Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 3

                                           гр.Кюстендил, 03.01.2018год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на тринадесети декември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря  Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията  административно  дело  №252  по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.21, ал.3 АПК във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

К.Н.Д. ***  оспорва  отказ  за  извършване на административна услуга  - издаване на пропуск за паркиране на лични автомобили на осн. чл.31, т.3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил, обективиран в писмо рег. индекс 94-00-2731/02.08.2017г., подписано от името на кмета на Община Кюстендил.  Излагат се твърдения за нищожност, респ. унищожаемост на оспорения административен акт поради липса на компетентност и  противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.1 и т.4 от АПК.  Прави се искане за прогласяване нищожността, респ. за отмяна на оспорения отказ и за връщане на преписката на административния орган с указания за извършване на исканата административна услуга. Твърди се, че не е налице надлежно делегиране на правомощия от кмета на общината на издателя на отказа. Отрича се и приложимостта на института на заместването предвид липсата на доказателства за обективна невъзможност на титуляра на правомощията да ги изпълнява през релевантния период от време. По същество се счита, че са осъществени материалноправните  предпоставки, визирани в хипотезата на чл.31, т.3 от  Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил за издаване на пропуск за паркиране.  Идентични съображения се поддържат в съдебно заседание и в представените писмени бележки  от пълномощника на оспорващия  адв. Ю.С.. Претендират се деловодни разноски съгласно приложен списък.

            Ответникът – кметът на община Кюстендил, чрез процесуалния си пълномощник юк В., изразява становище за неоснователност на жалбата.         Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:  

            Административното производство, приключило с оспорения отказ, е образувано  по заявление рег. индекс 94-00-2731 от 20.07.2017г. подадено от жалбоподателя К.Д., както и от  лицата В.Д., З.Н., Н.Н., В.Д. И Д.Д. ., всички с адрес ***. Адресат на заявлението е кметът на Община Кюстендил, а искането е издаване на разрешения за паркиране по чл.30, ал.1 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил /наричана Наредбата/  за три автомобила – по един за всяко семейство, необходимостта от които е мотивирана с извършването на строителни дейности в района, където са жилищата на заявителите, вследствие на които дейности същите са лишени от достъп и ползване на гаражите си.

            Следва произнасяне по заявлението с писмо рег. индекс 94-00-2731/02.08.2017г., подписано от името на кмета на Община Кюстендил, което обективира отказ за издаване на разрешения /пропуски/  за паркиране на личните автомобили на заявителите.  Отказът е мотивиран с  доводи за това, че на ул. „Ц.О.“, която е основна пътна артерия на града и част от първостепенната улична мрежа, клас ІІІ Б, паркиране се допуска по обособени пътни ленти и уширения, както и на два паркинга за платено паркиране, които могат да бъдат ползвани от заявителите до приключване на строително-ремонтните дейности в района, въз основа на договор с ОП „Общински имоти“ срещу заплащане, като им се издаде талон за паркиране на осн. чл.29, ал.1 и чл.34, ал.5 от Наредбата.

            Административният отказ е връчен на оспорващия на 07.08.2017г., а жалбата е депозирана на 09.08.2017г., т.е. в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

            В съдебното производство, във връзка с издателя на оспорения отказ,  ответникът представя заповед №РД-00-699/24.07.2017г. на кмета на Община Кюстендил,   с която на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА вр. с чл.39, ал.3 от ЗМСМА, чл.9 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, са делегирани на Светослав Д. Василев – заместник кмет „Култура, образование, туризъм, младежки дейности и спорт“  за периода от 24.07.2017г. до 04.08.2017г. , правомощия да подписва всички първични счетоводни  документи за извършване на финансирания и плащания; да подписва заповедите за командироване на служители в страната; да подписва молби и заповеди за отпуск на служителите и да подписва кореспонденцията до ведомства, организации, търговски дружества и други.

            С писмо входирано по делото с №3664/29.09.2017г., кметът на община Кюстендил сочи, че оспореното писмо е подписано от С.В.– заместник кмет на община Кюстендил в съответствие с делегираните на същия правомощия с цитираната заповед да подписва кореспонденцията до ведомства, организации, търговски дружества и други.

            В съдебното производство, жалбоподателят е представил заверени копия:  от свидетелства за управление на МПС, издадени на негово име, на съпругата му  В.Д.както и на Н. Н. и З. Н.;  от нотариални актове, с които се установява правото на собственост на оспорващия по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.1113.1.4 по КККР на гр.Кюстендил, находяща се в имот с идентификатор  41112.503.1113 по КККР с административен адрес гр.Кюстендил, ул. „Ц.О.“ №***, ет.*; от  лични карти на К.Н.  Д., В.П.Д., Н. Д.Н. и З. К.  Н., четиримата с постоянен адрес ***.

            Съдът е приел като доказателство експертни заключения на вещото лице инж. В.Ц., изготвени по искане на жалбоподателя. Същите  не се оспорват от страните, а съдът ги счита за обективни и компетентни. Констатациите на вещото лице за относимите факти по делото са следните: въз основа на издадено Разрешение за строеж №111/26.05.2015г. и одобрен инвестиционен проект №46/26.05.2015г., община Кюстендил изпълнява строеж „Проектиране и изграждане на улица и благоустрояване на УПИ ХVІІІ, кв.270 на гр.Кюстендил“, който включва два етапа – първият „Изграждане на подземна техническа структура“ с продължителност на строителните работи от 24.0.2016г. до 22.09.2016г.  и втори етап „Изграждане на улица и благоустрояване на УПИ ХVІІІ, кв. 270 на гр.Кюстендил“ с продължителност на строителните работи от 20.07.2017г. до 17.10.2017г., при който етап е извършвано асфалтиране, изграждане на тротоари, детски площадки, поставяне на пътни знаци и др.; всички видове СМР съгласно разрешението за строеж,  включващи изграждане на подземни комуникации, благоустрояване  и изграждане на улицата с тротоарите,  засягат жилищния имот на жалбоподателя в частта при изградените гаражи, които са разположени в края на улицата тупик и възпрепятстват достъпа и ползването на гаражите; одобреният инвестиционен проект за строежа съдържа части „Временна организация на движението“  и „Проект за безопасност и здраве“, които части не са съгласувани с КАТ и не третират организацията и безопасността на движението относно прилежащите на улицата имоти /жилища, гаражи и др. /, не предвиждат възможност за осигуряване или не на достъп на пешеходци или автомобили до засегнатите от строежа  имоти, както и не съдържат мерки осигуряващи безопасност на достъпа на собствениците до засегнатите имоти по време на извършване на СМР. Конкретно частта „Организация и безопасност на движението“, видно от данните в експертното заключение, а и от приложеното копие, включва два раздела: първият раздел „Организация на движението“ се отнася за движението след въвеждане на обекта в експлоатация, вкл. с обособяване на паркоместа във вътрешността, прилежащи на новоизградената улица, а вторият раздел  „Временна организация“ се отнася до организацията на движението по време на строителството с предвиждания за въвеждане на сигнализация и пътни знаци  за  забрана за влизане поради извършване на СМР, но без да се третира организацията и безопасността на движението относно прилежащите на новата улица имоти /жилища, гаражи и др./ и без предвидени възможности за осигуряване на достъп на пешеходци и автомобили до засегнатите имоти и евентуално алтернативен вариант за достъп.  Горното се установява и от приложената към експ. заключение графична част към инвестиционния  проект, видно от която с пътни знаци е указано извършването на строителство и е забранено влизането до участъка, в който е жилището и гаража на жалбоподателя.  В съдебно заседание вещото лице пояснява, че гаражът на оспорващия е разположен към новата улица, предвидена по проекта на общината, като входът на същия  е означен с чертичка върху графичната част.        

Горните фактически обстоятелства се установяват от събраните доказателствени средства, като между страните липсва спор относно фактите.

            Съдът, проверявайки служебно допустимостта на оспорването, приема следното:

            Жалбата е процесуално допустима - същата е постъпила в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от заявителя в административното производство, срещу административен акт, който засяга неговите права и интереси, доколкото не удовлетворява надлежно заявено искане за извършване на административна услуга.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК – отказ за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на правото  на оспорващия да паркира собствения си автомобил в близост до постоянния си адрес в хипотезата на чл.31, т.3 от  Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил /наричана Наредбата/. Процедурата по издаване на документа, наречен пропуск за паркиране по терминологията на Наредбата, представлява административна услуга по см. на §1, т.2, б. „б“  от ДР на Закона за администрацията, а съгласно §8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и по съдебен ред, се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. 

 В случая оспореният  отказ  е  обективиран  в писмо рег. индекс 94-00-2731/02.08.2017г. Същият е подписан със запетая от името на кмета на Община Кюстендил.  Видно от данните в писмо вх. №3664/29.09.2017г., изд. от кмета на общината /л.41 от делото/,  административният отказ е издаден от заместник кмета на Община Кюстендил С.В., на когото са делегирани правомощия със заповед  №РД-00-699/24.07.2017г. на кмета на Община Кюстендил.

Предвид горното и след анализ на съдържанието на цитираната заповед, съдът констатира липса на компетентност на издателя на оспорения отказ, което води до нищожност на същия. По делото  не се  доказа   надлежно делегиране на компетентност от кмета на общината на заместник кмета, който е издал административния отказ. Съгласно  общата разпоредба на чл.23, ал.1 от АПК , когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината. Правилото за общата компетентност на кмета е формулирано и в  разпоредбата на  чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА ,   според която кметът на община ръководи цялата изпълнителна дейност на общината. Доколкото в случая се оспорва акт, издаден в производство по предоставяне на административна услуга, то е налице специално правило за компетентността, което дерогира общото правило на чл.23, ал1 от АПК. Според  разпоредбата на  чл.5а, ал.5 от Закона за администрацията, когато нормативен акт не определя конкретно органа или организацията, която да осъществи административното обслужване, административната услуга се извършва от органа, на който е възложено прилагането на съответния акт или от организацията, която осъществява съответна дейност. В контекста на изложеното и съгласно  чл.33 от Наредбата, пропуските за паркиране по глава десета от Наредбата, вкл. по чл.31, т.3 от Наредбата, се издават на името на заявителя от кмета на Община Кюстендил или от упълномощено от него длъжностно лице от общинската администрация. Следователно, обратно на поддържаното от оспорващия, в случая е налице  уредена с правна норма на подзаконов нормативен акт, възможност за делегиране на правомощия.

 Представената по делото заповед, с която се твърди, че е упражнена делегацията на правомощия от кмета на общината, не включва в предметния си обхват  правомощия по издаване на индивидуални административни актове от вида на процесния.   Видно от съдържанието на  заповед  №РД-00-699/24.07.2017г., кметът на общината е предоставил на заместник кмета, за определен период от време, включващ и датата на издаване на оспорения отказ, правото да  подписва всички първични счетоводни  документи за извършване на финансирания и плащания; заповедите за командироване на служители в страната; молби и заповеди за отпуск на служителите и кореспонденцията до ведомства, организации, търговски дружества и други. Ответникът твърди, че оспореното писмо съставлява кореспонденция и подписването му от заместник кмета е извършено въз основа на валидно и надлежно делегиране на правомощия. Доводите са неоснователни. Както се посочи, писмото обективира отказ от извършване на административна услуга, т.е. волеизявление за отказ за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на право на оспорващия, поради което  има характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК. Следва, че компетентността  за издаване на  отказа  принадлежи на кмета на общината  съгласно чл.33 от Наредбата вр. с чл.5а, ал.5 от ЗА , а от изложените мотиви е видно, че същият не е делегирал с надлежна заповед специалните си правомощия на заместник кмета на общината. Последният е издал оспорения  административен отказ без да притежава материална компетентност. При този порок, последицата е незаконосъобразност на индивидуалния административен акт в степен на нищожност, която следва да бъде прогласена от съда.

  Извън горното, във връзка с  преценката за  компетентност на издателя като критерий  за законосъобразност  на акта по чл.146, т.1 от АПК, следва да се посочи, че цитираните в заповедта за делегиране на правомощия, разпоредби на  чл.44, ал.2 от ЗМСМА  вр. с чл.39, ал.3 от ЗМСМА  /вероятно се има предвид ал.2 на чл.39 от закона/, касаят института на заместването. В случая обаче не се твърди, а и не се доказват основанията и предпоставките за заместване на кмета на общината. Освен, че липсва изрична  заповед за заместване с надлежно за института съдържание,  то  не се доказва и обективна невъзможност на титуляра на правомощията да ги изпълнява през релевантния период от време  /в този смисъл вж. ТР №4/2003г. по т.д. № 4/2002г. на  ВАС/. Що се отнася до цитираната разпоредба на чл.9 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, то същата е неотносима към казуса предвид предмета на оспорване. 

 За пълнота на настоящите мотиви съдът ще изложи съображенията си и по останалите критерии за законосъобразност по чл. 146 АПК.

При издаване на оспорения отказ са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила  и на изискванията  по чл. 59, ал.2  от АПК. Горният  порок произтича от липсата на изрично посочване в акта, че се издава от орган въз основа на делегиране или по заместване, не е указано името и длъжността на издателя, нито е означена заповедта, въз основа на която се осъществява делегирането или замественето. 

Оспореният отказ  е незаконосъобразен и поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Исканата от жалбоподателя административна услуга е издаване на пропуск за паркиране на собствено МПС в хипотезата на чл.31, т.3 от  Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил /Наредбата/. Касае се за специален разрешителен режим за  паркиране, предпоставките за приложимостта на който съдът счита за доказани в настоящия казус. Жалбоподателят  е с постоянен адрес, т.е. постоянно живеещ,  на улица „Ц.О.“ №145 в гр. Кюстендил;  в района на улицата съществува забрана за движение /влизане/ и паркиране, видно от заключението на вещото лице инж. Ц. и данните относно поставените забранителни и указателни  пътни знаци в графичната част на одобрения инвестиционен проект, въведена с цел извършаване на СМР съгласно издаденото разрешение за строеж, вследствие на  които оспорващият е лишен от достъп и ползване на гаража в имота си за паркиране на собствения си автомобил. Възможности за паркиране не са предвидени и в инвестиционния проект въз основа на който се извършват СМР -   частите „Временна организация на движението“  и „Проект за безопасност и здраве“, не третират организацията и безопасността на движението относно прилежащите на улицата имоти /жилища, гаражи и др. / и не предвиждат възможност за осигуряване на достъп на пешеходци или автомобили до засегнатите от строежа  имоти. От друга страна, видно от съдържанието на оспореното писмо, органът признава, че в близост до постоянния адрес на заявителя  се допуска паркиране  на  ул. „Ц.О.“ по обособени пътни ленти и уширения, както и на два паркинга за платено паркиране. Горното сочи, че са осъществени   материалноправните предпоставки по чл.31, т.3 от Наредба за издаване на пропуск за паркиране, поради което  отказът на органа е незаконосъобразен.  Визираната хипотеза е специална  и  дерогира приложението на посочените в акта разпоредби на чл.29, ал.1 и на чл.34, ал.5 от Наредбата, с които е мотивиран  отказа.  

Поради изводите си за опорочаване на оспорения отказ по см. на чл. 146, т. 1 от АПК, на основание чл. 173, ал. 2, пр.2  от АПК съдът  обявява нищожността му и изпраща  преписката на  кмета на община Кюстендил за произнасяне по заявлението на оспорващия  съобразно изложените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.  

             Предвид основателността на жалбата и с оглед изричната претенция на оспорващия, както и на осн. чл.143, ал.1 от АПК, в негова полза съдът присъжда деловодни разноски размер от 1273,44лв., съгласно приложения списък,  платими от Община Кюстендил.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

                                                             

                                                            Р   Е   Ш   И:

           

ОБЯВЯВА  НИЩОЖНОСТТА  на  отказ  за  извършване на административна услуга  -  издаване на пропуск за паркиране на лични автомобили на осн. чл.31, т.3 от Наредбата за организацията и безопасността на автомобилното движение на територията на Община Кюстендил, обективиран в писмо рег. индекс 94-00-2731/02.08.2017г., подписано от името на кмета на Община Кюстендил и  изпраща  преписката на кмета на Община Кюстендил за произнасяне, съобразно изложените в решението  указания във връзка с приложението на закона. 

            ОСЪЖДА  Община Кюстендил да заплати на К.Н.Д., ЕГН **********,***,  деловодни разноски в размер на 1273,44лв., от които 10,00лв. – държавна такса,  563,44лв. - възнаграждение за вещо лице  и  700,00лв. – адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                        

                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: