Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 5

                                          гр.Кюстендил, 09.01.2018год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като  разгледа докладваното от съдията адм. дело №229 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда и при условията на чл.226 от АПК, след като с решение № 9821 от 24.07.2017г. по адм. дело №726/2016год., ВАС е обезсилил решението на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №137/2014г. и е върнал делото за ново разглеждане. 

Ищците В.Ц.Т., чрез пълномощника си адв. Д.З. и В.В.Т., чрез пълномощника си Л.К.К., са предявили обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.203, ал.1 във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ДНСК – София за присъждане на  обезщетения за имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на административния орган, изразяващи се в принудително изпълнение на 17.02.2012г. на заповед №ДК-02-КН/27.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Кюстендил, отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №42/2012г., с която е наредено премахване на незаконен строеж „гараж“, изграден от ищците. 

 Предмет на исковите претенции, съобразно подадените от ищците молби вх. №№ 3372/08.09.2017г. и 3585/26.09.2017г., поправка на искова молба вх. №3584/26.09.2017г., както и молба – уточнение вх. №3982/19.10.2017г.,  в общ размер от  3 031,13лв.,  са обезщетения за имуществени вреди, както следва:

-         обезщетение в размер на 1944,85лв., представляващо стойността на премахнатите части от  строеж „гараж“, изграден  в УПИ ХІ-263, кв.14 по плана на с.Слокощица, а именно на съборени южна тухлена стена, западна тухлена стена с монтирани гаражни врати,  бетонова плоча, бетонови колони и пояси;

-         обезщетение в размер на 188,43лв., представляващо стойността на строителни възстановителни работи по разрушени  4 кв.м. от източна бетонова стена  на гаража – подпорна стена от железобетон, както и на стена от суха каменна зидария;

-         обезщетение в размер на 500,00лв., представляващо стойността на заплатения труд за раздробяване и извозване на строителни отпадъци от железобетонни блокове;

-         обезщетение в размер на 170,15лв., представляващо стойността на погинали строителни материали – дъски, бичмета летви, 2 броя чували цимент и 1 куб. м. баластра, съхранявани в процесния гараж;

-         обезщетение в размер на 55,70лв., равняващо се на стойността на повредена  водопроводна шахта, находяща се в процесния гараж  и

-         обезщетение в размер на 172,00лв., равняващо се на стойността на унищожени 2 броя  лозници в УПИ ХІ-263, кв.14 по плана на с.Слокощица.

Ищците са поискали   присъждане  на законна  лихва върху обезщетенията, считано от предявяване на исковата молба на 28.05.2014год.

В проведеното съдебно заседание, както и в допълнително представените писмени бележки  вх. №5027/18.12.2017г., пълномощниците  на ищците поддържат предявените  искове по основание и размер, считат същите за доказани и правят искане за уважаването им. Твърденията са, че са осъществени елементите от фактическия състав на  отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото са извършени незаконосъобразни действия от ответника по премахване на строежа - собственост на ищците,  вследствие на които са причинени претендираните имуществени вреди, установени по вид и размер от събраните гласни доказателствени средства и от заключенията на вещото лице.  

Ответникът Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, чрез процесуалния си представител юк К., изразява становище за  оспорване на исковете. В  съдебното заседание и в писмени бележки вх. №5005/15.12.2017г.  са изложени доводи за неоснователност на исковите претенции. Поддържа се, че независимо от отмяната на заповед №ДК-02-КН-25/27.07.2009г. на РДНСК Кюстендил строежът е останал незаконен, доколкото издадените строителни книжа за същия  - одобрен проект №68/07.09.1999г. и разрешение за строеж №294/21.10.1999г. са били отменени с влязла в сила заповед №2/27.09.2001г. на началника на РДНСК – Кюстендил. Извън горното се оспорват:  претенцията по т.1 по отношение на основите на строежа, за които се твърди, че  не са премахнати;  претенцията по т.2 – поради това, че подпорната стена от източната страна на гаража  е изградена без издадени строителни книжа, а при оценяване на стойността на същата следва да се начисли процент овехтяване;  претенцията по т.3 – поради недоказаност на размера на  заплатена сума за труда по раздробяване и извозване на строителните отпадъци;  претенцията по т.4 – поради това, че ДНСК не е надлежния ответник, доколкото изнасянето на строителните материали е осъществено от служители на община Кюстендил в съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба №13/2001г., като отделно  се прави и възражение за приложимост на хипотезите по чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ;  претенцията по т.5 – поради неначисляване на  процент овехтяване.  Сочи се, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредите.

            Заключението на прокурора е, че исковете са  основателни и доказани и следва да бъде уважени, тъй като  са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, като ищците са доказали настъпили имуществени вреди, които се намират в причинна връзка с незаконните действия  в изпълнение на отменената заповед за премахване на строежа.

            Административният съд постави на обсъждане доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и въз основа на съвкупната им преценка прие за установено следното:

Със заповед №ДК-02-КН-25/27.07.2009г. началникът на РДНСК Кюстендил на основание чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е наредил премахване на незаконен строеж “гараж”, находящ се в частта на уширение на улица-тупик с о.т.66-67 до границата с УПИ XI-263 в кв.14 по плана на с.Слокощица с административен адрес: с.Слокощица, ул.”О.” №5, изграден от В.В.Т. и В.Ц.Т., без необходимите строителни книжа и документи и в несъответствие с действащия ПУП.  Издадената заповед е съобщена на адресатите си чрез съобщение на Интернет страницата на ДНСК, видно от писмо изх.№КН-222-01-430/28.10.2011г. на началник Сектор Кюстендил при РДНСК Югозападен район. Органът е приел, че заповедта е влязла в сила на 14.12.2009г. На 13 и 14.01.2010г. са изпратени покани до адресатите за нейното доброволно изпълнение. Съгласно Протокол №13/14.04.2010г., Пр.№1 към чл.4, ал.1 от Наредба №13/2001г. на министъра на РРБ за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК /наричана Наредбата/, изготвен от служители на Сектор Кюстендил, строежът не е премахнат в срока за доброволно изпълнение.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение на заповедта е разпоредено  извършването  на  принудително премахване на строежа по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредбата. Видно от данните в Констативен акт №26/14.03.2007г. и Констативен протокол №95/14.07.2009г. органът е установил, че строежът представлява масивен гараж с размери 3.40/5.40м и височина 2.40м, изграден през 1999г., със стоманобетонова конструкция, бетонови колони, пояси и плоча, с бетонови стени от север и изток и тухлена от юг, с монтирана на западната фасада гаражна врата с размери 2.85/2.10м с козирка над вратата от 0.50м като продължение на плочата с дебелина 0.12м. С Протокол №16/14.05.2010г., Пр.№2 към чл.5, ал.1 от Наредбата служителите от органа са приели, че премахването на строежа ще се извърши ръчно за 2 дни. С писмо изх.№КН-3903-00-287/12.01.2012г. началникът на ДНСК е възложил принудителното изпълнение на заповедта на фирма “В.” ЕООД и е определил срок за това от 10.00 часа на 06.02.2012г. до 17.30 часа на 10.02.2012г. Съгласно Констативен протокол №26/06.02.2012г. изпълнението е отложено поради тежки зимни условия.

Съгласно Констативен протокол №27/07.02.2012г. изпълнението е започнало чрез разбиване на катинара на металните гаражни врати и тяхното отваряне, поради неосигурен достъп от собствениците на строежа. По време на изпълнението са присъствали свид.Стоянова като служител от РО “НСК” Кюстендил към РДНСК Югозападен район с колегата й А. С. П., свид.Д. като представител на фирмата – изпълнител, свид.Г. като служител на РУП – Кюстендил и пълномощникът на ищцата - Л.К.. Съставен е Протокол, Пр.№3 към чл.10 от Наредбата за опразване на строежа от техника, хора и материали. Принудителното изпълнение е започнало в 10.50 часа на 07.02.2012г. и  е приключило на 17.02.2012г., за което действие е съставен Протокол Пр.№4 към чл.13 от Наредбата, подписан от лицата без пълномощника на ищците /л.37 от адм.д.№137/2014г./. В протоколът е записано, че строежът е приведен в състояние – негоден за ползване; че са останали двете бетонови стени, които представляват подпорни стени на имота, тъй като денивелацията спрямо улицата е по-голяма от 2м; че строителните отпадъци не са почистени.

Видно от приложения по адм.  дело №137/2014г., л.141,  Констативен протокол от 07.02.2012г., съставен от свид. А. и още един служител от Община Кюстендил  по реда на чл.11 от Наредбата, след отваряне на гаражната врата от представителя на фирмата – изпълнител, в гаража е имало складиран дървен материал, метални кофражни платна и демонтирана дограма. Дървеният материал е бил във вид на стари използвани бичмета, дъски, подпори и сковани от дъски платна. Същият е изнесен и складиран в имота между подпорната стена и прозирната ограда. Еркерните врати, другите врати, прозорците, остъклените винкелови рамки, кофражните платна и двукрилата метална гаражна врата са били складирани в имота.

Видно от  Протокол от 27.03.2012г., съставен от  представител на фирмата – изпълнител, Пр.№5 към чл.15, ал.1 от Наредбата, са изпълнени следните  видове работи по премахването на незаконния строеж - изваждане на 2бр. врати, разваляне на тухлена зидария от 2.82 куб.м., разбиване на ст.б. плоча от 20.06 куб.м. и разбиване на ст.б. с ел. къртач от 1.65 куб.м.

Междувременно, в процеса на принудително премахване на строежа, по жалба на собствениците  от 14.02.2012г. срещу заповед №ДК-02-КН-25/27.07.2009г.  на началника на РДНСК Кюстендил, е образувано приложеното адм. дело №42/2012г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Същият с  решение №157 от 06.08.2012г. е отменил заповедта на процесуално основание. Решението е оставено в сила с решение №1593/04.02.2013г. по адм.д.№11220/2012г. по описа на ВАС.

Видно от  представените от ответната страна писмени доказателства, издадените строителни книжа  -  разрешение за строеж №294/21.1999г. на името на ищцата В.К. за изграждане на гаражи в парцел ХІ-263, кв.14 на с.Слокощица и  одобрен проект №68/1999г., са отменени със заповед №2/27.09.2001г. на началника на РДНСК – Кюстендил, влязла в сила на 21.06.2001г. 

            В съдебното  производство при първоначалното разглеждане на делото, съдът е допуснал и събрал гласни доказателствени средства – разпитани са свидетели, посочени и от двете страни.

            От показанията на свид. К., който е  брат на ищцата и зет на ищеца се установява, че гаражът е изграден през 1999г. и е бил във вида, описан  в заповедта за премахване. Същият сочи, че в гаража е имало водопроводна шахта, изградена преди това, по време на изграждане на жилищната сграда в имота; че  преди събарянето на гаража в него е имало строителни материали - 10бр. кофражни дъски с дължина, равна на дължината на гаража, 15бр. бичмета с дебелина 10/10см и дължина като дължината на гаража, 20бр. кофражни летви с дебелина 4/4см и дължина като другите строителни материали, 2бр. чували с цимент и 1куб.м. баластра. Според свидетеля, по време на принудителното изпълнение катинарът на вратите на гаража е срязан, вратите са разбити и деформирани, като работниците  са изнесли материалите пред гаражната врата, след което започнали да разбиват бетона. Свид. К. сочи, че в течение на времето дървеният материал отвън пред гаража се скапал, циментът се втвърдил, а баластрата била затрупана със строителни отломки от разрушаването. Същият твърди, че 2бр. от лозниците на възраст около 20г., находящи се над гаража били счупени и изсъхнали вследствие на събарянето; че останките от разрушените части от гаража били разбити от свид. И.С.  срещу сумата от  500лв., платена от ищците за  труда и извозването; че след разрушаването от гаража са останали северната и половината от източната стена.

            Видно от показанията на свид. И. С.,  гаражът е построен  през 1999г. с негово лично участие като строител, а и същият  е наблюдавал събарянето на строежа  и изнасянето  на материалите, съхранявани вътре. Видът и броят на материалите съвпада с посочените такива от свид.К.. Свидетелят обяснява, че в гаража е имало шахта преди построяването му с размери 40/40см. покрита с капак, която след разрушаването му е  била затрупана; че материалите били изнесени навън, вратите на гаража били деформирани, а катинарът – разбит; че при декофрирането на гаража паднали 2бр. лозници над него. Свидетелят  сочи, че е разбил отломките от гаража с “Канго” и с ремарке ги изкарал, за която работа е получил около 600лв. Относно начина на изграждане  на процесния гараж, свид. Стойов  твърди, че  при направата му отдолу не е избивана плоча, а шахтата е била бетонирана с арматура и  че е изработил стената от суха каменна зидария до източната стена на гаража, тъй като същата е била предвидена по проект с височина 2.50м и дължина около 4.50м.

            От показанията на свид. С., която работи в РО „НСК“ – Кюстендил се установява, че при премахването, катинарът на гаражните врати е бил разбит поради отказ за доброволен достъп; че едната стена и част от другата са имали роля на подпорни стени и са запазени за да се осигури сигурността на построеното в имота; че в имота е имало лозници  и че строителните отпадъци от събарянето са останали на място.

            Видно от показанията на свид. Д. – представител на фирмата изпълнител, при започване на принудителното премахване,  катинара на гаража е разбит  с вария – чук; след това са  демонтирани металната врата с чук и ъглошлайф, после  - арматурното желязо от бетоновата плоча, което е било  изрязано с арматурна ножица; последователно  са разрушени тухлената стена с машина “хилта” до половината, колоните - с варии и подръчни материали. Според свидетеля, вратите на гаража са внесени в двора на имота. Същият сочи, че в гаража е имало кофражни дъски и 2-3 греди.

            От показанията на свид.А. – представител на Община Кюстендил, се установява, че  преди събарянето, в гаража е имало част от дограми и кофражни платна, които  са изнесени от там и внесени в дворното място до стената на терасата на жилищната сграда.

Съдът, счита показанията на разпитаните свидетели за обективни и достоверни – същите на противоречат на установените данни от писмените доказателства по спора и са логични и последователни.

При първоначалното разглеждане на делото,  са приети основно и три  допълнителни  експертни заключения  на вещото лице Николина Иванова Георгиева, съдържащи  оценка на претендираните от ищците вреди, както следва:

По отношение на строителната стойност на гаража – същата е изчислена по данните от Справочник на цените в строителството – кн.69/2012г., като в основното заключение е дадена строителната стойност на целия гараж към 2012г. без амортизация, съотв. в размер на 4 343.76лв.  съобразно плана за изграждането му, и в размер на 5 316.76лв. с ДДС съобразно действителните размери по констативния акт, съставен в производството по премахване;  в първото допълнително заключение е дадена стойността на гаража след  приспадане  на  9.5%  обезценка към 2012г., с размерите по план от 3 276.38лв. без ДДС, съответно  от 3 931.11лв. с ДДС; по второто допълнително заключение е дадена оценка само на премахнатите части от гаража с размерите по план към 1999г.  от 2 101.05лв., която не включва двете бетонови стени и е с неточности в стойностите за кофраж и демонтаж на кофража; по третото допълнително заключение е дадена оценка на премахнатите части от гаража към 2012г. със и без ДДС по действителните му размери, като  общата сума на всички строителни работи е определена на 2 613.32лв.  без ДДС, съотв. след приспадане на 9.5% овехтяване  - сумата е 2 365.06лв. без ДДС и 2838.07лв. с ДДС. Видно от третото допълнително заключение  - в  тази цена вещото лице не е включило основите под двете останали бетонови стени във вид на работи за изкоп, кофраж и бетони и не е включило кофраж и бетонови работи за двете бетонови стени и частичното армиране.

По отношение разрушените 4кв.м. от подпорната стена от железобетон и срутената стена от суха каменна зидария в основното заключение вещото лице е посочило, че подпорната стена е частично разрушена в участъка на челната плоскост и е долепена до масивна суха каменна зидария, моделирана по терена на ската с цел най-вероятно укрепването му поради денивелацията на място. В първото допълнително заключение вещото лице е допълнило, че по проект до фасадата на гаража към улицата от източната му страна е предвидена подпорна стена, като в проекта има предвидена хидроизолация между бетоновата стена и предвидената подпорна стена с височина 2.30м. Вещото лице сочи, че сухата зидария е необходима, като в архитектурния проект е показана като продължение на фасадата на гаража. Вещото лице дава цени за строително ремонтните работи за всяка от стените към 2012г., както следва: за разрушените 4кв.м. от източната стена на гаража – от 68.97лв. с ДДС и за стената от суха каменна зидария – от 119.46лв. с ДДС.

По отношение цената на строителните материали -  в основното заключение на вещото лице е дадена  цената към 2012г.  от Справочник на “Строй експерт-СЕК” с ДДС, като  стойността на  дъските  е 56.70лв.,  на бичметата - 130лв., на чувалите с цимент  -  по 9.60лв., а на баластрата  - 31лв.; в първото допълнително заключение цената на дъските, бичметата и летвите е дадена към 2012г. в магазините на дребно с проценти за ограничена втора употреба, както следва: за дъските - 35.80лв., за бичметата - 78.75лв. и за летвите - 15лв.

По отношение вида, размерите и състоянието на водопроводната шахта и водопроводните тръби в гаража, вещото лице сочи, че шахтата служи за съхранение на водопроводното отклонение за водоснабдяване на имота, като водопроводните тръби са в същото състояние, като по време на разрушаването на гаража; че шахтата и тръбите са водопроводно отклонение от уличния водопровод за захранване на двуетажната жилищна сграда в имота, като в шахтата е монтиран спирателния кран на водопроводната тръба, осигуряваща достъпа на вода до жилището в имота. При повторният оглед на място вещото лице е констатирало, че горната част на шахтата е разрушена на парчета около 20см в дълбочина, а след тях има каменна зидария от счупени керамични блокчета , като едната стена на шахтата е бетонова, а другата – от каменна зидария; че външните размери на шахтата са 60/60см. Според вещото лице възстановителната стойност на шахтата с процент на овехтяване 14.35% е в размер на 55.70лв. с ДДС.

По отношение оценката на 2бр. лозници  са ползвани  цени в Наръчник за оценка на трайните насаждения по базисни цени от 2001г. При добро развитие на лозниците, които по свидетелски показания са били 20-годишни, вещото лице е изчислило оценката в основното заключение от 172,00лв. Експертът сочи, че не може да даде точна причина за изсъхването на лозниците, а възможните причини са свързани с изтеглянето им, при което е нарушена кореновата им система или нараняването им при премахване на гаражната плоча или тяхното пречупване при премахването.

Съдът счита заключенията на вещото лице, ведно с обясненията в съдебните заседания по делото, за обективни и компетентни, изготвени  съобразно определения предмет при назначаване на експертизите, а изчисленията са според зададените критерии.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

            Съдът, като взе предвид установените факти и на осн.чл.235, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, счита предявените искове за допустими, а разгледани по същество - за частично основателни по следните съображения:

По допустимостта на исковите претенции:

Предявените искове  са процесуално допустими. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл.203, ал.2 от АПК, към който препраща правото на обезщетение от чл.301, изр.последно от АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите съгласно чл. 205 АПК.

Налице са и основанията по специалната норма на чл.301, изр. последно  от АПК, според която когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение и административният орган не възстанови нарушеното право, съотв. не удовлетвори засегнатото лице по друг начин, то последното има право на обезщетение.  

В случая, индивидуалният административен акт – заповед № ДК-02-КН/27.07.2009г. на началника на РДНСК – Кюстендил, с която е разпоредено премахване на процесния строеж е изпълнена на 17.02.2012г., след което  ищците са провели съдебно производството по оспорването и, приключило с влязло в сила решение за отмяна на същата. Горното доказва наличие на  абсолютната положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл.204, ал.1 от АПК вр. с чл.301 от АПК, а възражението за обратното на представителя на ответника при първоначалното разглеждане на делото, е неоснователно. Съгласно чл.177, ал.1 от АПК решението за отмяна на заповедта има сила за страните делото и  действие за всички правни субекти, които следва да зачитат отмяната. От друга страна, мотивите за отмяна на оспорения административен акт  - на процесуално основание, са без правно значение за спора, доколкото по аргумент от чл.172а, т.6 от АПК със сила на присъдено нещо се ползва диспозитива на решението, поради което отмяната на заповедта води до отпадане с обратна сила на породените от заповедта правни последици, включително осъщественото принудително изпълнение. Неоснователни са и поддържаните в настоящото производство доводите за незаконност на строежа поради отмяна на издадените за него строителни книжа. Възраженията срещу  законността на строежа са преклудирани от силата на присъдено нещо на разрешения спор по приложеното адм. дело №42/2012г. на АдмС – Кюстендил, а и видно от доказателствата по делото процесният гараж е изграден през 1999год., а строителните книжа са отменени  по-късно със заповед №2/27.09.2001г. на началника на РДНСК – Кюстендил, влязла в сила на 21.06.2001г. Последното обстоятелство обаче е относимо към преценката за основателността на исковите претенции, а именно за наличието на причинна връзка между настъпилите вреди и отменения административен акт, както и във връзка с възраженията по чл.5 от ЗОДОВ.  За допустимостта на предявените искове в хипотезата по чл.204, ал.1 от АПК е от значение  само отмяната на административния акт в резултат от съдебното оспорване.

От друга страна във връзка с допустимостта на производството, съдът приема, че е  родово и местно компетентен да разгледа спора съгласно по чл.133, ал.5 от АПК и чл.7 от ЗОДОВ; че ищците като собственици на строежа са активно легитимирани да за предявят искове за имуществени вреди,  а ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по исковете - ДНСК е юридическо лице по см. на чл.221, ал.1 от ЗУТ във вр. с правилото на чл.205 от АПК. Исковата молба, след отстраняване на констатираните с отменителното решение на ВАС пороци на същата, е редовна и процесуално допустима.

Преценката по същество на предявените искове сочи на следното:

Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие 2. настъпила вреда в правната сфера на ищците, имуществена или неимуществена, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищците, а отсъствието на една от тях определя исковете като неоснователни. Дължима е и преценка на заявеното от ответника възражение по чл.5 от ЗОДОВ по отношение на претенцията по т.4 от поправената искова молба.  

В контекста на изложеното съдът счита, че е налице първият елемент от фактическия състав на обезвредата.  С влязло в сила  решение е отменена заповедта  на началника на РДНСК Кюстендил за премахването на гаража, изграден от ищците, т.е. заповедта е призната от съда за незаконосъобразен административен акт.  С отмяната на същия, настъпила след неговото принудително изпълнение,   възниква субективно право на ищците да претендират вреди от изпълнения отменен акт /арг. чл.301, изр. последно  вр. с чл.203 от АПК/. Горната констатация е относима към всички предявени искове.

От друга страна, останалите две предпоставки  за основателност на исковите претенции, съдът проверява поотделно за всяка от тях, както следва:

Ищците претендират обезщетение за имуществени вреди в размер на 1944,85лв., представляващо стойността на премахнатите части от  строеж „гараж“, изграден  в УПИ ХІ-263, кв.14 по плана на с.Слокощица, а именно на съборени южна тухлена стена, западна тухлена стена с монтирани гаражни врати,  бетонова плоча, бетонови колони и пояси. Преценката на събраните по делото доказателствени средства  сочи на доказаност на предявения иск по основание и размер, респ. от приетите писмени доказателства - протоколите във връзка с изпълнението на заповедта, съставени  по реда на  Наредба №13/23.07.2001г. , Приложения №1-5,  от показанията на разпитаните свидетели и от заключенията на вещото лице,  се  доказва  наличието и размера на посочените  имуществени вреди и тяхната връзка с премахването на гаража  при изпълнението на отменената заповед.  Видно от Констативен протокол №27/07.02.2012г., Протокол Пр.№4 към чл.13 от Наредбата от 17.02.2012г.  и Протокол, Пр. №5 към чл.15, ал.1 от Наредбата от 27.03.2012г., принудителното изпълнение е започнало в 10.50 часа на 07.02.2012г. чрез разбиване на катинара на металните гаражни врати и тяхното отваряне и е приключило на 17.02.2012г., когато  строежът е приведен в състояние – негоден за ползване по смисъла на легалната дефиниция на §1 от ДР на Наредбата. Съгласно данните в протокола от 17.02.2012г.,  от гаража са останали двете бетонови стени, които представляват подпорни стени на имота, тъй като денивелацията спрямо улицата е по-голяма от 2м, а  строителните отпадъци не са почистени. От показанията на свидетелите К., С., С. и Д., както и от заключенията на вещото лице след извършен оглед на място,  се установява по безспорен начин, че са запазени отчасти източната стена и северната стена на гаража, а са  съборени  южна тухлена стена, западна тухлена стена с монтираните гаражни врати,  бетонова плоча на гаража, бетоновите колони и пояси на гаража. Това са частите от строежа, които вследствие на изпълнението на незаконосъобразната заповед са изцяло премахнати и за които ответникът дължи обезщетение. Съгласно съдебната практика, при повреждането на вещ, негодна за ползване по своето предназначение, като обезщетение се присъжда нейната равностойност, намалена със стойността на годните части или на получения материал. Или в случая, стойността на обезщетението следва да се формира като от строителната стойност на премахнатите части от гаража се приспадне процент овехтяване към датата на премахването. По този начин е определена дължимата сума за вреди с експертно  заключение вх.№2398/12.08.2015г. на вещото лице Н. Г., като предвид характера на претенцията, сумата се дължи без ДДС. От посочената в заключението сума в размер на 2 613.32лв.,  съдът приспада стойностите по отделни строителни работи с кодове 01.067, 01.031, 01.081 и превоз на земни маси, тъй като същите касаят дейности по строителната площадка на обекта, която съществува на място. Възражението на ответника в изложения смисъл е основателно.  Сборът от останалите дейности е сумата от 2 149.01лв., от която следва да се приспадне 9.5% овехтяване с оглед годината на построяване на гаража или сумата 204.16лв. Така изчислена дължимата сума за премахнатите части от гаража възлиза на 1 944.85лв., в какъвто размер е предявена исковата претенция за причинените вреди и съдът я уважава изцяло.

Ищците претендират обезщетение в размер на 188,43лв., представляващо стойността на строителни възстановителни работи по разрушени 4 кв.м. от източна бетонова стена  на гаража – подпорна стена от железобетон, както и на стена от суха каменна зидария. Както се посочи от цитираните по-горе писмени и гласни доказателствени средства, след премахването на процесния гараж, са останали две бетонови стени, които представляват подпорни стени на имота, а именно  отчасти източната стена на гаража и северната стена. В този смисъл са данните в показанията на  свид. С. и свид. К., както и в основното заключение на вещото лице, което е посочило, че подпорната стена е частично разрушена в участъка на челната плоскост и е долепена до масивна суха каменна зидария, моделирана по терена на ската с цел най-вероятно укрепването му поради денивелацията на място.  Изводите от горното  са за това, че в резултат на изпълнението на заповедта, източната стена е частично разрушена в размер на претендираните 4 кв.м., като  е срутена  и долепената до гаража стена от суха каменна зидария, т.е. вредите по предявения иск са доказани. Стойността на същите съдът определя съобразно посочените от вещото лице  цени за строително ремонтните работи  към 2012г.  в експ. заключение вх.№1341/04.05.2015г., както следва: за разрушените 4кв.м. от източната стена на гаража –  68.97лв. и за стената от суха каменна зидария – от 119.46лв. или общо 188,43лв.  В посочения размер е поисканото от ищците обезщетение  за обезвреда и предявеният иск  следва да се уважи.

Възраженията на ответника в тази част са за това, че подпорната стена от източната страна на гаража  е изградена без издадени строителни книжа, а при оценяване на стойността и, не е начислен процент овехтяване. Съдът счита същите за неоснователни. Тази стена е предвидена по проект като продължение на фасадата на гаража, с функции на подпорна стена за укрепване на ската, поради което е била необходима за изпълнението на строежа.   В показанията си свид. С.,  твърди, че  стената е изградена заедно с изграждането на гаража, тъй като същата е била предвидена по проект. В първото допълнително заключение вещото лице  сочи, че по проект до фасадата на гаража към улицата от източната му страна е предвидена подпорна стена; че сухата зидария в архитектурния проект е показана като продължение на фасадата на гаража. Следователно, стената е била функционално свързана с премахнатия строеж и надлежно проектирана, а овехтяване не  се начислява поради това, че претендираното обезщетение се съизмерява със стойността на строителните възстановителни работи, а не със стойността на унищожените части на строежа.

Ищците са предявили иск за обезщетение в размер на 500,00лв., представляващо стойността на заплатения труд за раздробяване и извозване на строителни отпадъци от железобетонни блокове, останали след премахването на процесия гараж. Съдът счита претенцията за доказана по основание и размер. В съставения  Протокол, Пр. №4 към чл.13 от Наредбата от  17.02.2012г., е записано, че строителните отпадъци не са почистени. От показанията на разпитаните свидетели К., С. и С., също се установява, че в процеса на събаряне на строежа са формирани остатъци от железобетонни блокове, които са раздробени и извозени от имота. Горните действия са извършени от свид. И.С. срещу заплащане на сумата от 500,00лв. - според свид. К., съотв. около 600,00лв. – според  свид. С..  С доводи за  недоказаност на цената на труда, ответникът оспорва исковата претенция. Възражението е неоснователно, като горното несъответствие в показанията на свидетели следва да се преодолее чрез анализ и на останалите относими доказателствени средства. Прилагайки  горния подход, съдът присъжда  обезщетение в поискания размер от 500,00лв.  Положеният труд е в изпълнение на неформален договор за изработка по см. на чл.258 и сл. от ЗЗД - уговорената работа е изпълнена от свидетеля и приета от ищците, които чрез  пълномощника си са заплатили възнаграждението за приетата работа. Договорът е сключен в рамките на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД и съдържанието му не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави, включително и стойността на възнаграждението на изпълнителя. Тази стойност възлиза на 500,00лв., както твърди свид. К.. Съдът счита неговите показания за достоверни, доколкото са резултат от  непосредствените му възприятия от дейността и доколкото в показанията на  свид. Стойов има условност относно размера на възнаграждението. Посочената стойност  не противоречи и на количествено-стойностната сметка за разбиване на плочата и останалите стоманобетоновите елементи от строежа по Протокол, Пр.№5 към чл.15, ал.1 от Наредбата от 27.03.2012г.

Ищците са предявили иск за обезщетение в размер на 170,15лв., представляващо стойността на погинали строителни материали – дъски, бичмета летви, 2 броя чували цимент и 1 куб. м. баластра, съхранявани в процесния гараж.  Съдът счита претенцията за частично основателна. По делото е  доказано,  че преди да започне събарянето на строежа, от него са изнесени находящите се там вещи, описани в Протокола на общинските служители от 07.02.2012г., които съответстват на заявените от ищците строителни материали.  От посочения протокол и показанията на свидетелите К., С., С. и Д. се установи, че материалите са изнесени и поставени между подпорната стена и прозирната ограда. Този начин на складиране на материалите е в нарушение на изискването по чл.11, ал.2 от Наредба №13/2001г., тъй като не е осигурено помещение за предпазване на материалите от атмосферните условия и механични повреди и не е определен режим на отговорно пазене.  От друга страна обаче,  за погиването на материалите е допринесло и бездействието на ищците. Действително,  изпълнението на заповедта е наложило изнасянето на описаните движими вещи им от мястото на съхранение в гаража, но  унищожаването на същите се дължи и на неполагането на грижи за запазването им от страна на засегнатите собственици. Последните са съзнавали /или допускали/ настъпването на вредите, но  с пасивността си през продължителен период от време са допринесли за увреждането.  Поради бездействието на ищците, строителните материали са останали при неблагоприятни атмосферни условия, което е причинило погиването им /вж. свид. К. и свид. С./. Налице е хипотезата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и възражението на ответника, в тази част, е основателно. Обезщетението следва да се редуцира наполовина.  Стойността на погиналите строителни материали, съхранявани в гаража се формира от основното и първото допълнително заключение на вещото лице, като съдът приема  цената им на дребно в магазините към 2012г., доколкото тази оценка е по-близка до действителната им стойност, отколкото стойността по Справочника на “Стройексперт-СЕК”. Така изчислена общата сума е в размер на 170.15лв. и включва:  35.80лв.  цена на дъските, 78.75лв. цена на бичметата, 15.00лв.  цена на летвите,  9.60лв. цена на чувалите с цимент и 31,00лв. цена  на баластрата.  На основание чл.5, ал.2 от ЗОДОВ съдът намалява наполовина дължимото обезщетение и присъжда в полза на ищците сумата 85,08лв., като предявеният иск за разликата до пълния му размер следва да се отхвърли.  Неоснователно ответникът възразява, че не следва да носи отговорност за причинените вреди, тъй като изнасянето на строителните материали е от служителите на Общината. Горното обстоятелство, макар и вярно,  не води до отпадане на отговорността на ДНСК за  погиване на вещите, доколкото  изнасянето е продиктувано от действията по премахване на гаража и е тяхно следствие.

 

Ищците са поискали обезщетение в размер на 55,70лв., равняващо се на стойността на повредена  водопроводна шахта, находяща се в процесния гараж. Съдът счита предявения иск за основателен и го уважава в пълен размер. По делото е доказано, че вследствие премахването на строежа е повредена и находящата се него водопроводна шахта. От показанията на свид. Стойов и заключенията на вещото лице е видно, че шахтата е била затрупана с отпадъците от събарянето на гаража, което действие е довело до частичното й разрушаване; че шахтата е била необходима, тъй като посредством монтирания в нея спирателен кран на водопроводната тръба е осигуряван достъпа на вода до жилищната сграда в имота. Възстановителната стойност на водопроводната шахта е 55,70лв. съгласно експ. заключение вх. №897/19.03.2015г. на вещото лице, като при определяне на същата е начислен процент овехтяване. Доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни.

На последно място, ищците  претендират обезщетение в размер на 172,00лв., равняващо се на стойността на унищожени 2 броя  лозници  в УПИ ХІ-263, кв.14 по плана на с.Слокощица. Искът е доказан по основание и размер и съдът го уважава. От показанията на свидетелите К., С. и С. се доказва наличието на 2 броя лозници над плочата на разрушения гараж, като свид. К.  твърди, че лозниците са счупени и изсъхнали в резултат на действията по премахване на плочата на гаража. Налице е вреда, причинена вследствие изпълнението на незаконната заповед за премахване  на строежа, която ответникът следва да обезщети. Цената на унищожените лозници е определена  от вещото лице в основното заключение в размер на 172,00лв.  съобразно Наръчника за оценка на трайните насаждения по базисни цени от 2001г. и въз основа на събраните данни за възрастта на насажденията и тяхното развитие. За посочената сума съдът присъжда обезщетението за имуществени вреди.

Всички  присъдени  обезщетения се дължат ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 28.05.2014г.  до окончателното изплащане на задълженията. 

По отношение на разноските съдът прилага правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, както и правилото по чл.226,ал.3 от АПК, както следва: ответникът дължи пълния размер на заплатените от ищците деловодни разноски  от 161,00лв.  /60,00лв. - държавна такса  и 101,00лв. – възнаграждение  за вещо лице/  и частично сума за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска от 1069,00лв. Общата сума за разноските е в размер на  1230,00лв.

По аргумент от чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ответникът няма право на деловодни разноски и юрисконсултско  възнаграждение.

Водим от горното  и  на основание чл. 204, ал.1 АПК във вр. с чл.301 АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ,  Административният съд                            

                                                              

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА  Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, ул. „Алабин“ №35  да заплати  на В.Ц.Т., ЕГН **********  и  В.В.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***,  обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на административния орган, изразяващи се в принудително изпълнение на 17.02.2012г. на заповед №ДК-02-КН/27.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Кюстендил, отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №42/2012г.,  в размер на 1944,85лв., представляващо стойността на премахнатите части от  строеж „гараж“, изграден  в УПИ ХІ-263, кв.14 по плана на с.Слокощица, а именно на съборени южна тухлена стена, западна тухлена стена с монтирани гаражни врати,  бетонова плоча, бетонови колони и пояси, ведно  със законната лихва, считано от 28.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, ул. „Алабин“ №35  да заплати  на В.Ц.Т., ЕГН **********  и  В.В.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***,  обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на административния орган, изразяващи се в принудително изпълнение на 17.02.2012г. на заповед №ДК-02-КН/27.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Кюстендил, отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №42/2012г.,  в размер на 188,43лв., представляващо стойността на строителни възстановителни работи по разрушени  4 кв.м. от източна бетонова стена  на гаража, както и на стена от суха каменна зидария, ведно  със законната лихва, считано от 28.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, ул. „Алабин“ №35  да заплати  на В.Ц.Т., ЕГН **********  и  В.В.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***,  обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на административния орган, изразяващи се в принудително изпълнение на 17.02.2012г. на заповед №ДК-02-КН/27.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Кюстендил, отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №42/2012г.,  в размер на 500,00лв., представляващо стойността на заплатения труд за раздробяване и извозване на строителни отпадъци от железобетонни блокове, ведно  със законната лихва, считано от 28.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА  Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, ул. „Алабин“ №35  да заплати  на В.Ц.Т., ЕГН **********  и  В.В.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***,  обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на административния орган, изразяващи се в принудително изпълнение на 17.02.2012г. на заповед №ДК-02-КН/27.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Кюстендил, отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №42/2012г.,  в размер на 85,08лв., представляващо стойността на погинали строителни материали – дъски, бичмета, летви, 2 броя чували цимент и 1 куб. м. баластра, съхранявани в процесния гараж, ведно  със законната лихва, считано от 28.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като предявеният иск до пълния му размер от 170,15лв., отхвърля.

ОСЪЖДА  Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, ул. „Алабин“ №35  да заплати  на В.Ц.Т., ЕГН **********  и  В.В.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***,  обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на административния орган, изразяващи се в принудително изпълнение на 17.02.2012г. на заповед №ДК-02-КН/27.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Кюстендил, отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №42/2012г.,  в размер на 55,70лв., равняващо се на стойността на повредена  водопроводна шахта, находяща се в процесния гараж, ведно  със законната лихва, считано от 28.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата. 

ОСЪЖДА  Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, ул. „Алабин“ №35  да заплати  на В.Ц.Т., ЕГН **********  и  В.В.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***,  обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на административния орган, изразяващи се в принудително изпълнение на 17.02.2012г. на заповед №ДК-02-КН/27.07.2009г. на началника на РДНСК – гр.Кюстендил, отменена с влязло в сила решение на Административен съд – Кюстендил по адм. дело №42/2012г.,  в размер на 172,00лв., равняващо се на стойността на унищожени 2 броя  лозници в УПИ ХІ-263, кв.14 по плана на с.Слокощица,  ведно  със законната лихва, считано от 28.05.2014г. до окончателното изплащане на сумата. 

ОСЪЖДА  Дирекция за национален строителен контрол – гр.София, ул. „Алабин“ №35  да заплати  на В.Ц.Т., ЕГН **********  и  В.В.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, деловодни разноски в размер на 1230,00лв., от които 60,00лв. - държавна такса, 101,00лв. – възнаграждение  за вещо лице и 1069,00лв. - адвокатско възнаграждение.

 Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане преписи от същото.

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: