Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                  197                                                  24.11.2017г.                                            град Кюстендил

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                             

на двадесети ноември                                                                   две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурора Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело 151 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.284, ал.1 от ЗИНС.

            Р.С.Ш., ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр.София, II група е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ – гр.София иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНС за заплащане на обезщетение в размер на 2 800лв. за неимуществени вреди, представляващи изолация в наказателна килия, лишаване от социални контакти, телевизия и радио, настаняване в зона с повишено внимание и психически тормоз, причинени през периода 07.03.2017г. – 21.03.2017г. в резултат на заповед №107/17.02.2017г. на началника на затвора в гр.Бобов дол, отменена с решение №43/23.03.2017г. по адм.д.№52/2017г. на КАС.

В с.з. ищецът поддържа иска по основание и размер.

            В писмен отговор вх.№3881/13.10.2017г. пълномощникът на ответника намира иска за неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне, а в становище от 16.11.2017г. претендира юк възнаграждение.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за недоказаност на иска и моли същият да не се уважава.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка:

До 23.04.2017г. ищецът е пребивавал в затвора в гр.Бобов дол по изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, а от 24.04.2017г. и понастоящем се намира в затвора в гр.София.

Със заповед №107/17.02.2017г. на основание чл.101, т.7 от ЗИНС началникът на затвора в гр.Бобов дол е наказал ищеца с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия /вж. л.19-32/. Заповедта е отменена с решение №43/23.03.2017г. по адм.д.№52/2017г. на КАС. Решението на съда е окончателно. От съдържанието на съдебният протокол е видно, че заповедта е връчена на ищеца на 07.03.2017г.  и от този ден е започнало изпълнението на дисциплинарното наказание. Страните не спорят, че дисциплинарното наказание е изпълнено през периода 07.032017г. – 21.03.2017г..

В затворите в гр.Бобов дол и гр.София липсват документи, жалби и други книжа във връзка с изпълнение на дисциплинарното наказание, видно от съобщенията на л.8,12 и 49. В писмото от началника на затвора в гр.София от 17.10.2017г. се сочи, че реда и начина на настаняване в наказателните килии, както и вещите, които лишените от свобода могат да държат при себе си са изчерпателно регламентирани в чл.103 от ЗИНС и чл.96 от ППЗИНС.

Със заповед №489/06.10.2016г. началникът на затвора в гр.Бобов дол е наложил идентично наказание на ищеца за срок от 5 денонощия. Видно от разпореждане №396/11.04.2017г. и определение №205/03.05.2017г. по адм.д.№91/2017г. по описа на КАС съдебното производство е прекратено поради неотстранени нередовности по  предявен иск на ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от изолирането му в наказателната килия по посочената заповед, отменена с определение №592/10.11.2016г. по ч.н.д.№1607/2016г. на РС – Дупница. Ищецът представя посочените документи за установяване на трайно противоправно поведение на затворническите власти по налагане на незаконосъобразни дисциплинарни наказания „изолиране в наказателна килия“ спрямо личността му.

 Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от ЗИНС. Нормата е материалноправна и намира приложение през процесния период 07.03.2017г. – 21.03.2017г. по отношение твърдяните вреди. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора.

Разгледан по същество, искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на обезвредата в конкретния случай по делото включва следните кумулативни елементи: 1/нарушение на чл.3 от ЗИНС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че през исковия период 07.03.2017г. - 21.03.2017г. ищецът в качеството на осъдено лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, по силата на заповед №107/17.02.2017г. на началника на затвора в гр.Бобов дол е изтърпял дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, която заповед с решението по адм.д.№52/2017г. на КАС е отменена като незаконосъобразна. Обективните предели на присъдено нещо по чл.177, ал.1 от АПК на решението на КАС се разпростират върху всички правни субекти, включително и спрямо настоящия съд. С решението по делото съдът е установил, че изтърпяването на дисциплинарното наказание от ищеца е основано на незаконосъобразен административен акт, т.е. било е недължимо.

Съгласно постоянната практика на ЕСПЧ, искът на лицето, лишено от свобода, на което допълнително е наложено незаконосъобразно дисциплинарно наказание, трябва да се разглежда от гледна точка на приложението на чл.3 от ЕКПЧ, съдържащ забрана  за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Наличието на пилотното дело „Нешков и др. срещу България“ задължава съда да приложи трайно установения от ЕСПЧ подход при определяне наличието на нарушение по чл.3 от ЕКПЧ, утвърдения стандарт на доказване, разпределящ доказателствената тежест по различен от гражданското съдопроизводство начин, да приложи принципът на кумулативния ефект на всички условия, при които пребивава лишения  от свобода и да приложи презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Според ЕСПЧ, нарушение по чл.3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода /вж. решение №174/09.01.2017г. на ВАС по адм.д.№13974/2015г., III о./.

В случая по делото е доказано нарушение по чл.3 от ЕКПЧ. Ищецът, който е лишен от свобода и изтърпява наказание въз основа на законосъобразно наложена присъда, въз основа на незаконосъобразната заповед №107/17.02.2017г. на началника на затвора през процесния период е бил подложен на допълнително ограничение поради незаконно му изолиране в наказателната килия. Само по себе си това допълнително ограничение налага извод за нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Заедно с него в условията на кумулативност следва да се добавят лишаването на ищеца от присъщите за изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ социални контакти с останалите осъдени лица, т.к. изтърпявайки дисциплинарното наказание Ш. е бил изолиран от другите осъдени лица, бил е на отделно хранене и на отделен престой на открито по см. на чл.96, ал.1, ал.6 и ал.8 от ППЗИНС във вр. с делегацията от чл.103, ал.2 то ЗИНС. Режимът на изтърпяване на дисциплинарното наказание е довел и до лишаване на ищеца от телевизия и радио, каквото право са имали останалите лишени от свобода по арг. от чл.83, ал.1 и ал.2 от ППЗИНС във вр. с чл.87 от ЗИНС. Ищецът е бил настанен в зона за повишена сигурност, предполагаща засилени мерки за охрана, по-високи от мерките по наложения му режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Кумулативният ефект от всички условия по изтърпяване на дисциплинарното наказание налага извод за нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Посочените условия надхвърлят прага на суровост, т.е. излизат извън неизбежния елемент на страдание поради изтърпяваното наказание „лишаване от свобода, заради незаконния характер на наложеното дисциплинарното наказание.

Наличието на нарушение на абсолютното право по чл.3 от ЕКПЧ предполага понасяне на неимуществени вреди без да е налице необходимост от доказването им от страна на ищеца, която съдебна практика на ЕСПЧ е намерила отражение в чл.284, ал.5 от ЗИНС.

Налице е причинно-следствена връзка между доказаните като претърпени неимуществени вреди и отменената заповед за дисциплинарно наказание, т.к именно в резултат на нейното изпълнение лишеният от свобода е претърпял претендираните вреди.

Имайки предвид кумулативният ефект на въздействие на условията в наказателната килия и произтичащите от тяхното съществуване ограничения в социалните контакти на ищеца, лишаването му от телевизия и радио, повишените мерки за сигурност спрямо неговата личност и имущество и причиненият психически и физически дискомфорт, дължимият размер на обезвреда, определен при условията на чл.52 от ЗЗД, е сумата от 700лв., изчислена по 50лв. на денонощие за общо 14 денонощия. При определяне на обезщетението съдът изхожда от обстоятелствата, че твърдяните вреди не засягат жизнено важни потребности за личността на ищеца през исковия период, като липсват доказателства за настъпили особено съществени травматични увреждания върху неговата психика и физика. Т.е. неудобствата не са били по-големи от обичайните в тези случаи, като преживените ограничения са за сравнително кратък период от време. За разликата до претендираните 2 800лв. искът ще се отхвърли като неоснователен.

Съдът не присъжда законна лихва върху уважения размер на обезщетение, т.к. не е поискана. Лихвата представлява самостоятелно парично вземане, макар и с акцесорен характер по отношение главния иск за обезщетение.

Съдът не присъжда разноски за ищеца, т.к. такива не са поискани до приключване на съдебното дирене по делото.

По арг. от чл.286, ал.2 от ЗИНС съдът не присъжда юк възнаграждение за ответника.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ да заплати на Р.С.Ш. /с посочени лични данни/ сумата 700лв. /седемстотин лева/ обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНС за нарушения на чл.3 от ЗИНС за неимуществени вреди, представляващи изолация в наказателна килия, лишаване от социални контакти, телевизия и радио, настаняване в зона с повишено внимание и психически тормоз през периода 07.03.2017г. – 21.03.2017г. в резултат на заповед №107/17.02.2017г. на началника на затвора в гр.Бобов дол, отменена с решение №43/23.03.2017г. по адм.д.№52/2017г. на КАС, като за разликата до претендираните 2 800лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: