Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер 176                      Година  2017, 27.10., град  Кюстендил

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД КЮСТЕНДИЛ                     

 

НА ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ СЕПТЕМВРИ                                              Година       2017

 

В открито съдебно заседание, в следния състав:

                                               

                                                                                    СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА   

С участието на секретаря Антоанета Масларска

Като разгледа  докладваното от съдия ПЕТРОВА адм. д. № 143 по описа за 2017г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

            „В.Б.Д.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х Л З, е предявило жалба срещу принудителна административна мярка – предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда на Дирекция „Инспекция по труда” /ДИТ/ Кюстендил по Протокол за извършена проверка от 20.03.2017г. Не се оспорва дължимостта от „В.Б.Д.” ЕООД на обезщетенията, във връзка с които са отправените предписания до това дружество в качеството му на работодател. Оплакванията са относно липсата на основание – правно и фактическо за издаване на предписанията. Сочи се, че ДИТ не е взела предвид, а е следвало, обявената неплатежоспособност на дружеството от 2012г., факта на запорираните му сметки, наличието на споразумение между „В.Б.Д.” ЕООД и работниците и служителите за изплащане на дължимите обезщетения на три равни вноски и правната възможност на всеки един работник или служител да заведе иск пред съда за неизплатените му възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение. В представени по делото писмени бележки от процесуален представител на жалбоподателя- юрисконсулт Д. допълнително се развиват горните съображения, като се сочи липсата на правно основание за издаване на ПАМ поради положението, че обезщетенията по КТ не са скрепени със срок за изплащането им.

            Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” Кюстендил, представлявана по пълномощие от юрисконсулт А., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, развивайки съображения по всяко едно от оплакванията на жалбоподателя. Счита се, че фактите на обявената неплатежоспособност, сключеното споразумение за разсрочване изплащането на дължимите обезщетения и запорираните сметки на дружеството са ирелевантни. Аргументира се тезата за наличие на правно и фактическо основание за налагане на оспорената ПАМ. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 7 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита следното от фактическа страна:

С протокол за извършена проверка от 20.03.2017г. длъжностни лица при ДИТ Кюстендил са констатирали неизплатени от „В.Б.Д.” ЕООД обезщетения, както следва:

- на работници и служители, чиито трудови правоотношения са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ –закриване на част от предприятието, обезщетения по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставането им без работа след уволнение на посоченото основание в продължение на един месец; взето е предвид, че правоотношенията са прекратени през м. 12.2016г. и работниците и служителите са представили трудовите си книжки като доказателство за незапочната работа в продължение на един месец след това; посочено е, че една трета от обезщетенията са изплатени на 17.03.2017г.

- на работници и служители, чиито трудови правоотношения са прекратени на същото основание през м. 01.2017г., не са изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестие и по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск; взет е предвид факта, че тези обезщетения са изплатени в размер на една трета от дължимия на 17.03.2017г.

Констатирано е, че всички обезщетения са начислени по ведомостите за работни заплати.

Проверката е извършена 20.03.2017г.

На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е наложена принудителна административна мярка – предписания, с които в т. 1, 2 и 3 от протокола от 20.03.2017г. работодателят е задължен да изплати на работниците и служителите, относно които са констатирани нарушенията, дължимите обезщетения, съответно по чл. 222, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ изцяло в срок до 30.04.2017г.

Към протокола са приложени заповеди за прекратяване на трудово правоотношение през м. 12.2016г. и м. 01.2017г. на работници или служители във „В.Б.Д.” ЕООД, молби за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане вследствие уволнението на посоченото основание без работа един месец, фишове за работни заплати- извлечения от ведомостите за работните заплати.

Въз основа на горецитираните са установяват по несъмнен и категоричен начин приетите по протокола от 20.03.2017г. факти относно начислените и неизплатени в цялост обезщетения по чл. 222, ал.1, чл. 220, ал. 1, чл. 224, ал. 1 от КТ, респективно дължимостта им извън размера на изплатената част – една трета от тях.

Предписанията по протокол от 20.03.2017г. на ДИТ Кюстендил са връчени на представител на дружеството – управителя, на 23.03.2017г. Обжалвани са в срок пред по-горестоящия административен орган с жалба, подадена по пощата на 05.04.2017г. С решение изх. № 17114437/20.04.2017г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил.

Съдебното оспорване е подадено на 05.05.2017г. по пощата – вж.клеймо върху пощенски плик на л. 29 от делото.

По делото са представени и приети като доказателства протокол от 16.03.2017г., в който е материализирано „споразумение” между представляващ на „ВЪГЛЕДОБИВ БОВОД ДОЛ” ЕООД и „съкратени работници и служители” /цитат от протокола/ за изплащане на дължимите обезщетения на три равни вноски по график, а именно: първо плащане – заедно с плащането на втората част от заплатите за м. 01.2017г.; второ плащане – 18.04.2017г.; трето плащане – по възможност до края на м. април, 2017г. Споразумението е подписано от представляващ дружеството-работодател, от седем работници, чиито имена са посочени и от кмета на община Бобов дол.

Не се спори и се установява по несъмнен начин въз основа съвпадащите по съдържание изявления на двете насрещни страни по делото, че обезщетенията са изплатени в пълния им дължим размер до 28.04.2017г. В подкрепа на този фактически извод са и представените извлечения от така нар. пакетен банков превод.

Като взе предвид приетите за установени факти, Кюстендилският административен съд счете следното по допустимостта и основателността на подадената жалба:

Жалбата е допустима, като подадена от субект с правен интерес, срещу подлежащ на съдебно оспорване акт, в рамките на преклузивния срок за обжалването му – чл. 149, ал. 1 вр. ал. 3 АПК.

Разгледана по същество, жалбата на „ВЪГЛЕДОБИВ БОВОВ ДОЛ” ЕООД е неоснователна.

Обжалваната принудителна административна мярка – предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издадена от ДИТ Кюстендил, в качеството й на контролен орган по см. на чл. 339, ал. 1 от КТ, в рамките на предоставената на този орган материална компетентност – чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.  

Спазени са изискванията за форма на разглеждания индивидуален административен акт, какъвто съставлява оспорената принудителна административна мярка- предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Изложени са фактическите основания - релевантните юридически факти, предвидени в хипотезиса на приложимата материалноправна норма.

            По материалната законосъобразност, Съдът счита следното :

Изложените в протокол от 20.03.2017г., с който е наложена оспорената ПАМ, обстоятелства, съставляващи фактическо основание на този акт на администрацията, са и доказани по делото.

По-горе се прие за установена по несъмнен начин дължимостта на обезщетенията по чл. 222, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ от работодателя по отношение на работници или служители, чиито трудови правоотношения с работодателя – „В.Б.Д.” ЕООД са прекратени на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ, съответно през м.12.2016г. и м. 01.2017г., в размер на две трети от тях към момента на извършената от длъжностни лица при ДИТ на 20.03.2017г. проверка.

Към датата на проверката – 20.03.2017г. сроковете за изплащане на цитираните обезщетения, произтичащи съответно от разпоредбите на чл. 222, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ са изтекли. Обезщетенията са начислени, но не са изплатени, което съставлява неизпълнение на трудовото законодателство и съставлява правно и фактическо основание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за налагане на предвидената в тази разпоредба принудителна административна мярка.

Административният съд счита, че неизплащане на всяко едно от обезщетенията по чл. 222, ал. 1, чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ съставлява такова нарушение на трудовото законодателство,  по отношение на което се прилагат предвидените в чл. 404, ал.1 ПАМ. Същото е част от предметния обхват на очертаните в тази разпоредба нарушения на трудовото законодателство.

Всяко едно от цитираните обезщетения е заместващо преустановеното поради прекратяване на трудовото правоотношение право на получаване на работна заплата, респективно възнаграждение при ползване на платен годишен отпуск. Т.е. тези обезщетения съставляват заместваща трудовото възнаграждение престация при прекратяване на трудовото правоотношение и/или за определен период от време след това. Оттук следва, че значимостта на охранените с разпоредби от КТ отношения във връзка с изплащане на работните заплати е равностойна на тази за изплащане на разглежданите тук обезщетения. А сроковете за издължаването им от работодателя следват от разпоредбите, които предвиждат обезщетенията и правото да се получат. Неспазването на  същите срокове с основание е прието от ДИТ Кюстендил за нарушение на трудовото законодателство, при което се следва налагане на ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за неговото преустановяване и предотвратяване. Следва крайният решаващ извод, че оспорената ПАМ – предписания по протокол от 20.03.2017г. е и материалнозаконосъобразна.

Наличието на цитираното от жалбоподателя споразумение в протокол от 16.03.2017г. не сочи липса на изясненото по-горе правно и фактическо основание за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Без правно значение към законосъобразността му са и твърдените факти за обявена неплатежоспособност, респективно запорирани сметки на дружеството. Изплащане в пълен размер на дължимите обезщетения към 28.04.2017г. е осъществено в изпълнение на издадените предписания с протокол от 20.03.2017г.на ДИТ Кюстендил и не съставлява липса на фактическо основание, наличието на което се преценява към датата на издаване на акта, в случая – 20.03.2017г.

Следва неоснователност на жалба и отхвърлянето й.

Следва на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 144 АПК присъждане в полза на ДИТ Кюстендил на адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева.

Воден от изложените съображения и в резултат на извършената съдебна проверка по чл. 168 АПК, на основание чл. 172, ал. 2 АПК,

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

 

Р Е Ш И:

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В.Б.Д.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х Л З, срещу принудителна административна мярка – предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда на Дирекция „Инспекция по труда” Кюстендил по Протокол за извършена проверка от 20.03.2017г.

           

            ОСЪЖДА В.Б.Д.” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Х Л З, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” Кюстендил сумата от 100 лева адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд  в 14 дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

            Решението да се съобщи чрез връчване преписи на страните.

 

                                                                                                           

СЪДИЯ :