Р Е Ш Е Н И Е

 22                                                                   08.02.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и девети януари                                                        две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Антоанета Масларска

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 180 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.225а от ЗУТ.

„Р.“ ООД, ЕИК 109080212 със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя Д. М. Д., с адрес за призоваване: гр.Дупница, ул“Солун“ №2, ет.3, кантора 18 обжалва заповед №1002/22.05.2017г. на кмета на Община Дупница. Релевира се основанието по чл.146, т.4 от АПК във вр. с чл.228 от ЗУТ. Нарушението на закона се свързва с липса на строеж по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, евентуално осъществен текущ ремонт по подмяна на метални ламарини със сандвич панели на покрива, бившата ограда на парцела и една от ограждащите стени. Моли се за отмяна на заповедта.

            В с.з. представителят на жалбоподателя поддържа жалбата. Не претендира разноски.

В с.з. пълномощникът на ответния кмет на Община Дупница оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че строежът не е включен в списъка на преместваемите обекти по едноименната общинска Наредба.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Административната преписка е образувана въз основа на писмо изх.№Д-472-00-099/07.03.2017г. на началник РО НСК Кюстендил към РДНСК Югозападен район до кмета на Община Дупница, по повод заявление от 24.02.2017г. на работещи във фирма „Еврошуз“ ООД – гр.Дупница за незаконен строеж на „Р.“ООД, пречещ за преминаване на пешеходци по тротоара до него в следствие паркираните автомобили. С писмо изх.№26-00-660/22.03.2017г. кметът на общината е указал на управителя на дружеството да представи нотариално заверена декларация за извършителя на строежа. Със заявление №26-00-2561-(1)/28.03.2017г. управителят е представил декларация от 27.12.2016г., съгласно която пристройката със складово предназначение на един етаж към сграда с идентификатор 68789.608.365.13 по КККР на гр.Дупница е построена през 2000г. от първоначалния собственик „Търговия на едро“, има характер на навес, като са подменени ръждясали и амортизирани материали. Към преписката е приложено Удостоверение за търпимост №85/29.04.2004г. на главния архитект на общината по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ за сградата, към която е изграден навеса, която е записана като масивна двуетажна, представляваща „Склад за хранителни стоки на едро“ в парцел III, кв.304 по плана на гр.Дупница със застроена площ 2070кв.м., собственост на „Дупница Комерс“ ООД.

Съгласно нот.акт №65, том II, рег.№4258, дело №265/2001г. на нотариус Ефтим Китов с рег.№397 на НК и район на действие района на ДРС сградата е собствена на „Дупница Комерс“ ООД. Разположена е в УПИ III, а част от нея и в съседния УПИ II – „Булгарплод“, кв.304. УПИ III – ОТП и ДСО „Амбалаж“ в кв.304 по рег.план на града от 1958г. е съсобствен. Собственото на дружеството мазе №3 е обособено като самостоятелен обект в сградата с посочения идентификатор, а до мазето е изградена процесната пристройката /склад/. Поради липсата на пристройката в документите от преписката за издаване на удостоверението за търпимост на сградата и в нот.акт за собственост на „Радо“ с №128, том I, рег.№1227, дело №102/11.08.2005г. органът е формирал извод, че строежът е изграден след 2005г. и не попада в разпоредбите на §127, ал.1 от ЗИД на ЗУТ.

С писмо изх.№26-00-2561/21.04.2017г. кметът на общината е насрочил проверка по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ на 03.05.2017г., а със заявление от 28.04.2017г. управителят на „Р.“ООД е представил декларация от останалите съсобственици на парцела от 28.10.2005г. за съгласие да се реновира съществуващото складово помещение с нови материали и да се възстанови старата ограда. Приложен е и снимков материал.

В Констативен акт №3/03.05.2017г. на служители от общината са обективирани резултатите от извършената проверка на място в присъствие на управителя на дружеството. Установено е, че самостоятелният обект представлява пристройка /склад/ от метална конструкция със стени и покрив от термопанели, с правоъгълна форма в план с размери 13.40/7.50м и височина в най-ниската част 3.10м. Останалите данни относно търпимостта и собствеността на сградата и мазето са взети от посочените  по-горе писмени документи. Към акта е изчертана окомерна скица за строежа. Формиран е извод, че строежът е изграден в съсобствен имот без необходимите строителни книжа и документи. На 10.05.2017г. управителят на дружеството е подал възражение срещу акта, сочейки, че декларацията от 28.10.2005г. на съсобствениците представлява изискуемото се съгласие и че пристройката не пречи на преминаващите пешеходци.

Оспорената заповед №1002/22.05.2017г. е издадена на основание посочените документи и КА. Описанието на пристройката /склад/ съответства на описанието в акта. Възприето е становището на главния архитект, че строежът е изграден след 2005г. и не е търпим. Не е уважено възражението на собственика. Формиран е извод, че строежът е реализиран в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1, чл.169, ал.1 и чл.183, ал.1 от ЗУТ, което го квалифицира като незаконен по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Същият е от пета категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ и чл.10, ал.1 от Наредба №1/30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Със заповедта е наредено на управителят на дружеството да премахне строежа в тримесечен срок от влизане в сила на заповедта. Заповедта е връчена на адресата на 30.05.2017г., а жалбата по делото е подадена на 12.06.2017г.

В съдебното производство по делото са приобщени показанията на св.Х., М. и М., от които се установява, че към 2012-2013г. е извършен ремонт на склада по заповедта. Сменена е козирката, оградата пред входа на сградата и долната й страна, като гофрираните ламарини на козирката и долната страна са заменени със сандвич-панели, а оградата пред входа е заменена с плъзгаща врата. Останалите части от склада не са променени. Процесният строеж осигурява достъпа до същинският склад на фирмата, който се намира под нивото на улицата. Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на писмените доказателства по преписката и снимковия материал към КА от проверката на място. Страните не ги оспорват.

От заключението на вещо лице инж.А.А. се установява, че  процесният обект е разположен пред мазе №3 в сграда с идентификатор 68789.608.356.13 и е изпълнен с конструкция от кухи метални профили – колони и триъгълни ферми върху тях, а върху фермите са монтирани термопанели. От северната страна обектът е ограничен с метална ограда върху бетонов цокъл, изпълнена и пред съседния дял от имота. От южната страна на обекта са монтирани термопанели. От към улицата има две врати, изпълнени от термопанели – едната плъзгаща, а другата обикновена – двукрила, както и преграда, също от термопанели, зад която се прибира плъзгащата врата. Металните колони са монтирани върху съществуваща бетонова настилка посредством планки, захванати с болтове, видно от снимката на л.46 от делото. Според вещото лице, обектът е с характер на преместваемо съоръжение с оглед начина на закрепване за терена, позволяващ демонтиране без да се похаби конструкцията и без да се наруши съществено бетоновата настилка. Вещото лице е посочило, че според показанията на свидетелите, замяната на ламаринената конструкция в същия габарит със съвременни материали представлява „текущ ремонт“. В с.з. вещото лице допълва, че монтираните термопанели играят роля на покрив, частично на стени и на врати, а помещението по принцип е празно пространство и представлява рампа, която слиза от нивото на улицата към нивото на основното помещение на дружеството. Обектът представлява подстъп към мазе №3, което е под нивото на терена. Заключението на вещото лице в описателната му част съдът намира за обективно и достоверно, т.к. се базира на документите от административната преписка по случая. Констатациите на вещото лице от огледа съответстват на снимковия материал от преписката и показанията на разпитаните свидетели.

В чл.4, ал.1 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Дупница изчерпателно са изброени видовете преместваеми обекти, които се разполагат върху поземлените имоти, а в чл.4, ал.2 са посочени обектите за търговски и други обслужващи дейности, между които не фигурира обект с характеристиките на процесния.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е субект с правен интерес от оспорването. Заповедта на кмета е индивидуален административен акт по см. на чл.214, т.3, пр.3 от ЗУТ с утежняващ за адреса характер, т.к. създава задължение за премахване на изградения обект. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ пред компетентния за разглеждането й административен съд.

Разгледано по същество, оспорването е основателно.

С оглед предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК във вр. с чл.228 от ЗУТ, оспорената заповед, преценена на основанията по чл.146 от кодекса, е незаконосъобразен административен акт. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган. Органът е описал и определил обекта като строеж по см. на легалната дефиниция на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видът на строежа и неговото предназначение го характеризират като такъв от пета категория съгласно чл.137, т.5, б.“в“ във вр. с чл.41, ал.1 от ЗУТ – обслужващо помещение към мазе №3. Съгласно правилото на чл.225а, ал.1 от ЗУТ в правомощията на кмета на общината е издаването на заповед за премахване на строежа. Страните не спорят относно компетентността.

Заповедта е издадена при спазване на установената за нея писмена форма по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Изпълнени са и общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено фактическото и правно основание за нейното издаване, органът-издател, адресата, датата на издаване, налице е ясна разпоредителна част, посочен е реда за оспорване и фигурира подпис на издателя. Фактическите основания са свързани с установените от органа обстоятелства за строежа – неговия собственик, местоположение, вид, характеристики и извършител, а правните основания са посочените нарушени правни норми за законност и правното основание за разпореденото премахване. Налице е ясна конкретизация на хипотезата за незаконност по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Спазена е разписаната в чл.225а, ал.2 от ЗУТ административна процедура. Заповедта е издадена въз основа на Констативен акт за състоянието на строежа и предвижданията на действащия ПУП. Органът е спазил и нормите на чл.35 и чл.36 от АПК, т.к. е събрал всички относими доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и е дал възможност за становище на засегнатото лице.

Заповедта обаче противоречи на материалния закон.

Описанието на обекта по заповедта като пристройка /склад/ към сграда с идентификатор 68789.608.365.13 по КККР на гр.Дупница, изградена от метална конструкция със стени и покрив от термопанели с правоъгълна форма и посочени размери не държи сметка за начинът на закрепване към терена. Според описанието на обекта в заключението на вещото лице, конструкцията му е изпълнена от метални профили във вид на колони с триъгълни ферми върху тях и колоните са монтирани върху бетоновата настилка посредством планки, захванати с болтове. Този начин на прикрепване към терена прави възможно отделянето на обекта от повърхността и неговото преместване в пространството без да губи индивидуализация. Премахването не може да измени трайно начина на ползване на земята. Обектът има обслужващо предназначение към мазе №3 на дружеството, т.к. служи като подстъп към мазето. Изложеното характеризира обекта като преместваем по легалната дефиниция на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, а не като строеж по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видът и предназначението му се включват в приложното поле на чл.56 от ЗУТ. Изчерпателното изброяване на видовете преместваеми обекти в чл.4, ал.1 и ал.2 от Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения на територията на Община Дупница противоречи на делегацията в чл.56, ал.2 от ЗУТ, в изпълнение на която е приета Наредбата. Обхватът на компетентност на ОбС се разпростира до установяване на ред за издаване на разрешенията за поставяне на преместваемите обекти и не включва определяне на видовете преместваеми обекти. По арг. от чл.15, ал.3 от ЗНА посочената разпоредба от общинската Наредба е неприложима като противоречаща на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

Редът за премахване на преместваемите обекти е уреден в чл.57а от ЗУТ и е различен от редът за премахване на незаконните строежи по чл.225 и чл.225а от ЗУТ, по който е издадена оспорената заповед.

Поради липса на фактическите и правни основания за издаване на процесната заповед, не е дължимо изследване на предпоставките за „текущ ремонт“ на обекта по см. на §5, т.43 от ДР на ЗУТ.

На основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът ще отмени оспорената заповед.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ заповед №1002/22.05.2017г. на кмета на Община Дупница.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: