Р Е Ш Е Н И Е

                                13                                     26.01.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на деветнадесети януари                                                                две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствие на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 251 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.185 и сл. от АПК.

Марияна Сиракова като прокурор при Окръжна Прокуратура – Кюстендил протестира разпоредбата на чл.45, ал.1 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Невестино, приета с решение №318 по Протокол №6/07.07.2014г. на ОбС – Невестино В ЧАСТТА „режийни разноски в размер на 2%“. Релевира се основанието за оспорване по чл.146, т.4 във вр. с чл.196 от АПК. Нарушението на материалния закон е противоречие с норми от по-висок ранг – чл.7, чл.8, чл.9 и чл.111 от ЗМДТ. Моли се за отмяна на оспорения текст и присъждане на деловодни разноски.

            В с.з. прокурорът от Окръжна прокуратура - Кюстендил поддържа протеста и искането за деловодни разноски.

            Ответният ОбС – Невестино не изразява становище по протеста.

            По реда на чл.188 във вр. с чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК съдът е съобщил оспорването в ДВ, бр.81/10.10.2017г. /вж. л.149/.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с протеста и приложените по делото писмени доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Текстът на чл.45, ал.1 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на Община Невестино гласи:

„При разпореждане с недвижим имот – частна общинска собственост, приобретателите заплащат на общината режийни разноски в размер на 2%, данък за придобиване на имота и 20% ДДС в предвидените от закона случаи, изчислени върху стойността на:

1.имота, предмет на продажбата;

2.по-скъпия имот, при замяна;

3.реалния дял, който се получава при делба.“

Оспореният текст е приет с първоначалното приемане на Наредбата с решение №318 по Протокол №6/07.07.2014г. на ОбС – Невестино въз основа на ДЗ на кмета на общината с рег.индекс 2070/01.07.2014г. Като мотиви за приемане на Наредбата кметът е посочил измененията в ЗОС, публикувани в ДВ бр.109/20.12.2013г. Наредбата е включена като т.9 от дневния ред на заседанието на ОбС. В протокола от заседанието има сведения, че проектът за Наредба е разгледан от ПК по териториално развитие, строителство и благоустройство, опазване на околната среда, обществения ред, сигурността на гражданските права и Европейските фондове. Наредбата е приета с гласовете на присъствалите 11 общински съветници при явно гласуване.

Съгласно писмо вх.№3353/07.09.2017. на председателя на ОбС – Невестино, мотивите към проекта за Наредба се съдържат в ДЗ на кмета, като липсват писмени доказателства за датата на публикуване на окончателния текст на Наредбата и в общината не се съдържат други доказателства по повод нейното приемане /вж. л.64/.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства.

С оглед така установената фактическа обстановка протестът на прокурора е допустим. Нормата на чл.186, ал.2 от АПК определя прокурора измежду лицата с право на оспорване на подзаконовите нормативни актове. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който съдържа административноправни норми, относими за неопределен и неограничен брой адресати с многократно правно действие, съгласно легалната дефиниция на чл.75, ал.1 от АПК. Посочените характеристики определят Наредбата като нормативен административен акт. Съгласно чл.187, ал.1 от АПК правото на оспорване е безсрочно. Съдът притежава териториална и материална компетентност за постановяване на валиден съдебен акт по см. на чл.191, ал.2 във вр. с чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледан по същество, протестът е основателен. Съображенията за това са следните:

На основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК съдът дължи служебната проверка за законосъобразност на оспорения текст от Наредбата на основанията по чл.146 от АПК.

С оглед регламентацията по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1, т.8 от ЗМСМА и делегацията от чл.8, ал.2 от ЗОС Наредбата е издадена от компетентен орган. ОбС има правомощие да решава въпросите от местно значение, включително да определя редът за придобиване право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, кметовете на кметства и кметски наместници чрез приемане на Наредба с наименование, включващо кръга от уредените в акта обществени отношения. Страните не спорят относно компетентността на колективния орган.

Спазена е формата на оспорения текст от Наредбата. Мястото и номерацията му съответства на предвидения строеж на нормативните актове по чл.26, ал.1 и ал.2, чл.27 и чл.36 от Указ №883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА във вр. с §7 от ПЗР на ЗНА.

Спазени са процесуалните правила относно компетентността на вносителя на проекта за Наредба и процедурата по чл.27, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА за кворум, мнозинство и поименно гласуване. Решението за приемане на Наредбата е взето с гласовете на всички присъстващи общински съветници. Спазена е и нормата на чл.77 от АПК за приемане на Наредбата след обсъждате на проекта със становището на ресорната ПК към ОбС.

С оглед разпределението на доказателствената тежест на ответника, с писмото до съда от 07.09.2017г. на председателя на ОбС, органът признава липсата на писмени доказателства за спазване на императивните правила на чл.26, ал.2 /ред. ДВ, бр.46/2007г./ за публикуване на проекта за Наредба на интернет страница на общината най-малко 14 дни преди обсъждането му от ОбС за предложения и становища по проекта от заинтересованите лица и на чл.78, ал.3 от АПК и чл.37, ал.3 от ЗНА за разгласяване на приетия тест на Наредбата. От съдържанието на писмото и ДЗ на кмета от 01.07.2014г. е видно, че не е спазено и изискването на чл.28, ал.1 и ал.2 от ЗНА /ред. ДВ, бр.46/2007г. във вр. с чл.142, ал.1 от АПК/ за изготвяне на мотиви към проекта на Наредба. Обосновката на вносителя не включва поставените цели за приемане на нормативния акт, финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и липсва анализ за съответствие с правото на ЕС.

Неспазването на всяко едно от посочените императивни правила за приемане на Наредбата и нейното разгласяване е съществено процесуално нарушение и на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на оспорената разпоредба.

Липсата на публикуване на проекта за Наредба и на окончателния текст нарушава принципите за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност по чл.26, ал.1 от ЗНА, а липсата на надлежни мотиви, съгласно нормата на чл.28, ал.3 от ЗНА е отрицателна процесуална предпоставка за обсъждане и приемане на проекта за Наредба. Предназначението на всяка правна норма /законова и подзаконова/ е да регулира определена категория и вид обществени отношения и засяга неограничен кръг от лица. Поради това нормите, които гарантират провеждането на такава процедура, която съответства на изискванията за обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, са императивни и нарушаването им при всички случаи е съществено. Не е предоставен гарантирания от законовата процедура ред, който дава възможност на всички заинтересовани лица да предоставят своите предложения и становища по проекта на Наредбата, ръководейки се от мотивите за нейното приемане.

            Основателни са възраженията на прокурора за материална незаконосъобразност на оспорения текст.

            Целта на нормата е въвеждане на режийни разноски в размер на 2% върху стойността на предмета на разпоредителната сделка с недвижим имот – частна общинска собственост, дължими от пробретателите по сделката.

            В националното законодателство липсва легална дефиниция на термина „режийни разноски“. В правната уредба на обществените отношения на общинско ниво режийните разноски са включени като съставен елемент от понятието „пълните разходи“ по §1, т.15 ДР ЗМДТ, които разходи се включват при определяне размера на местните такси по см. на чл.8, ал.1 от ЗМДТ. Към обсъжданата материя е приложим чл.111 от ЗМДТ, съгласно който при разпоредителни сделки  /продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти/ се заплаща такса. Нормата на чл.111 от ЗМДТ е в Раздел VII „Такси за административни услуги“ от Глава трета „Местни такси“. При този законодателен подход, таксата по чл.111 от ЗМДТ е регламентирана на законодателно ниво като местна такса, събирана от общината по общото правило на чл.6, ал.1, б.“е“ от ЗМДТ. Като такава, таксата следва да отговаря на изискванията по чл.7 и чл.8 от ЗМДТ, което ще рече да включва в себе си необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата и една от целите й е свързана с възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. Систематичното тълкуване на чл.111 с общите правила на чл.7 и чл.8 от ЗМДТ във вр. с легалната дефиниция за „пълни разходи“ по §1, т.15 ДР ЗМДТ води до извод, че режийните разноски по предоставяне на услугата са елемент от таксата по чл.111 от ЗМДТ. Следователно, тези режийни разноски не могат да бъдат възложени като самостоятелен разход за приобретателя по сделката. Отделното събиране на режийните разноски от таксата по чл.111 от ЗМДТ нарушава посочените по-горе нормативни правила и общото правилото на чл.15, ал.1 от ЗНА.

            Изложеното налага, на основание чл.193, ал.1, пр.2 от АПК, съдът да отмени като незаконосъобразен теста от Наредбата в оспорената част.

            На основание чл.143, ал.1 във вр. с чл.196 от АПК ОбС – Невестино дължи заплащане на сторените от Окръжна прокуратура – Кюстендил деловодни разноски в размер на 20лв. такса за обнародване на оспорването в ДВ.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.45, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Невестино, приета с решение №318 по Протокол №6/07.07.2014г. на ОбС – Невестино В ЧАСТТА „режийни разноски в размер на 2%“.

            ОСЪЖДА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ - НЕВЕСТИНО да заплати на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски в размер на 20лв. /двадесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

            В случай на неподаване на касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени от ВАС, на основание чл.194 от АПК решението да се обнародва по начина на обнародване на Наредбата.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.