Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                               гр.Кюстендил, 23.10.2017год.

                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                  

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №112 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ вр. с чл.195, ал.6 от ЗУТ  вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Производствено-потребителна земеделска кооперация „Хаджи Иван“ –               с. Сапарево, община Сапарева баня, представлявана от председателя С Б С, чрез пълномощника адв. Ю.Д., оспорва Заповед №РД-08-80/28.02.2017год. на кмета на Община Сапарева баня, с която на осн. чл.195, ал.6 от ЗУТ е наредено на ползвателя земеделска кооперация „Х И“ – с.Сапарево, да премахне  селскостопанска сграда, състояща се от две части: масивна с гредоред и дървен навес, находяща се в парцел ХІІ-6 по парцеларния план на с.Сапарево, поземлен имот №002018 по КВС на с. Сапарево. Изложени са доводи за незаконосъобразност на административния акт, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл.196, ал.2 от ЗУТ, както и поради нарушение на материалния закон. Оспорва се наличието на предпоставките по чл.195, ал.6 от ЗУТ  с твърдения за това, че е възможно укрепване и заздравяване на сградата. Претенцията е за отмяна на оспорената заповед и за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът - кметът на Община Сапарева баня, чрез процесуалния си представител адв. М Д,  изразява становище за неоснователност на жалбата. Приема се, че оспорената заповед е законосъобразна като постановена от компетентен орган в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кюстендил изразява становище за неоснователност на жалбата като счита оспорената заповед за законосъобразна. 

Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното фактическа страна:

Административното производство, приключило с издаване на атакувания административен акт, е започнало по заявление вх.№3-1757/21.10.2016г. на  ЕТ „В К – В – Д Г“ – гр.Сапарева баня, във връзка с което кметът на Община Сапарева баня със заповед №РД-08-558/11.11.2016год. назначава комисия от длъжностни лица от общинската администрация, която да извърши оглед на място в стопанския двор на с.Сапарево, община Сапарева баня  и да установи вида и състоянието на сграда „Кантар“ в имот ХІІ-2018 по КВС на с.Сапарево, на земеделска кооперация „ХИ“ – с. Сапарево, като е определена дата на огледа 18.11.2016г.

Оспорващата кооперация като ползвател  на строежа  е уведомена за започналата адм. процедура и за датата на проверката с покана изх.№3-1757-2/15.11.2016г. на кмета на община Сапарева баня, получена на 16.11.2016г. от председателя на кооперацията Стоил Станоев.

При усл. на чл.196, ал.2 вр. с ал.1 от ЗУТ назначената комисия съставя Констативен протокол на 18.11.2016г.  относно вида и състоянието на селскостопанска сграда, находяща се в поземлен имот №002018 по КВС на с.Сапарево, съответстващ на парцел ХІІ-6 по парцеларния план на с.Сапарево – стопански двор. Строежът е описан като сграда, която се състои от две части - масивна с гредоред и дървен навес, както следва: масивната част се състои от тухлени ограждащи стени, измазани отвътре и отвън с пукнатини по външната част, от две необитаеми помещения с пропаднал на места гредоред, а навесът – представлява четирискатна конструкция с дървени греди и дървена обшивка, покрита с керемиди, с частично деформирана покривна конструкция, с прогнили и счупени носещи елементи /ребра и столици/, с паднали керемиди и провиснали греди.

 Предвид установеното състояние на строежа, комисията дава заключение за това, че сградата  е необитаема, не се ползва по предназначение, не е захранена с ел. енергия и вода. Въз основа на констатациите комисията приема, че селскостопанската  сграда  е  опасна за здравето и живота на гражданите, като предлага да се премахне.  Липсват фактически установявания относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави. 

В съставения констативен протокол не е отразено присъствие на представител на земеделската кооперация, но от същата е изпратено Становище вх.№Ст. - з от 23.11.2016г., подписано от членовете на УС на кооперацията, в което е изразено  несъгласие с констатациите на комисията за премахване на сградата „Кантар“, като са изложени твърдения, че същата се ползва за нуждите на кооперацията и на живеещите в селото. В становището е посочено, че УС е приел решение за извършване на ремонт на сградата.    

В административното производство са събирани доказателства относно правата върху процесната сграда, като в преписката се съдържат следните документи: писмо  изх. №РД-05-23/24.02.2017г. на началника на ОСЗ – Дупница, офис Сапарева баня, в което е посочено, че парцел ХІІ-6 по парцеларния план на с.Сапарево съответства на ПИ №002018 по КВС на с. Сапарево, с площ от 0,514 дка и НТП „стопански двор“, който имот е частна държавна собственост /собственост на държавния поземлен фонд/;  Протокол от 03.01.1995г. на Земеделска кооперация – с. Сапарево,  за безвъзмездно предаване на основни средства – сгради, машини и съоръжения, от Ликвидационния съвет на правоимащите – с. Сапарево на кметството на с. Сапарево, като под номер 1 е вписана сграда  колиен кантар на стойност 13 387,50лв. ; Протокол от 31 март 1998г. от Събрание на правоимащите  в с.Сапарево, на което е взето решение за това всички сгради и съоръжения на бившето ТКЗС – с.Сапарево, прехвърлени от ЛС на кметството на с.Сапарево, да бъдат предадени безвъзмездно на ЗК „Х И“ – с.Сапарево; Решение №5 по Протокол №22  от 21.05.1998г. на Общински съвет – Сапарева баня,  с което на осн. чл.27, ал.2 от ЗМСМА общинският съвет връща собствеността на правоимащите в земеделска кооперация „Х И“ –с.Сапарево по остатъчна стойност, без право на продажба.

Налице са данни за проведена кореспонденция на административния орган  с МЗГ, ОД „Земеделие“-Кюстендил за установяване статута на процесната сграда, като с писмо изх.№91-6/03.01.2017г. на зам. министъра на МЗГ,  кметът на община Сапарева баня е  уведомен, че не се съхраняват документи за собственост върху имуществото на прекратените по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ организации в с. Сапарево. В писмо изх.№З-1757-6/23.11.2016г.  на кмета на община Сапарева баня е посочено, че в архива на общината и на ОС „Земеделие“ – Сапарева баня, не се съхраняват данни за това дали сградата е била дяловоразпределена между правоимащите собственици, продадена чрез търг на трети лица или е  продадена като строителен материал. 

По преписката е приложена извадка от кадастралния регистър на с.Сапарево, в който поземления имот ХІІ – стопански двор е вписан като собственост на държавен поземлен фонд, а сградата – е с неустановен собственик.

Административното производство приключва с издаване на оспорената  Заповед №РД-08-80/28.02.2017год. на кмета на Община Сапарева баня, с която на осн. чл.195, ал.6 от ЗУТ е наредено на ползвателя  земеделска кооперация „Х И“ – с. Сапарево, община Сапарева баня, да премахне  селскостопанска сграда, състояща се от две части: масивна с гредоред и дървен навес, находяща се в парцел ХІІ-6 по парцеларния план на с.Сапарево, поземлен имот №002018 по КВС на с. Сапарево. В мотивите на административния акт са възпроизведени фактическите констатации по протокола от 18.11.2016год. на назначената комисия, а в разпоредителната част е посочено, че премахването на сградата е с цел опазване на живота и здравето на гражданите.

Административният  акт е изпратен на жалбоподателя с писмо №П-435/20.03.2017г. и е получен от председателя на ППЗК  - Стоил Станоев на 27.03.2017г., видно от представеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 07.04.2017г., т.е. в   срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. 

В съдебното производство е прието като доказателство копие от Нотариален акт №2, том ІІ, рег.№2394, нот. дело №181/2017г. за собственост на недвижими имоти, придобити на основание чл.30 от ЗСПЗЗ, чл.27, ал.2 от ЗМСМА, с който Производствено-потребителна земеделска кооперация „Х И“ – с.Сапарево е призната за собственик на недвижими имоти в с.Сапарево. Съобразно твърденията на пълномощника на жалбоподателя , процесната сграда фигурира под №1 в нотариалния акт, а именно  селскостопанска сграда – кантар със застроена площ от 70 кв.м., находяща се в ПИ с кадастрален  №002007-с.Сапарево.  

Съдът е разпитал като свидетел по делото Н. Георгиева –Кьосева, която в качеството си на служител на Община Сапарева баня е участвала в комисията, извършила проверка на процесната сграда. Същата заявява, че на 18.11.2016г. е проведен оглед на сградата в присъствието на председателя на кооперацията Стоил Станоев, като са  констатирали, че сградата е рушаща се , самосрутваща са и опасна за гражданите.

 Пред съда е представено и прието експертно заключение вх.№3493/19.09.2017год. на вещото лице инж. В.Ц.. Същото не се оспорва от страните и се счита от съда за обективно и компетентно. Констатациите на съдебния експерт са следните: процесната сграда е с функционално предназначение „кантар за мобилни товари“, но е необитаема, неизползваема, обрасла с храсти и лиани, вкл. по стените и покрива;  същата е едноетажна и се състои от две части – едната част е с тухлени стени от единични тухли и без стоманобетонови колони и пояси; с външна и вътрешна мазилка, като са обособени две помещения с таван от дървен гредоред; другата част е навес с дървена конструкция, който покрива кантарната платформа; двете части на сградата са под общ покрив с покритие от керемиди върху дървени летви и дървена носеща конструкция. Вещото лице сочи, че постройката е неподдържана, лошо стопанисвана и в много лошо състояние – голяма част от керемидите са счупени и разместени; на места липсват керемиди и капаци на покрива; носещата дървена конструкция е силно деформирана и компрометирана вследствие на течове от покрива; част от дървения гредоред е изгнил и се е срутил; вътрешната и външната мазилка на стените е разрушена и тухлите са видими, а в долната част на стените тухлите са разпадат; високата тухлена стена на навеса над кантарното помещение е с две вертикални пукнатини;  дограма липсва в част от помещенията, а наличната е в много лошо състояние. Вещото лице потвърждава като достоверно описанието на сградата  в съставения от длъжностните лица при общината протокол, като прави изводи за това, че  същата е силно компрометирана  с увредени конструктивни елементи – тухлени стени, дървен гредоред и дървена покривна конструкция, поради което я характеризира като самосрутваща се сграда, заздравяването или поправянето на която е нецелесъобразно.

В съдебното заседание вещото лице уточнява, че сградата  се ползва  като кантар, но състоянието на сградата я прави опасна, а макар и технически  да е възможно извършването на ремонт, то същият би бил основен ремонт с подмяна на покрива и на вътрешната настилка, направа на тротоар около сградата с цел защита на тухлените стени. 

Административният съд, преценявайки доказателствата по делото и оспорената заповед съобразно критериите визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита същата за валиден административен акт, който е издаден при спазване на установената форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила  и на  материалния закон, поради което подлежи на отмяна.

По отношение компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална и териториална компетентност на кмета на Община Сапарева баня  по арг. чл195, ал.6 ЗУТ. При проверка на формалните изисквания относно съдържанието на обжалваната заповед  и  предвид приобщаването на протокола на назначената комисия, съдът констатира, че същата съдържа изложение на фактическите и правни основания.

След проверка на административната преписка и на събраните доказателства, съдът установи изпълнение на процедурата по  освидетелстване на строежа по чл.196, ал.1 и 2 от ЗУТ.  Законодателят е създал единен режим за констатиране  на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи.  В този аспект са цитираните  разпоредби, които предвиждат правомощия на комисия, назначена от кмета на съответната община, за констатиране на състоянието на обектите. В конкретния случай е безспорно, че  назначената от административния орган комисия е извършила оглед на процесния строеж и е отразила установените фактически обстоятелства в надлежно съставен Констативен протокол  от 18.11.2016год.  Изпълнено е и законовото задължение по чл.196, ал.2 от ЗУТ за изслушване на заинтересованото лице - ползвателя  на строежа, който е и адресат на оспорената заповед. Същият  е бил надлежно поканен с покана изх.№3-1757-2/15.11.2016г., да присъства при огледа на сградата, а от показанията на свид. Кьосева се установява, че е присъствал председателя на земеделската кооперация Стоил Станоев.  От друга страна, процесуалните права на жалбоподателя за участие в процедурата  са реализирани и чрез   изпратеното до административния орган  Становище вх.№Ст. - з от 23.11.2016г., подписано от членовете на УС на кооперацията.  Горното сочи, че  ползвателя на обекта е  уведомен за констатациите на комисията, независимо, че по делото липсват доказателства за съобщаване на констативния протокол.  Анализът на доказателствените средства обосновава изводи за надлежно изпълнение на  процедурата по чл.196, ал.2 от ЗУТ. 

В аспекта на проверката за спазване на административнопроизводствените правила в контекста на предпоставките по чл.195, ал.6 от ЗУТ, съдът констатира, че в административното производство не е изследвана възможността за поправяне или заздравяване на  процесния строеж. Горното се установява от данните по преписката и конкретно от съдържанието на констативния протокол. В същия липсват фактически установявания относно възможността за поправяне и заздравяване на строежа, като не са изложени и мотиви за това. Оспорената заповед също няма визираното съдържание. Допуснато е  нарушение на изискванията за мотивираност на административния акт, като отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.

Преценена по съществото  оспорената заповед  е и материалноправно незаконосъобразна. Адресат на административния акт, респ. на разпореденото с него задължение за премахване на процесната сграда, е оспорващата  земеделска кооперация като ползвател на строежа.  С горното  е  допуснато нарушение на  чл.195, ал.6 във вр. с чл.196, ал.3 от ЗУТ в частта относно надлежните адресати на заповедта, каквито са само собствениците на строежите.  С разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗУТ са установени  задълженията на собствениците на строежи, които те са длъжни да изпълняват при упражняване правото си на собственост. При неизпълнение на визираните задължения, законът предоставя право на кмета на общината да издава заповеди, с които да задължава собствениците на строежи да извършват определени дейности с цел изпълнение на задълженията по чл.195, ал.1 от ЗУТ, включително и да разпореди премахването на строежа при наличието на определени предпоставки, в това число  при предпоставките по чл.195, ал.6 от ЗУТ.  Всички посочени задължения обаче произтичат от правото на собственост на лицето върху конкретния строеж. В случая е безспорно, че адресат на заповедта на кмета на община Сапарева баня, издадена на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ, не е собственикът, а ползвателят на строежа. В този смисъл е изричното отбелязване в съдържанието на издадения административен акт, както и доказателствата към преписката. Именно с преценката на същите и конкретно на Протокол от 31.03.1998г. на Ликвидационния съвет на кметство с.Сапарево и на Решение №5/21.05.1998г. на Общински съвет – Сапарева баня,  посочени  в разпоредителната част на заповедта, органът е обосновал изводите си за това, че земеделската кооперация е ползвател на процесния строеж. Горните констатации не се опровергават от представения по делото нотариален акт №2, том ІІ, рег.№2394, нот. дело №181/2017г. за собственост на недвижими имоти, с който Производствено-потребителна земеделска кооперация „Хаджи Иван“ – с.Сапарево е призната за собственик на недвижими имоти в с.Сапарево. От една страна,  разпоредбата на чл.30 от ЗСПЗЗ, посочена  като правно основание за  придобиване на правото на собственост, е неотносима към случая, доколкото  в същата се визира за титуляр на правото на собственост само общината, но не и други лица, вкл. земеделски кооперации. От друга страна,  сградите в нотариалния акт не са идентични със строежа по оспорената заповед. Съобразно твърденията на пълномощника на жалбоподателя, сградата  под №1 в нотариалния акт е сградата – предмет на заповедта. Горното  твърдение не се установява от събраните по делото писмени доказателства, съобразно които  процесния строеж се намира в поземлен имот №002018 по КВС на с.Сапарево, съответстващ на парцел ХІІ-6 по парцеларния план на с.Сапарево – стопански двор, а описаната в нотариалния акт сграда  е в ПИ с №002007- с.Сапарево. Сравнителният анализ на доказателствата сочи, че обектите на административния акт  и  на констативния нотариален акт са различни, а изводите са за това, че  оспорващата земеделска кооперация  не е собственик на строежа, чието премахване е разпоредено с обжалваната  заповед.  Жалбоподателят е ползвател на строежа и в това си качество не е надлежен адресат на задължението за премахване по чл.195, ал.6 от ЗУТ. Оспорената заповед противоречи на приложената материалноправна норма. Налице е отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. 

 Извън горното, съдът счита, че липсват и материалноправните предпоставки, предвидени кумулативно в чл.195, ал.6 от ЗУТ, а именно: строеж, който поради износване или други обстоятелства да е станал опасен за здравето и живота на гражданите, негоден за използване и застрашен от самосрутване, от една страна  и  от друга страна, строежът да не може да бъде поправен или заздравен. Конкретните фактическите основания  за премахване на процесната сграда, визирани  от административния орган, се основават на констатациите на назначената комисия за това, че същата, в резултат на естествено износване, е негодна за използване и е опасна за здравето и живота на гражданите.  Както се посочи,  втората предпоставка - възможността за поправяне и заздравяване на строежа не е обсъждана в административното производство, а в издадената заповед липсват мотиви по това обстоятелство. Същото е включено в предмета на съдебно-техническата експертиза,  като  вещото лице сочи, че състоянието на сградата я прави силно компрометирана  с увредени конструктивни елементи – тухлени стени, дървен гредоред и дървена покривна конструкция. Анализирайки вида и състоянието на строежа, съдебният експерт прави изводи за това, че, цитирам: “…  заздравяването или поправянето на сградата е нецелесъобразно“, а не невъзможно, като в съдебното заседание уточнява, че  технически   е възможно извършването на ремонт на постройката, но същият би бил основен ремонт с подмяна на покрива и на вътрешната настилка, направа на тротоар около сградата с цел защита на тухлените стени. Предвид тези установявания на вещото лице, съдът счита, че конструкцията на процесният строеж не е компрометирана в такава степен, че да изисква премахването му.  Следователно фактическо състояние на сградата, установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства,  не доказва наличието на втората материалноправна предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.195, ал.6 от ЗУТ – невъзможността за поправяне и заздравяване на строежа и издадената заповед е незаконосъобразна.  От обясненията на вещото лице  е  видно, че кантарът, разположен в част сградата работи и се ползва от живущите в селото, с  което   се опровергават и фактическите констатации  на административния орган за това, че сградата е негодна за ползване като материалноправно основание за премахването и. Следва, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон  по арг. от чл.146, т.4 от АПК и съдът го отменя.     

             На осн. чл. 143, ал.1 АПК и предвид искането на оспорващия, в негова полза се присъждат сторените деловодни разноски в размер на 550,00лв., платими от Община Сапарева баня.

            Водим от гореизложеното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.215, ал.1 от ЗУТ, съдът

                                                               Р   Е   Ш   И:

            ОТМЕНЯ,   по жалба на  Производствено-потребителна земеделска кооперация „Х И“ – с. Сапарево, община Сапарева баня, Заповед №РД-08-80/28.02.2017год. на кмета на Община Сапарева баня, с която на осн. чл.195, ал.6 от ЗУТ е наредено на ползвателя земеделска кооперация „Х И“ – с.Сапарево, да премахне  селскостопанска сграда, състояща се от две части: масивна с гредоред и дървен навес, находяща се в парцел ХІІ-6 по парцеларния план на с.Сапарево, поземлен имот №002018 по КВС на с. Сапарево.

ОСЪЖДА   Община Сапарева баня  да заплати на Производствено-потребителна земеделска кооперация „Х И“ – с. Сапарево, община Сапарева баня,  деловодни разноски в размер на 550,00лв., от които 50,00лв. – държавна такса, 350,00лв. – адвокатско възнаграждение и 150,00лв- - възнаграждение за вещо лице.

            Решението  подлежи на обжалване  пред ВАС в 14-дневен срок  от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: