дело, иска осъждането на ответника – Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил да му заплати сума в размер на 3 000 лв. – обезщетение за причинени му имуществени вреди, възникнали в следствие на възникнал спор за местоположение на общи граници между имоти и извършването на сеч в горски имот № 059003, който е съседен на имот № 059014, в землището на с. Средорек, обл. Кюстендил, собственост на ищеца.

        Излагат се подробни мотиви, с приложени доказателства към тях. Представя и писмена защита.

        Ответникът, чрез процесуалният си представител, моли да се отхвърли исковата молба изцяло като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

        Прокурорът от КОП дава становище за неоснователност на исковата молба, като счита, че искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

        По делото е приета, неоспорена от страните, съдебно – техническа експертиза от в. л. инж. Б.Г.. В същата е посочено в заключението, че южната граница на имот 059014 по картата на горите на с. Средорек, общ. Трекляно, обл. Кюстендил, не съвпада с описаното дере, като описва и възможните причини за това несъвпадение.

        По делото е разпитан и свидетелят Д. Г З..

        Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:

        По допустимостта на подадената искова молба:

        Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за  вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните  съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, твърдяните незаконосъобразни действия са на служители на РДГ Кюстендил и същата  е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.

       Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.

       По основателността на подадената искова молба:     

       В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.

       В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявените искове следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, касаещи претендираните имуществени вреди, поради което искът срещу РДГ Кюстендил ще се отхвърли.

       В разглежданият случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника.

       Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който са предявени исковете за обезщетение. В конкретният случай това не е налице.

       Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия на администрацията.

       От доказателствата по делото се установява, че не са налице незаконни действия на служители на РДГ гр. Кюстендил в конкретния случай.

       Със съдебно решение на Д.Б.И. е било възстановено правото на собственост върху иглолистна гора, намираща се в м. „Големи брег“ с площ от 3.500 дка при граници: от север – дере; от юг – дере; от запад – коларски пъгт и от изток – широколистна гора на Държавен горски фонд. При извършения оглед на място в присъствието на ищеца и представители на РДГ гр. Кюстендил, се установява, че имот № 059014 по картата на горите на с. Средорек, общ. Трекляно не е трасиран по установените координати и не са маркирани гранични точки. Ищецът не представя протокол за въвод във владение.

       Въз основа на съдебното решение по административно дело № 60/2001 г. на Районен съд – Кюстендил, на ищеца И. е издадена скица с координати, по която скица със служебни GPS устройства са установени границите на имота на ищеца. При извършена проверка по подадена жалба от И. с рег. № 94-2229/11.08.2016 г. до Министъра на земеделието и храните, е констатирано, че отрязаните дървета, за които Д.И. претендира, че попадат в неговия имот № 059014, са били отрязани в съседния № 059003, землището на с. Средорек, за който е имало издадено разрешително за сеч. Направените измервания с GPS станцията потвърждават този извод. Горното е отразено и в Констативен протокол № 001540/10.09.2016 г. на ИА по горите /лист 20 по делото/. Тези изводи се потвърждават изцяло и от назначената и приета съдебно – техническа експертиза и показания на свидетеля З.. Не се потвърждават твърденията на ищеца, че в имота му са отрязани 25 куб. м. дървен материал, а както бе посочено по – горе същите са отрязани в съседен имот, за която сеч е имало издадено разрешително. Имотът на ищеца не е бил трасиран по установените координати и не са маркирани гранични точки. РДГ обаче не поставя граници и точки на имоти. Служителите на РДГ – Кюстендил са работили с представените от ищеца документи, от които е видно, че сеч в неговият имот не е извършвана. Вещото лице в заключението си по допуснатата експертиза е изложило и причини, подробно описани, поради които евентулно са възникнали разминавания в границите на имота. Тези разминавания обаче не могат да бъдат вменени във вина на ответника. Следователно не са налице незаконосъобразни действия на служители на РДГ гр. Кюстендил, причинили имуществени вреди на И..

Относно претенцията за присъждане на имуществени вреди, съдът приема, че същата се явява недоказана и не явява като последица от незаконосъбразността на

действията на служители на РДГ гр. Кюстендил. Налице е липса на пряко причинната връзка между незаконосъобразни действия на служители на ответника и причинени имуществени вреди, като елемент от фактическия състав на отговорността.

       В случая не се установиха какви конкретни фактически действия/бездействия и от кого/кои длъжностни лица или органи са извършени и са рефлектирали в правната сфера на ищеца.

       Неоснователно е искането на ответника за присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, по препратка от чл. 144 от АПК. Съгласно нормата на чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството /Решение № 8985 от 10.07.2017 г. по адм. дело № 11180/2015 г. на ВАС на РБ, ІІІ отд./. Тези разноски са били заплатени от ищеца и в този смисъл други разноски не следва да се присъждат на ответника.  

      

      

       Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд

 

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

       ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Д.Б.И. *** иск срещу Регионална дирекция на горите гр. Кюстендил, бул. „България“ № 33, с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 204 ал. 1 и ал. 4 от АПК, за обезщетение за имуществени вреди в размер на по 3 000 лв.                 

      ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция на горите – гр. Кюстендил за присъждане на разноски по производството за осъществена защита от юрисконсулт по делото.

      Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

      Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

                                                                                 Административен съдия: