Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 162

гр.Кюстендил, 16.10.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар А. Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№242/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                Р.К. ***, РСърбия, съдебен адрес ***, адв.Ант.В. оспорва заповед №4485ОЧ-14/21.07.2017г. на началник ГПУ Гюешево, с която му е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане в РБългария“ за срок от 5 години, считано от 21.07.2017г. до 20.07.2022г. Иска се изменение на заповедта в частта на наложената мярка, като се намали срока на същата.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на 11.06.2017г. в 21.10ч. на ГКПП Гюешево е извършена проверка на товарен автомобил, управляван от жалбоподателя, с мобилна рентгенова система за откриване на укрити лица, и е установено, че в товарното помещение има 5 лица без документи за самоличност, които не могат да удостоверят влизането си в страната по законоустановения ред. Р.К. е задържан със заповед за задържане УРИ 4485зз-12/12.06.2017г. Изготвени са докладни записки №4485р-ЗМ/12.06.2017г. и №4485р-6597/13.06.2017г.

 Със споразумение, постигнато по НОХД №1298/2017г. по описа на КРС и влязло в сила на 05.07.2017г., Р.К. е признат за виновен в това, че в периода от 12.58ч. на 11.06.2017г. до 21.10ч. на 11.06.2017г. на ГКПП Капитан Андреево и на ГКПП Гюешево, в условията на продължавано престъпление по см. на чл.26, ал.1 от НК, е извършил следните деяния: на 11.06.2017г. около 12.58ч. на ГКПП Капитан Андреево е превел през границата на страната от РТурция в РБългария група от хора без разрешение на надлежните органи на властта, като лицата не са български граждани, двама от тях не са навършили 16 години и е използвано МПС – товарен автомобил; на 11.06.2017г. около 21.10ч. на ГКПП Гюешево е направил опит да преведе през границата на страната за РМакедония група от хора без разрешение на надлежните органи на властта, като лицата не са български граждани, двама от тях не са навършили 16 години и е използвано МПС – товарен автомобил, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл.280, ал.2, т.1, 3 и 4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК. На дееца е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, което при условията на чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Като е взел предвид осъждането на Р.К. за умишлено престъпление по чл.280, ал.2 от НК, административният орган е наложил ПАМ по чл.42з, ал.1 във вр.с чл.10, ал.1, т.6 и чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, а именно „забрана за влизане в РБългария“ за срок от 5 години, считано от 21.07.2017г. до 20.07.2022г., издавайки заповед №4485ОЧ-14/21.07.2017г.

 В хода на производството от жалбоподателя е представено писмено доказателство – решение от регистъра на търговските субекти към Агенцията по вписванията на РСърбия, от което се установява, че е вписано търговско дружество „****“ ООД с.Биляча със собственик Р.К..

                С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /заповедта е връчена на 21.07.2017г., а жалбата е депозирана на 03.08.2017г./, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.

                След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

                Оспорената заповед №4485ОЧ-14/21.07.2017г. на началник ГПУ Гюешево представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.42з, ал.1, т.1 във вр.с чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Издадена е от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.44, ал.1 във вр.с представените заповед УРИ 4077з-636/24.08.2015г. и заповед рег.№4077з-542/17.04.2017г. и в предписаната от закона форма.

                 ПАМ „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз“ се налага, когато са налице основанията по чл.10, ал.1 от ЗЧРБ, а именно в конкретния случай по т.6, когато чужденец е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на РБългария, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода.

В случая съдът, с оглед писмените доказателства /протокол по НОХД №1298/2017г., обективиращ споразумение за наложено наказание на Р.К. за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.1, 3 и 4 във вр.с ал.1, във вр.с чл.18, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК/, приема за безспорно установена фактическа обстановка, предвидена в чл.10, ал.1, т.6 от ЗЧРБ, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ за налагане на ПАМ. Изхождайки от съдържанието на постигнатото споразумение, имащо значението на влязла в сила присъда, съдът приема, че жалбоподателят има качеството чужденец, осъден за извършено на територията на РБългария умишлено престъпление. А видно от разпоредбата на чл.280, ал.2 от НК за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години. Следователно административният орган правилно и законосъобразно е издал оспорения акт, налагайки ПАМ на Р.К.. Съдът обаче счита, че срокът на принудителната мярка е завишен. Действително при определянето му органа действа в условията на оперативна самостоятелност, тъй като законът определя максималният размер на ПАМ – до 5 години. Но при упражняване на правомощията си същия следва са съблюдава принципа за законност по чл.4, ал.3 от АПК и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Т.е. като субект на административния процес по налагане на принудителни мерки и наказания, административният орган трябва да упражнява своите права за постигане целите на закона и така че да не вреди на правата и свободите на другите лица и когато налага принудителни мерки не следва да засяга правата и законните интереси на субектите в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. Във връзка със събраните по делото доказателства за трудовата заетост на жалбоподателя и липсата на такива за други осъждания на лицето или противоправни деяния от категорията на процесното, с оглед размера на наложеното наказание за извършеното престъпление „лишаване от свобода“  в размер на 11 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години, както и с оглед разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, съдът намира за законосъобразна и относима към целите на ЗЧРБ ПАМ „забрана за влизане в РБългария“  за срок от 3 години.  Целта на закона с налагането на ПАМ е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършеното престъпление върху обществото, да се въздейства превантивно и превъзпитателно, за да се предотвратят други вредни правни последици. В случая административният орган не е взел предвид смегчаващите вината обстоятелства, а на базата единствено на отегчаващите такива е направил своите изводи и е определил срока на ПАМ. Липсва анализ на всички относими обстоятелства, касаещи жалбоподателя, поради което липсва обоснованост между доказателствения материал и мотивите на органа за прилагане на мярката в най-големия срок, а оттук заповедта се явява издадена в нарушение на принципа на чл.6 от АПК. В този смисъл съдът ще измени оспорения административен акт, като ще намали срока на принудителната мярка от 5 години на 3 години, считано от 21.07.2017г. до 20.07.2020г.

С оглед изхода от делото разноски не се присъждат.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ заповед №4485ОЧ-14/21.07.2017г. на началник ГПУ Гюешево, с която на Р.К. ***, РСърбия е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане в РБългария“ за срок от 5 години, считано от 21.07.2017г. до 20.07.2022г., като намалява срока на принудителната мярка от 5 години на 3 години, считано от 21.07.2017г. до 20.07.2020г.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: