Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    9

гр.Кюстендил, 24.01.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№133/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр.с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС във вр.с §49 от ПЗР ЗИНЗС.

Б.Н.М., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора гр.Бобов дол е предявил иск против ГД „ИН“ – София за заплащане на сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 28.04.2012г. – 22.02.2017г., резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване от администрацията на затвора гр.Бобов дол на минималните права, гарантирани от закона относно времето му за престой на открито – лишаване въобще от престой на открито или в некомпенсиране на пълно полагащото му се време на престой на открито /конкретните дати са изчерпателно посочени в ИМ/.

                Ответникът ГД „ИН“ – София чрез процесуалния представител изразява писмено становище за неоснователност на предявения иск. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Заключението на прокурора е за недоказаност на иска по основание и размер.

               Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищецът Б.Н.М. *** наказание „доживотен затвор без замяна“ /срав. справка за правното положение на осъдения/.

Във връзка с наведените в исковата молба факти за нарушаване на правото му на престой на открито за периода 28.04.2012г. – 22.02.2017г. са събрани писмени доказателства – график за разпределение на времето в първа група за престоя на открито, от който се установява, че за осъдените на „доживотен затвор без замяна“ времето е от 13.00ч. до 14.30ч. и от 14.30ч. до 16.00ч.

С протоколни определения във връзка с разпределението на доказателствената тежест в процеса съдът е изискал неколкократно от ответника доказателства за депозирани молби и жалби от Б.Н.М. относно времетраенето му на престоя на открито и липсата на компенсация за отнетото му време за периода 28.04.2012г. – 22.02.2017г., справка за процесния период 28.04.2012г. – 22.02.2017г., относно проведени от Б.Н.М. свиждания, часовете на същите и продължителността, както и за това, при провеждани свиждания предоставено ли му е правото на предстой на открито; справка за обстоятелството, при конвоиране на Б.Н.М. за съдебни заседания провеждани през процесния период 28.04.2012г. – 22.02.2017г.,  реализирал ли е правото си на престой на открито, или компенсиран ли е за нереализирано такова право; справка за обстоятелството на 17.08.2015г. Б.Н.М. посещавал ли е стоматологичния кабинет в затвора; било ли е това по време на упражняване правото на престой на открито; упражнил ли е същото на посочената дата, или е  компенсиран  за това обстоятелство; справка за обстоятелството  на 16.09.2013г. лишените от свобода с доживотни присъди, вкл. и Б.Н.М., изкарвани ли са на “каре” не в 14.30ч., а в 10ч. Ответникът не е ангажирал доказателства за сочените обстоятелства.

Събрани са гласни доказателства. От показанията на св.М.К. се установява, че в периода 28.04.2012г. - 22.02.2017г. е имал ежедневно контакти с ищеца. Сочи за времето на престой на открито - от 14.30ч. до 16.00ч., като през това време и спортуват, и провеждат свижданията, водят ги на съдебни дела. Изложил е по дати точно кога какво се е случило, в следния аспект: На 28.04.2012г. Б.М. е бил на свиждане и е върнат на карето в 15.00ч. На 26.05.2012г. е бил на свиждане изцяло по време на карето. На 23.06.2012г. е бил на свиждане и е върнат на карето в 15.00ч. На 22.09.2012г. е бил на свиждане изцяло по време на карето. На 27.10.2012г. е бил на карето до 15.00ч., след което е имал свиждане. На 24.11.2012г. е бил на свиждане и е върнат на карето в 15.30ч. На 07.12.2012г. е бил на интервю и е върнат на карето в 15.45ч. На 03.02.2013г. е бил на извънредно свиждане и е върнат на карето в 15.00ч. На 23.02.2013г. е бил на свиждане и е върнат на карето в 15.45ч. На 23.03.2013г. е бил свиждане и е върнат на карето в 15.15ч. На 08.04.2013г. е бил на интервю изцяло по време на карето. На 27.04.2013г. е бил на свиждане и е върнат на карето в 15.00ч. На 16.05.2013г. са били заедно на дело в КАС и са върнати в затвора в 16.30ч., като не са изкарвани на каре. На 25.05.2013г. Б. е бил на свиждане и са го изкарали на карето в 15:00ч. На 15.06.2013г. били заедно на дело в КАС и са върнати в затвора в 16.00ч., като не са изкарвани на каре. На 22.06.2013г. е бил на свиждане и е върнат на карето в 15.00ч. На 27.07.2013г. е бил на свиждане и е върнат на карето в 15.50ч. На 16.09.2013г. са били заедно на дело в затвора, като са върнати в 12.00 ч., но не са ползвали престоя на открито. На 28.09.2013г. Б. е бил на свиждане от 15.00ч., като до тогава е бил на карето. На 26.10.2013г. е провел свиждане в 15.00ч. На 12.11.2013г. е бил на дело и са го върнали в затвора в 14.30 ч., а на каре са го изкарали чак в 15.00ч. На 23.11.2013г. е бил на каре до 15.15ч., след  което е провел свиждане. На 28.12.2013г. е бил на свиждане и е върнат на карето в 15.15ч. На 21.01.2014г. е върнат от дело в 15.00ч. и е изкаран на карето в 15.30ч. На 13.02.2014г. е бил на среща със секретаря на общината и е върнат на карето в 15.50ч. На 01.04.2014г. е бил на интервю и е върнат на карето в 15.50ч. На 25.06.2014г. е бил на дело и на карето е изкаран в 15.00ч. На 20.01.2015г. е бил на дело, върнат е в затвора в 16.45ч. и не изкарван на каре. На 17.02.2015г. е бил на дело и е изкаран на карето в 15.15ч. На 24.02.2015г. са били на дело и Б. е изкаран след него в 15.45ч. на карето. На 21.03.2015г. е бил на дело и е изкаран на каре в 15.15ч. На 17.08.2015г. по време на карето е воден на зъболекар и върнат в 15.50ч. На 07.10.2015г. е бил на интервю, а на карето е изкаран в 15.15ч. На 14.10.2015г. е бил на дело, в затвора е върнат в 16.00ч. и не е изкарван на каре. На 04.11.2015г. на карето и бил до 15.30ч., след което на среща със секретаря на община Бобов дол, върнат е на карето в 15.45ч. На 20.01.2016г. е бил на среща със секретаря на общината, изкаран е на карето в 14.50ч. На 27.08.2016г. заедно са изкарани от карето за свиждане в 15.00ч., престой Б. не е имал поради удължаване на свиждането на 80 мин. На 02.11.2016г. е бил на преглед в поликлиниката в гр.Дупница, а на карето е изкаран в 14.45ч. На 21.12.2016г. е върнат от болницата и изкаран на каре в 15.00ч. На 22.02.2017г. е бил на среща със секретаря на община Бобов дол и на карето е изкаран в 14.45ч. Свидетелят сочи, че поради нереализиране на правото си на престой на открито и липсата на адекватно отношение по множеството написани от него молби и жалби за това, ищецът е претърпял негативни чувства, безпокойство, безсилие, страдал е от загуба на доверие към държавните институции.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледан по същество е частично основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, т.е. отговорността се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3, ал.1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.

 Основателността на иска за неимуществени вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона;  настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.      

В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от  незаконосъобразна дейност на администрацията на затвора – системно нарушаване на минималните права, гарантирани от закона относно времето му за престой на открито – лишаване въобще от престой на открито или в некомпенсиране на пълно полагащото му се време на престой на открито. Твърди се, че е нарушен чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Съдът счита, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява доказан по основание. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“. Същевременно изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е подчинено на целите на наказанията, определени с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, а постигането им съгласно чл.2 от ЗИНЗС се осъществява чрез контрол върху поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото; диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им; осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им; публичност, откритост и осъществяване на независим контрол върху дейността на органите по изпълнение на наказанията; взаимодействие с държавни органи, правителствени организации, както и договори с юридически лица. В изложения аспект специализираните органи по изпълнение на наказанията имат ясно разписани задължения във връзка с режимната дейност и правното положение на задържаните в местата за лишаване от свобода /чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.7 от ППЗИНЗС/, в т.ч. и контрол по спазване правата на осъдените по чл.86, ал.1 от ЗИНЗС. Неизпълнението на това задължение съдът счита, че представлява нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, несъответстващи на зачитането на човешкото достойнство, предизвикващи унижение и чувство на малоценност, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора. Непредприемането на действия от специализирания орган по изпълнение на наказанието във връзка с реализиране правата на лишените от свобода би представлявало нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, не се гарантират законовите изисквания.

Анализът в съвкупност и поотделно на събраните по делото доказателства, обуславя извода на съда, че Б.М. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и унижения, вследствие на незаконосъобразната дейност на администрацията на затвора Бобов дол, довело до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, респ. чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Вземайки предвид кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които е изтърпявал наказанието „доживотен затвор без замяна“ в периода 28.04.2012г. – 22.02.2017г. и продължителността, съдът приема, че Б.М. е бил поставен в положение да претърпи негативни и унизителни изживявания, които могат да се квалифицират като уронване на човешкото достойнство по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС, чл.3 от ЗИНЗС и чл.29 от Конституцията на РБългария. На основание чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от 1 час на ден, както и на свиждания, кореспонденция, парични суми за лични нужди и телефонна връзка. В чл.71, ал.2 от ППЗИНЗС е записано, че престоят на открито се провежда на специално определени места в затвора, като по възможност същите предлагат защита при лошо време. Освен това съгласно ал.3 и 4 от текста, по време на престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия-съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве, като лишените от свобода могат да се обединяват за участие във физически упражнения или спортни игри. Законодателят е предвидил, че при неблагоприятно време се осигуряват алтернативни условия за упражнения на затворниците /ал.7/. Редът за провеждане на престоя се определя с правилника за вътрешния ред по см. на чл.71, ал.8 от ППЗИНЗС. Следователно съдът приема, че правото за престой на открито на лишените от свобода, минималната му продължителност и местата за провеждането му са законово регламентирани, а конкретния ред за осъществяването му е предоставен по делегация на началника на затвора, който го урежда в съответния правилник за вътрешния ред.

В настоящия казус се установява, че началникът на затвора в гр.Бобов дол при спазване на закона е определил продължителността за осъществяване на правото на затворниците за престой на открито от 13.00ч. до 14.30ч. или от 14.30 ч. до 16.00 ч. /срав. график л.34/. По начина на правна защита на правата на лишените от свобода по чл.86, ал.1 от ЗИНЗС правото на престой на открито не може да бъде нарушавано за сметка на реализирането на друго право. Кредитирайки гласните доказателствени средства /показания на св.М.К./ и преценени на база отсъствието и неангажирането на писмени доказателства от ответника при условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът счита за доказано, че за дните 26.05.2012г., 22.09.2012г., 27.10.2012г., 07.12.2012г., 23.02.2013г., 08.04.2013г., 16.05.2013г., 15.06.2013г., 27.07.2013г., 16.09.2013г., 28.09.2013г., 13.02.2014г., 01.04.2014г., 20.01.2015г., 24.02.2015г., 17.08.2015г., 14.10.2015г., и 27.08.2016г. Б.М. не е реализирал правото си на престой на открито по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, с което е претърпял неимуществени вреди, настъпили от незачитане на човешкото достойнство, както и от неизпълнението на вменените задължения на специализираните органи по изпълнение на наказанията по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.7 от ППЗИНЗС. Доказва се, че за визирания период времето, определено по закон за реализиране правото на престой на открито на ищеца е било използвано за реализиране на друго право – на свиждане или за защита на негови права, присъствайки на съдебни заседания по заведени от лицето дела, като лишаването е било изцяло или за определен времеви интервал, но по-малко от 1 час на ден с оглед предвиденото от закона. Осъществено е нарушение, тъй като правото на престой на открито е самостоятелно и различно право от останалите права и специализираните органи по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ следва да съблюдават установената законова регламентация. В изложения смисъл съдът намира за доказана и третата предпоставка - пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилата вреда. Само по себе си неупражняването на дадено по закон право от лишените от свобода, води до негативен резултат за всички потърпевши, в т.ч. и върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност.

По отношение на останалите дни, за които ищецът претендира заплащането на обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът намира иска за недоказан, тъй като се установи, че право на престой на открито е реализирано в минимума, предвиден от закона – не по-малко от 1 час на ден /поне 1 час/.

Относно размера на дължимото обезщетение във връзка с доказаните неимуществени вреди съдът, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането, вида на негативните последици и характера и обема на вредите, намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 900 лв. /по 50 лв. обезщетение за всеки от дните, в които е нарушено правото на ищеца по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС/, в какъвто искът се явява основателен и доказан. В останалата част до претендираната сума от 45 000 лв., искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.

Разноски се присъждат на ищеца, платими от ответника, в размер на 10 лв. държавна такса, на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС.

Воден от горното, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, бул. "Ген.Н.Столетов" №21 да заплати на Б.Н.М., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора гр.Бобов дол сумата от      900 лв. /деветстотин/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно нарушаване от администрацията на затвора гр.Бобов дол на минималните права, гарантирани от закона относно времето му за престой на открито – лишаване въобще от престой на открито или некомпенсиране на пълно полагащото му се време на престой на открито. За разликата до претендираните 45 000 лв. обезщетение ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, бул. "Ген.Н.Столетов" №21 да заплати на Б.Н.М., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в затвора гр.Бобов дол сумата от      10 лв. /десет/, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: