Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 153

гр.Кюстендил, 06.10.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№159/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

Р.Б.М., ЕГН ********** *** оспорва решение №99/07.03.2017г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без уважение жалбата й срещу кмета на Община Радомир с изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признак „лично положение“, „политическа принадлежност“ и „убеждение“. Развиват се съображения за незаконосъобразност на решението, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, в частност гарантиране правото на защита на лицето.

                 Ответникът в писмен отговор, подаден от процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

                 Заинтересованата страна кмета на Община Радомир  не се явява и не изразява становище по жалбата.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Производството по издаване на оспореното решение №99/07.03.2017г. на КЗД е започнало по жалба на Р.Б.М. с вх.№44-00-4359/07.12.2015г. срещу кмета на Община Радомир с изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признак „лично положение“, „политическа принадлежност“ и „убеждение“. Същата е уточнена с уточняващо писмо вх.№44-00-150/20.01.2016г., в което поддържа твърдението си, че е дискриминирана по признак „лично положение“ - в качеството й на безработно лице в сравнение с лицата Д.В., О.Т. И П.В., които преди да бъдат назначени в Общината също са имали нейния статус; по признак „политическа принадлежност“ – в качеството й на гражданин в сравнение с лицата Д.В., О.Т. И П.В., принадлежащи към управляващата политическа партия по време на тяхното назначаване; по признак „убеждение“ – поради убежденията й да осъществява граждански контрол върху управлението на общината и инициираните от нея в тази насока форми на контрол в сравнение с останалите граждани в сходно положение.

 С разпореждане №148/08.02.2016г. председателят на КЗД е образувал преписка №55/2016г., разпределил е същата за разглеждане от 5-членен състав, указал е да се избере председател и докладчик по преписката, разпределил е доказателствената тежест между страните. Изпълнени са разпорежданията видно от писмо изх.№12-11-255/12.02.2016г. С разпореждане №177/18.02.2016г. на председателя на КЗД е определен служител от отдел „Специализирано производство“ на Дирекция „Специализирано производство“ да извърши необходимите действия по проучване на преписката. Изготвен е доклад-заключение от докладчика, с който е направено предложение да се насрочи заседание за разглеждане на преписката. Проведени са съдебни заседания на 05.07.2016г., 25.10.2016г. и 25.01.2017г., на които е изслушана жалбоподателката, приети са доказателствата, събрани по време на проучването, събрани са допълнително поискани от жалбоподателката писмени доказателства.

Постановено е оспореното решение №99/07.03.2017г. на КЗД, с което е установено, че кметът на Община Радомир не е осъществил дискриминация по см. на чл.4, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с §1, т.7 от ЗЗДискр по признаци „лично положение“, „политическа принадлежност“ и „убеждение“ спрямо Р.Б.М. *** и жалбата е оставена без уважение.

От писмените доказателства, сбрани в хода на производството пред КЗД се установява, че О.Т.е назначен на длъжността „главен инженер“ на основание чл.68, ал.1, т.4 от КТ – до провеждане на конкурс; че П.С. е назначен на длъжността „шофьор“ на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ и че за длъжността не се изисква провеждане на конкурс; че за длъжността „директор ДСХ „Св.И.Р.“ – Радомир е обявен конкурс, обявата е публикувана във вестник „Вяра“ на 15.07.2014г., бр.157, на 19.08.2014г. е проведен първи етап по допускане на кандидатите, на 26.08.2014г. е проведен втори етап по защита на концепция и на 01.09.2014г. е проведен трети етап по интервю с кандидатите, като е извършено класиране и е предложено на кмета да назначи на длъжността Д.В.. Представени са и две решения на кмета на Община Радомир по ЗДОИ. С решение №612/10.10.2014г. е предоставен достъп до обществена информация на Р.М. относно годишните отчети за извършената дейност от кметския наместник на с.Н. и докладите за изпълнение на служебните му задължения, за регламентираното му работно време, за общия брой назначени служители на трудови договори в Община Радомир за периода 01.10.2011г. – 01.09.2014г. без конкурс, за времето през което О.Т.заема длъжността „главен инженер“, за това каква длъжност заема лицето П.С., от кога и на какъв договор е, за това дали е провеждан конкурс за длъжността „директор“  на  дома за възрастни хора в общината и от кога лицето Д.В. заема тази длъжност. С решение, обективирано в отговор изх.№АО-94-00-1244/21.12.2015г. е предоставен достъп до обществена информация на Р.М. за това от кога е заета длъжността „кметски наместник“ на с.Н., от кого, с какво образование е лицето,  как е станало назначаването, колко заявления са подадени за длъжността и от кои лица, колко общо новоназначени служители има в общината, с какъв договор са назначени.

В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства за проведения конкурс за длъжността „директор“ на ДСХ „Св.И.Р.“ – Радомир, за начина на заемане на длъжността „главен инженер“, за длъжността „секретар на Община Радомир“, за длъжността „кметски наместник“ на с.Б. и с.Н., както и за обстоятелството жалбоподателката подавала ли е заявления за участие в конкурс или за назначаване на друга длъжност.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд /определение №6454/23.05.2017г. на ВАС, постановено по адм.д.№5536/2017г./. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл.47 от ЗЗДискр. Изпълнена е процедурата по чл.48, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.54 от закона. Решението е постановено в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Уважени са доказателстветите искания на жалбоподателката за допълнително събиране на доказателствени средства. В решението са изложени съображенията, обосноваващи постановеният правен резултат. КЗД е проверила и анализирала обстойно и задълбочено в съвкупност и поотделно събраните по преписката доказателства съгласно чл.36, ал.3 от АПК, а в изпълнение на чл.35 от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. В този смисъл съдът счита, че КЗД е спазила регламентираната процедура, като по този начин е гарантирала в пълна степен правото на защита на страните.

Решението на КЗД е постановено и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Императивната разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБългария е страна. По см. на ал.2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сходни обстоятелства. В разпоредбата на  §1, т.7 от ДР ЗЗДискр е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране", а именно всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Анализът на нормите сочи, че за да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма от обективна и субективна страна – деяние, което пряко или непряко засяга права или законни интереси на лицето /неблагоприятно третиране по см. на §1, т.7 от ДР ЗЗДискр/, това неблагоприятно отношение да се квалифицира като неравно в сравнение с действително проявено или вероятно бъдещо по-благоприятно отношение към друго лице при сходни обстоятелства и пряка причинно следствена връзка между неправомерния диференциран подход и защитен признак по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр – в случая „лично положение“, „политическа принадлежност“ и „убеждение“.

Анализът на събраните доказателства по делото налага за съда извода за недоказаност на по-неблагоприятно третиране на Р.М. по признаците „лично положение“, „политическа принадлежност“ и „убеждение“ от кмета на Община Радомир. В законодателната уредба липсва легална дефиниция на защитения признак „лично положение“. С оглед на това следва да се установи и докаже във всеки конкретен случай значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и същевременно отчита универсалния обхват на закона. В случая наведения като защитен признак от жалбоподателката се отъждествява с качеството й на безработна. Тази характеристика според съда не може да се разглежда като уникален белег на лицето, нито пък да се приеме за доказано, че поради това си качество е била неравно третирана в сравнение с лицата Д.В., О.Т. И П.В., които преди да бъдат назначени в Общината също са имали нейния статус. Доказателставата установяват, че Р.М. е депозирала заявления за назначаване на длъжности в Община Радомир през 2007г. с молба вх.№АО-94-00-372/15.11.2007г. /кметски наместник/, молба вх.№АО-94-00-1075/08.11.2011г. /кметски наместник/ и заявление вх.№АО-92-00112/01.08.2005г. /директор „Евроинтеграция и местно развитие“/. На първо място съдът отчита, че те са ирелевантни за правния спор, доколкото са извън давностния срок по чл.52, ал.1 от ЗЗДискр. На второ място се приема недоказаност на твърденията за неравно третиране, поради липсата на събрани при проведено пълно и главно доказване от жалбоподателката съгласно чл.9 от ЗЗДискр. доказателства за дискриминационно отношение от страна на кмета на Община Радомир спрямо Р.М. по признак „лично положение“. Не се установи жалбоподателката от 2013г. до момента на подаване на жалбата пред КЗД да е подавала заявления за назначаване или за участие в конкурс за заемане на свободни длъжности в общината. Същата е получила информация по реда на ЗДОИ, но този факт не означава проявено активно поведение от нейна страна за заемане на дадена позиция. Неотносимо за казуса е обстоятелството дали дадена длъжност се заема чрез провеждане на конкурс, или чрез назначаване при положение, че Р.М. не е доказала желание за участие в такива процедури. Сочените от нея за сравнение лица са назначени при спазване на закона и при положение, че жалбоподателката не е кандидатствала наравно с тях за назначаването й, не може да се извърши преценка за това налице ли е неравно третиране в сравнение с действително проявено отношение към другите лица при сходни обстоятелства, както  и има ли пряка причинно следствена връзка между неправомерния диференциран подход и защитения признак по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. – „лично положение“. 

Събраният доказателствен материал по делото не установява и дискриминация по признака „убеждение“. Жалбоподателката твърди, че с оглед убеждението й да осъществява граждански контрол върху управлението на община Радомир и инициираните от нея форми на контрол в сравнение с останали граждани е неравно третирана от кмета – назначението на кметски наместници е извършено по преценка на работодателя, предоставяна й е противоречива информация за свободни длъжности в общината, което я е лишило от възможността да кандидатства за тях. Сочените деяния на кмета на Община Радомир съдът не преценява като засягане на правата и законните интереси на Р.М.. Съгласно разпоредбата на чл.46а, ал.1 от ЗМСМА в населено място, което не е административен център на кметство, кметът на общината може да назначи за срока на мандата кметски наместник в съответствие с утвърдената численост и структура на общинската администрация.  Т.е. в качеството му на местен орган на изпълнителната власт кметът на общината има предоставени правомощия от закона по назначаването на кметските наместници при условията на оперативна самостоятелност. В случая от една страна липсват доказателства жалбоподателката да е заявявала желание за назначаване на такава длъжност в периода обхванат от чл.52, ал.1 от ЗЗДискр, а от друга – липсват доказателства кметът на Община Радомир да е проявил каквото и да е отношение към нея, което да се отъждестви като по-неблагоприятно третиране в сравнение с лицата, назначени като кметски наместници на с.Н. и с.Б.. Тук съдът отчита и факта, че жалбоподателката не е подкрепила с годни доказателствени средства и твърдяното от нея убеждение за осъществяване на контрол върху управлението на общината, което възпрепятства извършването на съдебен контрол за наличие на признака „убеждение“ в аспекта, който се сочи че е наличен у лицето.

По отношение на исканата информация от жалбоподаткелката по реда на ЗДОИ от кмета на общината съдът счита, че тя е получена в обхвата на заявлението и разрешения обем от закона. Не се установява укриване на данни, което да бъде отнесено към забраната на чл.4, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗЗДискр. Преценката на писмените доказателства не обосновава по абсолютно никакъв начин извод за по-неблагоприятно третиране на Р.М. *** по признак „убеждение“, доколкото не се установяват елементите от фактическия състав на нормата.

Жалбоподателката твърди, че е дискриминирана и по признак „политическа принадлежност“, като заявява че е по-неблагоприятно третирана в качеството й на гражданин, който не е член на ПП ГЕРБ в сравнение с лица, принадлежащи към сочената партия – Д.В., О.Т. И П.В.. И по този признак съдът счита, че е налице недоказаност на твърденията на дискриминация. На първо място липсват доказателства за политическата принадлежност на сочените за сравнение лица, и второ – за осъществено каквото и да е поведение от страна на кмета на общината по отношение на Р.М., което да се възприеме от съда като дискриминационно. По отношение на първото посоченото лице са събрани писмени доказателства, от които се установява, че за длъжността „директор“ на ДСХ „Св.И.Р.“ е проведен конкурс, в който жалбоподателката не е била участник. Т.е. липсва обективния критерий „сравнимост“, което изключва дискриминационност в твърдяния аспект. По отношение на другите две лица, посочени за сравнение, са събрани доказателства за назначаването им без конкурс, като същевременно отново се установява пасивност на лицето за заемане на тези длъжности. Цялостният анализ на доказателствата по делото води до извод за недоказаност на пряка дискриминация спрямо Р.М. по признак „политическа принадлежност“.

Всичко гореизложено обосновава крайния извод на съда за неоснователност на жалбата на Р.М. срещу решение №99/07.03.2017г. на КЗД, поради отсъствие на основанията по чл.146 от АПК. Административният орган правилно и в съответствие с доказателства, събрани пред него и закона е приел, че не е установено по-неблагоприятно третиране на лицето от кмета на Община Радомир, на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр - „лично положение“, „политическа принадлежност“ и „убеждение“ в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства, т.е. че не е осъществена дискриминация по чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.

С оглед изхода от делото жалбоподателката дължи заплащане в полза на КЗД разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 от АПК, в размер на 300лв., определено на основание чл.7, ал.1, т.4 във вр.с §1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Р.Б.М., ЕГН ********** *** срещу решение №99/07.03.2017г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без уважение жалбата й срещу кмета на Община Радомир с изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признак „лично положение“, „политическа принадлежност“ и „убеждение“.

   ОСЪЖДА Р.Б.М., ЕГН ********** *** да заплати на КЗД гр.София, бул.“Д.Ц.“ № ** разноски по делото в размер на 300лв. /триста/.

   Решението е постановено при участие на заинтересованата страна кмета на Община Радомир.          

   Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: