Р Е Ш Е Н И Е

                    146                                                 29.09.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на деветнадесети септември                                                        две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Ирена Симеонова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 99 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211, пр.2 от ЗМВР във вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.

            М.М.П., ЕГН ********** *** обжалва заповед №Л-184/20.03.2017г. на началника на затвора в гр.Бобов дол. Релевират се основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2-4 от АПК. Нарушението на формата се свързва с необсъждане на обстоятелствата по чл.206, ал.2 от ЗМВР и липса на индивидуализация на местонахождението на пост №12, неговите граници, местоположението на жалбоподателя по време на проверката и възможността същият да види  и чуе проверяващия го служител. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила е във връзка с липсата на доказателства за извършване на деянието и вината на дееца. Нарушението на материалния закон се свързва с недоказано нарушение, т.к. П. е наблюдавал група лица, движещи се по улицата, успоредна на външната ограда на затвора. Моли се за отмяна на заповедта.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, сочейки допълнително, че след изготвяне на обобщената справка ДНО не е искал и П. не е дал допълнителни обяснения по случая. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Жалбоподателят е младши инспектор на длъжност „надзирател I степен”, II категория в затвора в гр.Бобов дол.

            С ДЗ от 25.01.2017г., вх. №Д138/26.01.2017г., дежурния главен надзирател /ДГН/ К.Г.П. е уведомил началника на затвора, че на 25.01.2017г. в 22.00 часа след извършена вечерна поверка, при обход от пост №5 към пост №15 е забелязал, че П. като постови на пост №12 не реагира, поради което отишъл под поста, но постовия отново не го забелязал. П. изчакал 10-15 минути. Поради липса на реакция от П., разпоредил на постовия на пост №5 да му се обади, след което П. излязъл от вишката. П. му обяснил, че не носи службата бдително и бодро. В ДЗ е записано, че поведението на служителя застрашава неговата сигурност и сигурността на целия затвор, като грубо нарушава правилата за носене на постовата и конвойната служба /вж. л.8/.

            Със заповед №Л120/22.02.2017г. на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР началникът на затвора е наредил извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни от комисия, която да изготви писмена справка до 10.03.2017г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 22.02.2017г. /вж. л.10/.

            На 22.02.2017г. началникът на затвора е отправил покана до П. за даване на писмени обяснения по повод констатираното нарушение по заповед №Л 120/22.02.2017г., разяснявайки му правата по чл.205, ал.3 от ЗМВР /вж. л.11/.

            Писменото обяснение от П. е с вх.№569/22.02.2017г., прието от началника на затвора същия ден. П. сочи, че като постови на пост №12 към 22.10 часа на 25.01.2017г. е наблюдавал движението на пешеходците на пътя - работници от нощната смяна в мина в Бобов дол, предвид зачестилите опити за прехвърляне в затвора на неразрешени вещи и предмети. Атмосферните условия били лоши – имало е неизчистен сняг. След позвъняването на телефона от колегата, същият изпълнил задължението си по т.20 от раздел IV на Инструкцията на поста /вж. л.12/.

            С ДЗ от 06.03.2017г. мл.инсп.Е.Б.Х. е докладвал на началника на затвора, че на 25.01.2017г. като постови на пост №13 за времето от 20.00 до 24.00 часа не е забелязал приближаващи се към оградата на затвора цивилни лица, а периодично преминаващите коли и автобуси не са намалявали или спирали /вж. л.13/.

            С рег.№880/10.03.2017г. е изготвена обобщена справка на комисията за установените обстоятелства по нарушението. Комисията е взела предвид двете ДЗ на служителите и обясненията на П.. На база представените доказателства и обстоятелството, че нощната смяна в р-к Миньор е в интервала 23.00-23.15 часа, докато проверката по носенето на постовата служба е извършена един час по-рано, комисията е приела, че П. е понижил бдителността си във въпросния ден, с което е нарушил разпоредбите на чл.313, ал.1, т.1 от ППЗИНЗС и тези по раздел VII, т.1 от Инструкцията за особеностите на пост №11, 12, 13 и 14 и произтичащите от тях задължения на постовите надзиратели и други лица. Прието е, че в случая П. не е забелязал движението в района на поста си, а това движение е можело да се осъществи не само от служител, но и от лишен от свобода. От друга страна е установено и че с поведението си П. е нарушил задължението по т.20 от Инструкцията, като своевременно не е излязъл от постовата караулка за да демонстрира бодро носене на службата при преминаване на ДГН – задължението е изпълнено след уведомяването му по телефона, че ДГН е пред караулката. На база изложеното комисията е предложила на ДНО за неизпълнение на служебните задължения в ППЗИНЗС и Инструкцията П. да бъде наказан с дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 година, съгласно чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР /вж. л.14-15/.

            С оспорената заповед №Л-184/20.03.2017г. ДНО е наложил на П. предложеното в обобщената справка наказание на основание чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, чл.195, ал.2 и чл.206, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗМВР. Като фактически обстоятелства по преписката ДНО е изложил последователността на събиране на писмените доказателства по дисциплинарното производство, сочейки, че П. е запознат със справката на 13.03.2017г. Нарушението е свързано с това, че на 25.01.2017г. около 22.00 часа мл.инсп.П., като постови на пост №12 е отклонил вниманието си  и е понижил бдителността си, като не е забелязъл движение в района на затвора в близост до поста му, в случая инсп.К.П., с което е нарушил разпоредбите на чл.313, ал.1, т.1 от ППЗИНЗС и тези, вменени му в раздел VII, т.1 от посочената по-горе Инструкция. Посочено е несвоевременно изпълнение и на изискването на т.20 от Инструкцията, съгласно което при преминаване на лицата по раздел V от Инструкцията, ДГН и ДКО постовият надзирател да излиза от постовата караулка, демонстрирайки бодро носене на службата. ДНО не е възприел като достоверно писменото обяснението на служителя. Заповедта е връчена на адресата на 20.03.2017г., а жалбата е подадена на 03.04.2017г.

            Като доказателства по делото са приети длъжностна характеристика за длъжността „надзирател – старши надзирател“ в затвор/поправителен дом и Инструкция за особеностите на пост №11, 12, 13 и 14 и произтичащите от тях задължения на постовите надзиратели и други лица, утвърдена от началника на затвора.

            По делото са приобщени показанията на св.Х., Ш., П., С. и П. /служители в затвора/.

            Св.Х. потвърждава изнесеното в негова ДЗ от 06.03.2017г., допълвайки, че на 25.01.2017г. за времето от 20.00 до 24.00 часа е бил външна охрана на пост №13 в затвора, находящ се срещу пост №12 на около 250-300м. Сочи, че от пост №12 /на който многократно е давал наряд/ се наблюдават пътя при затвора и оградата като външен периметър. Според свидетеля, на посочената дата и час всичко е било нормално - никой не приближавал оградата на затвора, периодично преминавали автобуси и хора.

            Св.Ш. сочи, че на посочената в заповедта дата и време е бил постови на пост №15, където се намира видеонаблюдението в затвора. Свидетелят обяснява, че на отвода ДГН св.П. е казал, че е написал ДЗ за поведението на жалбоподателя, който не реагирал на негова проверка, срещу което П. не възразил.

            Св.П. е бил постови на пост №5 на въпросната дата и дежурство. Сочи, че св.П. бил на 20-25м от поста му при пост №12, когато светнал с фенер и му направил знак с ръка да се обади по телефона на пост №12, където бил П.. П. звъннал по телефона и при първото позвъняване П. вдигнал телефона и затворил, без двамата да проведат разговор. Свидетелят потвърждава обяснението на ответника, че когато ДГН и други ръководни служители, осъществяващи проверка по носене на службата, минат до поста, застанат до или под поста, дежурният постови трябва да излезе от поста, да покаже че ги е видял, като с тези действия обективира бодро носене на службата.

            Св.С. на посочената дата и време заедно със св.П. е бил дежурен на пост №5. След 22.00 часа св.С. е извършил обход на поста, оглеждайки килиите на лишените от свобода, а св.П. тръгнал към пост №1. След около 10 минути при връщането си на поста, св.С. видял, че св.П. разговаря с жалбоподателя на съседния пост №12. П. се намирал под вишката, а П. на вишката. От св.П. разбрал, че П. не е реагирал и не е излязъл да покаже бодро носене на службата пред ДГН. Св.С. потвърждава казаното от св.П. за начина на обективиране бодрото носене на службата от постовите.

            Св.П. потвърждава изнесеното в ДЗ от 25.01.2017г. Обяснява, че след вечерна проверка на 25.01.2017г. излязъл и тръгнал към пост №15, минавайки по алеята при пост №12, която се намира на 5м от поста. В този момент от постовия нямало никаква реакция. П. бил длъжен да излезе от постовата будка и да демонстрира бдително и бодро носене на службата. Св.П. застанал под будката и чакал негова реакция в рамките на 5-10 минути, след което подал светлинен сигнал на пост №5, като дал знак с ръка да звънне на постовия на пост №12. П. виждал поведението на жалбоподателя, който се бил подпрял на стъклото и не реагирал по никакъв начин. След обаждането на колегата му, П. се изправил, вдигнал слушалката и веднага излязъл. Двамата разговаряли - ДГН му казал, че ще напише доклад за това, че не носи бдително и бодро службата и не реагира, а П. му отвърнал „пиши що искаш“. Св.П. сочи за предишни подобни случаи с отправено устно предупреждение към П.. Обяснява, че в близост до пост №12 има доживотни затворници и е немислимо на външните постове да не се реагира, т.к. те са последната преграда в затвора, а на поста има и оръжие.

            Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични, взаимно непротиворечиви и съответстват на писмените доказателства по делото. Страните не ги оспорват.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателствени средства.

            С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че заповедта е издадена от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен. Специалната норма на чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС дава правомощие на началникът на затвора да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР на служителите от затвора. Наложеното със заповедта дисциплинарно наказание е регламентирано в чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР и ангажира отговорността на държавен служител от затвора, осъществяващ дейности по изпълнение на наказанията по см. на чл.19, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Служителят е назначен на длъжността „надзирател“ и като такъв е част от надзорно-охранителния състав по чл.290, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС. Нормата на чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНС дерогира приложението на общата компетентност по чл.204 от ЗМВР. Страните не спорят относно компетентността.

            По формата на акта:

Съгласно нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР в съдържанието на заповедта са вписани извършителят на дисциплинарното нарушение, мястото и времето на неговото извършване, обстоятелствата, при които е извършено деянието, нарушените разпоредби, установяващите го доказателства, правното основание, видът и размерът на наложеното наказание, начина и срока за обжалване на акта. Съгласно задължителните указания в ТР№16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС мотивите към акта могат да бъдат изложени отделно в документ, предхождащ издаването на акта, съставен с оглед на това издаване и цитиран в неговото съдържание. В проведеното дисциплинарно производство функция на такъв подготвителен документ има обобщената справка. В контектста на изложеното неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за липса на индивидуализация на местонахождението на пост №12, неговите граници, местоположението на жалбоподателя по време на проверката и възможност същият да види и чуе проверяващия го служител. Местоположението на жалбоподателя и възможността да реагира своевременно на проверяващия ДГН са обсъдени в обобщената справка, поради което са част от съдържанието на заповедта. Местонахождението на пост №12 и неговите граници са установени в хода на съдебното производство по делото и не се оспорват от жалбоподателя. Тяхната липса в заповедта не е съществено нарушение на формата, т.к. са включени в описанието по раздел I, т.1, пр.3, маршрута за движение по т.5 и задълженията за охрана по раздел IV, т.6 от Инструкция за особеностите на пост №11, 12, 13 и 14 и произтичащите от тях задължения на постовите надзиратели и други лица. Жалбоподателят е запознат с Инструкцията, поради което липсата на описанието не е довело до нарушаване правото на защита срещу обвинението.

            Основателно обаче е възражението на оспорващия за нарушаване изискванията на чл.206, ал.2 от ЗМВР. В съдържанието на заповедта и обобщената справка липсва преценка за тежестта на нарушението, наличието или липсата на настъпили от него последици, формата на вината на служителя и цялостното му поведение по време на служба. Формалното изброяване на посочените критерии в заповедта не изпълнява изискванията на закона, а посоченото в обобщената справка „цялостно поведение“ на дееца не представлява оценка за неговата дейност, т.к. не е ясно какви са конкретните характеристики на тази дейност като продължителност на службата, предходни наказания, награди и поощрения. Към дисциплинарната преписка липсва приложена кадровата справка на П.. Събраните в хода на съдебното производство сведения от св.П. за други подобни прояви не санират допуснатото от ДНО нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР, т.к. съдът не може да замести органа при първоначалната преценка за вида и размера на наказанието. Нарушаването на чл.206, ал.2 от ЗМВР представлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта /вж. решение №1136/03.02.2016г. по адм.д.№8032/2015г., решение №10943/19.10.2016г. по адм.д.№8444/2015г., решение №3777/28.03.2017г. по адм.д.№2053/2016г., всички на ВАС, V о./.

            Съдът установява и нарушение на формата на акта, свързано с начина на формулиране на обвинението. В обобщената справка комисията е установила по поредността на изложението си наличие на две дисциплинарни нарушения по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР. Първото се състои с неизпълнение на служебното задължение по чл.313, ал.1, т.1 от ППЗИНЗС и идентичния раздел VII, т.1 от Инструкцията, т.к. е посочено, че нарушителят е понижил бдителността си, незабелязвайки движението в района на поста си. Второто нарушение се състои с неизпълнение на служебното задължение по раздел IV, т.20 от Инструкцията, т.к. се сочи, че не е демонстрирал своевременно добро носене на службата. По подобен начин, като неизпълнение на различни служебни задължения, е процедирал ДНО в оспорената заповед, но е наложил едно наказание. Нарушено е правилото на чл.197, ал.3 от ЗМВР - в разпоредителната част заповедта съдържа налагане на едно наказание без яснота за кое на двете самостоятелни нарушения се отнася. Според изложението в заповедта, ДНО е дължал налагане на самостоятелни наказания за всяко неизпълнение на служебните задължения от дееца и определяне на най-тежкото от тях, респ. общо за двете. Правилото на чл.197, ал.3 от ЗМВР е императивно и нарушаването му води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Крайната воля на ДНО е изразена в нарушение на изискванията на процедурата за нейното формиране.

По процедурата:

При издаване на заповедта са нарушени процесуалните изисквания на чл.206, ал.1 от ЗМВР и чл.18 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР /обн. ДВ, бр.34/12.05.2015г./, преди изм. обн. ДВ, бр.25/24.03.2017г.

            Писмените обяснения на служителя до ДНО от 22.02.2017г. са дадени във връзка с издадената заповед за проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР. След даване на обясненията обаче са събрани нови доказателства за изясняване на фактическата обстановка по случая /ДЗ от св.Х./ и е изготвена обобщената справка на комисията, в която са формирани изводите за осъщественото дисциплинарно нарушение с всички негови характеристики, вида и размера на дължимото наказание, които данни са споделени от ДНО в заповедта за наказание. След като крайната оценка на фактите и обстоятелствата по нарушението и изводът за противоправност на деянието са изложени в обобщената справка, след изготвяне на справката ДНО е дължал ново изслушване на служителя или приемане на писмените му обяснения /вж. решение №10225/03.10.2016г. по адм.д.№8693/2015г., решение №4607/24.04.2015г. по адм.д.№8460/2014г., решение №6396/30.05.2016г. по адм.д.№6675/2015г., решение №30/04.01.2016г. по адм.д.№15570/2014г., всички на ВАС, Vо./. Нарушено е правото на защита на дееца срещу обвинението, водещо на самостоятелно основание до отмяна на заповедта.

            Нормата на чл.18 от цитираната по-горе Инструкция, издадена по делегация от чл.215а от ЗМВР и приложима по реда на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, задължава ДНО да запознае служителя с обобщената справка на комисията срещу подпис с отбелязване на датата и часа. В съдържанието на заповедта ДНО е записал, че П. е запознат със справката на 13.03.2017г., но в преписката липсват доказателства, обективиращи посочената в чл.18 от Инструкцията писмена форма за доказване на запознаването. Нарушението на процедурата е съществено, т.к. представлява гаранция за валидно упражняване правото на защита на дееца срещу нарушението с възможност за сочене на нови доказателства.

            Заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл.195, ал.1 във вр. с чл.196 от ЗМВР.

            По материалния закон:

            От показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените документи по преписката се установи, че на посочената в заповедта дата, час и място в качеството на постови на пост №12 П. е нарушил задължението по чл.313, ал.1, т.1, пр.последно от ППЗИНЗС, т.к. е понижил бдителността си, необходима за изпълнение на службата. Същият не е видял своевременно ДГН и не е реагирал на присъствието му по начина, описан в т.20 от Инструкцията. Защитната теза за осъществявано наблюдение върху движещи се в обхвата на външния периметър на поста лица не е подкрепена от ДЗ на св.Х., неговите показания и показанията на св.П.. Св.П. като ДГН е изпълнявал задължения си по проверка носенето на поста. Инструкцията е нормативно установен документ по см. на чл.304 от ППЗИНЗС и нейното съдържание е задължително за изпълнение от постовите служители.

            Констатираните от съда съществени нарушения на формата на заповедта и процедурата за нейното издаване налагат отмяна на акта.

            На основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на деловодни разноски в размер на 410лв., включващи 10лв. ДТ и 400лв. адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

            ОТМЕНЯ заповед №Л-184/20.03.2017г. на началника на затвора в гр.Бобов дол, с която на основание чл.15, ал.1, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.194, ал.2 т.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР на М.М.П. – надзирател I степен в затвора в гр.Бобов дол II категория е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 /една/ година.

            ОСЪЖДА ЗАТВОРА В ГР.БОБОВ ДОЛ КЪМ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ да заплати на М.М.П. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 410лв. /четиристотин и десет лева/.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: