Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 150

                                    гр.Кюстендил, 04.10.2017год.

                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на петнадесети септември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                       НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря Ирена Симеонова  и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  адм. дело №188 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК и е образувано по протест на Марияна Сиракова – прокурор в Окръжна прокуратура – Кюстендил,  срещу разпоредбата на чл.30, ал.1, т.2 от Наредбата за преместваеми обекти, за рекламни, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Невестино,  приета с решение №359/23.08.2011г. на Общински съвет – Невестино.  Оспорващият  прокурор  поддържа, че оспорената правна норми противоречи на  материалноправни  норми от по-висок ранг - на чл.3, ал.3 и  на чл.23, ал.2 вр. с ал.1 от  Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/, като  са излагат конкретни възражения по отношение на предвидената  с нормата забрана. Прави се искане за отмяна на оспорената разпоредба. Претендират се сторените разноски за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“.

             Ответникът – Общински съвет Невестино, не изразява становище по протеста.     В съдебното производство, представителят на  Окръжна прокуратура-Кюстендил изразява становище за поддържане на подадения протест, като счита, че оспорената норма на Наредбата противоречи на разпоредби на ЗОАРАКСД. 

В изпълнение на задължението по чл.188 от АПК съдът е съобщил оспорването по реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК чрез обявление, обнародвано в ДВ бр.62/01.08.2017г.,  като копие от обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на ВАС. По делото няма присъединили се или встъпили лица съгласно чл.189, ал.2 от АПК.

Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Предмет на оспорване е разпоредбата на чл.30, ал.1, т.2 от Наредбата за преместваеми обекти, за рекламни, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Невестино,  приета с решение №359 по Протокол №9 от 23.08.2011г. на Общински съвет – Невестино, изм. с решение №221 по Протокол №6 от 01.06.2017год. на Общински съвет – Невестино /наричана в настоящото изложение Наредбата/. 

Оспорената разпоредба има следното съдържание:

чл.30, ал.1: Компетентните органи могат да откажат разполагане на рекламно-информационни елементи в следните случаи:

т.2: заявителят е нарушавал системно изискванията на тази наредба или сключените с общината договори  при или по повод разполагането на други рекламно-информационни елементи. 

Наредбата е приета с Решение №359 по Протокол №9/23.08.2011год. на Общински съвет – Невестино.  Процедурата по приемане на оспорените норми включва: докладна записка на главния архитект на Община Невестино с  проект на Наредбата, но без мотивите на вносителя; Решение  по Протокол №11/22.08.2011г. от заседание на ПК по териториално развитие, строителство, благоустройство, еврофондове, опазване на околната среда, обществения ред и сигурността и гражданските права  към ОбС – Невестино; Решение №359 по Протокол №9 от заседание на 23.08.2011г. на ОбС – Невестино, с което се приема предложения проект  на Наредба за преместваеми обекти, за рекламни, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Невестино, като на заседанието са присъствали 10 общински съветници от общ брой – 11 общински съветници, и  всички присъствали  10 общински съветници са гласували  „за“. 

Във връзка с указанията на съда за представяне на доказателства за изпълнение на процедурата по чл.26 ал.2 от ЗНА за публикуване на проекта на оспорения нормативен акт, както и  на приетия проект на нормативния акт  на официалния сайт на Общината,  такива на се приложени от Общински съвет – Невестино.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателствени средства и не се оспорват от страните.

Съдът, преценявайки допустимостта на оспорването при усл. на чл.186, ал.2 от АПК, счита протеста  за процесуално допустим. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Изложените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт, а прокурорът може да подаде протест срещу него, респ. срещу отделни негови разпоредби /арг. чл.186, ал.2 вр. с чл.185, ал.2 от АПК/.

Съдът в посочения състав притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по реда на чл.191, ал.2  във вр. с чл.133,  ал.1 от АПК.

Разгледано по същество, оспорването с протеста на прокурора е основателно поради следните съображения:

Съгласно препращането от чл.196 от АПК, на основание чл.168, ал.1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на оспорения текст от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК. Изводите от горната проверка, проведена въз основа на събраните по делото доказателства, са за незаконосъобразност на  оспорената разпоредба  поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените  правила и противоречие с правни  норми на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКСД/,  поради следното:

Съгласно чл.76, ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА  и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност,  ограничена  по териториален  и предметен обхват. Общинските съвети приемат  нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение. В случая предмет на регламентация са условията и реда за поставяне, регистриране  и премахване на преместваеми обекти, на рекламни, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Невестино /арг. чл.1, ал.1 от Наредбата/, а адресати са физическите  и юридически лица, които осъществяват регулираната дейност на визираната територия. Оспореният подзаконов нормативен акт е приет в изпълнение на законовата делегация на чл.56, ал.2 от ЗУТ. Констатира се наличие на  материална и териториална компетентност на Общински съвет – Невестино като издател на нормативния акт, който е валиден подзаконов административен акт. Видно от приложения протокол от заседанието на ОбС – Невестино, при приемане на Наредбата са спазени изискванията за кворум и мнозинство.

Спазена е формата на оспорения текст от Наредбата - мястото и номерацията му съответстват на предвидения строеж на нормативните актове по чл.26-29 и чл.31 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА. Обжалваната разпоредба е приета с решение на Общинския съвет, с което се приема проекта  на Наредбата, поради което съответства на предвидената в чл.21, ал.2 във вр. с чл.27 от ЗМСМА във вр. с чл.11, ал.3 от ЗНА, форма.

Съдът констатира съществено нарушение на административнопроизводствените правила.  Въпреки указанията  за установяване изпълнението на процедурата по чл.26, ал.2 от ЗНА, ответната страна Общински съвет - Невестино не е представила доказателства за публикуване на проекта на оспорения нормативен акт на интернет страницата на ОбС заедно с мотивите на вносителя. Оспорената разпоредба на Наредбата, както и същата в нейната цялост, са приети без предварително публикуване на изготвения проект. Спазването на визираното правило съставлява гаранция  за това, че проекта е изработен  при зачитане  на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, закрепени в чл.26, ал.1 от ЗНА. Същото е създадено за осигуряване на правната възможност на заинтересованите лица да изразят становища и да отправят предложения по проекта на акта. Съгласно чл.77 от АПК, нормативният административен акт  се приема от компетентния орган след обсъждане на проекта  заедно с представените становища, предложения и възражения. От друга страна, ответникът не е представил доказателства и за разгласяване на приетия нормативен акт по реда на чл.78, ал.3 от АПК.   Следователно, процедурата по съобщаване на проекта за нормативен акт  и по разгласяване на нормативния акт е разписана императивно в защита на публичния интерес и нарушението на същата съставлява  съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т. 3 от АПК,  респ. основание за незаконосъобразност и отмяна на обжалваната норма на подзаконовия административен акт.

Оспорената разпоредба на Наредбата  противоречи на нормативен акт от по-висока степен.  Както се посочи, с нормата на чл.30, ал.1, т.2  от Наредбата е  въведена правна възможност за компетентните административни органи да откажат  разполагане на рекламно-информационни елементи на заявител, който е  нарушавал системно изискванията на тази наредба или сключените с общината договори  при или по повод разполагането на други рекламно-информационни елементи.  Приетата регулация на  разрешителния режим за разполагане на рекламно – информационни елементи в частта, с която е  въведено оспореното ограничение е в противоречие с материалноправни норми ЗУТ и на ЗОАРАКСД, както следва:

Както се посочи, оспорената Наредба  е приета в изпълнение на законовата делегация на чл.56, ал.2 от ЗУТ, а съгласно чл.76, ал.3 от АПК и чл.8 от ЗНА, с издаваните наредби, общинските съвети уреждат в съответствие с нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение, т.е нормотворческата компетентност на общинските съвети е ограничена от законовата рамка. В този аспект и въз основа на сравнителен анализ с разпоредбата на чл.57 от ЗУТ, съдът констатира, че предвидената с протестираната норма възможност за администрацията да откаже  разполагане на рекламно-информационни елементи няма законова опора в ЗУТ и не е сред целите на специалния закон. Безспорно е, че  в чл.57 и чл.57а от ЗУТ не  се съдържа установената от общинския съвет отрицателна предпоставка. Разпоредбите   не  обвързват издаването на разрешителни за поставяне на рекламно-информационни елементи с отсъствието на системни нарушения на  изискванията на наредбата или  на сключените с общината договори  при или по повод разполагането на други рекламно-информационни елементи. Налице е противоречие  с правна норма от по-висок ранг  като отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.

В случая с подзаконова разпоредба е въведено ограничение за определен кръг лица да ползват предоставяни от общината услуги /конкретно  да получат разрешително за поставяне на рекламно-информационни елементи/, каквото не е предвидено нито в ЗУТ, нито в друг закон, уреждащ същата материя. С оспорената норма са установени изисквания и тежести, които законът не предвижда и ОбС – Невестино е създал първична правна уредба, неуредена в по-висок по степен нормативен акт. Освен горното, въвеждайки допълнителни изисквания към заявителите, общинският съвет е излязъл и извън  делегираните му с чл.56, ал.2 вр. с чл.57, ал.1 от ЗУТ права да уреди единствено реда, по който ще се издават разрешения за поставяне на рекламно-информационни елементи. 

От друга страна, оспорената норма противоречи и на разпоредбата на чл.3, ал.3 от ЗОАРАКСД, според която при административното регулиране и административния контрол,  административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. Предвиденото с  чл.30, ал.1, т.2 от Наредбата ограничение представлява административно регулиране, което надвишава обществено оправданите граници по см.  на чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, доколкото въвежда тежести, които не са необходими за постигане на целите по чл.2 от ЗОАРАКСД.  Същевременно чл.4, ал.2 от същия закон регламентира изрично, че всички изисквания, необходими за започване и за осъществяване на стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие се уреждат със закон, а според чл.23, ал.2 вр.с ал.1 от ЗОАРАКСД  със закон се уреждат и мерките, които контролиращият орган прилага при нарушения на нормативните изисквания. Анализът на горните разпоредби, както и на относимите разпоредби на специалния ЗУТ,  обосновава изводи за липса на правомощие за общинския съвет с подзаконов акт  да въвежда ограничения, респ. отрицателни предпоставки  за които липсва законова основа.

Предвид изложеното, изискванията, приети с оспорената разпоредба не са съобразени  с нормативната регламентация в актове от по-висока степен. Налице е противоречие с материалноправни  разпоредби  на актове от по-висш порядък като отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.  Следва отмяна на чл.30, ал.1, т.2 от Наредбата. Подаденият протест е основателен и съдът го уважава.

Предвид изхода на спора и изричната претенция на прокурора, съдът присъжда заплащане на  деловодните  разноски в размер на 20,00 лв. за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“, платими от ответника.

По изложените съображения и на осн. чл.193, ал.1 от АПК, съдът

                                              

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна разпоредбата на чл.30, ал.1, т.2 от Наредбата за преместваеми обекти, за рекламни, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Невестино,  приета с решение №359 по Протокол №9 от 23.08.2011г. на Общински съвет – Невестино.

ОСЪЖДА Общински съвет – Невестино  да заплати на  Окръжна прокуратура – Кюстендил  деловодни разноски в размер на 20,00лв. за обявяване на оспорването в „Държавен вестник“.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

В случай на неподаване на касационна жалба или ако тя бъде отхвърлена, решението да се обнародва по реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.194 от АПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.