Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер  193         Година  2017, 15.11., град  Кюстендил

 

Административен съд Кюстендил                                                           

 

НА ОСЕМНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ                                                  Година       2017

В открито съдебно заседание в следния състав:                                                                                                                                                  СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

при секретаря Ирена Симеонова

като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВА адм. дело № 191/2017г. по описа и за да се произнесе, взе предвид следното:

М.Д., гражданин на Република Македония, роден на ***г., представляван по пълномощие от адв. Д.Д.,***, оспорва заповед рег. № 4485 ОЧ - 11/16.06.2017г. на началника на ГПУ Гюешево, с която му е наложена принудителна административна мярка – “забрана за влизане в  Република България” за срок от пет години, считано от 16.06.2017г. до 15.06.2022г. В жалбата и в писмени бележки се релевират оплаквания, че оспорената заповед е издадена при липса на компетентност на издателя,  съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материална незаконосъобразност. Иска се отмяна на оспорената заповед или в случай на преценка на неоснователност на горните оплаквания изменението й чрез намаляване на срока, за който е наложена принудителната административна мярка. Иска се да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя сторените деловодни разноски.

Ответникът – началникът на ГПУ Гюешево, представляван по пълномощие от юрисконсулт Мицова, счита жалбата за неоснователна. Сочи издаване на оспорения акт от компетентен орган, като се позовава на цитирана и представена като доказателство по делото заповед, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответствие с приложимия материален закон. Счита, че заповедта е и мотивирана, включително и чрез препращане към съпътстващи или предхождащи издаването й документи. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, счита следното от фактическа страна :

Със заповед рег. № 4485 ОЧ – 11/16.06.2017г. началникът на ГПУ Гюешево е наложил на жалбоподателя М.Д., македонски гражданин, принудителна административна мярка по чл. 42з, ал. 1, т. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ – „забрана за влизане в Република България“ за срок от пет години.

В оспорената заповед са изложени обстоятелствата, че на 13.05.2017г., 14, 10 часа Д. /цитирани лични данни/ е пренесъл през ГКПП Гюешево в Република България укрити в управлявания от него собствен лек автомобил марка BMW 525D, с рег. № КР 1111 ІІ, стоки за търговски цели в големи размери  - 5174 броя кутии цигари без български акцизен бандерол на обща стойност  34 902, 30 лева. Посочено е, че лицето е задържано въз основа на цитирана заповед, както и че по случая е образувано досъдебно производство. Посочено е, че с протоколно определение от 16.06.2017г. по НОХД № 327/2017г. по описа на Окръжен съд Кюстендил на М.Д. е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца и наказание „глоба” на размер на 10 000 лева, както и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяване на наложеното наказание е отложено за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на споразумението в сила. С протоколното определение на основание чл. 242, ал. 7 и ал. 8 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – 5 174 кутии цигари без български акцизен бандерол и средството за извършването му - описания лек автомобил.

Приети са като доказателства докладни записки и предложение, изготвени в производството по издаване на оспорената заповед и подготвящи същата.

По делото е представено и прието като доказателство цитираното в оспорената заповед протоколно определение от 16.06.2017г. по НОХД № 327/2017г. на КОС, с което е одобрено споразумение на основание чл. 382, ал. 7 от НПК. Със същото Д. е признат за виновен за деяние, тъждествено с това описано в оспорената заповед, за което му е наложено наказание, посочено в заповед рег. № 4485 ОЧ – 11/16.06.2017г. Извършеното престъпление е квалифицирано по чл. 242, ал. 1, б. д от НК.

По делото е представена и приета като доказателство заповед УРИ 4077з-636/24.08.2015г. за оправомощаване на основание чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ на длъжностни лица от РДГП Кюстендил да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по ЗЧРБ. В заповедта е посочена длъжността на началник ГПУ Гюешево.

Кюстендилският административен съд, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 и чл. 169 от АПК на всички основания по чл. 146, счита следното:

Жалбата е допустима. Постъпила е в рамките на преклузивния 14 дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ, насочена е срещу утежняващ за жалбоподателя индивидуален административен акт, разпореждащ ограничаване на негови права. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на съдебното оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            Оспорената заповед на началника на ГПУ Гюешево е издадена при наличие на материална компетентност на издателя й, предоставена чрез издадената от директора на РДГП Кюстендил заповед УРИ 4077з-636/24.08.2015г. Осъществената делегация е от оправомощен по закон орган и е разрешена с разпоредбата– чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ.

В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа мотивите на издателя й – компетентния административен орган, като изложеното фактическо основание от една страна е конкретно и ясно, а от друга – напълно съответства на посоченото правно основание. Изложените в обратен смисъл оплаквания са изцяло неоснователни. Допълнителни и подробни мотиви се съдържат и предхождащите и съпътстващи издаването на оспорения индивидуален административен акт документи – докладни записки и предложение

Издадената заповед е и матералнозаконосъобразна. Въз основа на представеното и прието като доказателство протоколно определение на КОС по НОХД 327/2016г. се установява по несъмнен и категоричен начин осъществяване на изложеното в заповедта фактическо основание, а именно наличие на влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление на територията на Република България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода – чл. 42з, ал. 1, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Лицето е осъдено за престъпление по 242,  ал. 1, б. д от НК, за което се предвижда наказаниелишаване от свобода” от три до десет години и „глоба” в размери от двадесет хиляди до сто хиляди лева. Следва изводът за наличие към момента на издаване на оспорената заповед на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за налагане на принудителната административна мярка.

Извършвайки преценка относно пропорционалността на наложената мярка, Съдът счита, че е нарушена съразмерността при определяне на срока, за който е наложена – максимално дългият предвиден в приложимата разпоредбата на чл. 42з, ал. 3 от ЗЧРБ.

С оглед обстоятелствата по делото и изискването за съразмерност на административните актове, Съдът счита за подходящ и съответстващ на целта на закона срок за налагане на процесната ПАМ, близък до срока, за който е отложено изтърпяване на наложеното наказание /три години и шест месеца на основание чл. 66, ал. 1 от НК/, а именно – три години. Характерът и целта на наложената ПАМ я определят като преустановяваща и предотвратяваща извършването  и на други престъпления. Съдът счита, че с посоченият срок се постига пропорционалност между необходимото ограничаване на съответното право на жалбоподателя за постигане на посочената цел. В този смисъл Съдът ще измени с решението си оспорената заповед.

Не се споделя виждането на жалбоподателя, че срокът, за който се налага процесната ПАМ, следва да е съобразен със срока на наложеното наказание „лишаване от свобода”. Целите на принудителни административни мерки и тези на наказанията, предвидени в НК, са същностно различни и аналогията между тях, включително и за обосноваване определянето на срока за налагане на ПАМ, е несъстоятелна.

Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от  АПК КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Р Е Ш И :

           

ИЗМЕНЯ заповед рег. № 4485 ОЧ - 11/16.06.2017г. на началника на Гранично полицейско управление Гюешево, РДГП Кюстендил, с която на М.Д., гражданин на Република Македония, роден на ***г., със съдебен адрес ***, на основание чл. 42з, ал. 1, т. 1 и ал. 3 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6от Закона за чужденците в Република България е наложена принудителна административна мярка – “забрана за влизане в  Република България” за срок от пет години, считано от 16.06.2017г. до 15.06.2022г., като намалява срока, за който е наложена от пет години на три години, считано от 16.06.2017г. до 15.06.2020г.  

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд  в 14 дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

            Решението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.

 

                                                                       

 

СЪДИЯ :