Р Е Ш Е Н И Е

          169                                                           25.10.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на тринадесети октомври                                                      две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                         2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

при участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствие на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 166 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Й Г като прокурор при Окръжна Прокуратура – Кюстендил протестира разпоредбите на чл.1, ал.2, чл.19, ал.1, чл.21, ал.4, чл.22, чл.24, ал.1 и ал.2, чл.26, ал.2, чл.27, чл.28, ал.1, т.4 и ал.2, чл.29, ал.2, чл.31-34 и чл.66-68 от Наредба за управление на общинските пътища на ОбС – Бобов дол. Релевира се основанието за оспорване по чл.146, т.4 във вр. с чл.196 от АПК. Нарушението на материалния закон е във връзка с твърдения за противоречие с норми от по-висок ранг – чл.1, ал.2 и чл.52-54 от ЗП и с норми от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП - обн. ДВ, бр.62/13.07.2001г., изм. и доп./ - чл.6, ал.1, т.5, чл.8, ал.3, чл.9, т.1, чл.11, ал.1 и ал.3, чл.13, ал.2, чл.14, чл.15, ал.2, чл.16, ал.2, чл.18-22 от Наредбата във вр. с чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 и чл.15 от ЗНА. Моли се за отмяна на оспорените разпоредби.

            В с.з. прокурорът от Окръжна прокуратура - Кюстендил поддържа протеста и претендира деловодни разноски.

            Ответният ОбС – Бобов дол не изразява становище по протеста.

            По реда на чл.188 във вр. с чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК съдът е съобщил оспорването в ДВ, бр.65/11.08.2017г. /вж. л.98/.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с протеста и приложените по делото писмени доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Оспорените тестове от Наредбата включват следните правила /вж. л.13-20/:

Глава първа „Общи положения” от Наредбата:

Чл.1, ал.2 - „Наредбата не се прилага за:

1. селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи;

2. горските пътища;

3. частните пътища, неотворени за обществено ползване.”

Глава трета „Специално ползване на пътищата” /чл.19-34/ от Наредбата:

Раздел I „Общи положения”:

Чл.19, ал.1 – „Кметът на общината отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато:

1. не са налице условията на чл.26, ал.7 от ЗП;

2. специалното ползване предполага увреждане на собствеността на други лица или прави невъзможно ползването на пътя за дейности от обществен интерес;

3. специалното ползване изисква трайна промяна  на предназначението и характеристиките на пътя;

4. предстои преустройство на пътя, предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план.”

Раздел II „Изграждане и експлоатация на крайпътна инфраструктура”:

Чл.21, ал.4 – „Разрешението за специално ползване по ал.2 е валидно за срок от една година.”

Чл.22 – „Към искането за издаване на разрешение за специално ползване заинтересованото лице предлага:

1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

2. копие от документа за платена такса за издаване на разрешението;

3. копие от скицата /визата/ за проектиране, с която се определят местоположението на обекта и пътната връзка към него, включително спрямо съседните поземлени имоти;

4. подробен комуникационно-транспортен план за пътните връзки и разположението на обекта, към който са приложени:

а)схема с точното километрично местоположение на обекта, разположението му спрямо оста на пътя и отстоянието му от ръба на пътната настилка;

б) напречни профили в подходящ мащаб на характерни места в обхвата на пътя.”

Чл.24, ал.1 – „Разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него са издава по искане на заинтересованото лице при изпълнени условия в разрешението за специално ползване чрез изграждане на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него и е задължително условие при окомплектоване на проектната документация, за издаване на разрешение за ползване по смисъла на глава единадесета от Закона за устройство на територията.

ал.2 - Към искането заинтересованото лице прилага удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация.”.

Раздел III „Изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя”:

Чл.26, ал.2 – „Разрешението за специално ползване по ал.1 е валидно за срок от една година.”.

Чл.27 – „Към искането за издаване на разрешение за специално ползване по чл.26 от наредбата заинтересованото лице прилага:

1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

2. копие от документа за платена такса за издаване на разрешението;

3. технически или работен проект за конкретното съоръжение.”.

Чл.28, ал.1 – „Разрешение за изграждане и/или поставяне на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона се издава, когато:

4. рекламното съоръжение в целия си габарит отстои най-малко на 3 м. от ръба на пътната настилка.

ал.2 – Отказва се издаването на разрешение за поставяне на рекламни съоръжения:

1. в зони с ограничена видимост;

2. в уширени пътни участъци;

3. окачени на конструкцията на мостови съоръжения и надлези;

4. в тунели и на разстояние по-малко от 200 м.;

5. в средната разделителна ивица;

6. изградени като преместващи конструкции над общинските пътища;

7. наподобяващи пътните знаци и указателните табели по форма, цвят, съдържание и символи.”.

Чл.29, ал.2 – „Към искането заинтересованото лице прилага удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация.”.

Раздел IV „Прокарване и ремонт на подземни и надземни проводи и съоръжения в обхвата на пътя”: 

Чл.31 – „Разрешението за специално ползване на пътя чрез прокарване и ремонт на подземни и  надземни проводи и съоръжения е задължително условие при окомплектоване на проектната документация за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, Раздел III от Закона за устройство на територията.”.

Чл.32 - „Разрешение за специално ползване на пътя чрез прокарване на подземни и надземни проводи и съоръжения на техническата инфраструктура се изисква при:

1. полагане на проводи и съоръжения в обхвата на пътя в зоната от края на пътното платно до крана на ограничителната строителна линия;

2. пресичане на пътя от подземни или надземни проводи и съоръжения;

3. реконструкция на подземни или надземни проводи и съоръжения в обхвата на пътя.”.

Чл.33 – „Към искането по чл.31 заинтересованото лице прилага:

1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

2. копие от документа за платена такса за издаване на разрешението;

3. технически или работен проект за съответния вид специално ползване на пътя.”.

Чл.34, ал.1 – „Разрешение за специално ползване чрез прокарване на подземни и надземни проводи в обхвата на пътя се допуска при условие, че проводът или съоръжението са проектирани така, че по време на експлоатация и в случаи на авария няма да застрашат елементите на пътя и безопасността на движението.

ал.2 - Едновременно с разрешението за специално ползване на пътя чрез прокарване на подземни и надземни проводи и съоръжения и ремонт в обхвата на пътя може да бъде поискано и разрешение за специално ползване на пътя при временно ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя.

ал.3 - В случаите на внезапно произлезли повреди ремонтната дейност се осъществява съгласно чл.26, ал.4 от Закона за пътищата, като заедно с уведомяването на техническата служба на общината, се заплаща съответната такса за временното ползване на части от пътното платно и на земи в обхвата на пътя и се прилага проект /схема/ за временна организация на движението при извършване на ремонт.”.

Глава шеста „Административно наказателни разпоредби” от Наредбата:

Чл.66, ал.1 – „Наказват се с глоба от 50 до 100лв. физически лица, които извършват или разпоредят да бъдат извършени следните дейности в обхвата на пътя:

1.изсичане и изкореняване на дървета и храсти, косене на трева и бране на плодове без разрешение на администрацията, която управлява пътя;

2. паша на добитък и опожаряване на растителност;

3. превоз на насипни материали в превозни средства, позволяващи тяхното разпиляване;

4.поставяне и складиране на материали, които не са свързани и експлоатация на пътя;

5. влачене на дървета и други материали;

6. движение с непочистени от кал машини;

7. движение с верижни машини, освен при снегопочистване.

ал.2 – При повторно нарушение по ал.1 глобата е от 100 до 250лв.

Чл.67, ал.1 – Наказват се с глоба от 100 до 1000лв., ако деянието не представлява престъпление, физически лица нарушили разпоредбите за забрана за строително в ограничителните зони и извършване на действия извън специалното ползване, както и нормалното функциониране на водоотводните съоръжения или които извършват или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежности на пътя;

2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на общинската администрация;

3. разпиляване на вредни вещества, вредни за хората и околната среда, извършвани в обхвата на пътя;

4. извършване в обхвата на пътя:

а) дейности, застрашаващи безопасността на движението или използването на пътищата  извън тяхното предназначение;

б) дейност, предизвикваща прекъсване, отклоняване или спиране на движението.

5. извършване в обхвата на пътя без разрешение на Общинската администрация, управляваща пътя:

а) строителни и ремонтни работи по пътищата извън границите на населените места и в населените места без регулационен план;

б) прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, напоителни и други канали;

в) откриване на нов и ремонт на съществуващи крайпътни обекти за обслужване на пътници и превозни средства и изграждане на пътни връзки към тези обекти или към съседни имоти;

г) изграждане и/или поставяне на рекламни съоръжения и поставяне на рекламни материали.

6.разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м. от оста на пътя и на по-малко от 1000 м. от мостовете, без разрешение на Общинската администрация.

ал.2 – При повторно нарушение по ал.1 глобата е в размер от 150 до 1500лв.

ал.3 – При нарушения по ал.1, т.4 и 5 Кметът на Общината издава заповед за незабавно спиране на строителните работи.

Чл.68 – В случаите, когато нарушенията по чл.66 и чл.67 са извършени от юридически лица и търговци, регистрирани по реда на Търговския закон, се налага имуществена санкция от 150 до 1500лв., а при повторно нарушение в размер от 250 до 2500лв.”.

Наредбата е разгледана с положително становище на заседанието на ПК по ТСУ, строителство и транспорт от 10.11.2008г. Приета е с решение №148 по Протокол №12/11.11.2008г. на ОбС – Бобов дол с гласовете на присъствалите 9 общински съветника при поименно гласуване /вж. л.40/ въз основа на ДЗ на кмета с рег.индекс 08.00.200/05.11.2008г. Правното основание за приемане на Наредбата е чл.18, ал.5 и чл.23 от ЗП. Наредбата е публикувана на интернет страницата на общината /вж. л.61/. Съгласно т.5 от съпроводително писмо рег.индекс 11.03.196/22.06.2017г. на зам.председателя на ОбС до съда, не са налични доказателства за публикуване на проекта на Наредбата  с мотивите към него, който факт е потвърден и в писмо рег.индекс 11.03.196/07.07.2017г. на председателя на ОбС /вж. л.12 и 86/.

Съгласно Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация от 2003г., ОбС се състои от 17 общински съветника, кметът има право да внася в ОбС проекти за наредби /чл.94, ал.1/, които се разпределят по постоянните комисия съобразно тяхната компетентност с водеща комисия /чл.95/, като за всяко заседание на съвета се води протокол с мотиви към него. Актовете се разгласяват на населението на общината чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет-страницата на общината и по друг подходящ начин /чл.106, ал.1/.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка протестът на прокурора е допустим. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК определя прокурора измежду лицата с право на оспорване на подзаконовите нормативни актове. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие, съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Посочените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт. Съгласно чл.187, ал.1 от АПК правото на оспорване е безсрочно. Съдът притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по см. на чл.191, ал.2 във вр. с чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледан по същество, протестът е основателен. Съображенията за това са следните:

На основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК съдът дължи служебната проверка за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК.

С оглед регламентацията по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 и §7, т.4, пр.1 ПЗР на ЗМСМА и делегацията по чл.23 от ЗП, Наредбата е издадена от компетентен орган. ОбС има правомощие да решава въпросите от местно значение, включително тези, свързани с правомощията на кмета по управление на общинските пътища чрез приемане на Наредба с наименование, включващо кръга от уредените в акта обществени отношения. Страните не спорят относно компетентността на колективния орган.

Спазена е формата на оспорените текстове от Наредбата. Мястото и номерацията им съответства на предвидения строеж на нормативните актове по чл.26, ал.1 и ал.2, чл.27 и чл.36 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА.

По отношение на административнопроизводствените правила по приемане на оспорените тестове от Наредбата съдът установява следното:

Вносителят на проекта за Наредба е измежду оправомощените лица по чл.94, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на ОбС, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация. Спазена е процедурата по чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА за кворум, мнозинство и поименно гласуване. При взимане на решението за приемане на Наредбата са присъствали 9 общински съветника от общо 17, т.е. при наличен кворум. Решението е взето с гласовете на всички присъстващи членове, която бройката на гласовете покрива изискването за мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Гласуването е поименно. Спазена е и нормата на чл.77 от АПК за приемане на промените след обсъждане на проекта със становищата на постоянните комисии и изказванията на общинските съветници.

            Изпълнена е и процедурата по чл.78, ал.3 от АПК и чл.37, ал.3 от ЗНА за разгласяване на теста на Наредбата. Разгласяването е осъществено чрез публикуване на текстовете на интернет страница на общината.

            Липсата на доказателства за публикуване на проекта на Наредбата с мотивите към него обаче нарушава правилата на чл.26 и чл.28 от ЗНА /ред. ДВ, бр.46/2007г./ във вр. с чл.80 от АПК.

            Целта на чл.26 от ЗНА е да се даде възможност на заинтересованите  лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техните законни интереси. Публикуването на проекта на акта е начинът, по който принципа за откритост и съгласуваност по чл.26, ал.1 от ЗНА намира част от своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи на първо място органът,  в чиито правомощия е приемането на проекта или неговото отхвърляне. В тази връзка нарушението на чл.26, ал.2 от ЗНА е съществено, т.к обезпечава правото на участие на заинтересованите лица, чието упражняване винаги би могло да доведе до друг изход от провежданото административно производство след изслушването и зачитането на изразените мнения и становища. Разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗНА следва да се тълкува и в съответствие  с чл.77 от АПК, който задължава компетентния орган да издаде нормативен акт след като обсъди проекта с направените становища, предложения и възражения.

            Мотивите на всеки административен акт са изключително важен елемент на неговата форма и именно поради това законодателят изрично ги е посочил като задължителен елемент по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Но мотивите на нормативен административен акт са не просто фактически и правни основания по см. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Мотивите за издаване на акта изпълняват специфичната задача да разяснят причините за приемане на акта, неговата цел, необходимите средства за прилагане на новата уредба, очакваните резултати, както и съответствието на проекта с правото на ЕС, за да могат първо - заинтересованите правни субекти да упражнят ефикасно правото си по чл.26, ал.2 от ЗНА, второ - съдът да извърши ефикасен контрол за законосъобразност, и трето – тълкуването и прилагането на нормативният административен акт да бъде в максимална степен съобразено с целите на акта. Именно поради това законодателят изрично в чл.28, ал.2 от ЗНА е посочил съдържанието на мотивите на проекта на нормативен акт. Законовото изискване за наличие на мотиви и тяхното съдържание  представлява гаранция за спазване принципите за законност, последователност, предвидимост, пропорционалност, публичност и прозрачност по АПК.

            С оглед на изложеното, неизпълнението на правилата по чл.26 и чл.28 от ЗНА /в посочената редакция на закона/ представлява съществено нарушение, водещо на самостоятелно основание до незаконосъобразност на оспорените текстове от Наредбата.

            Отделно от горното, основателни са възраженията на прокурора за материална незаконосъобразност на тестовете.

            Обхватът на законовата компетентност на ОбС за приемане на нормативни текстове по приложение на ЗП се определя от нормата на чл.23 от ЗП. Законовата делегация ограничава нормотворческата дейност на ОбС до приемане на норми, касаещи правомощията на кмета по управление на общинските пътища. Управлението на общинските пътища включва предметния обхват на чл.19, ал.2 от ЗП. Това ще рече, че общинската Наредба следва да включва правомощията на кмета, свързани с управлението на общинските пътища. Това са въпросите по оперативното планиране на изграждането – проектиране и строителство, и поддържането на тези пътища; осигуряване на проекти и строителство на пътищата, включително възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии за тези дейности; организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата; организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя; осигуряване на обществено ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; упражняване на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване; осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик и други дейности, определени със ЗП и ППЗП, които не са свързани с ползване и разпореждане. Към предметния обхват на правомощията на ОбС се включва и въпроса за определяне размера на таксите за специалното ползване на общинските пътища по см. на чл.18, ал.3, т.2 във вр. с ал.2 от ЗП. Извън посочения ограничен предметен обхват ОбС не разполага с компетентност да урежда други въпроси, предмет на изрична законодателна регламентация в нормите на ЗП и издадената по реда на чл.18, ал.5 от ЗП Наредба за специално ползване на пътищата /НСПП - обн. ДВ, бр.62/13.07.2001г., изм. и доп./. НСПП урежда условията и реда за специалното ползване на пътищата. Правната регламентация в НСПП е изчерпателна в съответствие с правилото на чл.44 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА. Легална дефиниция за „специално ползване на пътищата” се съдържа в §1, т.8 от ДР на ЗП.

            Приемайки оспорените текстове от общинската Наредба, ОбС е излязъл извън посочената по-горе законова делегация.

            С нормата на чл.1, ал.2 от общинската Наредба е преписан текста на чл.1, ал.2, т.2-4 от ЗП, като са пропуснати по т.1 от закона „улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от републикански пътища” /ред. ДВ, бр.69/05.08.2008г./. Тази законодателна техника създава недопустим двоен режим на правна уредба на обществените отношения, предмет на ЗП /вж. чл.1, ал.1 от ЗП/ и води до неяснота при прилагането на правила, уредени изчерпателно на законодателно ниво. Общинските пътища са част от пътищата, предмет на регулация в ЗП /вж. чл.8 от ЗП/. Освен липсата на законова делегация, налице е и противоречие на разпоредбата от общинската Наредба със закона в нарушение на забраната по чл.8 от ЗНА. По-тежкият порок, свързан с липсата на компетентност на органа, води до нищожност на оспорения текст от Наредбата.

            Оспорените текстове от Глава трета „Специално ползване на пътищата” от общинската Наредба преписват текстове от НСПП, както следва:

            -чл.19, ал.1 е идентичен с чл.6, ал.1 от НСПП;

            -чл.21, ал.4 е идентичен с чл.8, ал.3 от НСПП;

            -чл.22 е идентичен с чл.9 от НСПП;

            -чл.24, ал.2 е идентичен с чл.11, ал.2 от  НСПП;

            -чл.28, ал.1, т.4 е идентичен с чл.15, ал.1, т.4 от НСПП;

            -чл.28, ал.2 е идентичен с чл.15, ал.2 от НСПП;

            -чл.31 е идентичен с чл.18, ал.1 от НСПП;

            -чл.32 е идентичен с чл.19 от НСПП;

            -чл.34, ал.1 е идентичен с чл.21, ал.1 от НСПП;

            -чл.34, ал.2 е идентичен с чл.22, ал.1 от НСПП и

            -чл.34, ал.3 е идентичен с чл.22, ал.3 от НСПП.

            Текстовете пък на чл.26, ал.2, чл.27, чл.29, ал.2 и чл.33 от общинската Наредба изменят режима за издаване на разрешение за поставяне на рекламно съоръжение и изискуемите се за него документи по чл.13, ал.2, чл.14 и чл.16, ал.2 от НСПП и за изграждане и ремонт на подземни и надземни съоръжения по чл.20 от НСПП. Разрешението по чл.13, ал.2 във вр. с ал.1 от НСПП е задължително условие за окомлектоване на проектната документация за издаване на разрешение за строеж, а не за преместваем обект, какъвто е смисъла на нормата на чл.26, ал.2 във вр. с ал.1 от общинската Наредба.

            Посочените текстове от Наредбата са издадени извън законовата делегация по чл.23 от ЗП. Уредените в тях въпроси относно условията и реда за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата, включително за изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти, на рекламни съоръжения и за изграждане на ремонт на подземни и надземни проводи и съоръжения са предмет единствено и само на правна регулация в специалната НСПП /вж. чл.18, ал.5 от ЗП/, включваща и общинските пътища /вж. чл.1 от НСПП/. Нарушен е и текста на чл.10 от ЗНА, т.к. обществените отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен, като измененията и допълненията се осъществяват със същия нормативен акт /арг. от чл.10, ал.2 от ЗНА/. ОбС е имал компетентност единствено да уреди размерът на таксите, заплащани от физически и юридически лица за специалното ползване на общинските пътища. В решение 8641/14.07.2015г. на ВАС по адм.д.№4208/2015г., VII о. е  прието, че преписването на текста на закона се приравнява на „правно нищо”. Изводът от изложеното е, че оспорените разпоредби от общинската Наредба са нищожни, т.к са предмет на изрична правна регламентация в НСПП.

            Оспорените административнонаказателни норми на чл.66-68 от общинската Наредба преписват санкционните състави на чл.52-54 от ЗП с различни размери на дължимите глоби и имуществени санкции.

            Няма спор, че общата норма на чл.2, ал.3 от ЗАНН дава компетентност на ОбС при издаване на наредби да определя съставите на административните нарушения и съответстващите на тях наказания, предвидени в ЗМСМА. Нормата на чл.22, ал.4 от ЗМСМА дава право на ОбС при нарушаване на наредбите да предвиди глоби в размер до 5000лв. и имуществени санкции в размер до 50 000лв. и допълнително наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност при повторно нарушение. Посочената законова регламентация е израз на дадените в чл.17, ал.1 от ЗМСМА разширени правомощия на ОбС да се произнася по всички въпроси от местно значение. Този широк обхват от регулация на местните обществени отношения е предмет и на чл.3 и чл.4 от Европейската харна за местното самоуправление /ЕХМС/, ратифицирана от Република България на 17.03.1995г., обн. ДВ, бр.28/28.03.1995г. Съгласно решение №6/29.09.2009г. на КС по к.д.№7/2009г. „обхватът на правомощията на общините трябва да бъде максимално широк, а начините за тяхното упражняване, изградени на основата на широка автономия, съчетана с наличието на средства за осъществяването им“.

            В случая обаче, широката автономия на ОбС по въпросите от местно значение е ограничена от закона, т.к. в Глава осма „Административнонаказателни разпоредби“ от ЗП са уредени същите случаи на нарушения, предмет на оспорените текстове от общинската Наредба. ОбС е излязъл извън законовата делегация по чл.18, ал.3, т.2 и чл.23 от ЗП. Специалният ЗП не дава правомощие на ОбС да определя състави на административни нарушения и наказания за тях. Липсата на компетентност на ОбС да уреди по първичен начин коментираните обществени отношения води до нищожност на посочените разпоредби от общинската Наредба.

            Изложеното налага на основание чл.193, ал.1, пр.2 от АПК съдът да обяви нищожността на оспорените разпоредби от Наредбата на ОбС. Нищожността е по-тежкия порок и поглъща установената от съда процесуална незаконосъобразност на акта.

            На основание чл.143, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК ОбС – Бобов дол дължи заплащане на сторените от Окръжна прокуратура – Кюстендил деловодни разноски в размер на 20лв. такса за обнародване на оспорването в ДВ.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЯВЯВА за нищожни разпоредбите на чл.1, ал.2, чл.19, ал.1, чл.21, ал.4, чл.22, чл.24, ал.1 и ал.2, чл.26, ал.2, чл.27, чл.28, ал.1, т.4 и ал.2, чл.29, ал.2, чл.31-34 и чл.66-68 от

Наредба за управление на общинските пътища, приета с решение №148 по Протокол №12/11.11.2008г. на ОбС – Бобов дол.

            ОСЪЖДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – БОБОВ ДОЛ да заплати на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски в размер на 20лв. /двадесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

            В случай на неподаване на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени от ВАС, на основание чл.194 от АПК решението да се обнародва по начина на обнародване на Наредбата.

 

           

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.