Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 188

                                           гр.Кюстендил, 10.11.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                  Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

при участието на секретаря Лидия Стоилова, като  разгледа докладваното от   съдията  адм. дело №146 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

           

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във  вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация.

            Производството по делото е образувано по жалба на С.С.Г. ***, срещу решение №94-С-359/2017г. с изх. №94-С-359-1/04.05.2017г. на секретаря на Община Дупница, постановено по заявление №94-С- 359/11.04.2017г. на оспорващия за предоставяне на достъп до обществена информация. Изложени са доводи за  незаконосъобразност  на административния акт поради липса на форма, съществени нарушения на административно производствените правила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.2, т.3, и т.4 от АПК. Жалбоподателят прави възражения  за неспазване на срока за произнасяне по чл.28, ал.1 от ЗДОИ, както и за липса на ясно формирана и изразена воля на задължения субект по т.1  от депозираното заявление, както и за липса на произнасяне по т.2 и т.3 от заявлението, което счита за мълчалив отказ. По съществото на спора, се твърди, че исканата информация е обществена служебна информация и кметът на общината като субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ е следвало  да разреши достъп на заявителя. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение с връщане на преписката на административния орган за произнасяне с указания за предоставяне на достъп до исканата информация.  Претендират се деловодни разноски. 

            Ответникът – секретарят на Община Дупница, чрез пълномощника си             адв. З.В., изразява становище за неоснователност на  жалбата като счита оспорения акт за законосъобразен. Отрича се, че данните по т.1.1 от заявлението са обществена информация. По отношение на  данните по т.1.2 и 1.3 от заявлението се твърди, че са публични, доколкото са част от документите по обявена обществена поръчка, а по отношение на т.2 и т.3 от заявлението – се счита, че е формиран мълчалив отказ, който е законосъобразен,  доколкото исканата информация не попада в приложното поле на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, а и е публично оповестена като част от бюджета на общината. Прави искане за отхвърляне на жалбата.  

            Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:   

Оспорващият С.С.Г. *** заявление за достъп до обществена информация, като е поискал да му бъде предоставена наличната информация както следва: по 1. За периода 01.01.2010г. – 31.03.2017г. – какво е количеството на закупените от Община Дупница видеокамери; 1.1. да се представят копия от всички фактури за закупени видеокамери за посочения период; 1.2. провеждани ли са процедури по реда на Закона за обществените поръчки за закупуване на видеокамерите; 1.3. да се представят технически спецификации – марка и модел за всяка закупена видеокамера; по т.2.  да се представи справка, съдържаща информация относно изплатените допълнителни възнаграждения /бонуси, допълнително материално стимулиране, заплащане на извънреден труд и всички нормативно регламентирани механизми за получаване на допълнителни възнаграждения/ за периода 01.01.2010г. - 31.12.2016г. на кмета на Община Дупница; справката да бъде по години; да се посочи на какво основание са изплатени допълнителните възнаграждения – поотделно всяка сума за какво е изплатена; по т.3. да се представи справка, съдържаща информация относно изплатените допълнителни възнаграждения /бонуси, допълнително материално стимулиране, заплащане на извънреден труд и всички нормативно регламентирани механизми за получаване на допълнителни възнаграждения/ за периода 01.01.2010г. - 31.12.2016г.  поотделно за всички заместник-кметове  на Община Дупница /отделно за всяка длъжност/; справката да бъде по години; да се посочи на какво основание са изплатени допълнителните възнаграждения – поотделно всяка сума за какво е изплатена.

Заявлението е регистрирано с №94-С-359/11.04.2017год.  в Община Дупница. Същото съдържа възпроизведена дефиницията за надделяващ обществен интерес, както и предпочитаната форма  за предоставяне на достъп до исканата информация – сканирани копия и справки на посочена от заявителя електронна поща.

По заявлението е издадено  оспореното решение №94-С-359/2017г. с изх. №94-С-359-1/04.05.2017г. на секретаря на Община Дупница, с което е предоставен, цитирам: „…частичен достъп до обществената информация, създадена и съхранявана в Община Дупница, относно сключените договори – без достъп до личните данни в тях“. Органът е определил 30 - дневен срок за предоставения достъп, считано от датата на получаване на решението на електронната поща на заявителя, като е посочил, че информацията ще се получи по електронен път във формата на сканирани копия и справки, без да се заплаща такса за разходи.

Решението е подписано от П. П., заместващ секретаря на общината съгласно заповед №790/20.04.2017г. Видно от цитираната заповед, кметът на община Дупница е наредил на държавния служител П. С. П. на длъжност директор на Дирекция „ФД и УС“ да изпълнява правомощията на секретаря на община Дупница Н. М., считано от 24.04.2017г. до завръщането и. 

Отделно, със заповед №516/12.04.2013г. издадена от зам. кмета на община Дупница К.М., е възложено на секретаря на Община Дупница Невена Краева Манова да издава и подписва решения по постъпили заявления по ЗДОИ. Със заповед №514/12.04.2013г. кметът на общината по време на платения си годишен отпуск, е възложил  на заместник кмета на Община Дупница К.М., да изпълнява правомощията по чл.44, ал.1 от ЗМСМА, да издава необходимите заповеди съгласно чл.44, ал.2 от ЗМСМА, както и заповеди за назначаване на комисии за провеждане на всички процедури във връзка с дейността на общинската администрация на 12.04.2013г.

Към административната преписка е приложено копие от съобщение на електронната поща на оспорващия, получено на 05.05.2017г., за изпращане на решението за достъп до обществена  информация.

Жалбата срещу решението  е  постъпила в съда на 15.05.2017г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК вр. с чл.40, ал.1 от ЗДОИ.

В съдебното производство, с определение от с.з. на 28.06.2017г., съдът е изискал от жалбоподателя да посочи сканирани  копия  от какви документи и справки е получил в изпълнение на решението за достъп до обществена информация. Във връзка със съдебното определение, оспорващия е подал заявления, входирани на 09.10.2017г. и на 10.10.2017г., в които е посочено, че не е получил  обществената информацията във формата на сканирани копия и справки, както е предвидено с издаденото решение.

Горните твърдения  не се оспорват от процесуалния представител на ответника, видно от изявленията му в с.з. на 11.10.2017г. Същият не отрича, че не е предоставен разрешеният с оспореното решение частичен достъп до обществена информация, респ. не представя доказателства за противното. 

Преценката на установената фактическа обстановка, води до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от заявителя в административното производство  и в  преклузивния срок за съдебно оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна  по следните съображения:

            Предмет на оспорване е решение №94-С-359/2017г. с изх. №94-С-359-1/04.05.2017г.  на секретаря на Община Дупница, с което е предоставен частичен достъп до обществената информация, създадена и съхранявана в Община Дупница, относно сключените договори – без достъп до личните данни в тях. Проверката  на оспорения акт, съобразно доказателствата по делото и критериите по чл.146 от АПК, обосновава следните изводи:

Обжалваното  решение е нищожен  административен акт, тъй като е издадено от орган без материална компетентност. Заявителят като гражданин на Република България  /обстоятелство, което не е спорно/ е лице, което има право на достъп до обществена информация /арг. чл.4 ал.1 от ЗДОИ/. Същият е сезирал кмета на община Дупница. Последният има качеството на  задължен субект от категорията на визираните в разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДОИ като орган на местното самоуправление – съгласно чл.38, ал.1 от ЗМСМА, орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. Законодателят с разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗДОИ, е предвидил,  че решение за предоставяне или отказ за предоставяне на обществена информация, вземат органите или изрично определени от тях лица.  В случая, за да издаде оспореното решение, датирано на 04.05.2017г.,  издателят му П. П. се е позовал  на заповед №790/20.04.2017г. на кмета на община Дупница.  Видно от цитираната заповед, кметът на общината е наредил на държавния служител П. С. П. на длъжност директор на Дирекция „ФД и УС“ да изпълнява правомощията на секретаря на община Дупница Н. М., считано от 24.04.2017г.  до завръщането и, т.е. актът е издаден от заместник на титуляра, което съдът счита за законосъобразно.

В обратен смисъл обаче, са констатациите при проверката относно  законосъобразността на делегирането на административното правомощие за произнасяне по искания по реда на ЗДОИ на секретаря на община Дупница.  Както се посочи, на секретаря на Община Дупница Н. К. М. е възложено да издава и подписва решения по постъпили заявления по ЗДОИ, със заповед №516/12.04.2013г. издадена от заместник кмета на община Дупница К. М..  Последният е определен да замества кмета на Община Дупница през периода на ползване на годишния му отпуск със заповед №514/12.04.2013г.  на кмета на общината. Видно от съдържанието на заповедта за заместване, предоставените правомощия на заместника са, цитирам: „… да изпълнява правомощията по чл.44, ал.1 от ЗМСМА, да издава необходимите заповеди съгласно чл.44, ал.2 от ЗМСМА, както и заповеди за назначаване на комисии за провеждане на всички процедури във връзка с дейността на общинската администрация на 12.04.2013г.“.  Анализът на събраните доказателства в контекста на предвижданията на чл.28, ал.2 от ЗДОИ и на особеностите на института на делегиране на властнически правомощия, обосновава  изводи за това, че  делегирането на  правомощия за издаване на решения по искания за достъп до обществена информация на секретаря на община Дупница, е незаконосъобразно. Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно – за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи, като подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния въпрос / вж. Тълкувателно решение № 4/2004г. на ОС на ВАС/. Възможността за делегиране се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава;  не могат да се делегират правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган и органът на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму.   Съобразно изложеното, съдът счита, че заместник кметът на община Дупница незаконосъобразно, при отсъствие на законовите предпоставки за това, е възложил на секретаря  на общината да издава и подписва решения по постъпили заявления по ЗДОИ. Делегирането на визираните правомощия е в компетентността само на кмета на общината, който е задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ вр. с  чл.38, ал.1 от ЗМСМА, т.е. титуляр на административните правомощия и компетентен орган. Единствено  на преценката на кмета е предоставено решението дали, кога и на кой подчинен орган да възложи упражняването на част от правомощията, с които е овластен.  Макар и допустима   с оглед нормата на чл.28, ал.2 от специалния ЗДОИ,  делегацията на процесните правомощия може да бъде упражнена само от кмета на общината, но не и от определения да го замества заместник кмет.  В контекста на цитираните по-горе специфика на института, заместник кметът, макар и надлежно определен за замества кмета на общината,  не може да делегира правомощия, които не притежава, доколкото овластяването да издава решения за достъп до обществена информация е само на кмета на общината. Следва, че в периода на отсъствие на кмета,  заместникът му  притежава компетентност да се произнася по искания по реда на ЗДОИ,  но не и да възлага произнасянето на друго лице. Или заповед №516/12.04.2013г.  на заместник кмета на община Дупница, с която са делегирани правомощия  по ЗДОИ на секретаря на общината е незаконосъобразна. 

От друга страна, по делото не се твърди и доказва наличие на надлежно делегиране на компетентност с друга заповед, която да е била налице преди и към момента на издаване на оспорененото решение.  Следва изводът, че при издаването му е нарушено основно изискване за законосъобразност на индивидуалните административни актове - компетентност на издателя.  При този порок последицата е незаконосъобразност на индивидуалния административен акт в степен на нищожност, която следва да бъде прогласена от съда.

За пълнота на настоящите мотиви съдът ще изложи съображенията си и по останалите критерии за законосъобразност по чл. 146 АПК, както следва:

При издаване на оспореното решение са нарушени изискванията за форма и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила- основания за незаконосъобразност по чл. 146, т.2  и  т. 3 от АПК.  Решението на административния орган  е постановено по заявление  на жалбоподателя,  чието съдържание е възпроизведено по-горе в настоящото изложение. Проверката на същото сочи  на изводи за предявено искане за предоставяне на  различна по характер информация, която заявителят е формулирал в три пункта. От анализа на съдържанието на оспореното решение, е видно, че административният орган се е произнесъл само по точка първа от заявлението, разпореждайки предоставяне на частичен достъп до обществена информация.  Липсва произнасяне по т.2 и т.3 от заявлението.

От друга страна, формираната воля на издателя на административното решение по част от искането, съдът счита за неясна до степен възпрепятстваща  извършване на  проверка за материалноправна законосъобразност. Органът се е ограничил да посочи, че  предоставя частичен достъп до обществената информация, създадена и съхранявана в Община Дупница, относно сключените договори – без достъп до личните данни в тях. Освен, че не кореспондира в пълнота на  поисканата от заявителя информация, в разпоредителната част на постановеното  решение  отсъства  конкретизация  относно вида, предмета и процедурата на сключване на договорите, достъпът до които е разрешен. Яснота не е внесена и в съдебното производство, тъй като  оспорващият отрича да е получил сканирани копия и справки във връзка с предоставената му с решението обществена информация, а ответникът не опровергава горното с прилагане на доказателства за изпълнение на решението.  Следват изводи за това, че  оспореното решение не съответства по съдържание на изискванията на чл.34, ал.1 от ЗДОИ, а излагането на общи и частични доводи, както и на неясна разпоредителна част,   сочи на формално изпълнение на задълженията от страна на административния орган. За да може съдът да извърши адекватен и пълен контрол за законосъобразност на  оспореното властническо волеизявление, постановено по реда на чл.28, ал.2 от ЗДОИ, органът  следва да изложи фактически и правни мотиви относно всяко от направените искания за достъп до информация, като отсъствието на такива в случая, прави произнасянето незаконосъобразно. 

            На следващо място, съдът счита, че е налице мълчалив отказ на органа, формиран по т.2 и т.3 от депозираното заявление за достъп до обществена информация. Последното  изхожда от лице, което има право на достъп до обществена информация, съгласно  чл.4 ал.1 от ЗДОИ, и има нормативно установените реквизити по чл.25, ал.1 от ЗДОИ, поради което сезираното на задължения субект е надлежно и същият е  следвало да се произнесе в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ.  Безспорно е, от проверката на съдържанието на оспореното решение, че произнасяне  по т.2 и т.3 от заявлението  липсва, поради което е налице  мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Мълчаливият отказ  на ответника е в противоречие с разпоредбите на чл.28, ал.1 и чл.38 от ЗДОИ, поради което е незаконосъобразен.  При анализа на законовите разпоредби, уреждащи обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, се налага изводът, че задълженият субект по чл.3 дължи мотивирано писмено произнасяне както когато удовлетворява искането /чл.28, ал.1; чл.34  от ЗДОИ/, така и когато отказва да предостави информацията / чл.38 от ЗДОИ/. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. В случая е безспорно, че административният орган не се е произнесъл по т.2 и т.3 от заявлението на оспорващия, с което е нарушил изискванията  на специалния закон. Нормите на чл.34 и чл.37 от ЗДОИ определят какво може да е съдържанието на решението по чл.28, ал.2 от ЗДОИ – разпоредбата на чл.34 императивно определя съдържанието на акта, с който се предоставя достъп, а разпоредбата на чл.37 изчерпателно определя хипотезите, в които са налице основания за отказ. Същественото е, че и в двата случая, законодателят поставя изрично изискване за формата на произнасяне, което в случая не е изпълнено и следва незаконосъобразност на оспорения акт. 

Доколкото издаването на решение по ЗДОИ изисква преценка от страна на административния орган, включително на обстоятелствата, представляващи основание за отказ за предоставяне на информация, преписката следва да бъде върната на компетентния орган - кмета на община Дупница, за произнасяне с мотивирано решение.  Характерът на исканата  информация и редът по който следва да се предостави, са обстоятелства, които трябва да съобрази задълженият субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ във връзка с основателността на заявлението.  При произнасянето си последният следва да съобрази следното: 

По т.1 от заявлението исканата информация  безспорно е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като е свързана  с разходване на общински средства във връзка с доставката на видеокамери, с цените и  техническите характеристиките на посочените стоки, с начина на избор на доставчици, евентуално чрез  провеждането на обществени поръчки.  Що се отнася до съдържанието на самите фактури, съставени в изпълнение на договорите, е възможно  информацията да засегне трети лица,  в който смисъл следва да се прецени необходимостта от изрично писмено съгласие на същите и в зависимост от отговора –  в какъв обем и по какъв начин може да бъде предоставена исканата информация в хипотезата на чл.31, ал.4  от ЗДОИ, както и при отказ от съгласия - дали не е налице надделяващ обществен интерес в хипотезата на чл. 37, ал.1, т.2 от ЗДОИ, като последния  следва да се мотивира.

По отношение на искането по т.2 и т.3 от заявлението, органът следва да  провери дали разполага с исканата информация.  При положение, че официалната информация – бюджета на общината, която е  и източник на исканата от заявителя информация за възнагражденията на кмета и заместник кметовете, е публично достъпна, както твърди пълномощника на ответника, то органът следва да прецени има ли задължение да  я събира и обобщава по критериите и за периода, за които заявителя е преценил, че му е необходима. Горната преценка е от значение за това дали исканата информация е служебна обществена информация, която община Дупница е задължена да създава и  да съхранява, респ. дали има задължение да я предоставя по реда на ЗДОИ или следва да процедира съгласно чл.33 от ЗДОИ. 

Предвид  изводите  си  за  опорочаване  на оспореното решение  по смисъла на чл. 146, т.1  от  АПК  и  на  основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът прогласява нищожността на акта и изпраща преписката на кмета на Община Дупница за произнасяне по заявлението на оспорващия. В полза на последния се дължат сторените в настоящото производство разноски в размер на 10,00лв. за държавна такса, платими от Община Дупница.

Водим от изложеното, Административният съд

  

     Р   Е   Ш  И:        

 

ОБЯВЯВА  нищожността  на решение №94-С-359/2017г. с изх. №94-С-359-1/04.05.2017г.  на секретаря на Община Дупница, постановено по заявление №94-С-359/11.04.2017г.  на  С.С.Г. ***  за предоставяне на достъп до обществена информация, като изпраща преписката  на кмета на Община Дупница  за произнасяне  по заявлението съобразно дадените  указания  по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА  Община Дупница да заплати на С.С.Г. ***, деловодни разноски в размер на 10,00лв. - внесена държавна такса.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                          

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: