Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 125

                                    гр.Кюстендил, 14.07.2017год.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на шестнадесети юни  през две хиляди  и  седемнадесета  година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                       НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Антоанета Масларска  и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  адм. дело №95 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК и е образувано по протест на прокурор  Йордан Георгиев от Окръжна прокуратура - Кюстендил срещу разпоредбите на чл.34, ал.1, т.5  и  на чл.36, ал.2  от Наредбата за рекламна и информационна дейност на територията на Община Дупница, приета с решение №129 по Протокол №12/21.09.2012г. на Общински съвет – Дупница. Оспорващият прокурор поддържа, че оспорените разпоредби противоречат на материалноправните  норми на чл.3, ал.3 от ЗОАРАКСД и на чл.279, ал.1 от АПК  като излага конкретни възражения срещу предвидените  ограничителни изисквания за разрешаване на рекламната и информационна дейност в общината. Прави се искане за отмяна на оспорените разпоредби. Претендират се сторените разноски за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“.

             Ответникът – Общински съвет Дупница, не изразява становище по протеста.        В съдебното производство, представителят на  Окръжна прокуратура-Кюстендил изразява становище за поддържане на подадения протест, като счита, че оспорените норми на Наредбата противоречат на разпоредби  на нормативен акт от по-висок ранг. 

В изпълнение на задължението по чл.188 от АПК съдът е съобщил оспорването по реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК чрез обявление, обнародвано в ДВ бр.43/30.05.2017г.,  като копие от обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на ВАС. По делото няма присъединили се или встъпили лица съгласно чл.189, ал.2 от АПК.

Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Предмет на оспорване са разпоредбите на чл.34, ал.1, т.5  и  на чл.36, ал.2  от Наредбата за рекламна и информационна дейност на територията на Община Дупница, приета с решение №129 по Протокол №12/21.09.2012г. на Общински съвет – Дупница /наричана в настоящото изложение Наредбата/. 

Оспорените разпоредби имат следното съдържание:

Чл.34, ал.1: Исканията за разполагане на рекламно-информационни елементи /РИЕ/, независимо от техния вид, трябва да бъдат придружени от:

т.5:  декларация от заявителя, че по отношение на него не е проведена процедура по принудително премахване на рекламно-информационен елемент.

Чл.36: Разрешението за поставяне на РИЕ се издава:

ал.2: След заплащане на обезпечителен депозит за разноски по принудително премахване в размер равен на два месечни наема.

Наредбата е приета с Решение №129/21.09.2012г. по Протокол №12/21.09.2012год. на Общински съвет – Дупница.  Процедурата по приемане на оспорените норми включва: докладна записка на кмета на Община Дупница №61-00-105/20.09.2012г.  с  проект на Наредбата и мотивите на вносителя, които имат съдържанието, предвидено в чл.26, ал.2 от ЗНА; публикуване  на приетия проект на нормативния акт  на официалния сайт на Общината на 04.09.2012год., видно от приложената на л.44 от делото извадка; Решение №129 по Протокол №12 от заседание на 21.09.2012г. на ОбС – Дупница, с което се приема предложения проект  на Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на община Дупница, като на заседанието са присъствали 28 общински съветници от общ брой – 33 общински съветници, и  23 общински съветници са гласували  „за“ ; публикуване  на приетия нормативния акт  на официалния сайт на Общината на 14.12.2016год., видно от приложената на л.75 от делото извадка.

По делото е представен Правилника за организация и дейността на Общински съвет – Дупница, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, действал към момента на приемане на оспорения подзаконов нормативен акт.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателствени средства и не се оспорват от страните.

Съдът, преценявайки допустимостта на оспорването при усл. на чл.186, ал.2 от АПК, счита протеста  за процесуално допустим. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Изложените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт, а прокурорът може да подаде протест срещу него, респ. срещу отделни негови разпоредби /арг. чл.186, ал.2 вр. с чл.185, ал.2 от АПК/.

Съдът в посочения състав притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по реда на чл.191, ал.2  във вр. с чл.133,  ал.1 от АПК.

Разгледано по същество, оспорването с протеста на прокурора е основателно поради следните съображения:

Съгласно препращането от чл.196 от АПК, на основание чл.168, ал.1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК. Изводите от горната проверка, проведена въз основа на събраните по делото доказателства, са за незаконосъобразност на  оспорените разпоредби  поради противоречие с правни  норми на  Закона за устройство на територията и на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, поради следното:

Съгласно чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА  и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност,  ограничена  по териториален  и предметен обхват. Общинските съвети приемат  нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение. В случая предмет на регламентация са разпространяването на информация, редът за поставяне, администриране и премахване на средствата за външна реклама, надписи, информационно-указателни табели, съобщения  и други на територията на община Дупница /арг. чл.1, ал.1 от Наредбата/, а адресати са физическите  и юридически лица, които осъществяват визираната рекламно- информационна дейност на визираната територия. Налице е делегиране на компетентност на общинския съвет чрез изрично посочване в специалния закон, а именно в разпоредбата на чл.57 вр. с чл.56, ал.2 от ЗУТ. Констатира се наличие на  материална и териториална компетентност на Общински съвет – Дупница като издател на нормативния акт.

Спазена е формата на оспорените текстове от Наредбата - мястото и номерацията им съответстват на предвидения строеж на нормативните актове по чл.26-29 и чл.31 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА. Обжалваните разпоредби са приети с решение на Общинския съвет, с което се приема проекта  на Наредбата, поради което съответства на предвидената в чл.21, ал.2 във вр. с чл.27 от ЗМСМА във вр. с чл.11, ал.3 от ЗНА, форма.

Спазени са административнопроизводствените правила за приемане на оспорените разпоредби  - спазена е процедурата по чл.26,  ал.2 от ЗНА във вр. с чл.80 от АПК за публикуване на проекта за приемане на Наредбата в официалния сайт на Общината заедно с мотивите на вносителя, които съдържат елементите по чл.28, ал.2 от ЗНА; спазен е и 14-дневния срок в полза на заинтересованите лица за депозиране на евентуални предложения и становища по проекта преди разглеждането му на заседанието на ОбС;  спазен е чл.78, ал.3 от АПК за публикуване на окончателният текст на Наредбата на официалния сайт на Общината.

Оспорените разпоредби на Наредбата  противоречат на нормативен акт от по-висока степен, а именно на чл.57, ал.1 вр. с чл.56, ал.2 от Закона за устройство на територията и на чл.3, ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/.  Както се посочи, с нормите на чл.34, ал.1, т.5 и на чл.36, ал.2 от Наредбата, са въведени изисквания за деклариране от заявителя, че по отношение на него не е проведена процедура по принудително премахване на РИЕ и за заплащане на обезпечителен депозит за разноски за принудително премахване в размер равен на 2 месечни наема преди издаване на разрешение за поставяне на РИЕ.  Съгласно чл.57, ал.1 от ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл.56, ал.2. Според чл.57, ал.3 от ЗУТ в чужди поземлени имоти и сгради, разрешението за поставяне на обекти по ал.1 се издава въз основа на писмено съгласие от собственика на имота или сградата, или въз основа на писмен договор за наем за заетата от съоръжението по ал.1 площ. При анализа на посочените законови норми се установява, че с оспорените разпоредби на Наредбата са въведени допълнителни изисквания за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ. Приетата регулация  е в нарушение на правните норми на ЗУТ,  уреждащи  реда и условията за разрешаване поставянето на РИЕ, с което без законово основание се ограничава рекламно-информационната дейност на територията на община Дупница.

Атакуваните разпоредби са в противоречие и с чл.3, ал.3 от ЗОАРАКСД, според който при административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, административните органи и органите на местно самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане целите на закона. Цитираният законов  текст е съобразен с  конституционните принципи за свободната стопанска дейност и за равнопоставеност  на гражданско-правните субекти /арг. чл.19 от КРБ/. Очевидно е в случая, че с оспорения текст на        чл. 34, ал.1, т.5 от Наредбата се въвежда неравенство между стопанските субекти, като се ограничава кръга от лица, имащи право да осъществяват рекламно-информационна дейност само до тези, по отношение на които  не е проведена процедура по принудително премахване на РИЕ. Горното условие е ограничително и не е необходимо за постигане целите на закона  при административното регулиране и контролиране на стопанската инициатива.

От друга страна, с разпоредбата на чл.36, ал.2 от Наредбата се предвижда допълнително изискване за заплащане на депозит като условие за издаването на разрешение за поставяне на РИЕ. По този начин на практика се въвежда отделна, самостоятелна такса, наред с дължимата по чл.36, ал.1 от Наредбата. Видно от редакцията на нормата, внасянето на депозита по своята същност представлява обезпечителна мярка, свързана с евентуалния демонтаж на РИЕ, чрез която се осигурят  предварително  бъдещи  разходи за демонтирането на елементите. Основания за внасяне на подобен депозит не се съдържат в ЗУТ. Възможност за налагане на такава обезпечителна мярка е предвидена в разпоредбата на чл.279, ал.1 от АПК и то при наличие на влязло в сила изпълнително основание, каквото би била заповедта за премахване по чл.57а, ал.3 от ЗУТ. В тази връзка предвиденото в чл.36, ал.2 от Наредбата обезпечение  като условие за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ, т.е. преди да са възникнали  предпоставки за премахването му, е в противоречие както със ЗУТ, така и с АПК.  Незаконосъобразно е въвеждането на правило за внасяне на депозит, както основателно се възразява с подадения протест.

Горното обосновава изводи  за  противоречие с материалноправни  разпоредби  от по-висш порядък като отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Условие за материална законосъобразност на подзаконовия нормативен акт е дадената с него правна уредба да е в рамките на законовата делегация и да доразвие, съответно да конкретизира законовата уредба на регламентираните обществени отношения. В случая с оспорените норми се въвеждат задължения и ограничения, които не съществуват в нормативни актове от по-висок ранг, поради което  същите подлежат на отмяна. Подаденият протест е основателен и съдът го уважава.

Предвид изхода на спора и изричната претенция на прокурора, съдът присъжда заплащане на  деловодните  разноски в размер на 20,00 лв. за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“, платими от ответника.

По изложените съображения и на осн. чл.193, ал.1 от АПК, съдът

                                               Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ  по протест на Окръжна прокуратура – Кюстендил,   разпоредбите на чл.34, ал.1, т.5  и  на чл.36, ал.2  от Наредбата за рекламна и информационна дейност на територията на Община Дупница, приета с решение №129 по Протокол №12/21.09.2012г. на Общински съвет – Дупница.

ОСЪЖДА Общински съвет – Дупница да заплати на  Окръжна прокуратура – Кюстендил  деловодни разноски в размер на 20,00лв. за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

В случай на неподаване на касационна жалба или ако тя бъде отхвърлена, решението да се обнародва по реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.194 от АПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.