Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 128

                                           гр.Кюстендил, 18.07.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря  Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело №121 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

            В.А.Б. ***, е подал жалба срещу Заповед №17-1139-000139  от  24.03.2017г., издадена от  началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, с която на осн.чл.171, т.2а от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.  Релевирани са възражения  за несъответствие с  материалния закон като отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, с твърдения за това, че нарушението  е извършено „по невнимание“. В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя адв. М. поддържа, че са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт.  Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

            Ответникът - началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по жалбата.

            Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:    

            Оспореният административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт №Г508180/24.03.2017год.  за установяване на административно нарушение, респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, за това, че на 24.03.2017г., около 18,50 часа, на улица „Бузлуджа“ в посока от бензиностанция „Еко“ към ул. „София“ в гр. Кюстендил,  жалбоподателят управлява МПС - лек автомобил „Мицубиши паджеро пинин” с  рег. № ****, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство – СУМПС е с изтекъл  на 22.12.2016г. срок на валидност.  Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ изискване за управление на МПС от водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. 

Към административната преписка са приложени цитирания АУАН №Г508180/24.03.2017год., както и справка за нарушенията на правилата за движение по пътищата на оспорващия.

            Въз основа на обстоятелствата отразени в съдържанието на АУАН №Г508180/24.03.2017год., началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил издава оспорената заповед №17-1139-000139/24.03.2017год., с която приема, че жалбоподателят  управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, доколкото  СУМПС е с изтекъл  на 22.12.2016г. срок на валидност, поради което му е наложена принудителна административна мярка “прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, на осн. чл.171, т.2а от ЗДвП  вр. с чл.22 ЗАНН. Мярката е наложена чрез изземване на 2 броя регистрационни табели КН 30005ВМ и на свидетелството за регистрация на МПС с №006559520.

            Заповедта е връчена лично на санкционираното лице на 04.04.2017год., а  жалбата е депозирана на  13.04.2017г.  

В съдебното производство, освен посочените писмени доказателства, е представена Заповед №277з-91/23.01.2015год. на директора на ОД на МВР - Кюстендил, с която са оправомощени  да  прилагат ПАМ по чл.171, т.1, 2, 4, 5 б. а и т.6 от ЗДвП длъжностни лица от структурните звена на  ОД на МВР-Кюстендил, вкл.  началника на сектор  “Пътна полиция. Тази заповед е издадена на основание т. 2 от заповед с рег. № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи.

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорения административен акт.  Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения административен акт с оглед критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,  счита следното:   

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  За да издаде оспорената принудителна административна мярка, издателят й се е позовал на заповед № 277з-91823.01.2015г. на директора на ОД на МВР Кюстендил.  В същата  директорът на ОД на МВР се е позовал на т. 2 от заповед рег. № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи.  С последната министърът на вътрешните работи на основание     чл.165, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 ЗДвП е определил ОД на МВР като служби за контрол по ЗДвП.  Въз основа на нея и в качеството си на ръководител на тази служба за контрол по ЗДвП директорът на ОД на МВР Кюстендил е издал  заповед № 277з-91/23.01.2015г., с която е делегирал правомощия по см. на  чл. 172, ал. 1 ЗДвП за прилагане на принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и   т.6 от ЗДвП, в редакциите на отделните разпоредби към датата на заповедта.  Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", е законодателно уредена с изменението на закона, обн.  в ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., и за прилагането й,  съгласно  чл. 172, ал. 1 ЗДвП, началникът на сектор „Пътна полиция“  при ОД на МВР Кюстендил не е "оправомощено длъжностно лице".  Следователно, издадена преди последните изменения на закона /ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 27.01.2017г./,  с които е законодателно уредена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДП, заповед № 277з-91/23.01.2015г. не делегира правомощие за налагането й.  Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДП е извън предметния обхват на тази заповед.  

От друга страна, по делото не се твърди и доказва наличие на надлежно делегиране на компетентност с друга заповед, която да е била налице преди и към момента на издаване на оспорената  заповед № 17-1139-000139/24.03.2017г.  за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.  Следва изводът, че при издаването й е нарушено основно изискване за законосъобразност на индивидуалните административни актове - компетентност на издателя.  При този порок последицата е незаконосъобразност на индивидуалния административен акт в степен на нищожност, която следва да бъде прогласена от съда.

За пълнота на настоящите мотиви съдът ще изложи съображенията си и по останалите критерии за законосъобразност по чл. 146 АПК.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и са спазени изискванията за чл. 59 от АПК. Налице е изложение на фактическа обстановка и формулиране на фактическо основание, счетено от издателя на заповедта като материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка.

Оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.  Съгласно чл. 171, т. 2а, изр. 1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка-  „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,  към която спада управляваното от него превозно средство.  Сравнителното тълкуване на цитираните разпоредби  с оглед безспорния факт по делото за това, че жалбоподателят е управлявал автомобила със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност, сочи на изводи за отсъствие  на визираното в оспорената заповед   фактическо основание по чл. 171, т. 2а, изр. 1  от ЗДвП.  Незаконосъобразно  и неправилно административният орган е приравнил управлението на МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без свидетелство за управление, т.е.  без правоспособност. Последната не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл.150 и сл. от ЗДвП. Съответно с изтичането на срока на валидност на СУМПС водачът не губи правоспособността си и не осъществява нарушение по чл.150а от ЗДвП, както неправилно е приел органът /налице е състава на административното нарушение по чл.81, ал.2, т.6 от Закона за българските лични документи/.   ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП  следва да се прилага в хипотезите на отнет или иззет документ и когато водачът не притежава СУМПС в смисъл, че няма издадено такова свидетелство, респ. мярката е допустима при първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му /при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред/  или  изземването му /при загуба на правоспособността/, както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл.150а от ЗДвП. Фактите, установени в процесния казус не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП. 

Изводът е, че придобитата от жалбоподателя правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверено с първоначалното свидетелство за управление на МПС, не е изгубена с изтичане срока на валидността му. Оттук следва, че изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства не съставляват фактическо основание по чл. 171, т. 2а,  изр. 1  от ЗДвП - управление на  моторно превозно средство от водач,  без да притежава съответното свидетелство за управление. Наложената  ПАМ е незаконосъобразна  по см. на чл. 146, т. 4 АПК.

 Поради изводите си за опорочаване на оспорената заповед по см. на чл. 146, т. 1 от АПК  и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДвП, съдът 

 

                                               Р   Е   Ш  И: 

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед №17-1139-000139  от  24.03.2017г., издадена от  началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, с която на  В.А.Б. ***, е наложена принудителна административна мярка  по чл.171, т.2а от ЗДвП  – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, чрез  изземване на два броя  регистрационни табели **** и на свидетелство за регистрация на МПС  с 006559520.      

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: