Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 149

                                    гр.Кюстендил, 03.10.2017год.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на петнадесети септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                       НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Ирена Симеонова  и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  адм. дело №187 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК и е образувано по протест на Марияна Сиракова – прокурор в Окръжна прокуратура – Кюстендил,  срещу разпоредбата на чл.19, ал.4, т.4 от Наредбата за преместваеми обекти, за рекламни, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Невестино,  приета с решение №359/23.08.2011г. на Общински съвет – Невестино.  Оспорващият  прокурор  поддържа, че оспорената правна норми е нищожна като приета от орган без материална компетентност. Допълнително са релевирани доводи за противоречие с  материалноправни  норми от по-висок ранг от Закона за вероизповеданията, като  са излагат конкретни възражения по отношение на предвидената   с нормата забрана. Прави се искане за прогласяване  нищожността на оспорената разпоредба. Претендират се сторените разноски за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“.

             Ответникът – Общински съвет Невестино, не изразява становище по протеста.     В съдебното производство, представителят на  Окръжна прокуратура-Кюстендил изразява становище за поддържане на подадения протест, като счита, че оспорената норма на Наредбата противоречи на разпоредби на Закона за вероизповеданията. 

В изпълнение на задължението по чл.188 от АПК съдът е съобщил оспорването по реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК чрез обявление, обнародвано в ДВ бр.62/01.08.2017г.,  като копие от обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на ВАС. По делото няма присъединили се или встъпили лица съгласно чл.189, ал.2 от АПК.

Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Предмет на оспорване е разпоредбата на чл.19, ал.4, т.4 от Наредбата за преместваеми обекти, за рекламни, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Невестино,  приета с решение №359 по Протокол №9 от 23.08.2011г. на Общински съвет – Невестино, изм. с решение №221 по Протокол №6 от 01.06.2017год. на Общински съвет – Невестино /наричана в настоящото изложение Наредбата/. 

Оспорената разпоредба има следното съдържание:

чл.19, ал.4: Забранява се рекламирането на:

т.4: определена религия или религиозна общност.

Наредбата е приета с Решение №359 по Протокол №9/23.08.2011год. на Общински съвет – Невестино.  Процедурата по приемане на оспорените норми включва: докладна записка на главния архитект на Община Невестино с  проект на Наредбата, но без мотивите на вносителя; Решение  по Протокол №11/22.08.2011г. от заседание на ПК по териториално развитие, строителство, благоустройство, еврофондове, опазване на околната среда, обществения ред и сигурността и гражданските права  към ОбС – Невестино; Решение №359 по Протокол №9 от заседание на 23.08.2011г. на ОбС – Невестино, с което се приема предложения проект  на Наредба за преместваеми обекти, за рекламни, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Невестино, като на заседанието са присъствали 10 общински съветници от общ брой – 11 общински съветници, и  всички присъствали  10 общински съветници са гласували  „за“. 

Във връзка с указанията на съда за представяне на доказателства за изпълнение на процедурата по чл.26 ал.2 от ЗНА за публикуване на проекта на оспорения нормативен акт, както и  на приетия проект на нормативния акт  на официалния сайт на Общината,  такива на се приложени от Общински съвет – Невестино.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателствени средства и не се оспорват от страните.

Съдът, преценявайки допустимостта на оспорването при усл. на чл.186, ал.2 от АПК, счита протеста  за процесуално допустим. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Изложените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт, а прокурорът може да подаде протест срещу него, респ. срещу отделни негови разпоредби /арг. чл.186, ал.2 вр. с чл.185, ал.2 от АПК/.

Съдът в посочения състав притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по реда на чл.191, ал.2  във вр. с чл.133,  ал.1 от АПК.

Разгледано по същество, оспорването с протеста на прокурора е основателно поради следните съображения:

Съгласно препращането от чл.196 от АПК, на основание чл.168, ал.1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на оспорения текст от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК. Изводите от горната проверка, проведена въз основа на събраните по делото доказателства, са за незаконосъобразност на  оспорената разпоредба  поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените  правила и противоречие с правни  норми на Закона за вероизповеданията,  поради следното:

Съгласно чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА  и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност,  ограничена  по териториален  и предметен обхват. Общинските съвети приемат  нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение. В случая предмет на регламентация са условията и реда за поставяне, регистриране  и премахване на преместваеми обекти, на рекламни, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Невестино /арг. чл.1, ал.1 от Наредбата/, а адресати са физическите  и юридически лица, които осъществяват регулираната дейност на визираната територия. Обратно на соченото в подадения протест,  съдът счита, че е налице делегиране на компетентност на общинския съвет чрез изрично посочване в специалния закон, а именно в разпоредбата на чл.57, ал.1  вр. с чл.56, ал.2 от Закона за устройство на територията. Действително специалният Закон за вероизповеданията не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от него  обществени отношения, но в случая оспорения подзаконов нормативен акт е приет в изпълнение на законовата делегация на чл.56, ал.2 от ЗУТ. С оспорената разпоредба е установен режим, включително забрани,  във връзка с поставянето на рекламни елементи, който засяга устройството на територията, т.е. оспорената Наредба е приета въз основа на законова делегация за регулиране на  обществени отношения,  които са извън предметния обхват на Закона за вероизповеданията, поради което не е налице хипотезата на преуреждането на подзаконово ниво.  Констатира се наличие на  материална и териториална компетентност на Общински съвет – Невестино като издател на нормативния акт, който е валиден подзаконов административен акт.

Спазена е формата на оспорения текст от Наредбата - мястото и номерацията му съответстват на предвидения строеж на нормативните актове по чл.26-29 и чл.31 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА. Обжалваната разпоредба е приета с решение на Общинския съвет, с което се приема проекта  на Наредбата, поради което съответства на предвидената в чл.21, ал.2 във вр. с чл.27 от ЗМСМА във вр. с чл.11, ал.3 от ЗНА, форма.

Съдът констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила.  Въпреки указанията  за установяване изпълнението на процедурата по чл.26, ал.2 от ЗНА, ответната страна Общински съвет - Невестино не е представила доказателства за публикуване на проекта на оспорения нормативен акт на интернет страницата на ОбС заедно с мотивите на вносителя. Оспорената разпоредба на Наредбата, както и същата в нейната цялост, са приети без предварително публикуване на изготвения проект. Спазването на визираното правило съставлява гаранция  за това, че проекта е изработен  при зачитане  на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, закрепени в чл.26, ал.1 от ЗНА. Същото е създадено за осигуряване на правната възможност на заинтересованите лица да изразят становища и да отправят предложения по проекта на акта. Съгласно чл.77 от АПК, нормативният административен акт  се приема от компетентния орган след обсъждане на проекта  заедно с представените становища, предложения и възражения. От друга страна, ответникът не е представил доказателства и за разгласяване на приетия нормативен акт по реда на чл.78, ал.3 от АПК.   Следователно, процедурата по съобщаване на проекта за нормативен акт  и по разгласяване на нормативния акт е разписана императивно в защита на публичния интерес и нарушението на същата съставлява  съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т. 3 от АПК,  респ. основание за незаконосъобразност и отмяна на обжалваната норма на подзаконовия административен акт.

Оспорената разпоредба на Наредбата  противоречи на нормативен акт от по-висока степен.  Както се посочи, с нормата на чл.19, ал.4, т.4  от Наредбата е  въведена забрана за рекламирането на определена религия или религиозна общност. Приетата регулация на  средствата за  провеждане на религиозна дейност  и за упражняване на правото на вероизповедание е в нарушение на правни норми на Закона за вероизповеданията, като заявените в този смисъл  доводи в протеста са основателни. Със Закона за вероизповеданията са уредени при зачитане на конституционната рамка,  правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата, съотв.  способите  и ограниченията  за упражняване на правото на вероизповедание. Съгласно регламента на чл.5, ал.1 от ЗВ, правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение и осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други. Тълкуването на законовия текст сочи на изводи за това, че  за упражняване на правото на вероизповедание са допустими и други форми, като изброяването в чл.5, ал.1 от ЗВ не е изчерпателно. В контекста на изложеното,  следва да се приеме, че рекламирането на определена религия или религиозна общност  съставлява  форма на упражняване на правото на вероизповедание  по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗВ. Забраната, приета с оспорената разпоредба не е съобразена  с нормативната регламентация в акта от по-висока степен. Налице е противоречие с материалноправни  разпоредби  на акт от по-висш порядък като отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.  Следва отмяна на чл.19, ал.4, т.4 от Наредбата. Подаденият протест е основателен и съдът го уважава.

Предвид изхода на спора и изричната претенция на прокурора, съдът присъжда заплащане на  деловодните  разноски в размер на 20,00 лв. за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“, платими от ответника.

По изложените съображения и на осн. чл.193, ал.1 от АПК, съдът

                                               Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата на чл.19, ал.4, т.4 от Наредбата за преместваеми обекти, за рекламни, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Невестино,  приета с решение №359 по Протокол №9 от 23.08.2011г. на Общински съвет – Невестино.

ОСЪЖДА Общински съвет – Невестино  да заплати на  Окръжна прокуратура – Кюстендил  деловодни разноски в размер на 20,00лв. за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

В случай на неподаване на касационна жалба или ако тя бъде отхвърлена, решението да се обнародва по реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.194 от АПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.