Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 06.11.

 

181

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                   Година                                       Град

 

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ           

 

На шести октомври, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА         

С участието на секретаря Лидия Стоилова

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ПЕТРОВА адм. дело № 155/2017г. по описа и  ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ – оспорване на подзаконов нормативен акт.

Образувано е по протест на Прокурор от Окръжна прокуратура Кюстендил, с който се иска отмяна на разпоредбите на чл. 1, ал. 2, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 3, чл. 52 и чл. 53 от Наредбата за управление на общинските пътища в община Рила, поради противоречието им с материалноправни разпоредби от по-висок ранг.  Развиват се съображения за противоречие на всяка една от оспорените разпоредби със законови такива или разпоредби на подзаконов нормативен акт на МС. Иска се отмяната им или обявяване на нищожност. Иска се присъждане на деловодни разноски, сторени от прокуратурата.

Ответникът – Общински съвет Рила, представляван от председателя, представя писмени доказателствени средства и развива съображения в писмени становища от 14.07.2017г. и 05.09.2017г.

Прокурорът от Окръжна Прокуратура Кюстендил дава заключение за допустимост и основателност на оспорването, което изцяло поддържа. Развива аналогични съображения.

            Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорените тестове от Наредбата за управление на общинските пътища в община Рила са със следното съдържание: /вж. л. 79 - 84/:

Глава първа „Общи положения” от Наредбата:

Чл. 1, ал. 2 - Наредбата не се прилага за:

1.улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях , които едновременно са участъци от републикански или общински пътища;

2.селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи;

3. горските пътища;

4. частните пътища

 

Глава трета „Специално ползване на пътищата”:

Раздел I „Общи положения”:

 

Чл. 20, ал.1 – „Кметът на общината отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато:

1. не са налице условията на чл.26, ал.7 от ЗП;

2. специалното ползване предполага увреждане на собствеността на други лица или прави невъзможно ползването на пътя за дейности от обществен интерес;

3. специалното ползване изисква трайна промяна  на предназначението и характеристиките на пътя;

4. предстои преустройство на пътя, предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план.”

 

Чл. 21, ал. 4 – „Разрешението за специално ползване по ал. 1 е валидно за срок от една година.”

 

Глава шеста „Административно наказателни разпоредби”

 

Чл. 52, ал. 1 – Наказват се с глоба от 300 до 2 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физически лица нарушили разпоредбите за забрана за строително в ограничителните зони и извършване на действия извън специалното ползване, както и нормалното функциониране на водоотводните съоръжения или които извършват или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежности на пътя;

2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на общинската администрация;

3. разпиляване на вредни вещества, вредни за хората и околната среда;

4. извършване в обхвата на пътя на:

а) дейности, застрашаващи безопасността на движението или използването на пътищата  извън тяхното предназначение;

б) дейност, предизвикваща прекъсване, отклоняване или спиране на движението.

5. извършване в обхвата на пътя без разрешение на Общинската администрация, управляваща пътя:

а) строителни и ремонтни работи по пътищата;

б) прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, въжени други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали;

6.разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на администрацията, която управлява пътя;

ал. 2 – При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 500 до 3 000 лева

ал. 3 – Кметът на Общината уведомява писмено районната дирекция за национален строителен контрол с искане за незабавно спиране на строителните работи.

 

Чл. 53 – В случаите, когато нарушенията по чл. 51 и чл. 52 са извършени от юридически лица и търговци, регистрирани по реда на Търговския закон, на същите се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лева, а при повторно нарушение 2 000 до 7 000 лева.

Наредбата за управление на общинските пътища в община Рила , чиито текстове са оспорени в настоящото производство, включително в частта на оспорените текстове, е приета с решение на Общински съвет Рила № 102 по протокол № 14 от 26.04.2012г.

Въпреки дадените изрични указания на съда за сочене на доказателства от ответника относно спазване изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове в производството по приемане на наредбата, такива не са представени. В съответствие с правилото за тежестта на доказване в съдебния административен процес следва да се приеме, че проектът за наредба, ведно с мотивите към него, не са били публикувани на интернет-страницата на община Рила при условията и в сроковете по чл. 26, ал. 2 от ЗНА.

Проектът за приемане на наредбата, чиито текстове са оспорени в настоящото производство е внесен за разглеждане от Общински съвет Рила с предложение № РД02-09-106/05.04.2012г. от кмета на община Рила. Видно от съдържанието му, предложението на кмета на общината притежава мотиви, отговарящи на изискванията по чл. 28 от ЗНА.

Проектът за наредба е приет на заседание на Правната комисия – постоянна комисия към Общинския съвет, предхождащо разглеждането му на заседание на този орган.

Решение № 102/26.04.2012г. по протокол № 14 от заседание на Общинския съвет, проведено на тази дата, е прието в присъствието на 11 общински съветници. Всички са гласували „за“ приемане на наредбата.

С писмени бележки от 05.09.2017г. от председателя на Общински съвет Рила са представени доказателства за приемане на решение 367/27.07.2017г. на Общински съвет Рила, с което са приети изменения и допълнения на Наредбата за управление на общинските пътища. В о.с.з. на 06.10.2017г. тези писмени доказателствени средства са приети по делото. Въз основа на тях се установява, че преди хода на устните състезания по делото с решение № 367/27.07.2017г. Общински съвет Рила отменя изцяло оспорената разпоредба на чл. 1, ал. 2 от наредбата; В чл. 20, ал. 1 се прави следното допълнение – създава се нова точка 5 със следния текст: „не е осигурена безопасността на автомобилното движение съгласно изискванията на Закона за движението по пътищата, установено със становище на органите на МВР“; в чл. 21, ал. 3 се изменя, както следва: думите „за срок от една година“ се заменят с думите „за срок от две години“; в чл. 52, ал. 1 думите „от 300 до 2 000 лева“ се заменят с „от 1 000 до 5 000 лева“, в ал. 2 думите „от 500 до 3 000 лева“ се заменят с думите „от 2 000 до 7 000 лева“; Текстът на чл. 53 се отменя и се създава нов текст под номера на тази разпоредба, а именно: Ал. 1 „При нарушения по чл. 51 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1 000 до 5 000 лева, а при нарушения по чл. 52 – в размер от 3 000 до 8 000 лева. Ал. 2 „При повторно нарушение по чл. 51 имуществената санкция е в размер от 2000 до 7000 лева, а по чл. 52 – в размер от 4 000 до 12 000 лева“.

След като извърши служебна проверка за допустимостта на оспорването, Административният съд счита следното:

Оспорването е подадено от прокурор при Окръжна прокуратура Кюстендил, при упражняване на компетентността му по чл. 186, ал. 2 АПК. Отнася се до нормативен административен акт, фактическият състав по приемането на който е осъществен изцяло. Т.е. налице е подзаконов нормативен акт на общинския съвет, който е породил своето действие, респективно годен е за съдебно обжалване.

Протестът срещу разпоредбите на чл. 1, ал. 2; чл. 20, ал. 1; чл. 21, ал. 3 от наредбата е недопустим. Въз основа представените от ответника доказателства за изменение и допълнение на Наредбата за управление на общинските пътища в община Рила с решение № 367/27.07.2017г. на Общински съвет Рила се установява, че разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от наредбата е отменена,  разпоредбата на чл. 20, ал. 1 е допълнена с нова точка 5, която е със съдържание, поради чиято липса е предприето оспорването на същата, а чл. 21, ал. 3 е изменена съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата за специално ползване на пътищата, приета с ПМС № 179/04.07.2001г., поради противоречието с която е оспорена.

Съгласно чл. 79 от АПК вр. с чл. 11, ал. 3 от ЗНА, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт. В случая отмяната, респективно изменението и допълнението на цитираните в предходния абзац разпоредби, по същество отменя онова тяхно съдържание, което съставлява предмета на оспорване. Последното, в резултат на съответните изменения и допълнения не е действащо право. Следователно протестът срещу разпоредбите на чл.1, ал. 2; чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от наредбата е лишен от предмет, поради което е и процесуално недопустим. Правният ефект от изменението и допълнението, респективно отмяната на атакуваните норми от органа, който ги е издал чрез приемане на нови разпоредби, уреждащи същите обществени отношения, е идентичен с правния ефект на отмяната със съдебен акт /чл.,195, ал.,1 от АПК/ - от деня на отмяната, същите не съществуват в правния мир и за оспорващия отпада правният интерес от протестирането им. Съдебното производство следва да се прекрати, тъй като с изменението на оспорените нормативни разпоредби е постигната целта на оспорването и неговият предмет е отпаднал. Следва оставяне без разглеждане на протеста в частта му срещу разпоредбите на чл.1, ал. 2; чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от наредбата.

В останалата му част протестът на прокурора от Окръжна прокуратура е допустим.

По основателността Съдът счита следното:

Необходимо е по свой служебен почин решаващият орган да провери законосъобразността на нормативния административен акт не само на посочените, а на всички основания за законосъобразност – чл. 168, ал. 1 по препр. от чл. 196 АПК.

Наредбата за управление на общинските е приета от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Въз основа на извършения по-горе анализ на писмените доказателствени средства се формира извод, че са спазени изискванията на чл. 28, ал. 2 и 3 от ЗНА, но не е осъществена процедурата чл. 26, ал. 2 от ЗНА.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА преди издаване или приемане на нормативен акт, проектът за него, заедно с мотивите, съответно докладът, се публикува на интернет – страницата на съответната институция, като на заинтересуваните лица се предоставя най – малко 14 дневен срок за предложения и становища по проекта. Нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА има императивен характер, представлява гаранция за предоставяне възможност на заинтересуваните лица да участват с предложения и становища в процеса по издаване на нормативния акт, което от своя страна е необходимо за спазване повелителното правило на чл. 77 от АПК. Т. е. неизпълнение на изискването по чл. 26, ал. 2 от ЗНА по препр. от 80 АПК във всички случаи, включително и при оспорване на отделни разпоредби от нормативен акт или на негови изменения и/или допълнения, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и има за последица незаконосъобразност на акта.

Въз основа на събраните като доказателства по делото протоколи от заседанията на Общински съвет Кюстендил, подробно разгледани и анализирани по-горе, се прие за установено, че при разискванията, предложенията и гласуването на решението, с което е приета наредбата, включително в оспорените части, приети с първоначалната й редакция, са били налице необходимите кворум и мнозинство по чл. 27, ал. 4 ЗМСМА.

По материалната законосъобразност на чл. 52 и чл. 53 от наредбата, включително относно материалната компетентност на Общинския съвет да приеме тези разпоредби, Съдът счита следното:

По-горе в настоящите мотиви се пресъздадоха оспорените текстове на чл. 52 и чл. 53 от наредбата. Цитира се и изменението на тези текстове с решение  № 367/27.07.2017г. на Общински съвет Рила. Сравнителният анализ между първоначалното съдържание и последващото вследствие посоченото изменение формира извода, че предвидените в разпоредбите глоби и имуществени санкции са изцяло съобразени по размер с тези предвидени в аналогични разпоредби от Закона за пътищата – чл. 53, ал. 1 и 2 и чл. 54, ал. 1 и 2.

От друга страна се констатира дословно пресъздаване законовите текстове на чл. 53 и чл. 54 от Закона за пътищата, съответно в чл. 52 и чл. 53 от наредбата. Т.е. в оспорените разпоредби, включително и след изменението им с № 367/27.07.2017г., е предвидена административнонаказателна отговорност за деяния, за които същевременно такава рагламентация е налице и в действащата законова уредба. Съгласно чл. 8 от ЗНА общинските съвети уреждат неуредени от нормативните актове от по-висока степен въпроси от местно значение. Т.е. едно от условията за допустимостта, т.е законосъобразността на приеманите от общинските съвети подзаконови разпоредби, е съответните обществени отношения да не са уредени с нормативен акт от по-горен ранг, т.е. да не е налице паралелно действаща законова уредба. Това условие, с оглед необходимостта от правна стабилност и сигурност, в разглежданата хипотеза не е налице, включително и в хипотезата на буквално пресъздаване на законовия текст. Съществуването на подзаконова, макар и същата по съдържание, паралелна със законовата уредба, е в противоречие с 8 от ЗНА. Приемането й стои извън материалната компетентност на общинските съвети да уреждат с нормативен акт въпроси от местно значение, за които не е налице регламентация в нормативните актове от по-висока степен. Последицата от тази липса на материална компетентност е нищожност на оспорените разпоредби, която следва да се прогласи.

            На основание чл.143, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК Общински съвет Рила дължи заплащане на сторените от Окръжна прокуратура Кюстендил деловодни разноски в размер на 20 лева за заплатена такса за обнародване на оспорването в Държавен вестник.

            Воден от изложените съображения СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЯВЯВА за нищожни разпоредбите на чл. 52 и чл. 53 от Наредба за управление на общинските пътища в община Рила, приети с решение № 102/26.04.2012г., изм. с решение 367/27.07.2017г. на Общински съвет Рила.

           

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста на Окръжна прокуратура Кюстендил срещу чл. 1, ал. 2; чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от Наредбата за управление на общинските пътища в община Рила, приети с решение № 102/26.04.2012г., изм. и доп. с решение 367/27.07.2017г. на Общински съвет Рила  и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

 

ОСЪЖДА Общински съвет Рила да заплати на Окръжна прокуратура Кюстендил деловодни разноски в размер на 20 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

            В случай, че срещу настоящото съдебно решение не постъпи жалба или протест или те бъдат отхвърлени, решението да се публикува на интернет – страницата на община Рила

 

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

2.