Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                                                                      № 175

гр.Кюстендил, 27.10.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№157/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                Г.Б.Т., ЕГН ********** *** оспорва заповед за задържане на лице рег.№348зз-72/02.05.2017г. на полицейски орган при РУ Дупница към ОДМВР - Кюстендил, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържан за срок от 24 часа. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Със заповед за задържане на лице рег.№348зз-72/02.05.2017 г. на полицейски орган Щ. К. К. на длъжност „разузнавач“ в група „ПТП“, сектор „КП“ при РУ Дупница жалбоподателят е задържан на 02.05.2017 г. в 11.30 часа за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с мотив - наличие на данни за извършено от лицето престъпление, за което е образувано д.п.№253/2017г. по описа на РУ – Дупница относно заплаха към полицейски служител.

                 От докладна записка рег.№348р-5787/17.05.2017г., докладна записка рег.№348р-5288/04.05.2017г., находяща се в д.п. №253/2017г. по описа на РУ – Дупница, както и от цялото досъдебно производство, и обясненията на ответника, дадени при условията на чл.176 от ГПК, се установява, че полицейският орган е издал процесната заповед, доколкото е бил запознат, че Г.Т. е отправил заплаха към полицейски служители и за това деяние е образувано досъдебно производство за евентуално извършено престъпление. На 02.05.2017г. жалбоподателят е бил поканен да се яви в полицейското управление именно във връзка с това д.п.№253/2017г. При явяването му е задържан за срок от 24 часа по устно разпореждане на горестоящия орган.

Видно от материалите, съдържащи се в д.п.№253/2017г. по описа на РУ – Дупница, е че същото е образувано на основание чл.212, ал.3 от НПК по повод съобщение на В. И. С. срещу Г.Т. за това, че на 02.05.2017г. в гр.Дупница, чрез обаждания по мобилен телефон, се е заканил с убийство на А. Л. В. и В. И. С. и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у двете лица – престъпление по чл.144, ал.3 от НК. От протоколите за разпит на лицата, срещу които е отправена заканата и на св.И. Д. се установява гореописаната фактическа обстановка, досежно деянието на Г.Т.. С постановление от 16.06.2017г. жалбоподателят е привлечен  като обвиняем за извършено престъпление по чл.144, ал.3 от НК.

                  С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок /заповедта е връчена на 02.05.2017г., а жалбата е депозирана на 15.05.2017г./, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

                 Оспорената заповед за задържане на лице рег.№348зз-72/02.05.2017г. на полицейски орган при РУ Дупница представлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган с оглед длъжността на ответника във вр.с чл.72, ал.1 от ЗМВР. Спазена е установената форма и не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР задържането на лицата по чл.72, ал.1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Разпоредбата на чл.74, ал.2 определя задължителните реквизити на заповедта за задържане. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл.59, ал.2 от АПК, според което, когато актът се издава в писмена форма трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването. Посочването им в заповедта, представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. В настоящият случай съдът приема, че в заповедта са изложени фактически твърдения, които покриват изискването за мотивираност и са относими към посоченото правно основание за издаването й – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Т.е. налице е припокриване на фактически и правни основания, които са посочени в обем, който да разкрива по безспорен начин волята на органа за издаването на заповедта за задържане на лице и да позволяват осъществяване на съдебен контрол за законосъобразността на акта. Цитирането на приложимата правна норма – чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и посочването на образувано д.п.№253/2017г. по описа на РУ – Дупница за заплаха към полицейски служител съдът намира за достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона.

С оглед приложението и на материалния закон съдът счита заповедта за законосъобразна. Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата визирани в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР вкл. Анализът на събраните по делото доказателства /д.п.№253/2017г. по описа на РУ – Дупница – копие, докладна записка рег.№348р-5787/17.05.2017г. и обясненията на ответника, дадени при условията на чл.176 от ГПК/ обуславя извода, че задържането на Г.Т. е било извършено във връзка с наличие на данни за заплаха към полицейски служители – престъпление по чл.144, ал.3 от НК, за срок, посочен в закона. Действията на полицейския орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР са съответстващи на установената фактическа обстановка. Ирелевантно е обстоятелството, че жалбоподателят сам е отишъл в РУ – Дупница, доколкото задържането под стража на основание  чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл.22 от ЗАНН ПАМ, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление, именно от това лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението.

Събраните по делото доказателства – протоколи за разпит на свидетели и докладни записки, обосновават наличието на материалноправните предпоставки по  чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието „данни“ по смисъла ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, действително имат различно съдържание. То се изразява в това, че при наказателното производство е необходимо да са налице достатъчно данни, обосноваващи основателно предположение за извършено престъпление, докато при ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл.72 от ЗМВР - данни за извършено престъпление. От последните е достатъчно само и единствено полицейския орган да може да направи извод, че задържаното лице е автор на престъпно деяние. В хода на административното производство съдът приема, че за полицейския орган са били налице такива – образувано д.п.№253/2017г. по описа на РУ – Дупница за извършено от Г.Т. престъпление, изразяващо се в заплаха към полицейски служители, които налагат необходимостта от задържането му. Преценката на органа е била в съответствие с изискванията на закона, поради което в условията на оперативна самостоятелност той е наложил мярката. Не е нарушен чл.6 от АПК, тъй като в качеството на субект на административния процес по налагане на принудителни мерки и наказания, административният орган е упражнил своите права за постигане целите на закона така, че да не вреди на правата и свободите на жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта.

 По гореизложените съображения съдът ще отхвърли жалбата като неоснователна, поради отсъствие на основанията по чл.146 от АПК.

С оглед изхода от делото разноски не се присъждат.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Г.Б.Т., ЕГН ********** *** срещу заповед за задържане на лице рег.№348зз-72/02.05.2017г. на полицейски орган при РУ Дупница към ОДМВР - Кюстендил, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е задържан за срок от 24 часа.  

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: