Р  Е  Ш  Е   Н  И  Е

                                              16.10.2017 г.

 

Номер       163                              2 0 1 7 г.                                  гр. Кюстендил

   

                              В   И М Е Т О      Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилски административен съд

на трети октомври                                                                 2 0 1 7 г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                              Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Ирена Симеонова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 189 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе,взе предвид следното:

       

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

          В.Г.В. ***, е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1139-000241/31.05.2017 г. на Началник сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която временно се отнема СУ на МПС на водач № 226448332 - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 171 т. 1 б. ”б”, във вр. с чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на административния акт, постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна.  

          Ответната страна не изразява становище по жалбата.

          Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

          Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган -Началник на сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Кюстендил, съгласно приложена заповед от Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил № 277З-91/23.01.2015 г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП /изм. ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС е и извършено от водача на МПС административно нарушение - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174 ал. 4 установените стойности са определящи, каквото в конкретния случай е налице.

         Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение № Г 508137/31.05.2017 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно  извършена проверка за на водача на МПС след употреба и концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.00 на хиляда, установено с техническо средство “Алкотест” №  7410, фабр. № ARUC 0383 /изрично в талона за медицинско изследване е посочен този номер и съдът приема същият за достоверен/, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт № Г 508137/31.05.2017 г., съответно издаден талон за медицинско изследване серия № 0009770/31.05.2017 г. /връчен на жалбоподателя/ в 19.40 ч., като възпроизвежда направените в него констатации.

         Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. На основанието по чл. 171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП, може да се наложи принудителна административна мярка ”временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство” на водач, който го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.  Такъв е конкретният случай – управление на МПС от водача В. след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта 1.00 на хиляда, установена с техническо средство “Алкотест” 7410, фабр. № ARUC 0383.

         С оглед на тези обстоятелства,административният акт с посоченото в него фактическо и правно основание, следва да се приеме за законосъобразен.

         В хода на съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка доказателства по реда на чл. 193 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171 ал. 1 изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са конкретни и логични, съответстват си и не са опровергани. При съставянето на АУАН са отнети контролния талон и свидетелството за регистрация на автомобила. Представена е и справка за извършени нарушения от водача към 21.06.2017 г.

         Въз основа на изложеното за преценката на събраните  доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за установено фактическото и материално основание за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 1 б. ”б” от ЗДвП - управление от страна на  жалбоподателя на МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, което не се и опровергава от доказателствата по делото. Възражението в жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в разминаване на номера на алкотеста, съдът не приема за основателно, тъй като същото е явно техническа грешка, което се доказва и от приложената докладна от актосъставителя Котев по делото. Жалбоподателят не представя доказателства, които да опровергават фактическата обстановка изложена в административния акт, като не представя такива и в съдебното производство. Доказано е наличието на алкохол в издишания от водача въздух превишаващ законовите норми.      

         При преценката на формалните изисквания относно съдържанието на обжалвания акт, съдът констатира съответствие с нормата на чл. 59 ал. 2 от АПК. Заповедта съдържа изложение на фактическите и правни основания, поради което е мотивирана и законосъобразна, при спазване на административно - производствените правила и изискванията на материалния закон.

 

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

 

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на В.Г.В., ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1139-000241/31.05.2017 г. на Началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Кюстендил.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: