Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 11

гр.Кюстендил, 25.01.2018г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                 Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№113/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                 П.А.Б., ЕГН ********** *** оспорва Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент /АПМА/ по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от програма за развитие на селските райони 2007-2013г. №02-100-6500/2467 от 29.11.2016г. на зам.изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради нарушения на материалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката на защитника й.

                  Към настоящото съдебно производство, на основание чл.129, ал.1 от АПК, е съединена за общо разглеждане депозираната от П.А.Б. жалба срещу същия административен акт до МЗХГ. Приложена е цялата преписка.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 П.А.Б. е подала заявление за подпомагане по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от програма за развитие на селските райони 2007-2013г. с УИН 10/270511/39334. На кандидата е изплатена сума за първата и втората година от ангажимента, видно от доказателствата, находящи се на л.146-148 от делото /този факт не се оспорва и от Б./.

След извършени административни проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2013г. жалбоподателката не е подала заявление за участие по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от програма за развитие на селските райони 2007-2013г. след поетия от нея през кампания 2011г. петгодишен ангажимент. С писмо изх.№02-100-6500/1807 от 14.09.2016г. ДФЗ-РА е уведомила П.Б. за откриване на административно производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишния ангажимент.

Събрани са гласни доказателства, като е разпитан св.Т. П., който сочи, че за периода 2011г.-2016г. е обработвал земите заедно със сина на П.Б., като за 2011г. и 2012г. заявлението е подадено от жалбоподателката, а след това – от него, тъй като тя нямала възможност да излиза от работа.

                  С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на АПМА на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

 Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената заповед №ОЗ-РД/323/11.03.2015г. във вр.с чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл.27, ал.3 от ЗПЗП и при спазване административно производствените правила. Спазени са и изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените фактически и правни основания обективират волята на административния орган ясно и безпротиворечиво.

ДФ "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС и по силата на §1, т.13 от ДР ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС. Съгласно разпоредбите на чл.27, ал.3 от ЗПЗП, РА е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

Условията и редът за прилагане на мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. са предмет на регламентация на Наредба №11/03.04.2011г., където в нормата на чл.4, т.2 и т.3 е въведено задължение за кандидатите за подпомагане да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Видно от доказателствата по делото е, че жалбоподателката е поела петгодишен ангажимент по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ за кампания 2011г. с подаване на заявление с УИН 10/270511/39334. и първото компенсаторно плащане е извършено на 23.12.2011г. /срав. оторизации на бенефициент - л.148/. От събраните писмени /преписката на ДФЗ/ и гласни доказателства /св.П. сочи, че през първите две години заявленията са подавани от Б., а през следващите две – от него, тъй като тя не можела да излиза от работа/ се установява и безспорно, че П.Б. не е подала заявление във връзка със задължението й по чл.4, т.3 от Наредба №11/03.04.2011г. за кампания 2013г. и 2014г. А съгласно разпоредба на чл.14, ал.1 от Наредбата, ДФ "Земеделие" изключва от подпомагане земеделския стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. Последица от неизпълнението на чл.14, ал.1 от Наредбата е задължението за възстановяване на получените до момента компенсаторни плащания. В този смисъл съдът приема, че са налице както фактическите основания, така и правните такива за издаване на оспорения АПМА.

Релевираното възражение за незаконосъобразност от жалбоподателката в аспекта на липса на извършено уведомяване от страна на ДФЗ – РА за подаване на заявление всяка година от поетия многогодишен ангажимент не намира опора в Наредба №11/03.04.2011г., доколкото задължения за РА в посочения смисъл не са въведени. Такива не се съдържат и в Регламент (ЕС) №65/2011 на комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони.

Предвид гореизложеното съдът намира оспорения АПМА на зам.изпълнителния директор на ДФЗ за правилен, постановен при спазване на материалния и процесуалния закон, обоснован  и съобразен с целта на закона, т.е. при отсъствие на основанията по чл.146 от АПК. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

                  Съдът присъжда на ответника разноски на основание чл.143, ал.4 от АПК в размер на 500 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П.А.Б., ЕГН ********** *** срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от програма за развитие на селските райони 2007-2013г. изх.№02-100-6500/2467 от 29.11.2016г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

ОСЪЖДА П.А.Б., с посочени данни, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" с адрес гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ №136 съдебни разноски в размер на 500  лв. /петстотин/.

                  Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

                 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: