Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 166

гр.Кюстендил, 18.10.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№222/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

П.Г.П., ЕГН ********** *** оспорва решение №1040-09-22/26.06.2017г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу разпореждане №РП-3-09-00258223/03.05.2017г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Кюстендил. С последното на основание чл.114, ал.5 от КСО е разпоредено прихващане от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по ЗД за периода от месец 02.2017г. до 04.2017г. вкл. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта, като противоречащ на материалноправните разпоредби и процесуалните правила. Претендират се разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 До издаването на оспорения административен акт се е стигнало след като с разпореждане №РВ-3-09-00245345/24.03.2017г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кюстендил е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 22.08.2016г. до 31.01.2017г. в размер на 1090.74 лв., от които 1059.50 лв. главница и 31.24 лв. лихва. Разпореждането е обжалвано по административен ред, след което постановеното решение №1040-09-16/05.05.2017г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е оспорено по съдебен ред. Образувано е адм.д.№165/2017г. по описа на КАС. Производството е висящо /обстоятелство, неоспорващо се от страните по делото и установено от съда при служебна справка в деловодната програма/. Въз основа на така посоченото разпореждане е издадено разпореждане №РП-3-09-00258223/03.05.2017г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл.114, ал.5 от КСО е разпоредено прихващане от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по ЗД за периода от месец 02.2017г. до месец 04.2017г. включително. Налице е административно обжалване, в резултат на което е постановено оспореното по настоящото дело решение.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд.

Актът е издаден от компетентен орган, притежава необходимите по закон съдържание и форма. В хода на административното производство са спазени процесуалните правила и норми.

При упражняване правомощията си по чл.168, ал.1 от АПК относно преценка законосъобразността на оспорения акт, съдът счита че е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК – материална незаконосъобразност.

                  Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. За възстановяването на тези суми длъжностното лице издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14 дневен срок от връчването му. А съгласно чл.114, ал.5 от КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл.110, ал.5, т.1 от КСО или по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Т.е. нормата на  чл.114, ал.5 от КСО се явява специална по отношение на общата правна уредба за събиране на публичните вземания по ДОПК и с нея е предвидено „друго“ по смисъла на чл.163, ал.1 от ДОПК. Забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл.213, ал.2, т.1 от ДОПК се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на  чл.114, ал.5 от КСО. По силата на изричната и специална норма на чл.114а, ал.1 от КСО /редакция ДВ бр.106/2013г., в сила от 01.01.2014г./ забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО и извършването на удръжки, не се прилага за задължения на лицата към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл.114 от КСО.

 Безспорно в случая е, че П.П. е лице, на което се дължи  парично обезщетение за временна неработоспособност, поради бременност и раждане. Безспорно е и че с разпореждане №РВ-3-09-00245345/24.03.2017г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кюстендил е установено задължение на жалбоподателката на основание чл.114, ал.1 от КСО във вр. чл.50 от КСО, като изрично е отбелязано недобросъвестно получаване на сумите. Същото е било своевременно обжалвано по административен и съдебен ред /производството по адм.д.№165/2017г. по описа на КАС е висящо/, като жалбоподателката е изложила възражения и относно недобросъвестността. Съгласно  чл.114, ал.6 от КСО споровете за добросъвестността се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на ТП на НОИ, което от своя страна също може да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол. От друга страна по арг. от разпоредбата на чл.114, ал.5 от КСО, която предвижда, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал.3, подлежат на принудително изпълнение, следва да се приеме, че само при наличие на влязъл в сила акт, установяващ по основание и размер дължимите суми, административният орган разполага с правомощие да издаде разпореждане, с което на основание чл.114, ал.5, изр. второ от КСО разпореди прихващане с насрещно вземане на задълженото лице. В случая не е било налице влязло в сила разпореждане на длъжностното лице по чл.114, ал.3 от КСО, поради което оспорените актове се явяват постановени в противоречие с материалния закон и следва да се отменят.

С оглед изхода от делото на жалбоподателката се дължат разноски в размер на 450 лв. адвокатско възнаграждение, платими от ТП на НОИ - Кюстендил.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 във вр.с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                 ОТМЕНЯ решение №1040-09-22/26.06.2017г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърденото с него разпореждане №РП-3-09-00258223/03.05.2017г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кюстендил, с което на основание чл.114, ал.5 от КСО е разпоредено прихващане от изискуемо вземане от ДОО на П.Г.П., ЕГН ********** ***, представляващо парично обезщетение за бременност и раждане по ЗД за периода от месец 02.2017г. до месец 04.2017г. включително.

  ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кюстендил, бул.“България“ №46 да заплати на П.Г.П., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет/.            

   Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: