Р  Е  Ш  Е  Н   И   Е

                                              26.02.2018 г.

 

Номер    36                              2 0 1 8 година                          гр. Кюстендил

 

                              В    И М Е Т О     Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на шести февруари                                                              2 0 1 8 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                          Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 126 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 и сл. от Закона за устройство на територията.

         В.И.В. ***, чрез адв. Е.А., е подал жалба срещу Заповед № 611/24.03.2017 г. на Кмета на Община Дупница, с която при констатациите за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат строеж “Магазин за хранителни стоки”, находящ се между улици с ос.т. 23-21, 21-22 и 23-22 и кв. 11, 13 и 16 по регулационния план на  с. Джерман, община Дупница, с извършител В.И.В.. Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт. Прави се искане за отмяна на обжалваната заповед.

         Ответната страна – Кметът на Община Дупница, чрез процесуалния си представител адв. В. оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна.

 По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза изготвена от в. л. арх. А.А., неоспорена от страните, която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира като такава.

         Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

         По постъпило уведомление от К К и К С /вх. № 94-К-88/26.01.2015 г./ и образувана преписка относно извършено незаконно строителство, служители на отдел „Устройство на територията“ при Община Дупница извършили проверка на място и по документи на строеж „Магазин за хранителни стоки“, находящ се между улици с ос.т. 23-21, 21-22 и 23-22 в кв. 11, 13 и 16 по регулационния план на с. Д. Съставили Констативен акт № 2/09.03.2017 г., съставен по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ,  връчен лично на В.И.В. на 09.03.2017 г., в който е установено следното:

         Имотът, в който е разположен строежа е общинска собственост /Договор за наем на недвижим имот /терен/ № ТД-000388/02.12.2009 г. и Анекс към него от 31.03.2010 г., с краен срок до 01.12.2014 г./. Гл. архитект на Община Дупница е издал Разрешение за поставяне № 29/04.04.2013 г. по чл. 56 от ЗУТ на обект „Павилион за хранителни стоки“ за срок на валидност и действие, съгласно срока на договора за наем.

         Върху терен общинска собственост, находящ се между улици с ос.т. 23-21, 21-22 и 23-22 и кв. 11, 13 и 16 по регулационния план с. Джерман е изграден строеж „Магазин за хранителни стоки“. Видно от констативния акт е, че строежът представлява павилион, състоящ се от склад, търговска зала и санитарен възел, с размери 9.50 м. на 7.60 м. и височина 3.90 м. Изградени са бетонови ивични основи, в които са замонолитени стоманени колони. Към колоните са заварени стоманени ферми, свързани с метални профили, служещи за връзка между фермите и за основа на покривното покритие, което е от ламарина. Конструкцията на павилиона е забетонирана в основите, а фермите са заварени към колоните.

         Изграденият строеж е в завършен вид.

         Установен е строеж, незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ и е започнало административното производство по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ. При проверката е присъствал В.И.В., който е подписал констативния акт и същият е оформен по надлежния ред. Срещу същия не е постъпило възражение в законоустановения 7 – дневен срок /констативен протокол от 20.03.2017 г. – лист 24 по делото/.

         Въз основа на съставеният констативен акт и образуваното административно производство по реда на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ, както и във връзка с обстоятелствата, установени при извършената проверка, инж. М. Ч - Кмет на Община Дупница, издава Заповед № 611/24.03.2017 г., в която по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 е констатиран незаконен строеж и на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и правомощията му по чл. 223 ал. 1 т. 8 от ЗУТ е наредил да се премахне незаконен строеж “Магазин за хранителни стоки”, находящ се между улици с ос.т. 23-21, 21-22 и 23-22 и кв. 11, 13 и 16 по регулационния план на  с. Джерман, община Дупница, подробно описан.                

         Издаденият административен акт е връчен на жалбоподателят на 30.03.2017 г. Жалбата е подадена с вх. № 26-00-838/11.04.2017 г., т.е. в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, поради което се явява процесуално допустима.      

         По делото са представени и приети писмени доказателства: представени от ответника с изх. № 11-03-97/24.04.2017 г.; заключение от в.л. арх. А.А. по допуснатата съдебно – техническа експертиза /вх. № 4924/12.12.2017 г./, както и приложените адм. дело № 215/2011 г. и адм. дело № 87/2016 г. по описа на КнАдмС.

         Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на кмета  на община Дупница.

         По съществото на спора, съдът счита за установено, че са налице основанията за незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ . По делото се установява, че изграденият  строеж, съгласно представеният по делото констативен акт, е извършен без необходимите строителни книжа и документи, в нарушение на чл. 137 ал. 3, чл. 148 ал. 1 и чл. 169 ал. 1 от ЗУТ.

         Жалбоподателят не е представил изисканите му строителни  документи за извършеният строеж. Не са издавани разрешение за строеж, както и други строителни книжа и документи, вкл. и учредено право на строеж в общински имот, за процесният магазин за хранителни стоки, като такива не бяха представени по делото, въпреки дадената възможност от съда за това.

         Независимо от времето на изграждане на строежа  - 1985 или 1986 г. /по данни на   в.л. арх. А.А./, същият се явява недопустим по действащите към момента норми, доколкото същият е изграден без необходимите строителни книжа и документи.    

        Не се представят доказателства в Община Дупница да е подавано заявление от жалбоподателят за узаконяване в срока, съгласно изискванията на § 27 от ПЗР на ЗИД ЗТСУ - 31.12.1998 г., нито по реда и в сроковете на §184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и съответно няма произнасяне на Гл. архитект на общината в тази връзка. В този смисъл, процесният строеж не може да се приеме за “търпим”, съгласно разпоредбите на § 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ, въпреки че е изграден преди 07.04.1987 г. Изградения строеж е изграден в терен общинска собственост, за който договорът за наем е изтекъл, без за него да са проведени необходимите законови процедури по Закона за общинската собственост, ЗСПЗЗ и правилника към него и ЗУТ. За посочения строеж не може да се издаде удостоверение за търпимост и по реда на §16 ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 16 ал. 1 пр. 1 на ПР на ЗУТ, строежи изградени до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От доказателствата по делото се установява, че изграденият строег е извършен през 1985 г. – 1986 г., но не отговря на останалите изисквания на § 16, а именно: към момента на реализиране на процесния обект, действащи са ЗТСУ и ППЗТСУ /отм./. Съгласно чл. 120 ал. 4 от ППЗТСУ, е било допустимо „по изключение, във връзка с възникнали обществени нужди“ гл. архитект да разрешава „да се правят необходими временни постройки“. Такива строителни книжа обаче за процесния имот не се съхраняват нито в Община Дупница, нито в ДА „Архиви“, както изрично е отбелязано от в.л. в заключението на експертизата. Такива не бяха представени и в съдебното производство. Теренът, на който е разположен процесният обект се намира на кръстовище между три улици, като кръстовището се ограничава от о.т. 21-22, 22-23 и 23-21, съгласно действащия ПУП /РП/ на с. Джерман към момента на реализиране на обекта и към настоящия момент, одобрен със Заповед № 2415/02.06.1964 г. на Председателя на ИК на ОНС Кюстендил. В Община Дупница няма данни за обекта да са предприемани действия за даване на траен устройствен статут по реда на ал. 3 от §50а от ПЗР на ЗТСУ /1998 г. – отм./.

         За процесният обект е било издадено Разрешение за поставяне № 29/04.04.2013 г. по чл. 56 от ЗУТ от страна на Гл. архитект на Община Дупница, но това разрешение е било за преместваем павилион за продажба на хранителни стоки, а в момента този обект е с характеристиките на строеж, а не преместваем павилион за продажба на хранителни стоки.

         В приложеното към настоящето дело, влязло в законна сила на 08.02.2017 г. решение по адм. дело № 87/2016 г. по описа на КнАдмС, изрично е посочено, че процесният обект е „дефиниран като строеж по см. на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, подлежащ на премахване при наличие на основанията за това по чл. 225 ал. 2 във вр. с чл. 225а ал. 1 от ЗУТ“.  В приетата по настоящето дело експертиза, изготвена от в.л. арх. А., отново изрично е посочено, че „процесният обект има качествата на строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като металната му носеща конструкция е забетонирана в ивични основи с дълбочина 0.80м.

         Съгласно § 5 т. 36 от ДР на ЗУТ, ”строителни книжа” са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или узаконяване на строеж, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво. В случая, за процесният магазин за хранителни стоки, изискващите се документи не са налице. Горното квалифицира процесният строеж като незаконен по смисъла на чл. 225 ал. 2 т.  2 от ЗУТ.              

        С оглед на изложеното е налице цитираната хипотеза от ЗУТ и атакуваният административен акт се явява законосъобразен и правилен, съобразен с целта на закона.

           

        Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                              Р  Е  Ш  И:

 

        ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.И.В. *** срещу Заповед № 611/24.03.2017 г. на Кмета на Община Дупница.    

        Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

        Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: