Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

                                              23.10.2017 г.

 

Номер         167                         2 0 1 7 година                             гр. Кюстендил

 

                         В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на трети октомври                                                                   2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:     

 

                                                            Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Ирена Симеонова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 147 по описа на 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     В.И.В. *** е подал жалба срещу Акт за установяване на публично общинско вземане за данък върху превозните средства № АУ 001226/26.11.2013 г., издаден от орган по приходите при  Община Дупница. Същият е оставен в сила с писмо изх. № 94-В-553-1/05.05.2017 г., издадено от Началник отдел „МДТ“ гр. Дупница по подадена жалба с вх. № 94-В-553/03.05.2017 г от В.. Съгласно чл. 98 ал. 2 от АПК на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. АУЗ № АУ 001226/26.11.2013 г. се обжалва по основание и размер, общо в размер на 655.38 лв., касаещи дължими дънъци върху моторно превозно средство, подробно описано с всички данни, като са изложени доводи за незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на административнопроизводствените правила, като по същество се отрича дължимостта на данъка в обжалваният акт. Твърди се, че данъкът за цитираното МПС е погасен по давност и задълженията не са дължими и изискуеми. Прави се искане за отмяна на административния акт, с произтичащите от това законни последици. Представя и писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. П.

     Ответната страна, чрез процесуалният си представител адв. Ч, изразява по същество становище за потвърждаване на административния акт и неоснователност на жалбата. Представя и писмена защита.  

     По делото са представени и приети като доказателства по същото, писмени такива с вх. № 5086/13.12.2016 г.; вх. № 7/04.01.2017 г.; вх. № 1920/21.07.2017 г.; вх. № 3046/04.08.2017 г.; Заповед № 1242/21.06.2012 г.; Заповед № 1243/21.06.2012 г. и Заповед № 343/15.03.2013 г. на Кмета на Община Дупница, както и образуваното пред ВАС производство, съгласно текста.

     Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Съображенията за това са следните:

     От фактическа страна се установява, че В.В. е подавал декларация по чл. 54 ал. 1 от ЗМДТ за облагане с данък върху притежаваният от него лек автомобил, подробно описан в АУЗ.      

     Данъка върху превозните средства е определен съгласно ЗМДТ и Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Дупница.

     С Акт за установяване на публично общинско вземане за данък върху превозните средства № АУ 001226/26.11.2013 г. на Гл. специалист в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница, на В.И.В. е установено да заплати задължения общо в размер на 655.38 лева /главница и лихви/. Актът е връчен на адресата на 30.11.2013 г. /съдът приема с оглед на представените доказателства – писмени и устни, че това е датата, на която е станал известен АУЗ на В./, като не е последвала жалба срещу същия и е влязъл в сила на 13.12.2013 г. Началникът на отдел „МДТ“ в Община Дупница с писмо № 94-В-553-1/05.05.2017 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил акта. Последният като решаващ орган, съгласно чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 107 ал. 4 от ДОПК, се е произнесъл при условията на чл. 155 ал.  1 и 2 от ДОПК.      

     В този смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК.

     В чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; в ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци по този закон се събират с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители.; според ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152 ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП.

     В гл. ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107 ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретният случай, се касае до определяне на задължение на данък върху мотороно превозно средство по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК.

     В случая е представена и Заповед № 1243/21.06.2012 г. на Кмета на Община Дупница, с която С Й Т – ст. специалист в дирекция “Местни данъци и такси” е определен и има качеството на орган по приходите по см. на чл. 4 ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задължения  за  местни данъци и ТБО, съгласно регламентацията на чл. 107 ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ.

     Когато с акт са установени задължения за местни данъци и такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, /правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община/.

     Предвид изложените съображения, в производството по обжалване на акта за местни данъци и такси, издаден по реда на чл. 107 ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителя на звеното за местни приходи при общината и с неговото  произнасяне приключва производството по обжалване на акта за установяване на публично общинско вземане, а по съдебен ред е по реда и при условията на чл. 156 от ДОПК. В този смисъл, жалбата се явява допустима.   

     В конкретният случай се твърди, че е налице нарушение на чл. 109 ал. 1 от ДОПК – изтичане на 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, в рамките на доказателствата по делото. Изтичането на този срок представлява отрицателна процесуална предпоставка, която е пречка за образуването и развитието на административното производство за задълженията, за които този срок е изтекъл.

     Деклараторът на превозните средства  – В.И.В. е задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ във вр. с чл. 1 ал. 1 т. 5 от ЗМДТ.

     Определянето и администрирането на местните данъци е предоставено на общинския съвет, който съгласно чл. 1 ал. 2 от ЗМДТ приема наредба за определянето и администрирането на местните данъци.

     Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Дупница е приета с Решение № 30/28.02.2008 г. /доп. и изм./

     В. е бил поканен да заплати начислените данъци в посочените в тях размери, като Община Дупница е осигурила онлайн достъп на данъчно –задължените лица до база данни с дължимите от тях суми на сайта на общината.   

     Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не дължи начислените му суми  относно описаното в АУЗ МПС. Неоснователни са и възраженията за погасено задължение по давност за дължимия данък върху превозното средство.

     Съгласно разпоредбата на чл. 52 т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани по пътната мрежа в Р. България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Според чл. 58 ал. 4 от Закона за местните данъци и такси е посочено, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение, като за излезлите от употреба МПС, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

     В конкретният случай, с оспорения АУЗ са установени неплатени задължения за данък върху превозни средства по подадена декларация, подробно описана по партиден номер ДК 423/05.02.2003 г., за МПС /лек автомобил „Х К“/, също подробно описани със съответния рег. №, двигател и рама. Към 26.11.2013 г. партидата по декларацията е била закрита 2012 г., като не са били подадени заявления от данъчно – задълженото лице, за данъчни и други облекчения през този период. На основание чл. 14 ал. 3 от ЗМДТ при промяна на някое от обстоятелствата, което има значение за определяне на дънъка, ДЗЛ уведомява общината по реда и срока по ал. 1, т.е. в двумесечен срок. Такива доказателства по делото не бяха представени.

     На основание чл. 54 ал. 3 т. 4 от ЗМДТ, когато са налице основания за предявяване право на освобождаване от данък, лицето допълнително представя необходимите документи. Задълженията по декларация с вх. № ДК 423/05.02.2003 г. за лек автомобил „Х К“, с рег. № ***** са заплащани доброволно на касите на отдел „МДТ“ към Община Дупница до 2005 г., като последната квитанция за платен датък е под № ГГ-05 7368/11.07.2005 г. на стойност 151.27 лв., което доказва че В. е знаел за дължимите от него суми и ги е заплащал като такива, като обаче от 2006 г. до издаването на АУЗ № АУ 001226/26.11.2013 г. преустановява плащанията. АУПОВ № АУ 001226/26.11.2013 г. е връчен на В. / обратна разписка на лист 31 по делото/ на 30.11.2013 г., не е обжалван и е влязъл в сила на 13.12.2013 г., както бе посочено и по – горе.

     След издаването му и влизането му в сила АУЗ е бил предаден на държавен съдебен изпълнител при ДРС за изпълнение и е било образувано изпълнително дело № 20141510402009, по което и жалбоподателят В. е получил поканата за доброволно изпълнение на 24.04.2017 г.

     От анализа на цитираните норми се налага извод, че необходимата предпоставка за отпадане на задължението за заплащане на данък е представянето на документ, издаден       от съответните компетентни органи за прекратяване на регистрацията или промяна на собствеността й. Такива документи са били представени едва към 26.11.2013 г., като партидата по декларацията е била закрита 2012 г. Ето защо и предвид липсата на доказателства преди тази дата за смяна собствеността на посочените в същото МПС, респ. прекратяването на регистрацията им, издаденият АУЗ за определения данък върху превозните средства се явява законосъобразен, в съответствие с разпоредбите на чл. 54 и сл. от ЗМДТ и чл. 38 и сл. от Наредбата за определяне на местните данъци на територията на Община Дупница.  

     Административният орган се е позовал на чл. 4 ал. 1 – 3, във връзка с подадена декларация по чл. 54 ал. 1 от ЗМДТ. С неплащането на задълженията за дънък върху превозните средства в нормативно регламентираните срокове, задълженото физическо лице е изпаднало в забава и дължи лихви, като административният орган по чл. 9б, вр. с чл. 4 ал. 3 и чл. 4 от ЗМДТ е изчислил, съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.          

     В случая дължимите задължения не са погасени по давност. Институтът на давността по чл. 171 и сл. от ДОПК касае сроковете за погасяване на задължения, както установени по подадени от лицата декларации, така и установени с административен акт. С изтичането на регламентираните в чл. 171 от ДОПК срокове се препятства възможността същите да бъдат събирани по принудителен път. В жалбата се твърди, че задължението за 2008 – 2012 г. е погасено по давност, поради което и същото не следва да се заплаща от страна на В.. Според разпоредбата на чл. 171 ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 – годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по – кратък срок. От цитираните разпоредби и приложените доказателства е видно, че задължението за 2006 г. не е било заплатено в срок, поради което и давността за същото започва да тече от 01.01.2008 г. и изтича на 01.01.2013 г., съответно за 2007 г. изтича на 01.01.2014 г.; за 2008 г. изтича на 01.01.2015 г.; за 2009 г. изтича на 01.01.2016 г.; за 2010 г. изтича на 01.01.2017 г.; за 2011 г. изтича на 01.01.2018 г. и за 2012 г. изтича на 01.01.2019 г.    

     Съгласно разпоредбата на чл. 172 ал. 1 т. 1 от ДОПК давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година. Такова производство е започнало с издаването на процесния АУПОВ № АУ001226/26.11.2013 г., което е прекъснало 5 – годишната давност. Предвид гореизложеното, недоказани се явяват доводите, че е изтекла 5 – годишната давност за събиране на публичните вземания за периода 2008 г. – 2012 г., дължими за невнесен данък за процесното МПС.

     Съгласно чл. 170 от АПК, административният орган, за който оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установи фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая, доказателствата по делото подкрепят издаването на Акт за установяване на публично общинско вземане за данък върху превозните средства № АУ001226/26.11.2013 г. на Гл. специалист в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница.         

     Предвид изложеното, съдът ще постанови своето решение.

      

     Воден от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд

 

                                    Р  Е  Ш  И:

 

     ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.И.В. ***, ЕГН ********** срещу Акт за установяване на публично общинско вземане за данък превозни средства № АУ001226/26.11.2013 г., общо в размер на 655.38 лв. /шестстотин петдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/, издаден от Гл. специалист в отдел “Местни данъци и такси” в Община Дупница.                  

    Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

    Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

                                                                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: