Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 159

гр.Кюстендил, 13.10.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№266/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                Б.К.З., ЕГН ********** *** оспорва ЗППАМ №17-0332-000077/01.07.2017г. на началник РУ Рила към ОДМВР – Кюстендил, с която му е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта, поради липса на компетентност на издателя, допуснати нарушения на административно производствените правила и противоречието му с материалния закон.

                 Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН №890282/01.07.2017г. за това, че на същата, около 00.03ч., в гр.Кочериново в посока с.Бараково управлява собствения си лек автомобил П.с рег.№КН****ВМ след употреба на алкохол, установено с техническо средство Алкотест дрегер 7510. Скалата на уреда отчела 0.76 промила. Изготвена е химическа експертиза №317/06.07.2017г., според която в иззетите за изследване проби кръв на лицето Б.З. е доказано етилов алкохол в количество 0.87 промила.

                С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /заповедта е връчена на 18.07.2017г., а жалбата е депозирана на 31.07.2017г. видно от щемпел на пощенски плик/, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.

 След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

                Оспорената ЗППАМ №17-0332-000077/01.07.2017г. представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Те са изложени в обем, позволяващ да се изведе волята на административния орган и да се разбере ясно и безпротиворечиво какво административно нарушение е извършил нарушителя и какви са неговите съставомерни елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и място на извършване. ЗППАМ е издадена от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-91/23.01.2015г. /т.1.4/ и в предписаната от закона форма.

                  Правилно е приложен и материалния закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, се извършва при управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая съдът, с оглед писмените доказателства – АУАН №890282/01.07.2017г. /АУАН не е оспорен и се ползва с презумптивна доказателствена сила по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП/, ТИМИ и химическа експертиза №317/06.07.2017г., приема за безспорно установено извършено от Б.З. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Несъстоятелното е възражението за незаконосъобразност, поради непосочване в ЗППАМ установения резултат от химическата експертиза във връзка с последното изречение на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, че при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. Действително в ЗППАМ №17-0332-000077/01.07.2017г. е посочен резултатът от теста с техническото средство – 0.76 промила. Но като се има предвид, че ПАМ е наложена в деня на констатираното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и че резултатът от химическата експертиза не води до извод обратен на направения – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, доколкото тя установява наличие на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя 0.87 промила, съдът счита, че актът не страда от порок, който да е съществен и на самостоятелно основание да води до незаконосъобразността му.

Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. Релевантният за приложението на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Административният акт, с който се прилага ПАМ предхожда наложеното на нарушителя административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Това е така и по арг. от разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, според която в случаите по чл.171, т.1, букви "б", "е" и "ж" СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН.

Във връзка с гореизложеното съдът счита, че административният орган правилно и законосъобразно е издал оспорения акт и същия не страда от пороците по чл.146 от АПК, т.е. липсват основания за неговата отмяна.

С оглед изхода от делото разноски не се присъждат.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.З., ЕГН ********** *** срещу ЗППАМ №17-0332-000077/01.07.2017г. на началник РУ Рила към ОДМВР – Кюстендил, с която му е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: