Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   189

гр.Кюстендил, 13.11.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№170/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                Н.Я.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов дол оспорва заповед №364/11.05.2017г. на началника на затвора гр.Бобов дол, с която е отказано преместване на лишения от свобода от затворническо общежитие от закрит тип в затворническо общежитие от открит тип. Излагат се съображения за незаконосъобразност, поради нарушения на материалния закон.

                 Ответникът чрез пълномощник излага съображения за неоснователност на жалбата.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Жалбоподателят изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години в затвора гр.Бобов дол, наложено с решение по ВНОХД №1119/2008г. на САС. Началото на наказанието е 30.11.2006г., а остатъкът към 09.11.2017г. е 5 години 11 месеца и 10 дни. Към настоящият момент наказанието се изтърпява при определен „общ“ режим с решение на комисията по чл.73 от ЗИНЗС /Протокол №3/30.05.2013г./.

С молба №270в/05.04.2017г. лишеният от свобода е поискал преместване в затворническо общежитие от открит тип „Самораново“. Образувано е административно производство и са събрани доказателства. Изготвено е психологическо становище, в което е отразено, че лицето заема относително висок статус в междуличностните интеракции. Следи за своя интерес и се предпазва от въвличане в неприятности и конфликти. Регистрира адекватна за възрастта личностова и емоционална зрялост при задоволителна ефективност на самоконтролиращите механизми. Поддържа и демонстрира добра активност, инициативност и стремеж към приемливо себеотстояване. Не се регистрират негативистични, опозиционни или деструктивни нагласи. Налага нужния самоконтрол, запазва добро себевладеене и не се поддава на негативни влияния. Мотивиран да запази положителните тенденции като при последващите етапи от изтърпяване на наказанието. Не е зависим от алкохол и наркотици. Поддържа адекватна нагласа за реализация в специфичните условия на ЗООТ и е налице перспектива в целеполагането.  Мотивиран е за съкращаване размера на присъдата чрез себереализация въз основа на собствените си  сили, ресурс и включване в мероприятията и организационните дейности.

Мнението на ИСДВР е на този етап да не се уважава молбата на лишения от свобода, въпреки че е посочено, че рискът от рецидив е 36т., рискът от вреди е определен като нисък, работи като дърводелец на ½ домакински щат в дърводелски цех. Награждаван е многократно /срав. заповеди/, участва в строителните и ремонтни работи в затвора, като цяло поведението му е добро – полага необходимите усилия за реализиране на целите си, настъпили са позитивни промени  в личностно – поведенчески план /последователно и позитивно поведение, служещо за пример сред останалите лишени от свобода/. Продължава специализираната индивидуално-консултативна работа с лицето, доколкото поддържа тезата си за несправедливо осъждане.

НС ФЛКР изразява становище за неоснователност на молбата на К.. Идентично е и това на НС СДВР.

Приети като доказателства са още схема на оценяване на вероятността за ново осъждане и профил на нуждите, характеристична справка, план на присъдата, текущ доклад, определение на КОС по НЧД №92/2017г., потвърдено с определение на САС по ВНЧД №453/2017г., с което е оставено без уважение искането на Н.К. за условно предсрочно освобождаване.

                  С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимент субект и пред компетентен съд.

                  След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът счита следното:

                   По своята правна същност оспорената заповед №364/11.05.2017г. на началника на затвора гр.Бобов дол е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган по см. на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС, в предписаната от закона форма. Спазени са и административно производствените правила - представяне на становища от всички посочени в разпоредбата на чл.64, ал.2 от ЗИНЗС длъжностни лица.

Изхождайки от изложените мотиви, съдът обаче счита, че те не отговарят на крайния извод за неоснователност на молбата на лишения от свобода, т.е. че е налице несъответствие между фактически основания и диспозитив. Съгласно  чл.64, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. Преместване от затвор или ЗОЗТ в ЗООТ е възможно при кумулативното наличие на две предпоставки:1. да е изтърпяна най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание и 2. лишеният от свобода да е имал добро поведение. Анализът на разпоредбата показва, че е създадена законова възможност за пенитенциарните власти, която следва да се преценява конкретно за всяко осъдено лице. Законодателят е въвел конкретни формални предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие, при тези предпоставки, административният орган да прецени доколко с оглед поведението на лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване е целесъобразно. В този смисъл следва да се изложат обосновани мотиви /произнася се с мотивирана заповед/, от които да е видно защо лишеният от свобода може да бъде преместен, респ. на какви основания му се отказва преместването. В конкретния случай от мотивите на административният орган не могат да се изведат основания за отказ по втората предпоставка. Видно е, че е отчетено занижаване на риска от рецидив; рискът от вреди също е оценен на „нисък“; лишеният от свобода работи, участва активно в строително-ремонтните дейности в затвора, поведението му е добро, полага необходимите усилия за реализиране на набелязаните цели, отчетени са положителни промени в личностно-поведенчески план, свързани с последователно и позитивно поведение, служещо за пример на останали осъдени лица; награждаван е многократно.  Липсват посочени основания, на базата на които да се изведе извод за непостигнато добро поведение от осъдения, което да не позволява преместването му в ЗООТ. Налице е разминаване между мотиви и диспозитив на административния акт, което прави последния незаконосъобразен.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТМЕНЯ заповед №364/11.05.2017г. на началника на затвора гр.Бобов дол, с която на Н.Я.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Бобов е отказано преместване от затворническо общежитие от закрит тип в затворническо общежитие от открит тип.

                   Решението е окончателно.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: