П Р О Т О К О Л

 

Гр. КЮСТЕНДИЛ, 02.05.2017 г

 

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:

        

СЪДИЯ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

            

с участието на секретар: А.М.

и в присъствието на прокурора:             

постави за разглеждане: Адм.д. № 127/2017 г.

докладвано от: СЪДИЯ АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ  се явява лично.

ОТВЕТНИКЪТ не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва, че на 28.04.2017 г. по делото е постъпило становище от зам. началника на затвора - гл. инспектор В. К., с което становище се моли за даване ход на делото в днешно с.з. Представя се заповед за упълномощаването й за представителство на началника на затвора по делото и се изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ  счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешно с. з.  и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА: С жалбата се оспорва Заповед № 134 от 02.03.2017 г. на началника на затвора гр. Бобов дол, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “Изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия. Не се правят доказателствени искания по оспорването.

СЪДЪТ докладва, че с Определение № 196/26.04.2017 г. е конституирал страните по делото и е приел административната преписка като доказателство по спора.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам жалбата.

Представям и моля да приемете като доказателства по делото писма от Върховна касационна прокуратура до мен с дати 02.03.2017 г. и 01.04.2017 г.,  писмо от Районна прокуратура - Дупница  от 14.03.2017 г. и писмо от Окръжна прокуратура - Кюстендил от 16.02.2017 г.  Двете преписки касаят случая, предмет на оспорената заповед.

Нямам искания за други доказателства.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме представените  писма.

РАЗПОРЕЖДА приемането да се извърши посредством преписи на писмата, като оригиналите се върнат на жалбоподателя.

Предвид изложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото посочените писма.

С оглед изявлението  на жалбоподателя, че няма искания за други доказателства,  СЪДЪТ НАМИРА делото за изяснено от фактическа и правна страна и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Уважаема госпожо съдия, не се считам за виновен. На 11.02.2017 г. бях насилен от А. С. К. да употребя алкохол, за да не ги “натопя”, че пият. Отказах да пия, но те ме накараха да пия насила и в рамките на половин час изпих около 300 гр ракия, а след това ме пребиха от бой. Имам медицинско свидетелство, води се и разследване, както виждате от представените писма. С двете заповеди съм наказан за едно и също нещо, при положение, че аз въобще не бях виновен. Имам счупване на крайниците и се води разследване в следствието за този побой, и в същото време ми са наложени три наказания.  Наказаха ме със спиране от работа, 14 дена карцер и 7 дена чистота на района. В двете заповеди пише, че ми се налагат наказания за това, че имам пререкания с К. М., на когото също беше наложено наказание “14 дни карцер”, но който беше помилван. Считам, че неправилно са ми наложени толкова много наказания за това нещо и то без вина, при положение, че се води разследване и от районната прокуратура. Оспорил съм второто ми наказание чрез жалба до ГДИН. Моля да вземете предвид, че ми е нанесен голям побой. Не съм запознат с обясненията на съкилийниците ми. На изслушването ми се опитах да обясня за какво става въпрос, но те не ме изслушаха. Всички, които са дали обясненията, са в една килия и пият всички заедно. Моля да отмените това наказание, ако е възможно.

След изслушване на жалбоподателя, СЪДЪТ се оттегли на съвещание за постановяване на решение по делото.

След съвещание СЪДЪТ ОБЯВИ решението на жалбоподателя в съдебно заседание.

Производството по делото е по реда на чл. 111, ал. 1 във връзка с чл. 100, ал. 2, т. 7 и чл. 102, ал. 2,  от ЗИНЗС.

Делото е образувано по постъпила жалба от В.Н.Г., ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр. Бобов дол, срещу Заповед № 134 от 02.03.2017 г. на началника на затвора гр. Бобов дол. Релевират се основанията за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Същественото нарушение на процесуалните правила се свързва с твърдението за наличие на висящо наказателно производство  за деянието, предмет на оспорената заповед, и още едно дисциплинарно наказание. Нарушението на материалния закон се свързва с липсата на извършено виновно нарушение на дисциплинарните правила. Моли се за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

В писмено становище пълномощникът на началника на затвора гр. Бобов дол оспорва жалбата като неоснователна.

От приетата по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед и приетите в с. з. писмени документи  се установява следната фактическа обстановка:

С оспорената заповед на осн. чл. 89, ал. 2 от ППЗИНЗС, във връзка с докладни записки от служители на затворническата администрация и писмени обяснения на лишени от свобода, вкл. медицински свидетелства, констативни протоколи, протоколи за иззети вещи и фишове за спешна медицинска помощ, е наложено на жалбоподателя наказание “Изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия  за това, че на 11.02.2017 г. в 14,30 ч. в спално помещение № 1 на ІV група е влязъл в словесен конфликт, прераснал във физическа саморазправа с лишения от свобода К. К.ов М., като двамата са били във видимо нетрезво състояние, като от извършената проверка за употреба на алкохол с апарат Алкотест - Дрегер 6810 е установено, че Г. е бил с 1,46 промила алкохол в кръвта. Прието е,  че с действията си Г. е нарушил изискванията на чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал. 2, т. 7 във вр. с ал. 1 от закона.

Приложената по делото докладна записка от инспектор Г. установява отразената в заповедта алкохолна проба с посоченото техническо средство и установената концентрация алкохол в кръвта на Г.. В докладната записка е записано, че вследствие на извършен обиск и претърсване в килията са открити неразрешени вещи и предмети, между които две бутилки от по 2 л безцветна течност с миризма на ракия. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от докладната записка на мл. инспектор К. Г. Л. и протокола за иззети вещи от 11.2.2017 г. с № 001784, съставен от мл. инспектор С. Р. С..

От писмените обяснения на лишените от свобода И. Е., К. М., В. И., С. Т., Ю. И., Д. М., В. Р., П. К. и Б. П. се установява, че на посочената в обвинението дата 11.02.2017 г., около 14,30 ч. жалбоподателят се е скарал с лишеният от свобода К. М., напсувал го е, след което е налетял да го бие. В резултат на побоя, на двамата са установени множество контузии в горната част на тялото – в областта на главата. Установи се и че поведението на Г. е предшествано от употребата на алкохол от него и М., както и от други лица. Изолирани от тези обяснения са обясненията на жалбоподателя, който отрича да е извършил посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение.

Съгласно Протокол № 9 от 02.03.2017 г. на комисията по разпределение на лишените от свобода в затвора, жалбоподателят е лично изслушан от началника на затвора, като му е дадена възможност за обяснения. Обясненията му поддържат тезата за невиновност, дадена в предходното му обяснение.

Във връзка с процесния случай срещу жалбоподателя е издадена и Заповед № 135 от 02.03.2017 г., с която е наказан с “Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената” за срок от 7 дни. Обвинението по заповедта касае отправяни от Г. заплахи за физическа саморазправа срещу М. за период, следващ периода по оспорената заповед, а именно около 15,10 ч. на посочената дата.

Със Заповед № 199 от 14.04.2016 г. на началника на затвора жалбоподателят е наказан за друго нарушение с “Писмено предупреждение”. Заповедта е влязла в законна сила.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото, СЪДЪТ намира жалбата за допустима. Подадена е от легитимиран правен субект с право на оспорване пред компетентния административен съд и в срока по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Наложеното със заповедта дисциплинарно наказание е в хипотезата

 на чл. 100, ал. 2, т. 7 във вр. с чл. 101, т. 7 и чл. 102, ал. 2  от ЗИНЗС.  Законовата норма задължава органът да наложи дисциплинарно наказание “Изолиране в наказателна килия” при установена физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава. От всички приложени по делото писмени доказателствени средства безспорно е установено, че на посочената в заповедта дата и час жалбоподателят се е намирал заедно с останалите лишени от свобода в спалното помещение на 4-та група и в пияно състояние е влязъл в словесен конфликт, който е прераснал във физическа саморазправа между него и лишеният от свобода М.. Нито един от лишените от свобода, дали обяснение по преписката, не опровергава тезата на дисциплинарнонаказващият орган. Изолирани в тази насока са обясненията на нарушителя за липса на негово виновно поведение. Тези обяснения съдът преценява като защитна позиция срещу формираното обвинение. Деянието е извършено виновно, като съдът не е длъжен да изследва причините за възникналия конфликт между жалбоподателя и М. и последвалите от това травматични увреждания върху всеки един от тях. За налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно единствено наличието на установена физическа саморазправа с лишения от свобода, каквото в случая е налице.

При налагане на наказанието наказващият орган е спазил задължението по чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС да изслуша нарушителя. Органът е спазил и нормата на чл. 102,  ал. 1 от ЗИНЗС, като при налагане на наказанието са взети предвид характера и тежестта на извършеното нарушение , поведението на жалбоподателя преди нарушението и неговото здравословно състояние. Безспорно е установено, че деянието си жалбоподателят е извършил в пияно състояние след използване на неразрешени за внасяне в затвора вещи – алкохол. Същият е бил и дисциплинарно наказан преди извършване на нарушението за друго дисциплинарно нарушение.  Следователно правилна е преценката на органа, че тежестта на извършеното нарушение налага санкциониране с максималния срок за изолиране в наказателна килия за 14 денонощия.

Заповедта отговоря на изискването за форма и надлежна мотивираност по см. на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за двойно наказване и висящо наказателно производство по случая. Наказването със заповед № 135 от  02.03.2017 г. касае негово поведение, следващо поведението по оспорената заповед. Налице са различни деяния, макар осъществени в един и същи ден. Образуваното наказателно производство срещу жалбоподателя не е безспорно установено от материалите по делото, но наличието му не е пречка за отделно дисциплинарно наказание съгласно правилото на чл. 100, ал. 3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 102 от ППЗИНЗС.

 С оглед на изложеното и във връзка с обхвата на съдебната преценка по чл. 111, ал. 5 от ЗИНЗС съдът ще потвърди оспорената заповед.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 134/02.03.2017 г. на началника на затвора гр. Бобов дол, с която лишеният от свобода В.Н.Г. е наказан с “Изолиране в наказателна килия" за срок от 14 денонощия.

Решението е окончателно.

Препис от съдебния протокол с решението да се изпрати за сведение на наказващия орган.

         Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието приключи в  ч.

 

 

                                                                                                                                  СЪДИЯ:

 

 

 

                           СЕКРЕТАР: