Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 93

гр.Кюстендил, 02.06.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар И.С., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№93/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                Н.К.Б., ЕГН ********** *** оспорва ЗППАМ №17-0245-000009/11.02.2017г. на началник РУ  Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил, с която му е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на административно производствените правила и противоречието му с материалния закон.

                 Ответникът не изразява становище по жалбата.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН №71/11.02.2017г. за това, че на същата дата около 09.45ч., в гр.Бобов дол по ул.“Св.Спас“ срещу кооперативния пазар, управлява лек автомобил Фолксваген шаран с рег.№СВ6357ВК след употреба на алкохол – при проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 №0270 е отчетено 0.88 промила наличие на алкохол у водача, а с химическа експертиза №77/14.02.2017г. – 0.92% етилов алкохол. Издадено е за констатираното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП НП №17-0245-000070/24.02.2017г. на началник РУ Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил, като на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

                 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /заповедта е връчена на 22.03.2017г., а жалбата е депозирана на 28.03.2017г./, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

                  Оспорената ЗППАМ №17-0245-000009/11.02.2017г. представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Издадена е от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-91/23.01.2015г. и в предписаната от закона форма.

                  Правилно е приложен и материалния закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, се извършва при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая съдът, с оглед писмените доказателства – АУАН /АУАН не е оспорен и се ползва с презумптивна доказателствена сила по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП/, ТИМИ, химическа експертиза №77/14.02.2017г., НП №17-0245-000070/24.02.2017г., приема за безспорно установено извършено от Н.Б. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. Релевантният за приложението на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Административният акт, с който се прилага ПАМ предхожда наложеното на нарушителя административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Ето защо няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП.

 В този смисъл административният орган правилно и законосъобразно е издал оспорения акт и същия не страда от пороците по чл.146 от АПК, т.е. липсват основания за неговата отмяна.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Б., ЕГН ********** *** срещу ЗППАМ №17-0245-000009/11.02.2017г. на началник РУ  Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил, с която му е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: