Р Е Ш Е Н И Е

    187                                                                09.11.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на девети октомври                                                                    две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Антоанета Масларска

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 90 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.143 от ЗДвП.

Т.О., ЕГН ********** *** обжалва Решение №1139з-5/13.03.2017г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил с претенция за материална незаконосъобразност. Сочи, че няма вина за констатираното от органа несъответствие в номера на рамата на МПС, което е отчетено от КОП и КРП и регистрацията следва да се извърши по установения действителен номер на рама. Моли се за отмяна на решението и задължаване на органа да извърши исканата регистрация на МПС.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски.

В съпроводителното писмо към административната преписка ответния началник на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Кюстендил претендира недопустимост на оспорването. Сочи, че собственик на МПС е фирма „В.И.“ ООД, а не жалбоподателя.

Пълномощникът на заинтересованата страна „В.И.“ ООД намира жалбата за основателна.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Със заявление №161139023924/05.12.2016г. до Сектор „ПП“ при ОДМВР – Кюстендил Т.О. като собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“, рама №WВАРВ11020WВ71231, двигател №204D483225752, черен на цвят, дизел, с посочени характеристики за технически допустима маса, мощност, брой места и натоварване на оси е поискал първоначална регистрация на МПС, сочейки, че същото е употребявано, внос от Италия, с дата на регистрация 29.11.2004г., без регистрационен номер. Към заявлението е приложил договор за продажба, фактура, декларация Обр.№2 и 2бр. удостоверения. От договора за продажба е видно, че МПС е продадено на О. от фирма „В.И.“ ООД на 05.12.2016г., индивидуализирано по марка, модел, № на рама /шаси/ и цвят за сумата 9 692.40лв. Съгласно фактура №0000000356/05.12.2016г. от продавача, автомобилът е с продажна цена 9 552.40лв., която сума е платена в брой от купувача. Върху фактурата с отвесна черта е записано „анулирано“. Продавачът е попълнил декларация Пр.№2 към чл.12а, ал.1, т.6 и чл.12б, ал.1, т.6, декларирайки, че МПС – то е закупено от физическо лице от Италия, гр.Катаня на 24.10.2016г. с посочения в договора за продажба номер на рама, внесено в Република България на 28.10.2016г. на автовоз. Продавачът е попълнил и декларация от 05.12.2016г. за обстоятелствата по чл.14, ал.1 от ЗУО /вж. л.8, 9, 14, 15 и 22/. Останалите документи на автомобила, издадени от властите в Италия, са представени в оригинал на италиански език /вж. л.10-13/.

            Изготвена е Експертна справка №251/15.12.2016г. от инсп.В. Б. П., в която е записано, че при изследване на площадката, носеща номера рама, е установен номер №WВАРВ11020WВ71231, но при по-детайлно изследване са открити отклонения в шрифта, начина на избиване, в ограничителните знаци, от където е направен извод, че този номер не е оригинално избит. При извършено физико-химично третиране на гърба на детайла, носещ ИН рама, е открит оригиналния номер WВАРВ11010WЕ43851 /вж. л.17/.

С Протокол от 05.12.2016г. на основание чл.84, ал.3 от ЗМВР автомобилът е иззет от представителя на фирмата-продавач Й. К. И., която е дала обяснение, че след закупуването му чрез посредник не е правила каквито и да било интервенции и ремонтни работи и е развалила сделката с О.. По полицейската преписка е установено, че автомобилът не е предмет или средство за престъпление на територията на Република България, но е обявен за издирване във връзка с извършена кражба в Италия. Собственост е на застрахователна компания, която не се интересува от неговото връщане.

С постановление от 15.02.2017г. по пр.вх.№328:2017г. по описа на РП – Кюстендил зам.районния прокурор Галина Димитрова е отказала образуване на досъдебно производство и е прекратила преписка поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

С постановление от 16.02.2017г. по пр.вх.№2185/2016г. по описа на ОП – Кюстендил административния ръководител К. С. е разрешила връщането на автомобила с действителния идентификационен номер на Й. К. И.. Към момента на подаване на заявлението за регистрация, фактурата за продажба на автомобила е била без отбелязване за анулиране /вж. л.14 от преписката на КОП/. Автомобилът е предаден на И. на 21.02.2017. с разписката на л.16 от делото.

             С оспореното Решение №1139з-5/13.03.2017г. началникът на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Кюстендил е отказал да бъде извършена първоначалната регистрация на лекия автомобил със действително установения идентифационен номер и заявен номер на двигател от Т.О. в качеството на негов собственик. Органът е посочил неизпълнение на изискването по чл.144, ал.1 от ЗДвП, т.к. с представения договор е прехвърлена собствеността на МПС с друг идентификационен номер на рама, а не с установения действителен такъв и че сделката за покупко-продажба е развалена по взаимно съгласие. Решението е връчено на пълномощника на „В.И.“ ООД на 13.03.2017г. Същото не е връчено на О. /вж. л.26/. Жалбата по делото е подадена на  29.03.2017г.

            В съдебното производство е приета като доказателство разписка за получено капаро за МПС-то от 03.12.2016г., съгласно която пълномощникът на „В.И.“ ООД е получила от О. сумата 900лв. капаро за лекия автомобил /вж. л.55/. В с.з. пълномощникът сочи, че по-късно О. е заплатил останалата част от продажната цена в размер на 9 552.40лв. по фактурата, а след нейното анулиране сумата е върната на О., като е задържано капарото, т.к. О. желае да регистрира колата на негово име /вж. л56-гръб/.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

            С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК. Отказът за регистрация на МПС препятства правото на О. за пускане на превозното средство като негов собственик за движение по пътищата в страната, отворени за обществено ползване. Липсата на връчване на акта на неговия адресат води до спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК. Съдът е компетентен за разглеждане на спора съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Решението е издадено от компетентен орган. Условията и редът за регистриране на заявеното МПС са определени в Наредба №I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни регистрираните ППС /обн. ДВ, бр.31/14.04.2000г., изм. и доп./, издадена по делегация от чл.140, ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.2 от Наредбата, МПС и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се предоставят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при СДВР или ОДМВР по постоянния адрес на собственика – за физическите лица, или по адреса на регистрация – за стопанските субекти. В случая, заявителят е физическо лице с постоянен адрес на територията на ОДМВР – Кюстендил, поради което компетентен орган по заявлението за регистрация на автомобила е началника на Сектор „ПП“ към Дирекцията. Издателят на оспореното решение притежава посочената длъжност в административната структура, поради което се явява компетентен административен орган. Страните не спорят относно компетентността.

Решението съответства на общите изисквания за форма на административните актове по чл.59, ал.2 от АПК. В съдържанието на акта са посочени наименованието на органа-издател, адресатът, фактически и правни основания за издаването, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране.

Решението обаче е издадено при нарушаване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства, поради което е нарушен принципа за истинност по чл.7 от АПК.

Административното производство е започнало с подаване на заявлението от О. за първоначална регистрация на МПС, придружено с документите по чл.12а, ал.1 от Наредба №I-45/24.03.2000г. Част от подадените документи за автомобила, включващи индивидуализацията му в страната на неговата регистрация /Италия/, са представени на чужд език, непридружени в официален превод на български език в нарушение на чл.14, ал.3 от АПК. Така, за органът е останал неизяснен въпроса за статута на автомобила и неговата индивидуализация по време на регистрацията му в Италия, а от тук е невъзможно извършването на пълна идентификация на автомобила по см. на §2, т.8, б.“а“ и б.“ж“ от ДР на Наредбата. Според легалната дефиниция на понятието „регистрация“ на МПС по §2, т.4 от ДР на Наредбата регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на регистрационен номер. Под „идентификация“ по §2, т.8 от ДР на Наредбата се разбира съвкупност от действия, включваща сверяване на данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство, включително проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход. Дефиницията за „идентификационен номер“ по §2, т.9 от ДР Наредбата определя номера като поредна комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му. Следователно, без яснота за съдържанието на документите за произход на автомобила извършената идентификация е непълна и неточна. В заявлението на О. автомобилът е посочен освен с идентификационен номер и с номер на двигател, която последна информация не е налична в документите на български език /договора за продажба, фактурата и декларациите от продавача/. Изводът от изложеното е, че пропускайки да укаже на заявителя необходимостта от отстраняване на недостатъците в документацията към заявлението по арг. от чл.30, ал.2 от АПК, органът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Последващите действия по събиране на доказателствата по преписките на КРП и КОП не са довели до яснота относно съдържанието на документите, т.к. изследваните в тях въпроси касаят наличието на престъпление по НК и условията за връщане на автомобила. Неизяснената фактическа обстановка във връзка с данните, касаещи пълната идентификация на автомобила, води до незаконосъобразност на оспореното Решение.

Извън горното, преценено за съответствие с материалния закон, Решението е незаконосъобразно.

Съгласно нормата на чл.143, ал.1 от ЗДвП заявеният лек автомобил следва да се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на автомобила.

Неправилна е преценката на органа, че сделката за продажба на автомобила е развалена по взаимно съгласие на страните. От документите в преписката е установено, че представителят на продавача в писменото сведение от 05.12.2016г. е заявил, че е развалил сделката. В обясненията на представителя в съдебно заседание обаче се сочи, че в действителност е върната сумата по фактурата, но е задържано капарото. Т.е. цялата заплатена сума за автомобила не е върната на купувача, поради неговото несъгласие с разваляне на сделката. Изявлението на пълномощника съдът намира за достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства по делото и критериите за тълкуване на договорите по чл.20 от ЗЗД. Договорът за продажба на автомобила не е търговска сделка по см. на чл.318, ал.2 от ТЗ. Към него са приложими правилата на чл.20а от ЗЗД. Това означава, че договорът подлежи на разваляне или отмяна само по взаимно съгласие на страните, каквото в случая липсва. Развалянето на договора предполага неговото неизпълнението, което не е налице, а за отмяната липсват насрещни еднородни волеизявления на страните по сделката. Следователно към момента на постановяване на оспореното решение във вр. с преценката по чл.142, ал.1 от АПК заявителят О. е бил собственик на МПС и като такъв е единствен адресат на акта. Това качество О. притежава и понастоящем във връзка с правния интерес от оспорване по делото. Регистрацията на автомобила е дължима на името на заявителя.

Поради наличие на собственически права върху автомобила, налице е изпълнение и на нормата на чл.144, ал.1 от ЗДвП.

Събраните от органа доказателства във връзка с идентификацията на автомобила, включително експертната справка №251/15.12.2016г., установяват, че макар и с неавтентичен идентификационен номер по договора за продажба /за документите по произход този факт остава неизяснен/ заявеният автомобил е представения за идентификация такъв, имайки предвид останалите съответствия във връзка с номера на двигателя, марка, модел и производствени характеристики. Идентичността е установена и в Постановлението на КОП от 16.02.2017г., с което установяване органът не се е съобразил.

Следователно, Решението на органа съобразно формираните в него мотиви представлява незаконосъобразен административен акт.

Друг е въпросът, че в хипотезата по чл.143, ал.3 от ЗДвП поради наличие на установен автентичен идентификационен номер на автомобила, регистрацията следва да се извърши след поставяне на нов идентификационен номер по реда на Инструкция №I-185/06.12.2002г. за определяне на реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС /обн. ДВ, бр.62/11.07.2003г., изм. и доп./. Предметният обхват на Инструкцията обаче в нормата на чл.4, т.1-5 не включва процесния случай. По чл.4, т.1 от Наредбата не е налице връщане на ППС на собственика му /чуждата застрахователна компания/. По чл.4, т.2 от Наредбата не е налице корозия или друг дефект на номера. По чл.4, т.3 от Наредбата липсват извършени ремонтни дейности по автомобила. По чл.4, т.4 от Наредбата липсва нарушаване на номера в резултат на изследването му с цел идентификацията. По чл.4, т.5 от Наредбата не е налице смяна на шасито с ново от завода - производител. При това положение липсва законово изискване за провеждане на отделно самостоятелно административно производство по подадено ново искане на заявителя за възстановяване на идентификационния номер. Възстановяването е мислимо в рамките на висящото административно производство по регистрация на превозното средство.

Горното налага на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът да отмени оспореното решение. На основание чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на органа за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. При новото връщане органът следва да укаже на заявителя да представи документите към заявлението на чужд език в официален превод на български език, да извърши нова преценка за идентификация на превозното средство във връзка със съдържанието и на тези документи и след възстановяване на идентификационния номер при наличие на условията по чл.143, ал.3 от ЗДвП органът да регистрира превозното средство на името на заявителя О..

На основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на деловодни разноски в размер на 10лв. за ДТ.

                Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №1139з-5/13.03.2017г. на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил.

ИЗПРАЩА преписката на началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Кюстендил да заплати на Т.О. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 10лв. /десет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: