Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 97

гр.Кюстендил, 06.06.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар И.С., като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№98/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

Р.Н.М., ЕГН ********** *** оспорва решение №2153-09-7/17.03.2017г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане №**********/24.01.2017г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - Кюстендил. С последното е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69, ал.10 от КСО във вр.с §50 от ПЗР ЗИД КСО. Развиват се съображения за незаконосъобразност на административните актове, поради неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски за юрисконсулстко възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Производството по издаването на оспорения административен акт е започнало по заявление на Р.М. с вх.№2113-09-1129/21.10.2016г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане №**********/24.01.2017г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр.Кюстендил е отказано отпускането на пенсия за ОСВ с мотива, че лицето изпълнява условия за 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР, но същият не заема към момента на подаване на заявлението длъжност по чл.69 от КСО и няма навършени 52 години и 10 месеца. Разпореждането е обжалвано по административен ред, като с решение №2153-09-7/17.03.2017г. на директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил жалбата е отхвърлена като неоснователна. Административният орган излага следните мотиви: Р.М. изпълнява изискванията за 27 години общ осигурителен стаж, от които една трета действително изслужени в специално ведомство, но същият не заема длъжност по чл.69 от КСО, тъй като упражнява дейност като самоосигуряващ се, което го лишава от възможността да се възползва от разпоредбата на §50 от ПЗР ЗИД КСО. Отделно от това няма и навършените по чл.69, ал.2 от КСО 52 години и 10 месеца към датата на подаване на заявлението.

В съдебно заседание съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване размера на трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателя и местата, където той е придобит.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок /решението е връчено на 22.03.2017г., а жалбата е депозирана на 03.04.2017г./, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Актът е издаден от компетентен орган, притежава необходимите по закон съдържание и форма.

При упражняване правомощията си по чл.168, ал.1 от АПК относно преценка законосъобразността на оспорения акт, съдът счита че е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК – материална незаконосъобразност.

                  Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.2 от КСО /в сила от 01.01.2016г./ държавните служители по ЗМВР, ЗСРС и по ЗИНЗС, държавните служители по чл.11 от ЗПУ и държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл.391 от ЗСВ, придобиват право на пенсия при навършване на възраст от 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по ЗДАНС и като военнослужещи по ЗОВСРБ. С разпоредбата на §50 от ПЗР ЗИД КСО е предвидено, че лицата по чл.69, които до 31.12.2015г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31.12.2018г.

                   От доказателствата по делото се установява, че Р.Н.М. е поискал със заявление вх.№2113-09-1129/21.10.2016г. да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл.69, ал.10 от КСО във врс §50 от ПЗР ЗИД КСО. Безспорно установено е, че лицето към датата на подаване на заявлението има 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети са в системата на МВР, т.е. има прослуженото време по закон като държавен служител – от 01.08.1989г. до 13.10.2008г.  е офицер/сержант в МВР /срав. справка за осигурителен стаж/. Анализът на доказателственият материал показва, че жалбоподателят отговаря на изискването за общ осигурителен стаж от 27 години, от който две трети да е в специално ведомство по чл.69, ал.2 от КСО, доколкото има 30 г, 4 м и 18 дни прослужени като държавен служител по ЗМВР, видно от опис на ОС в НОИ. В разпоредбата на  чл.69, ал.10 от КСО /в сила от 01.01.2016г./ се дава право на пенсия при условията на ал.1 - 9 и на лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал.1 - 3, 5 и 5а; лицата, които са били на длъжностите по ал.4 и ал.7 и служителите, които са извършвали дейностите по ал.6. Граматическото тълкуване на правната норма, както и систематическото й място води до извода, че преференциалният режим на пенсиониране по §50 от ПЗП ЗИД КСО не се отнася само до лицата, които към момента на пенсиониране са служители от цитираните ведомства, а и такива, които преди това са изпълнявали държавна служба, в случая по ЗМВР, след като отговарят на изискванията за специален и общ осигурителен стаж. В този смисъл съдът приема, че жалбоподателят е субект на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на подаване на заявлението на основание чл.69, ал.10, във вр.с ал.2 от КСО във вр.с §50 от ПЗР ЗИД КСО. Прилагайки неправилно материалния закон административните органи /и длъжностното лице по пенсионно осигуряване, и директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил/ са постановили неправилни административни актове, които подлежат на отмяна.

С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 710 лв. /700лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса/, платими от ТП на НОИ - Кюстендил.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 във вр.с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                 ОТМЕНЯ решение №2153-09-7/17.03.2017г. на Директора на ТП на НОИ гр.Кюстендил и потвърденото с него разпореждане №**********/24.01.2017г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ гр.Кюстендил, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69, ал.10 от КСО във вр.с §50 от ПЗР ЗИД КСО на Р.Н.М., ЕГН ********** ***.

  ВРЪЩА преписката на пенсионния орган за ново произнасяне при правилното прилагане на закона.

  ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кюстендил, бул.“България“ №46 да заплати на Р.Н.М., ЕГН ********** ***  разноски по делото в размер на 710лв. /седемстотин и десет/.            

   Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: