Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 9

гр.Кюстендил, 19.01.2018г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№245/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                Д.К. от Р Македония, роден на ***г., съдебен адрес ***, адв.В.П. оспорва заповед №4077ПАМ-6/18.07.2017г. на директора на РДГП - Кюстендил, с която му е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане и пребиваване в Р България“ за срок от 5 години, считано от 19.07.2017г. до 19.07.2022г. Иска се отмяна, респ. изменение на заповедта в частта на наложената мярка, като се намали срока на същата. Не се претендират разноски.

                 Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 До издаването на оспорената заповед се е стигнало след изготвено предложение за налагане на ПАМ на Д.К. рег.№4077р-598217.07.2017г. на началник сектор ОИД при РДГП – Кюстендил, от което се установява, че при извършена на 04.07.2017г. проверка на лек автомобил с македонска регистрация КР3233АВ, собственост на жалбоподателя, в района на м.“В.“ на с.Ж., обл.Кюстендил, са открити 1500 къса цигари с македонски акцизен бандерол. За констатирано евентуално извършено престъпление материалите са изпратени на КРП, която с Постановление от 07.07.2017г. е прекратила наказателното производство и е върнала преписката на Митница Югозападна за взимане на отношение по административнонаказателен ред спрямоД.К.. Издадено е НП №323/18.08.2017г. от началник Митница Югозападна за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, като на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и са отнети цигарите, предмет на нарушението в полза на държавата.

С НП №448/09.01.2017г. на началника на Митница ЮгозападнаД.К. е санкциониран за административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, след издаването на АУАН №4485а-177/07.09.2016г. /срав. преписка, изпратена с писмо  рег.№32-327056/22.11.2017г. на Митница Югозападна/. Видно от жалба до КРС вх.№32-3282265/22.11.2017г. на ТМУ Югозападна, МБ Кюстендил и разпореждане от 08.01.2018г. на КРС, постановено по АНД №2155/2017г. посоченото НП е обжалвано по съдебен ред.

Като е взел предвид констатираното нарушение на 04.07.2017г. и данните за друго нарушение на митническия режим за две години назад, административният орган е наложил ПАМ по чл.42з, ал.1, т.1 във вр.с чл.10, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, а именно „забрана за влизане и пребиваване в Р България“ за срок от 5 години, считано от 19.07.2017г. до 19.07.2022г., издавайки заповед №4077ПАМ-6/18.07.2017г.

 В хода на производството от жалбоподателя са представени доказателства за статута си на чужденец от български произход – у-ние на държавната агенция за българите в чужбина, както и карта №700979997 за разрешение за постоянно пребиваване в Р България, издадено въз основа на заявление №4088/05.07.2017г.

                С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /заповедта е връчена на 19.07.2017г., а жалбата е депозирана на 02.08.2017г./, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.

                След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за основателна, по следните съображения:

                Оспорената заповед №4077ПАМ-6/18.07.2017г. на директора на РДГП представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.42з, ал.1, т.1 във вр.с чл.10, ал.1, т.10 от ЗЧРБ. Издадена е от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.44, ал.1 и в предписаната от закона форма.

                 ПАМ „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз“ се налага, когато са налице основанията по чл.10, ал.1 от ЗЧРБ, а именно в конкретния случай по т.10, когато има данни, че чужденецът през последните две години е нарушил граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим на Р България.

В случая съдът, с оглед писмените доказателства /Постановление на КРП от 07.07.2017г., НП №323/18.08.2017г. на началника на Митница Югозападна, НП №448/09.01.2017г. на началника на Митница Югозападна, АУАН №4485а-177/07.09.2016г., протокол за проверка на лични вещи от 07.09.2016г., протокол за доброволно предаване от 07.09.2016г., обяснения отД.К. от 07.09.2016г., докладна записка рег.№4485р-12819/07.09.2016г./, приема за безспорно установена фактическа обстановка, изложена в оспорената заповед, както и  предвидената в чл.10, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл.42з, ал.1, т.1 от ЗЧРБ за налагане на ПАМ. Безспорно е, че жалбоподателят има качеството чужденец – обстоятелство, което не се оспорва с оглед ангажираните от лицето писмени доказателства за статута си на чужденец от български произход и с право на постоянно пребиваване /вж. карта №700979997 за разрешение за постоянно пребиваване в Р България и у-ние на държавната агенция за българите в чужбина/. От доказателствата, съдържащи се в административнонаказателното производство, завършило с издаването на НП №448/09.01.2017г. на началника на Митница, се покрива и изискването на закона за налагане на ПАМ на чужденец, за когото има данни, че през последните две години е нарушил митническия режим на Р България. Законодателят не въвежда като изискване наличието на влязъл в сила акт, с който горното обстоятелство да е установено, а единствено съществуването на данни за това. В този смисъл ирелевантно се явява съдебното оспорване на НП №448/09.01.2017г. пред КРС. Административното нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност наД.К. с НП №448/09.01.2017г. представлява по своята правна същност нарушение на митническия режим извършено в срока, визиран от закона, поради което е относимо към хипотезата на чл.10, ал.1, т.10 от ЗЧРБ. Следователно административният орган правилно и законосъобразно е издал оспорения акт, налагайки ПАМ наД.К..

Съдът обаче счита, че срокът на принудителната мярка е завишен. Действително при определянето му органа действа в условията на оперативна самостоятелност, тъй като законът определя максималният размер на ПАМ – до 5 години. Но при упражняване на правомощията си същия следва са съблюдава принципа за законност по чл.4, ал.3 от АПК и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Т.е. като субект на административния процес по налагане на принудителни мерки и наказания, административният орган трябва да упражнява своите права за постигане целите на закона и така че да не вреди на правата и свободите на другите лица и когато налага принудителни мерки не следва да засяга правата и законните интереси на субектите в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. Във връзка със събраните по делото доказателства за статута на жалбоподателя – чужденец от български произход, изложените съображения за предприета процедура по придобиване на българско гражданство, липсата на осъждания на лицето, както и с оглед разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, съдът намира за законосъобразна и относима към целите на ЗЧРБ ПАМ „забрана за влизане и пребиваване в Р България“  за срок от  6 месеца.  Целта на закона с налагането на ПАМ е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършеното престъпление върху обществото, да се въздейства превантивно и превъзпитателно, за да се предотвратят други вредни правни последици. В случая административният орган не е взел предвид смегчаващи вината обстоятелства, а на базата единствено на отегчаващите такива е направил своите изводи и е определил срока на ПАМ. Липсва анализ на всички относими обстоятелства, касаещи жалбоподателя, поради което липсва обоснованост между доказателствения материал и мотивите на органа за прилагане на мярката в най-големия срок, а оттук заповедта се явява издадена в нарушение на принципа на чл.6 от АПК. В този смисъл съдът ще измени оспорения административен акт, като ще намали срока на принудителната мярка от 5 години на 6 месеца, считано от 19.07.2017г. до 19.01.2018г.

                  С оглед изхода от делото разноски не се присъждат.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ заповед №4077ПАМ-6/18.07.2017г. на директора на РДГП - Кюстендил, с която на Д.К. от Р Македония, роден на ***г., е наложена принудителна административна мярка „забрана за влизане и пребиваване в Р България“ за срок от 5 години, считано от 19.07.2017г. до 19.07.2022г., като намалява срока на принудителната мярка от 5 години на 6 месеца, считано от 19.07.2017г. до 19.01.2018г.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: