Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 203

гр.Кюстендил, 28.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№184/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

             Йордан Георгиев – прокурор при Кюстендилска окръжна прокуратура е депозирал протест срещу Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на Община Дупница, приета с решение №129 по Протокол №12/21.09.2012г. и изменена с решение №101/19.04.2013г., решение №195/25.10.2013г., допълнена с решение №37/27.02.2015г. и изменена с решение №204/02.12.2016г., в частта по чл.7, т.3, пр.5. Иска се отмяната на посочената разпоредба в цялост, като се претендира материалната й незаконосъобразност.

             Ответникът не изразява становище по жалбата.         

             Във връзка с императивните изисквания на АПК, раздел ІІІ, гл.Х, съдът е съобщил оспорването по реда на чл.181, ал.1 и 2 във вр.с чл.188 от АПК чрез обявление в ДВ бр.80/2017г., чрез поставяне на копие от него на определеното място в КАС и публикуване на интернет страницата на ВАС. Няма присъединили се лица към оспорването, нито встъпили като страни при условията на чл.189, ал.2 от АПК.

                Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

   На 21.09.2012г. след проведено заседание на Общински съвет Дупница, обективирано в Протокол №12/21.09.2012г., на което е извършено обсъждане на проекта и предложенията за измененията му, е взето решение №129 за приемане на Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на Община Дупница. Процедурата, предхождаща разглеждането и приемането на Наредбата включва изготвянето на проект на подзаконовия нормативен акт, докладна записка на кмета №582/20.09.2012г. за проект на решение, мотиви, публикуване на същата, ведно с проекта на акта на интернет страницата на институцията на 04.09.2012г. Постоянните комисии към Общински съвет – Дупница не са разглеждали проекта на наредбата, тъй като с процедурно решение Общински съвет – Дупница, на основание чл.52, ал.2, т. 8 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Дупница, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, е приел да разгледа докладната записка за приемане на Наредбата при липса на доклади на постоянните комисии. Приетата Наредба е разгласена на официалния сайт на Община Дупница. Спазена е процедурата и при приемане на решение №101/19.04.2013г., решение №195 /25.10.2013г., решение №37/27.02.2015г. и решение №204/02.12.2016г., с които е изменена Наредбата.

 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира протеста за допустим, като подаден от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред-гл.Х, раздел ІІІ от АПК, пред компетентен да го разгледа съд. След служебна проверка за законосъобразността на оспорения подзаконов нормативен акт, съдът счита следното:

   Съгласно чл.185, ал.2 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба прокурорът може да подаде протест срещу акта. В този аспект прокурорът при КОП притежава процесуалната легитимация за оспорване на Наредбата за рекламна и информационна дейност на територията на Община Дупница, тъй като съгласно чл.16, ал.1, т.1 от АПК във вр.с чл.127, т.5 от Конституцията на РБългария прокурорът следи за спазване законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове; започва или встъпва във вече образувани производства когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес.

   Наредбата за рекламната и информационна дейност на територията на Община Дупница е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. С него се уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение при условия и граници, определени от закона, като детайлизира приложението му. Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75-80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно ЗНА /арг. чл.80 от АПК/.

   Наредбата е приета на основание чл.21, ал.1, т.7, т.8, ал.2 и чл.27, ал.5 от ЗМСМА. Нормата на чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед на това наредбата, чиято разпоредба се протестира е приета от компетентен орган – Общински съвет-Дупница.

   При изпълнение на нормите на глави ІІІ и ІV от ЗНА, съдът счита, че Общински съвет – Дупница не е допуснал нарушения във връзка със спазване административнопроизводствените правила по издаване и изменение на подзаконовия нормативен акт. От представените по делото доказателства се установява, че е спазена процедурата по изработването на проект, публикуване на проекта на интернет страницата на Община Дупница, ведно с мотиви и докладна записка на кмета, като е спазен 14-дневния срок по чл.26, ал.2 в редакцията му към 2007г., разглеждането, обсъждането и гласуването е извършено при спазване на правилата по ЗМСМА. Постоянните комисии към Общински съвет – Дупница не са разглеждали проекта на наредбата, тъй като с процедурно решение Общински съвет – Дупница, на основание чл.52, ал.2, т. 8 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Дупница, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, е приел да разгледа докладната записка за приемане на Наредбата при липса на доклади на постоянните комисии.

С Наредбата за рекламната и информационна дейност на територията на Община Дупница се урежда разпространението на информация, редът за поставяне, администриране и премахване на средствата за външна реклама, надписи, информационно-указателни табели и съобщения и други. С оспорената разпоредба на чл.7, т.3, пр.5 не се разрешава на територията на Община Дупница рекламирането на употребата и прякото демонстриране на качествата на религия или религиозна общност.

  Съгласно чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, всички граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Посоченото основно начало е доразвито и в нормата на чл.37, ал.1, съгласно който свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними, като държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Това основно право е защитено и в чл.38, ал.1 от Конституцията, според чиято разпоредба никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

  От своя страна Закона за вероизповеданията урежда правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и отношенията им с държавата. В съответствие с конституционните принципи чл.2, чл.3, чл.4 и чл.6 от закона уреждат правото на вероизповедание като основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо, включващо правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва, съответно да практикува свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. Това право не е безгранично и реалното му упражняване не може да бъде насочено срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, съгласно разпоредбите на чл.7 и чл.8 от ЗВ, които ограничения са изключителни и не подлежат на разширително тълкуване.

  Оспорената разпоредба от Наредбата за рекламната и информационна дейност на територията на Община Дупница влиза в пряко противоречие и с разпоредбата на чл.12, ал.2 от Закона за вероизповеданията, според която вероизповеданията могат да организират публична дейност и извън молитвените си домове, т.е. на обществени места. Към такава публична дейност спада и рекламирането на религия или религиозна общност. Ограничавайки правото на реклама се ограничава и правото на вероизповедание.

  Юридическото съдържание на правото на вероизповедание обхваща две важни правомощия според Решение №5/11.06.1992г. на Конституционния съд на Република България по к.д.№11/1992г., а именно правото на свободен избор на вероизповедание и възможността за свободно упражняване на вероизповеданието чрез печат, слово, създаване на религиозни общности и сдружения, дейността им вътре в общността и извън нея, като проявления в обществото. С решението се приема също, че правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано по никакъв начин, освен в случаите на чл.13, ал.4 и чл.37, ал.2 от Конституцията, като тези ограничителни основания са изчерпателно изброени и не могат да бъдат разширявани или допълвани чрез закон или тълкуване. Приема се, че е недопустима държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление, освен в цитираните случаи.

  Предвид изложеното оспорената разпоредба на чл.7, т.3, пр.5 от Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на Община Дупница нарушава правилото на чл.15, ал.1 от ЗНА за съответствие на подзаконовия нормативен акт с нормативния акт от по-висока степен. Това обуславя отмяната й като незаконосъобразна.

  С оглед изхода от спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда разноски в полза на оспорващата страна Кюстендилска окръжна прокуратура в размер на 20 лв. /такса за обявление в ДВ/, платими от ответника.

  Воден от горното и на основание чл.193 от АПК, Административен съд

 

                                            

                                                Р  Е  Ш  И:

 

              ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата на чл.7, т.3, пр.5 от Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на Община Дупница, приета с решение №129 по Протокол №12/21.09.2012г. и изменена с решение №101/19.04.2013г., решение №195/25.10.2013г., допълнена с решение №37/27.02.2015г. и изменена с решение №204/02.12.2016г.

             ОСЪЖДА Общински съвет Дупница да заплати на Окръжна прокуратура - Кюстендил разноски по делото в размер на 20 лв. /двадесет/.

             Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

             

                                                     

          

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

                                                           

                                                 ЧЛЕНОВЕ: