Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 137

                                                гр.Кюстендил, 28.07.2017год.

                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                     

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                    

при участието на секретаря Антоанета Масларска, като  разгледа докладваното от съдията  адм. дело №165 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във  вр. с чл.118 КСО.

            П.Г.П. ***, чрез пълномощника си адв. К.Д., оспорва  Решение №1040-09-16 от 05.05.2017год. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлено възражението и  срещу Разпореждане №РВ-3-09-00245345/24.03.2017г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кюстендил, с което е постановено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 22.08.2016г.  до 31.01.2017г. ,  в размер на  1090,74лв., от които 1059,50лв.  главница  и  31,24лв. лихва до датата на издаване на разпореждането. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Твърденията са, че паричното обезщетение е отпуснато при наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки.  Оспорващата  отрича недобросъвестност при получаването на обезщетението като условие за възстановяване  на изплатените суми по чл.114, ал.1 от КСО. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него разпореждане, както и за присъждане на разноски.

            Ответната страна – директорът на ТП на НОИ -  Кюстендил, чрез процесуалния си представител юк А., изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Съдът, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

            Видно от приложената административна преписка, оспорващата П.Г.  П. работи  по трудово правоотношение в „****“ ЕООД – гр.Дупница на длъжността „подавач-консултант“ , а с трудов договор №14/19.02.2016г., сключен на осн. чл.68, ал.1 от КТ за определено време до 21.08.2016г., е назначена на длъжността „чистач/хигиенист“ в Община – Бобов дол. Със заповед  №17/27.06.2016г. на кмета на  Община Бобов дол, на жалбоподателката е разрешен платен годишен отпуск за периода от 27.06.2016г. до 08.07.2016г., вкл.  и  в присъствената таблица на общината за м. юли 2016г.  визираният период  е отразен като платен отпуск. Начисленията в разчетно-платежната ведомост съответстват на присъствената форма , а данните в Регистъра на осигурените лица, съответстват на начисленията – за м. юли 2016г.  са вписани  6 дни с осигурителни вноски  и 10 дни прекъсване / прекратяване на осигуряването. По молба на П.,  трудовото правоотношение с Община Бобов дол е прекратено със заповед №4/12.07.2016г., считано от 11.07.2016г.   

   С болничен  лист № Е 20152420465/06.07.2016г. на жалбоподателката е разрешен отпуск за временна неработоспособност  от  06.07.2016г. до 19.08.2016г., вкл.; с  болничен  лист № Е 20152420473/20.08.2016г. на жалбоподателката е разрешен отпуск за временна неработоспособност от 20.08.2016г. до 21.08.2016г.;  с  болничен  лист № Е 20166275364/22.08.2016г. на жалбоподателката е разрешен отпуск за временна неработоспособност от 22.08.2016г. до 02.10.2016г.; с  болничен  лист № Е 20164627209/03.10.2016г. на жалбоподателката е разрешен отпуск за временна неработоспособност от 03.10.2016г. до 17.11.2016г. По заявление - декларация по чл.50,51 от КСО –  периода на обезщетението за бременност и раждане е определен от 18.11.2016г. до 20.08.2017г.   Болничните листове са представени от осигуреното лице П.П. на  осигурителя „****“ ЕООД, който ги е представил в ТП на НОИ. 

Въз основа на издадените болнични листове и декларацията по чл.50 КСО,  по реда на НПОПДОО, на жалбоподателката са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете, считано от 01.09.2016год., когато лицето е придобило изискуемия осигурителен стаж  от 12 месеца  по чл.48а от КСО. 

Същевременно в Регистъра на осигурените лица, за оспорващата са подадени данни от Община Бобов дол  за м. юли 2016г.  с вписани  6 дни с осигурителни вноски  и 10 дни прекъсване / прекратяване на осигуряването, т.е. без дни на временна неработоспособност. По делото няма спор, че П. не е представила болничните листове  на  работодателя Община Бобов дол.

С цел установяване правомерността на получените парични обезщетения от средствата на ДОО, е извършена проверка в Община Бобов дол от контролен орган на ТП на НОИ – Кюстендил, приключила  с Констативен протокол с вх.№КП-5-09-00223412/27.01.2017г. Видно от данните в същия, на жалбоподателката са начислени възнаграждения за платен отпуск на осн. чл.177 от КТ за дните на временна нетрудоспособност по първия болничен лист; не са начислявани възнаграждения по чл.40, ал.5 от КСО, както и обезщетения за сметка на ДОО. Посочено е, че лицето не е упражнявало трудова дейност, тъй като е ползвало платен годишен отпуск и не е получавало възнаграждение за положен труд, което да е несъвместимо с паричното обезщетение от ДОО /арг. чл.40, ал.1 КСО/. Налице са констатации от справка в Електронния регистър на болничните листове  за това, че липсва информация за издаден втори болничен лист за периода 06.07.2016г. - 19.08.2016г.  на П.П..

При описаните обстоятелства, с Разпореждане №РВ-3-09-002453 от 24.03.2017год., ръководителят на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кюстендил,  разпорежда възстановяване от оспорващата на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 22.08.2016г.  до 31.01.2017г.   в размер на 1090,74лв.,  от които 1059,50лв.  главница  и  31,24лв. лихва. Изложени са съображения за нарушение на чл.46, ал.3 от КСО. Допълнително е посочено, че паричното обезщетение на жалбоподателката  е изплатено в размер, несъответстващ на разпоредбата на чл.31, ал.4 от НПОПДОО,  като е прието , че в случая към деня на настъпване на осигурения риск – 06.07.2016г., П. е осигурена на две основания, но неправилно е получила пропорционалната част  в зависимост от продължителността на работното време  в двата осигурителя  за  времето от 22.08.2016г. до 31.01.2017г. в общ размер  от 1059,50лв. Постановено е възстановяване на посочената сума, както и на дължима лихва в размер на 31,24лв.

            Разпореждането е съобщено на П.П. на 29.03.2017г. с известие за доставяне, като същата депозира жалба пред Директора на ТП на НОИ- Кюстендил на 12.04.2017г.,  т.е. в срока по чл.117, ал.2 КСО. Възраженията са за това, че обезщетението е изплатено правилно, доколкото  при работодателя Община Бобов дол оспорващата е избрала да ползвала платен отпуск, а не отпуск за времена неработоспособност, какво право има съгл. чл.175 от КТ; че  поради прекратяване на трудовото правоотношение с Община Бобов дол на 11.07.2016г., е предположила, че не е необходимо издаване и представяне на втори болничен лист.

При усл.на чл.117, ал.2 от КСО,  директорат на ТП на НОИ – Кюстендил се произнася по жалбата с Решение №1040-09-16/05.05.2017год., като я приема за неоснователна и я отхвърля.  Изложени са доводи за  неоснователно изплатени обезщетения за бременност и майчинство на жалбоподателката в посочените в оспореното разпореждане размери, доколкото същата, към деня на настъпване на осигурения риск – 06.07.2016г. е осигурена на две основания и паричното обезщетение трябва да се изчисли пропорционално за всяко от основанията. Прието, че  при изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за бременност и раждане за периода ***г. до 31.01.2017г. на П.П., размера на  полученото обезщетение по представените документи чрез осигурителя „****“ ЕООД, е     по-голям от  дължимия съгласно разпоредбата на чл.31, ал.4 от НПОПДОО и чл.49, ал.3 от КСО и съобразно пропорционалната част по правоотношението, по което лицето има право на обезщетение. Сочи се,  че при работодателя Община Бобов дол, до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 11.07.2016г.,  жалбоподателката не е придобила право на парично обезщетение поради липса на изискуемия осигурителен стаж по чл.48а от КСО и няма право на пропорционална част от него за  болничния лист с №Е  20152420465/06.07.2016г.  за периода  06.07.2016г. до 19.08.2016г.,  съгласно предвижданията на визираните норми на чл.31, ал.4 от НПОПДОО и чл.49, ал.3 от КСО, а за останалия период  - полученото обезщетение е в по-голям размер от дължимия и подлежи на възстановяване.

Решението на административния орган е съобщено на жалбоподателката  на 12.05.2017год., а жалбата е депозирана на 25.05.2017год., т.е. в срока по чл.118, ал.1 от КСО.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

            С оглед така установената фактическа обстановка по делото, жалбата е допустима като подадена от надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК  във вр. с чл.118, ал.3 от КСО, пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО.

Разгледана по същество, жалбата е основателна , поради което и на осн. чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.118 КСО съдът отменя решението на директора на ТП на НОИ-Кюстендил и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола  по разходите на ДОО. Съображенията са следните:

            В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът намира, че оспореното решение е издадено от оправомощен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, б.”д” от КСО.

             Решението е постановено в писмена форма, но при липса на конкретни правни и фактически основания, при  допуснати нарушения на процесуалноправните разпоредби  и в противоречие с материалния закон. Налице са отменителните основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.  Съгласно чл.35 от АПК, актът се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят възраженията на заинтересованите граждани и организации. С това правило законодателят е закрепил засиленото служебно начало в административното производство, допълнено с правилата на чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК. От друга страна, съдът преценява законосъобразността на оспорения пред него административен акт въз основа на фактическото  и правно основание за неговото издаване както то е формулирано от административния орган. В производството по издаване на атакуваното решение, директорът на ТП на НОИ-Кюстендил не е изпълнил визираните задължения за надлежно мотивиране на административния акт,  като е допуснал и съществено нарушение на административнопроизводствените правила.  Липсата на точно и конкретно изложени данни и факти във връзка с правните изводи за нарушение на чл.46, ал.3 и на чл.49, ал.3 от КСО, възпрепятства жалбоподателката като адресат на акта да организира защитата си, като  препятства и съда да направи проверка относно приложението на материалния закон спрямо фактическите обстоятелства.

Във връзка с приложението на материалния закон се установява следното:

 Директорът на ТП на НОИ е приел допуснато нарушение на изискванията на чл.46, ал.3 от КСО при определяне и изплащане на паричното обезщетение в полза на оспорващата, като мотивите на административния орган са се ограничили само до възпроизвеждане на съдържанието на нормата и без анализ на връзката и  с фактите по случая. Според разпоредбата, не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство за периодите, за които са издадени актове от здравните органи. За да е налице отрицателното условие за изплащане на обезщетение, следва лицето да упражнява трудова дейност.  По казуса е безспорно, че в периода на временна неработоспособност  на жалбоподателката от 06.07.2016г. до 19.08.2016г. по болничния лист с №Е  20152420465/06.07.2016г.,  същата е  била в платен годишен отпуск до 08.07.2016г.,  разрешен и от работодателя Община Бобов дол и съответно не е извършвала трудова дейност.  П.  не е получавала възнаграждение за положен труд, което да е несъвместимо с паричното обезщетение от ДОО.  От друга страна, пред осигурителя „****“ ЕООД, който се явява работодател по основния договор,  жалбоподателката е представила болнични листове за  надлежно разрешен  отпуск за временна неработоспособност за бременност и раждане,  но парично обезщетение и  е изплатено едва от 01.09.2016г.,  поради отсъствие на осигурителен стаж в размера посочен в чл.48а от КСО в предходния период.  От анализа на визираните обстоятелства, изводите са за отсъствие на отрицателните предпоставки по чл.46, ал.3 от КСО за изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане, както и за липса на неоснователни разходи  от фондовете на ДОО. Правните съобразения в обратния смисъл, обективирани в оспореното решение,  са направени единствено въз основа на трудовия договор с община Бобов дол и на разчетно-платежната ведомост, които доказват съществуването на трудово правоотношение, но не и осъществяването на трудова дейност. Установените факти при контролната проверка  и отразени в съставеният констативен протокол, сочат на ползване на годишен отпуск от оспорващата. Следователно при отсъствието на безспорни доказателства за осъществяване на трудова дейност от страна на оспорващата, незаконосъобразно  в противоречие с материалния закон, е постановено възстановяване на изплатените  парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане. Административният орган не е доказал, че е налице хипотезата на чл.46, ал.3 от КСО,  т.е. на фактическото основание на издадения административен акт, което има за последица незаконосъобразност на същия.  

На второ  място,  оспореното решение е мотивирано с доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.49, ал.3 от КСО и чл.31, ал.4 от НПОПДОО. Както се посочи, органът излага доводи за  неоснователно изплатени обезщетения за бременност и майчинство на жалбоподателката, доколкото същата, към деня на настъпване на осигурения риск – 06.07.2016г.,  е осигурена на две основания и паричното обезщетение трябва да се изчисли пропорционално за всяко от основанията. Прието е, че  при изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за бременност и раждане за периода ***г. до 31.01.2017г. на П.П., размерът на  полученото обезщетение по представените документи чрез осигурителя „****“ ЕООД, е     по-голям от  дължимия съгласно разпоредбата на чл.31, ал.4 от НПОПДОО и чл.49, ал.3 от КСО и съобразно пропорционалната част по правоотношението, по което лицето има право на обезщетение. Сочи се,  че при работодателя Община Бобов дол, до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на 11.07.2016г.,  жалбоподателката не е придобила право на парично обезщетение поради липса на изискуемия осигурителен стаж по чл.48а от КСО и няма право на пропорционална част от него за периода  06.07.2016г. до 19.08.2016г.,   а за останалия период  - полученото обезщетение е в по-голям размер от дължимия и подлежи на възстановяване.  От административната преписка и приложените към нея доказателства, съдът е възпрепятстван на провери правилността на горните констатации относно размера на осигурителния доход на лицето при двамата осигурители и съотв. на дневното парично обезщетение в аспекта на  правилото по чл.49, ал.1 от КСО, респ. на правилото на чл.49, ал.3 от КСО. Липсват конкретни данни за  дължимият размер на паричното обезщетение, както и за изплатения  на жалбоподателката размер, което лишава съда от възможността да провери правилността на обезщетението, което органът е приел за неоснователно получено. Горното сочи на отсъствие на ясни и конкретни фактически основания, т.е. на мотиви на административния акт, с което е осъществено отменителното основание по чл.146, т.2  от АПК.

Извън горното, проверката за съответствие с материалния закон обосновава изводи за незаконосъобразност на оспореното решение. С потвърденото от директора на ТП на НОИ-Кюстендил разпореждане, жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за процесния период. Правното основание на издадения административен акт е разпоредбата на чл.114 ал.1 от КСО. Анализът на същата сочи, че за да се разпореди възстановяване на суми от получени осигурителни плащания, вкл. такива за бременност и раждане, е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки: плащането да е неоснователно и сумите да са получени недобросъвестно от лицето. По отношение на първата предпоставка, доводите на съда са изложени по-горе във връзка с преценката за приложимост на разпоредбата на чл.46, ал.3 от КСО, с която органът е мотивирал неоснователността на обезщетението. Въпреки доказателствената тежест, нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното дирене, административният орган е представил доказателства в подкрепа на изводите си, че оспорващата осъществява трудова дейност през периода, за който са издадени актове от здравните органи за отпуск за временна неработоспособност. Липсват категорични доказателства за това същата през процесния период на бременност и раждане да е упражнявала трудова дейност.

По отношение на втората предпоставка недобросъвестност на лицето:  Правилата за изчисляване на дължимото парично обезщетение по чл.31, ал.4  от НПОПДОО и чл.49, ал.3 от КСО, въз основа на представените от работодателите документи  - болнични листове  от страна на осигурителя  „****“ ЕООД, както и на справката за прекратяване на трудовото правоотношение и данните в Регистъра на осигурените лица от страна на осигурителя Община Бобов дол,  административният орган е имал възможност да установи всички правноотносими факти от значение за случая. Допълнително същият е имал възможността за извърши контролна проверка и по информацията  в Електронния регистър на болничните листове. Касае за дейност, дължима  от осигурителния орган съобразно задълженията му по чл.35 и чл.36 от АПК.  В този смисъл,  констатирането на релевантните за определяне на дължимия размер на паричното обезщетение   обстоятелства, е било изцяло в правомощията на осигурителния орган и не следва да се третира като проява на недобросъвестност на задълженото лице. Липсват доказателства за недобросъвестно поведение на оспорващата като задължително условие за възстановяване на изплатените суми в контекста на разпоредбата на чл.114 ал.1 от КСО. В действащото позитивно осигурително право липсва легална дефиниция на понятието “недобросъвестност” при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика е установила тълкуване в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това обезщетение, както и невярно деклариране на релевантни факти и обстоятелства /вж. решение №9430/07.07.2014г. на ВАС по адм.д.№3378/2014г., VI о./. Не се доказва, нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство, че П.П. е имала съзнанието и субективното убеждение, че не и се дължи обезщетение за бременност и раждане в изплатените  размери, защото  са нарушени правилата за пропорционалното му определяне. Доводи за недобросъвестност на жалбоподателката в оспореното решение липсват. Няма данни за подадени документи  с невярно съдържание. Обратното, от съдържанието на оспореното решение е видно, че ТП на НОИ е разполагало с необходимата информация. Административният орган е бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, респ.  е могъл да установи релевантните факти относно правото на П. на парично обезщетение за бременност и майчинство и за неговия размер.  Както се посочи, по делото не е доказано жалбоподателката да е имала съзнание и субективно убеждение, че не и се дължи процесното осигурително плащане. Недобросъвестното поведение в хипотезата на чл.114, ал.1 от КСО винаги подлежи на доказване. Доколкото фактите по делото сочат за липса на недобросъвестност, оспорващата  не дължи възстановяване на  полученото парично обезщетение, а от тук са недължими и начислените лихви като акцесорни плащания.

Следователно разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО  и решението на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което същото е потвърдено, са незаконосъобразни административни актове, които съдът отменя.

Предвид изхода от спора и на осн. чл.143 ал.1 от АПК, в полза на оспорващата се присъждат сторените деловодни разноски в размер на 450,00лв., платими от ТП на НОИ-Кюстендил.

Водим от горното и на осн.чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.118 ал.2 КСО, съдът

            

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно  Решение №1040-09-16 от 05.05.2017год. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него  Разпореждане №РВ-3-09-00245345/24.03.2017г.,  издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кюстендил, с което е постановено П.Г.П. ***, да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 22.08.2016г.  до 31.01.2017г. ,  в размер на  1090,74лв., от които 1059,50лв.  главница  и  31,24лв. лихва.

ОСЪЖДА  ТП на НОИ - Кюстендил  да заплати на  П.Г. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 450,00лв.

            Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: