Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                 07.11.2017 г.

 

Номер   183                                  2 0 1 7 година                                 гр. Кюстендил

 

                             В     И  М  Е  Т  О     Н А      Н  А  Р  О  Д  А

 

Кюстендилски административен съд

на седемнадесети ноември                                                           2 0 1 7 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                         Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Лидия Стоилова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 217 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 46 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.

       М.К., гражданин на Р. Турция, чрез процесуалния си представител адв. А.П., обжалва Решение № УРИ 407700-1043/19.06.2017 г. на Директора на РДГП – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № УРИ 5406ОЧ-1/23.05.2017 г. на Началник на ГПУ Благоевград към РДГП Кюстендил за налагане на принудителна административна мярка “Забрана за влизане и пребиваване в Република България” за срок от 5 /пет/ години, считано от 23.05.2017 г. до 23.05.2022 г. на чужденеца М.К., гражданин на Р. Турция, паспорт U12515722. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението, съответно на потвърдената с него заповед, правните основания не кореспондират с установената фактическа обстановка и целта на закона, постановена е в нарушение на материалните и процесуалните правни норми и се иска отмяната й.

       Ответната страна, чрез юр. М., изразява становище за отхвърляне на жалбата. Представя и писмени бележки. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

       Съгласно чл. 98 ал. 2 от АПК, в конкретния случай на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.

       Приети са и писмените доказателства по преписката, приложени в писмо вх. № 2876/17.07.2017 г.; вх. № 3035/03.08.2017 г.; вх. № 3481/19.09.2017 г., както и писмени такива приети в с.з. от 17.10.2017 г., съгласно текста.

       Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт и на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество – за неоснователна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я отхвърли. Съображенията за това са следните:

       В атакуваната заповед е посочено, че на 23.12.2016 г. в 13.00 часа в гр. Благоевград, в района на бул. „Св. св. Кирил и Методий“, с посочени GPS координати, при проверка от граничните органи е задържан турският гражданин М.К., с паспорт № U12515722, роден на *** г. При проведени оперативно - издирвателни мероприятия се установява, че срещу лицето е водено в ГПУ – Благоевград ДП № 28/21.10.2016 г. за извършено престъпление по чл. 279 от НК, а именно незаконно преминаване на държавната граница в района на 69 ГП. Лицето е задържано със Заповед за задържане № УРИ 5406ЗЗ-29/23.12.2016 г. по описа на ГПУ – Благоевград и е настанено в ПНЗЛ на ГПУ – Благоевград. Лицето е съпроводено до ГКПП Станке Лисичково за извършване на допълнителни справки в АИС. При извършена проверка и направени справки е установено, че турският гражданин няма регистрирано влизане на територията на Р. България от 04.07.2016 г., когато е напуснал пределите на Р. България през ГКПП „Калотина“, тъй като на същия е отказано продължаване на статут на временно пребиваващ в страната.

      На 24.12.2016 г. съгласно Постановление вх. № 2403/2016 г. на прокурор Гогова от РП Благоевград,  задържаното лице М.К. е привлечено като обвиняем и му е наложена мярка „задържане под стража“ за 72 часа от 12.40 ч. на 24.12.2016 г. и е предаден на ОС„ИН“ – Благоевград. На М.К. е била наложена постоянна мярка „задържане под стража“ от РС – Благоевград от 26.12.2016 г.

      Видно от Протоколно определение № 4228 от 23.05.2017 г. на БлРС по НОХД № 262/2017 г. турският гражданин М.К. се е признал за виновен за незаконно преминаване на държавната граница с Р. Македония от 21.10.2016 г. до 23.12.2016 г. на неустановено място в района на ГКПП „Станке Лисичково“, без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места – престъпление по чл. 279 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Наложено му е наказание „пробация“ за срок от 15 /петнадесет/ месеца, със съответните пробационни мерки, като му се приспада времото, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 23.12.2016 г. до 23.05.2017 г., като един ден задържане се счита за три дни пробация.

.     Атакуваната заповед е издадена по реда на чл. 44 ал. 1 и ал. 3 и на основание чл. 42з ал. 1 т. 1  във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 6 и т. 25 от Закона за ужденците в Р.България, поради това, че чужденецът К.М. е влязъл в страната не по установения ред, като същият е осъден с присъда на РС - Благоевград по НОХД № 262/2017 г. Този факт е констатиран с изготвеното и представено по делото предложение рег. № УРИ 5406р-3094/23.05.2017 г. по описа на ГПУ Благоевград, което е отразено в обстоятелствената част на оспорената заповед, както и с всички приети писмени доказателства по делото. Горното е обосновало и издаването на принудителната административна мярка по чл. 42з ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 10 ал. 1 т. 6 и т. 25 и чл. 44 ал. 1 и ал. 3 от ЗЧРБ. АНО притежава оперативна самостоятелност относно преценката за срока на наложената ПАМ, съгласно ТР № 4 на ОСС на ВАС.                         

      Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на установените от закона правомощия /Заповед рег. № УРИ 4077з-636/24.08.2015 г. на Директора на РДГП – Кюстендил/, при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е била връчена на жалбоподателя на 23.05.2017 г., като в същата изрично е записано, че лицето разбира български език и не се нуждае от преводач, който факт е документиран с подписа на свидетел. Горното потвърждава, че не са били нарушени законовите права на М.К..

      Административният акт е съобразен и със законовите изисквания – налице са визираните в хипотезиса на правната норма предпоставки, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие  с целите му.

      Съгласно чл. 42 ал. 1 от ЗЧРБ забрана за влизане в Р. България се налага, когато са налице основанията по чл. 10 ал. 1 от закона. С нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗЧРБ са предвидени основанията за отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец, като предвиденото в т. 6 основание е: чужденецът да е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на Р. България, което съгласно българския закон се наказва с не по – малко от една година лишаване от свобода.

       Съгласно чл. 279 ал. 1 от НК, който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. Разпоредбата на чл. 279 ал. 2 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и „глоба“ от сто до триста лева, ако деянието по ал. 1 е извършено повторно. Нормата е императивна и при установяване на юридическия факт – осъждане за извършено умишлено престъпление на територията на Р. България, което съгласно българския закон се наказва с не по – малко от една година лишаване от свобода, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ.

      В конкретният случай е доказано безспорно, че са налице основанията за прилагане на ПАМ, посочени в чл. 42з ал. 1 т. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 6 от Закона за чужденците в Р. България, съгласно приложените по делото доказателства за това.

      Подробни мотиви за налагане на забрана за влизане в Р. България на чуждия гражданини се съдържат и в предложение УРИ № 5406р-3094/23.05.2017 г. по описа на ГПУ – Благоевград от инспектор В. Митрев, отразено в мотивите на оспорената заповед. Изложеното в същото кореспондира изцяло с останалите доказателства по делото.

      На последно масто, цитираната от процесуалния представител на жалбоподателя, Директива 2008/115/ЕО е неприложима в случая, тъй като определя общите стандарти и процедури, които се прилагат по отношение връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава – членка. Наложената принудителна мярка на М.К. не е за незаконен престой на същия, а му е наложена „забрана за влизане и пребиваване в страната“, защото е осъден за извършено умишлено престъплание на територията на Р. България, което съгласно законите на страната се наказва с не по – малко от 1 /една/ година лишаване от свобода.

      Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав счита, че атакуваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в установената писмена форма, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.    

      Съгласно изхода на спора по делото и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, съдът ще присъди на ответника дължимо юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

      Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                             Р  Е  Ш  И:

 

      ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.К., гражданин на Р. Турция, роден на *** г. в Р. Турция, чрез процесуалния му представител адв. А.П., със съдебен адрес:***, срещу  Заповед рег. № УРИ 5406ОЧ-1/23.05.2017 г. на Началника на ГПУ Благоевград за налагане на принудителна административна мярка “Забрана за влизане и пребиваване в Р. България” за срок от 5 /пет/ години, считано от 23.05.2017 г. до 23.05.2022 г. на чужденеца К.М. /KARATAY MEHMET/, гражданин на Р. Турция.

      ОСЪЖДА М.К., гражданин на Р. Турция, роден на *** г. в Р. Турция, притежаващ паспорт № U12515722, издаден на 04.04.2016 г. от Консултството на Р. Турция в Р. България, да заплати на РДГП – Кюстендил сумата от 500 /петстотин/ лева дължимо  юрисконсултско възнаграждение.

      Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

      Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: