Р Е Ш Е Н И Е

                       145                                             27.09.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на осемнадесети септември                                                       две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 186 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.171, т.2а във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Адв.Д.К. от АК – Видин като пълномощник на Д.Г.П., ЕГН ********** със служебен адрес за призоваване: гр.София, ул.“Н.О.“ №*, вх.*, ет.*, офис-2 обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №17-1139-000265/15.06.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.1, т.1-4 от АПК. Твърди се липса на компетентност на издателя на заповедта и актосъставителя, т.к. е налице друго ръководство на МВР. Неспазването на установената форма е във връзка с липсата на корелация между фактическите и правни основания за издаване на акта. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила е по повод издаване в един и същи ден на АУАН и заповедта, като не е спазен срока за възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Противоречието с материалния закон е с оглед липсата на нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и недопустимо лишаване на другия собственик от МПС. Твърди се, че изтеклият срок на СУМПС го прави нередовен документ по см. на §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД, а не невалиден и няма за последица загубата на правоспособност. Моли се за отмяна на заповедта и присъждане на деловодни разноски.

В молба вх.№3421/14.09.2017г. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Оспорената заповед на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, съобразно заглавната й част, е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от закона. Наложена е ПАМ „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 15.06.2017г. около 12.30 часа по ВП II-62 с.Багренци км.5 в посока от с.Нов чифлик към гр.Кюстендил П. е управлявал собствения си лек автомобил „Ш.О.“ с рег.№СА****СК като при проверка от контролните органи е установено, че СУМПС №275434045 е с изтекъл срок на валидност до 18.05.2017г. Нарушението е определено като управление на МПС без притежаване на съответното СУ. Фактическите обстоятелства по нарушението са установени от АУАН №Г890580/15.06.2017г., съставен от мл.автоконтрольор С.В.А.. Заповедта е връчена на адресата на 15.06.2017г., а жалбата е подадена по пощата на 24.06.2017г. /вж. л.6/.

            Материалната компетентност издателят на оспорената заповед обосновава в нейното съдържание и доказва по делото посредством заповед №277з-91/23.01.2015г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Тази заповед съдържа оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171, т.1, 2, 4, 5, б.“а“ и т.6 от ЗДвП, измежду които по т.1.2 е началникът на сектор “Пътна полиция“.

            АУАН №Г890580/15.06.2017г. е съставен срещу П. за нарушение, чиито фактически обстоятелства за идентични с посочените такива в оспорената заповед. АУАН е връчен на нарушителя срещу подпис без възражения в неговото съдържание. На 19.06.2017г. пълномощникът на П. е депозирал възражение срещу АУАН, по което са приобщени 2бр. Докладни записки от акосъставителя и свидетеля по АУАН, потвърждаващи установените фактически обстоятелства в АУАН.

            Съгласно справка за нарушител, П. притежава СУМПС №275434045, издадено на 18.05.2007г. със срок на валидност до 18.05.2017г., подновено на 03.07.2017г.

            Видно от Удостоверение за сключен граждански брак серия УС-0 от 01.11.2006г. от Община „Средец“, област София на 01.11.2006г. П. е сключил граждански брак с М.С.У., а съгласно Удостоверение за раждане №680487 от Община „Слатина“, област София на 29.05.2007г. е родена дъщеря им С.Д.П..

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

            С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от пълномощник на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията на МПС препятства упражняване на правото на Николов като собственик и водач на същото. Наложената ПАМ е преустановителна по своя характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от некомпетентен орган.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по закона, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  За да издаде оспорената ПАМ издателят се е позовал на заповед № 277з-91/23.01.2015г. на директора на ОДМВР - Кюстендил.  В тази заповед директорът на ОДМВР като ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощието си за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. "а" и  т.6 от ЗДвП, в редакциите на отделните разпоредби към датата на заповедта, на определени длъжностни лица, измежду които по т.1.2 и издателя на оспорената заповед. Приложената с оспорената заповед ПАМ във вид на  "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" обаче законодателно е уредена с изменението на закона, обн.  в ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017г. Следователно, заповедта за делегация №277з-91/23.01.2015г. на директора на ОДМВР както времево, така и по съдържание не прехвърля правомощието за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП на издателя на процесната заповед. Позовавайки се на тази заповед в издадения административен акт, началникът на сектор „Пътна полиция“ не доказва наличие на материална компетентност. Липсата на компетентност на органа е основание за нищожност на издадения акт.

Неоснователно е възражението на оспорващия за некомпетентност на органа поради персонална смяна на ръководството на МВР. Законовата делегация държи сметка за наименованието на длъжността, а не на персоналния й състав /конкретното физическо лице/. Компетентността на актосъставителя няма връзка с компетентността на издателя на оспорената заповед. Въпросът има връзка с преценката по съществото на спора по отношение доказване на нарушението, послужило като основание за прилагане на ПАМ по заповедта.

За пълнота на мотивите относно останалите възражения на оспорващия съдът ще формира правни изводи по основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа-издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Според приетото от органа, изтеклият срок на валидност на СУМПС е съответен на липса на притежаване на документа в аспекта на регламентацията по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Правилността на този извод е въпрос по съществото на спора и не влияе върху формата на акта. Липсата в разпоредителната част на заповедта на наименованието на закона, съдържащ правната квалификация по чл.171, т.1, б.“б“, не представлява съществено нарушение на формата, т.к. в наименованието на акта това правно основание е отнесено към ЗДвП, който действително го съдържа.

Заповедта е издадена и при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства. Неоснователно е възражението на оспорващия за процесуално нарушение поради издаване в един и същи ден на заповедта за ПАМ и АУАН. Със заповедта органът е упражнил уредената в закона възможност за прилагане на ПАМ, а със съставяне на АУАН е започнало административнонаказателното производство срещу нарушителя за извършено от него административно нарушение. Предпоставките за издаване на двата документа, техните издатели и преследваните цели са различни. Връзката между тях се състои в това, че фактическите основания за съставяне на АУАН, т.е. извършеното нарушение, са основание за прилагане на ПАМ, независимо от реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца. В тази насока е и регламентацията по чл.22-23 от ЗАНН.  Поради изложеното без правно значение по казуса е спазването на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН спрямо датата на издаване на атакуваната заповед.

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

Фактическият състав за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП включва 2 кумулативни елемента: 1/управление на МПС от собственик и 2/липса на притежание от собственика на съответното СУМПС.

По делото се установи, че на посочените в заповедта дата, час и място П. е управлявал собственото си МПС, подробно индивидуализирано в оспорения акт. Това фактическо установяване е на основание необорената в рамките на съдебното производство по делото презумтивна доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП. П. не оспорва факта на управлението, мястото и посочената дата.

Установи се и че управлението на МПС е осъществено със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Съгласно АУАН и приложената справка за нарушител СУМПС е със срок до 18.05.2017г., т.е. по време на проверката на 15.06.2017г. същото е било с изтекъл срок на валидност. Този безспорно установен доказателствен факт, неправилно е свързан от органа и преценен като нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а според чл.150а от ЗДвП за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада това превозно средство.  Сравнителното тълкуване на цитираните разпоредби сочи на извод за отсъствие на диспозицията по чл.171, т.2а, пр.1 от ЗДвП. Неправилно административният орган е приравнил управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без СУМПС, т.е.  без правоспособност. С изтичане на срока на валидност на СУМПС водачът не губи правоспособността си и не осъществява нарушение по чл.150а от ЗДвП - осъществява се единствено състава на административното нарушение по чл.81, ал.2, т.6 във вр. с §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД. ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП  следва да се прилага при първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му /при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред/ или  изземването му /при загуба на правоспособността/, както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл.150а от ЗДвП. Изводът е, че придобитата от жалбоподателя правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверена с първоначално издаденото СУМПС не е изгубена с изтичане срока на неговата валидност. Приложената ПАМ се явява незаконосъобразна по същество.

Неоснователно е възражението на оспорващия за материална незаконосъобразност поради лишаване на другия собственик от управлението на МПС. Законът не държи сметка за интересите на останалите собственици на МПС. Целта на приложената ПАМ е преустановителна спрямо нарушението. С ПАМ се осъществява диспозицията на правната норма, като предпоставките за нейното приложение са лимитивно уредени в специалния закон във вр. с правило на чл.23 от ЗАНН.

Поради установената от съда нищожност на оспорената заповед, явяваща се по-силния порок при издаване на оспорения акт спрямо незаконосъобразността по същество, на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП съдът ще обяви нищожността на акта.

По аргумент от чл.143, ал.1 от АПК съдът ще осъди ОДМВР – Кюстендил /като юридическо лице по см. на чл.37, ал.2 от ЗМВР, в чиято структура се намира началника на сектор „Пътна полиция“/ да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 1010лв., включващи 10лв. ДТ за водене на делото и 1000лв. заплатен адвокатски хонорар. Няма основание за присъждане на адвокатското възнаграждение в по-нисък размер поради отсъствие на искане от насрещната страна, съгласно правилото на чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

                Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-1139-000265/15.06.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил.

            ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на Д.Г.П. /с посочени данни/ деловодни разноски в размер на 1010лв. /хиляда и десет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: