Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер           105           Година  2017, 28.06., град  Кюстендил

 

Административен съд Кюстендил                                                        

 

НА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ЮНИ                                                        Година       2017

В открито съдебно заседание в следния състав:                                                                                                                                          СЪДИЯ:    ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

при секретаря И.С.

като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВА адм. дело № 145/2017г. по описа и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/, е образувано по жалба на Я.М.Д. *** срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0348-000204/16.04.2017г., издадена от началник група при Районно управление Дупница, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Кюстендил. Навеждат се основания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се счита, че посоченото в нея фактическо основание не кореспондира с предвиденото в приложимата материалноправна норма. Сочат се съществени нарушения на административнопроизводствените правила и липса на компетентност на издателя на акта. Иска се отмяната му, респективно обявяване на нищожността му.

Ответникът – началник група при Районно управление Дупница, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Кюстендил, не изразява становище по жалбата.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

При анализа и оценката на доказателствата съдът прие за установено следното:

С оспорената заповед № 17-0348-000204/16.04.2017г. ответникът – началник група при Районно управление Дупница, ОД на МВР Кюстендил, на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложил на жалбоподателя Я.М.Д. ***,  принудителна административна мярка - "прекратяване регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца. Мярката е наложена чрез изземване на 2 броя регистрационни табели с ДКН Е9067КН и свидетелство за регистрация на МПС № 800105299. Заповедта е мотивирана с изложение на следните обстоятелства: Я.М.Д., на 16.04.2017г., 20, 15 часа, в гр. Бобошево, управлява собствения си лек автомобил /описан/ с рег. № Е9067КН, като свидетелството му за управление на МПС е с изтекъл срок на валидност на 21.12.2016г. Посочено е, че водачът не представя и контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Прието е, че лицето управлява МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДП.  Посочено е, че е съставен АУАН Г830277/16.04.2017г. Съставеният АУАН е представен и приет като доказателство. В него по аналогичен начин са изложени наведените в оспорената заповед обстоятелства.

По делото е представено и прието като доказателство копие от свидетелство за управление на МПС, съответно от категории „В“, „В1“ и „АМ“, на Я.М.Д. № 283262184, издадено от МВР София на 17.05.2017г. Видно от същото е, че жалбоподателят е придобил правоспособност да управлява МПС от посочените категории, считано от 14.12.2006г.

В о.с.з. на 23.05.2017г. жалбоподателят е признал неблагоприятните за него с оглед процесуалната му позиция факти, че към датата на извършената му проверка, посочена в оспорената заповед- 16.04.2017г. притежаваното от него свидетелство за управление на МПС е било с изтекъл срок на валидност към 21.12.2016г.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 20.04.2017 г. /л. 4, стр. 2/. Жалбата е подадена на 04.05.2017 г.

Със Заповед № 277з-91/23.01.2015г. директорът на ОД на МВР Кюстендил е оправомощил длъжностни лица от структурни звена на ОД на МВР Кюстендил, в това число началници на сектори/групи в РУ при ОД на МВР Кюстендил /т. 1. 5 от заповедта/, да издават заповеди по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б."а" и т. 6 от ЗДП /л. 11/. Тази заповед е издадена на основание т. 2 от заповед с рег. № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи.

Кюстендилският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 и 2 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното:

Жалбата е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на индвидуалния административен акт, който е утежняващ за него. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на съдебното оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, б. "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде оспорената принудителна административна мярка, издателят й се е позовал на заповед № 277з-91823.01.2015г. на директора на ОД на МВР Кюстендил. Видно е, че в същата директорът на ОД на МВР от своя страна се е позовал на т. 2 от заповед рег. № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи. С последната министърът на вътрешните работи на основание чл. 165, ал. 1 и чл. 170, ал. 1 ЗДП е определил ОД на МВР като служби за контрол по ЗДП. Въз основа на нея и в качеството си на ръководител на тази служба за контрол по ЗДП директорът на ОД на МВР Кюстендил е издал заповед № 277з-91/23.01.2015г., с която е делегирал правомощия по см. на  чл. 172, ал. 1 ЗДП за прилагане на принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и т. 6 ЗДП, в редакциите на отделните разпоредби, съответно обн., ДВ, изм., бр. 85 от 2004г., доп. бр. 103 от 2005г, изм. бр. 51/2007г., изм. бр. 54 от 2010г., ., нова - ДВ, бр. 60 от 2012г., изм., бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015г. Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка - "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", е законодателно уредена с изменението на закона - ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., и за прилагането й, съгласно  чл. 172, ал. 1 ЗДП /в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед - ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017г./, началникът на група в РУ Дупница при ОД на МВР Кюстендил не е "оправомощено длъжностно лице". Издадена преди последните изменения на закона /ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 27.01.2017г./, с които е законодателно уредена принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДП, заповед № 277з-91/23.01.2015г. не делегира правомощие за налагането й. ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДП е извън предметния обхват на тази заповед. Т.е. с нея не е деконцентрирана компетентността на ръководителя на съответната служба за контрол по вертикала, каквато е същността на института делегиране на правомощия, по отношение на уредената в чл. 171, т. 2а от ЗДП принудителна административна мярка. По делото не се твърди и доказва наличие на надлежно делегиране на компетентност с друга заповед, която да е била налице преди и към момента на издаване на оспорената заповед № 17-0348-000204/16.04.2017г. за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДП. Следва изводът, че при издаването й е нарушено основно изискване за законосъобразност на индивидуалните административни актове - компетентност на издателя. При този порок последицата е незаконосъобразност на индивидуалния административен акт в степен на нищожност, която следва да бъде прогласена от съда.

За пълнота на настоящите мотиви Съдът ще изложи съображенията си и по останалите критерии за законосъобразност по чл. 146 АПК.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и са спазени изискванията за чл. 59 от АПК. Налице е изложение на фактическа обстановка и формулиране на фактическо основание, счетено от издателя на заповедта като материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка.

Оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.  

Съгласно чл. 171, т. 2а, изр. 1 от ЗДП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителната административна мярка-  „прекратяване регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление. Съгласно чл. 150 от ЗДП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно чл. 150а, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Сравнителното и систематичното тълкуване на цитираните разпоредби с оглед мястото им в ЗДП, Глава четвърта, наименована „ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА“, формира извод, че първоначалното придобиване на свидетелство за управление на МПС от съответната категория обективира в материалната действителност придобитата от водача правоспособност. Срокът на валидност на свидетелството за управление на МПС от друга страна е уреден в Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен документ. Съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 от ЗБЛД българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Същото служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България. Съответно В чл. 51 от с.з. са уредени режима и сроковете за валидност на този документ. Съгласно § 1, т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД „нередовен” български личен документ е този, който е с изтекъл срок на валидност. А в чл. 81, ал. 2, т. 6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно нарушение – използване на нередовен български личен документ и административно наказание за това – „глоба” в размер от 30 до 200 лева. Сравнителната характеристика на относимата правна уредба по ЗДП и тази по ЗБЛД води до правен извод, че макар да удостоверява официално придобитата правоспособност за управление на МПС от съответна категория, изтичане срока на валидност на свидетелството за  управление на МПС не засяга придобитата вече правоспособност по см. на чл. 150 и чл. 150а от ЗДП. Допълнителен аргумент в тежест на това тълкуване следва от факта на предвидената по ЗБЛД отделна, различна от административнонаказателните състави по ЗДП административнонаказателна отговорност за нарушение, изразяващо се в ползване нередовен български личен документ, какъвто по см. на цитираната разпоредба на § 1, т. 2, б. ж от ДР на ЗБЛД е такъв с изтекъл срок на валидност. В смисъла на изложеното тълкуване и съобразно установените в разглежданата хипотеза релевантни факти, следва да се приеме, че придобитата от жалбоподателя правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверено с първоначалното свидетелство за управление на МПС, считано от 14.12.2006г., не е изгубена с изтичане срока на валидността му по чл. 51 от ЗБЛД. Оттук следва, че изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства не съставляват фактическото основание по чл. 171, т. 2а, изр. 1  от ЗДП- управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и незаконосъобразност на наложената ПАМ по см. на чл. 146, т. 4 АПК.

 Поради изводите си за опорочаване на оспорената заповед по см. на чл. 146, т. 1 от АПК и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 172, ал. 5 ЗДП,  

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Р Е Ш И :

           

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № 17-0348-000204 от 16.04.2017г., издадена от началник група при Районно управление Дупница, Областна дирекция на МВР Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата на Я.М.Д. *** е наложена принудителна административна мярка - „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца чрез изземване на два броя регистрационни табели с № Е9067КН и на свидетелство за регистрация на МПС № 800105299. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд  в 14 дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ :