Р  Е  Ш  Е Н  И Е

                                                06.10.2017 г.

 

Номер  152                                    2 0 1 7 година                     гр. Кюстендил

 

                           В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на деветнадесети септември                                             2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:

 

 

                                                            Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

Прокурора: Йордан Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

административно дело № 125 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

        Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по  искова молба с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

        А.С.Й. ***, твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София, по време на престоят му в Затвора гр. Бобов дол, му е нанесъл неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно с дължимите лихви за забава от 08.12.2014 г. до окончателното заплащане на претендираното обезщетение, вследствие действия и бездействия от страна на затворническата администрация, изразяващи се в настаняване в обитаваното от ищеца помещение в Затвора гр. Бобов дол, за периода от 08.12.2014 г. до 12.07.2015 г.”. Излагат се мотиви, че това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на  страх, малоценност с траен характер, застрашаване на здравето и сигурността, причинен психоемоционален стрес. Посочените действия и бездействия на администрацията били в противоречие с изискванията за осигуряване на  здравословна и безопасна среда за лишените от свобода, както и че са осъществени с цел да бъдат предизвикани лоши междуличностни отношения на Й. с настаненото  лице в килията му, а последните да стааказания на ищеца.

        Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалният си представител, вкл. и  в писмено становище представено по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна.

        Прокурорът от КОП дава становище за неоснователност на исковата молба, като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.

        Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:            

        Ищецът А.С.Й., по време на подаването на исковата молба, се  е намирал в затвора в гр. Бобов дол, където е изтърпявал присъда “лишаване от свобода” в размер на 20 години. Твърди, че за периода от 08.12.2014 г. до 12.07.2015 г., вследствие действия и бездействия на затворническата администрация в гр. Бобов дол, изразяващи се в породени чувства на страх, малоценност с траен характер, застрашаване на здравето и сигурността, причинен емоционален стрес, от настаняването му в едно помещение в килията в Затвора в гр. Бобов дол, с лице, което е пристрастен пушач и е наркозависимо.

       По приобщеното дело № 356/2014 г. по описа на КнАдмС, за различни обстоятелства са разпитани свидетелите К.Л.К.,Р.Д.М.,Л.С.Й., Б.А.Д. И Р.Д.Н., Д. и  Р.Д.Н., а в настоящето производство и свидетелката В. С. П..  

       По делото са приети като доказателства и преписката по адм. дело № 356/2014 г. по описа на АС - Кюстендил; вх. № 1907/16.05.2017 г.; писмен отговор от процесуалния представител на ответника с вх. № 2395/16.06.2017 г.; както и становище от процесуалния представител на ответника с вх. № 3446/15.09.2017 г., съгласно текста.        Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени   по делото доказателства, която не се оспорва от страните.

       По допустимостта на подадената искова молба:

       Предявен е иск с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, съответно съгласно ал. 2, от чл. 203 от АПК, по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - за  вреди, причинени на граждани или ЮЛ от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 128 ал. 1 т. 5 от АПК, на административните  съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представляващо органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая, действията са на администрацията на Затвора – гр. Бобов дол и ГД “Изпълнение на наказанията” е легитимирана да отговаря по искове по чл. 1 от ЗОДОВ. За допустимостта на едно производство по ЗОДОВ е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.

       Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.

       По основателността на подадената искова молба:     

       В чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от закона се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на администрацията /държавна или общинска/; 2. противоправност; 3. причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите.

       В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявените искове следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” ще се отхвърли.

       Незаконосъобразността на действието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай, след извършена цялостна преценка и анализ, настоящият състав на съда счита, че това не е налице – от представените писмени доказателства от затворническата администрация, както и от свидетелските показания, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.

       Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.

       От доказателствата по делото /писмени и устни/ не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се във вреди от проявено виновно действие/бездействие от страна на служители на Затвора гр. Бобов дол за посочения период, довели до влошаване на здравословното състояние на ищеца и наличието на сочените от него негативни емоции и състояния.

       Съгласно чл. 40 ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, наказанието лишаване от свобода се изпълнява, чрез настаняване на осъдените в определени за това места за лишаване от свобода и подлагането им на поправително въздействие. Поправителното въздействие се осъществява, чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическо здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. Съгласно чл. 43 ал. 2 от ЗИНСЗ всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а       съгласно чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по – малка от 4 кв.м. В чл. 27 от Правилника за прилагане на ЗИНСЗ са регламентирани правомощията на инспекторите по социални дейности и възпитателна работа да разрешават въпросите за настаняване на лишените от свобода, като се водят от критериите – капацитетните възможности на отделните помещения в групата, личностната характеристика на лишения от свобода, възможността да опазва или да се поддава на отрицателно въздействие и естеството на възпитателната работа.

       В конкретният случай липсват доказателства за извършени незаконосъобразни действия на служителите на ГД „Изпълнение на наказанията“. Действително настаняването в килията на пушач и наркозависим, би могло да донесе дискомфорт и неудобство за останалите лишени от свобода, но тези действия  на инспектора по социалните дейности не могат да се квалифицират като такива унижаващи човешкото достойнство и целящи да се предизвика конфликт между затворниците, доколкото не се доказва по делото, тези действия да са предприети с такава цел. С настаняването на затворника Д. в килия № 12 не са били нарушени изискванията за минимална жилищна площ на един лишен от свобода, съгласно разпоредбата на чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС, което е бил водещия мотив на инспектора по социалните дейности М.. Не се доказва, че с това настаняване са се влошили условията на живот на ищеца Й., съгласно законовите изисквания – не е създадена неблагоприятна жизнена, социална и битова среда на обитаващите спално помещение /килия/ № 12, в нарушение на чл. 40 ал. 1 и ал. 2 т. 1 и т. 3 от ЗИНЗС. От доказателствата по делото /писмени и устни такива/ се установява, че тютюнопушене в помещението е извършвано рядко и не може да се приеме за доказано, че ищецът е бил принуден, както твърди, да живее и спи в задимено с тютюнев дим помещение, същият не се доказва да е бил обект на физическа или друга агресия и да е имал конфликт с л.св. Д., макар същият да е наркозависим, съгласно приложената медицинска справка. В същата справка обаче, изрично е упоменато, че л. св. може да пребивава в условията на местата за лишаване от свобода. Това, че св. Й. /сестра на ищеца/, сочи че брат й е бил напрегнат, неспокоен и притеснен от съжителството си с л.св. Д., не доказва, че същият е бил настанен в килията с цел да се предизвика конфликт с ищеца. Не на последно място, по делото са налице доказателства, че на 19.02.2015 г., при претърсване в килия № 12, в шкафа на ищеца Й. са открити 97 кутии цигари от различни марки, което той не отрича и поставя под съмнение твърдяната от него непоносимост към тютюнев дим и цигари. Дадените от същия обяснения в с.з. от 19.09.2017 г. за тези намерени в шкафчато му цигари, не разсейват тези съмнения.

       От изложените доказателства не се доказват твърденията на ищеца, включително и от свидетелските показания на св. Й., затворническата администрация да е проявила виновно действие или бездействие. Свидетелите потвърждават фактическата обстановка по делото, но не сочат конкретни действия от страна на затворническата администрация, които да са в разрез с нормативно определените такива. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие. Не се представят и никакви доказателства, вкл. и медицински експертизи, които да доказват влошаване на здравословното състояние на л.св. Й., които да са в пряка причинно - следствена връзка с условията при които е пребивавал в Затвора в гр. Бобов дол. Отделно от това, дори и да се приеме, че ищецът е преживял негативни психически преживявания от съжителството си с л.св. Д., същите следва да се преценяват в светлината на наложеното му наказание и статута на осъден на 20 г. затвор, което ограничава неговите права и свободи, доколкото изискват специален ред за изтърпяване на наказанието и съобразяване с капацитетните възможностите на отделните помещения в групата, каквото е и основното изискване на чл. 27 от ППЗИНЗС.

       Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпяни физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или бездействие на административния орган. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението. Размерът се формира по справедливост, по реда на чл. 52 от ЗЗД, единствено от степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора – гр. Бобов дол. Моралните категории от типа на безпокойство, чувство на погнуса, безсилие, угнетеност, болка и др., не се обезвреждат по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, а и не може да им се посочи паричен еквивалент по справедливост.

       В конкретният случай, съдът намира, че увреждането в степента и характера на преживените болки и страдания от ищеца, поради проявено виновно действие/бездействие от страна на затворническата администрация през посочения период, не е довело до такова здравословно неразположение, което трайно да е увредило здравословното му състояние и да е породило сочените от него негативни психоемоции и стрес. Не са ангажирани доказателства от компетентни медицински органи, че е налице евентуално влошено здравословно и емоционално състояние на ищеца, настъпило вследствие на пребивавеното му в посочената килия с цитираното лице пушач и наркозависим.     

       Воден от горното, както и с оглед обстоятелството, че не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав за ангажиране отговорността на административния орган, а именно наличието на нанесена неимуществена вреда и причинна връзка между евентулно влошено здравословно и психоемоционално състояние на ищеца и действията на администрацията, съдът приема за установено, че ищецът не е претърпял вследствие на незаконосъобразнни действия и в пряка причинна връзка с него, неимуществени вреди в размер на 10 000 лева за посочения период, ведно с дължимата лихва за забава, за какъвто размер е и предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди. Същият следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

      

        Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Кюстендилският административен съд

 

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

       ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.С.Й. *** иск, срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 10 000 лв., ведно с дължимата лихва за забава, претърпени неимуществени вреди в периода от 08.12.2014 г. до 13.07.2015 г., когато се е намирал в Затвора гр. Бобов дол, на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ.                 

       Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

       Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

 

                                                                                 Административен съдия: